В преситената от образи градска среда, един трябва в миг да каже всичко важно и да пресъздаде емоцията на мащабно творческо произведение. Това е изкуството на сценичния плакат, което за девети път е в центъра на продължаващото до 27 ноември Международно триенале София 2019. Плакатът сам по себе си е миг изкуство – той не само представя, а претворява – творба, интерпретираща творбата. А заради самия си характер в импулсивно вдъхновение ни насърчава към творчество. „Задачата на плаката е да провокира, да отключва въображението на зрителя. Той не е преразказ и е много повече от образ – той е подсказване. За секунди трябва да прикове вниманието и е типично уличино изкуство.“ – коментира в студиото ни Албена Спасова – един от организаторите на форума.
Затова триеналето връща плаката в естествената му среда с ефектни намеси в града. „Чрез визуалната среда изкуството на плаката влияе на естетическите нагласи, на това да се срещнеш с изкуството макар и мимоходом. Няма музейно пространство, няма културни плакати по улиците и ние се явяваме като едни привнесени елементи, които се опитват да наситят улицата с нейното изконно притежание.“ – посочва Албена Спасова.
Във входното пространство и вътре в „Кева“ до кинофакултета на НАТФИЗ можем да видим изложба от 50 български произведения от епохата на най-големия разцвет на плаката, свързан с кино и театър. На оградата на Националното музикално училище е представена изложбата „БГ тон и образ“ с корици на грамофонни плочи на „Балкантон“, създадени от неочаквани автори: Дечко Узунов, Доньо Донев, Борис Димовски, Румен Скорчев, Текла Алексиева, Александър Сертев, Божидар Икономов… След като през миналата година на оградата на 95 СУ „Проф. Иван Шишманов“ в кв. „Хаджи Димитър“ бе изложена колекция с букви, през тази година там можем да видим избрани фестивални плакати от колекцията на триеналето. На оградата на посолството на Република Полша у нас на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ пък са представени резултатите от голям анонимен национален конкурс за 70-ата годишнина от създаването на Полския културен институт. А полската плакатна школа е емблематична в световен план.
Тези изложби на открито служат да ни подканят да влeзем в НДК, където плакатът е в нестествена среда – музейна, а това му придава допълнителен блясък, както посочи Албена Спасова. Колекцията е групирана по национални школи. „Могат да се направят интересни паралели и препратки, да се проследят влияния по отношение на модата в плаката.“ – обясни тя. В изложбата има произведения на автори, родени през 2002 г., а също – и в края на 20-те, включват се ученици от Националната гимназия за приложни изкуства, както и от Художествената гимназия в Пловдив, автори от Беларус до Бразилия, от Япония до Скандинавските страни, от Иран... „Това са артисти, които диктуват вкуса и модата. Специални участници са автори от Нидерландия, обединени в дизайнерско студио „Тоник“, което от 10-ина години се занимава с визуалната комуникация на Холандския фестивал. Когато преди 25 години с Божидар Икономов и Божидар Йонов създадохме това триенале, идеята беше да съществува международна платформа, на която българските автори могат да се съизмерват абсолютно равнопоставено със своите световни колеги.“ – казва Албена Спасова.
Във фоайето на театър „Азарян“ пък е представена изложба на членовете на Международното жури. А тази година то е в състав: Лекс Древински (Германия), Агнешка Жемишевска (Полша), Радован Йенко (Словения), проф. Божидар Йонов и проф. Георги Лозанов. Част от тях се включват в подготовката на българските таланти в областта чрез лекции. Проф. Йонов е председател, а проф. Лозанов – член на селекционното жури, в което влизат още Албена Спасова, Александра Гогова, проф. Богомил Николов, проф. Георги Янков, Димитър Трайчев, Костадин Отонов, Мила Лозанова и Парашкев Фереджанов. Фоайето на театър „Азарян“ е и депо на колекцията от плакати на Триеналето, затова образци от нея често се подреждат в изложби там. Организаторите изтъкват, че сбирката им е съпоставима със световните и може да стане основа за създаване на Музей на плаката.
- Интервю на Светослав Николов с Албена Спасова можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
Макар за зрителя да е миг изкуство, за твореца плакатът е голямо посвещение заради специалния му характер, отбелязва в студиото ни Агнешка Жемишевска. „Плакатът дава информация, но и предоставя възможност на зрителя да интепретира неговото съдържание, не се отнася към него като към идиот.“ Радован Йенко посочи промяната в естеството на плаката днес – той се стреми да изпрати зрителя директно в залата: „Времената, в които живеем, унищожиха метафората. Плакатите имат нужда от своята публика. Те показват другата страна на съдържанието – те са коментар на автора към това, което плакатът комуникира като съдържание. И той трябва да бъде разбираем за публиката.“ И именно в търсенето на общ език е мисията на Триеналето: „То цели да събере работи на творци от цял свят и да отличи тези, които са разбираеми от всички, независимо от държавата, в която са се появили.“ – казва Агнешка Жемишевска. Като член на журито в оценяваните творби тя е търсила индивидуалност, а Радован Йенко – „ясна форма, авторско присъствие и този много познат, но много рядко срещан ефект: „уау“.
- Интервюто на Светослав Николов с двамата автори и членове на международното жури в превода на Светла Каранешева от Полския институт в София можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
Международното триенале на сценичния плакат София 2019 е част от Календара на културните събития на Столичната община и се провежда с подкрепата и на Столична програма „Култура“ и Национален фонд „Култура“. Партньори са НДК, Съюзът на българските художници и Полския институт в София. С подкрепата на община Варна серия от събития се провеждат и в морския град. В осъществяването на Деветото триенале участват и посолствата на Полша и Словения, както и Държавният културен институт към министъра на външните работи.