
Вървим напред с импулса на мисията, която носим. Осъзнали я, тя е нашият двигател, но и крепител. Товарът не е бреме, под което превиваме гръб, а тежест, която изважда от тялото и влива в света неподозираната сила на духа. В изграждането на средата с нея е нашата отговорност, а в насищането й с приноса ни – нашето достойнство.
Източници на живот очакват контакта с действието на личността, за да озаряват света със светлина. Когато е осмислено, това толкова ясно състояние във физическия и духовния свят – едно цяло – подрежда разпилените в мъчителна невъзможност да ги съединим парчета от живота ни. Пъзелът се е превърнал в калейдоскоп. Объркването и умората от напразните усилия до сега са намерили своя край в безмерно щастие от красотата, която магически сътворяваме.
Това е умиротворяващото въздействие на изложбата с рисунки на проф. Станислав Памукчиев, която можем да преживеем в столичната галерия „Арте“ на ул. „Бузлуджа“ № 31. Тишина да чуем прозрението дава малката уличка на крачка от шумния булевард „Прага“ в центъра на София. Експозицията ни очаква до 21 септември.
Видели я, „загадките“ в живота са с една по-малко и поне най-голямата трудност вече е решена. А всемирното цяло, необозримо за нас, тъй като сме негова съставна част, става видимо в малката рисунката точно тук, пред нас. Образите в тези творби възникват като визуализиране на енергията на носителите им в пространството.
Символ на прехода е използваният за изрисуването въглен. Дървото е израснало, концентрирайки силата на своята среда, и след това е изгоряло, за да остави есенцията, с чиято следа достоверно да бъде описана вселената. Сега вече знаем и че животът няма край, а е процес на безкрайна трансформация, в която постоянно участваме. И с действията си носим отговорност за непредначертания и готов във всеки миг да трепне в нещо друго резултат.
- Интервю на Светослав Николов с проф. Станислав Памукчиев можете да чуете тукили чрез бутона „Ауди