Със спектакъл за деца и три балетни постановки Държавна опера – Стара Загора зарежда със своята енергия софийската сцена. През последните години под ръководството на Огнян Драганов оперният театър в Града на липите е в постоянен възход, изкачва нови върхове на развитие и предоставя на публиката изключителни възможности за връзка с изкуството. В тази светлина утре и вдругиден в залата на Националната опера и балет ще видим три балетни постановки – „Нестинарка“, „Делвата“ и „Фантастичното дюкянче“, а днес пълна зала малчугани с възхитени очи гледаха спектакъла „Машина на времето“ на Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“ при Държавна опера – Стара Загора.
Любознателните малчугани пътуват с „Машина на времето“
Защо децата, които бяха в залата днес, отново ще искат да гледат балет? „Машина на времето“ със своя сюжет и реализация бе техният свят и импонира на присъщата им любознателност. Баща с двете си деца тръгва на пътешествие във времето и пред погледа ни оживяват епохи от цялото развитие на човешката цивилизация. Малчуганите разбират как от начина на живот са възниквали музиката и танца, защото виждат всичко в реално време и с присъщи за техния живот и техните интереси елементи. Пленени от страховити истории, през младите зрители минава тръпка на вълнение, когато току зад главните герои мумията на Тутанкамон излиза от гробницата. И се появяват и други мумии, и играят на топка с главата на една от тях, и зазвучава музиката на Майкъл Джексън, и те започват да танцуват. А после в двора на Краля Слънце Леа е изключително развълнувана да насърчи владетеля, че в учебниците в бъдещето пише, че неговата балетна школа ще има голям успех. А ако придворните имат нужда от музика за своите танци – ето, децата му подаряват телефон, за да гледат балетни видеоклипове. Подрастващите вече знаят, че интернет не е единствено за актуалните хитове. През дома на Бах и чак до 20135 г. децата пътешестват и с придружаваща спектакъла книжка. Музикалният микс накрая завладява малчуганите, те скачат на крака, за да танцуват, а на сцената един по един излизат тези над 70 души, които през последния час и половина са били героите на тяхното въображение. Затова и в случайно дочут разговор след постановката на въпроса на майка: „Хареса ли ти?“, детето отговори с продължително възторжено „Дааа!“ Аплодисменти за труда и вдъхновението на участниците, както и на екипа: ръководителя на балета на „Маргаритки“ Радост Младенова-Арабаджиева – сценарий, режисура и хореография, ръководителя на студията – Маргарита Шоселова – композитор, поетесата Мая Дългъчева – автор на текстовете, Александър Тумангелов и Димитър Косев – инструментална музика и аранжименти. В екипа на представлението участват още Теодора Джамбазова – художник на декора и костюмите, мултимедията е на Сергей Голубев, вокален педагог е Зорница Желязкова, консултант по актьорско майсторство е Деница Янакиева от Държавен куклен театър – Стара Загора, майстор на куклите – Живко Кънев. Това е третата самостоятелна продукция на Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаригки“, която от 2015 г. е част от Държавна опера – Стара Загора.
„Нестинарка“ по хореографията на Маргарита Арнаудова и декорите и костюмите на Мария Трендафилова
„Нестинарка“ от Марин Големинов е спектакълът, с който Държавна опера – Стара Загора откри балетния сезон. Той е посветен на 90 години български балет и на 110-ата годишнина от рождението на композитора. „Да реализираме тази постановка е отдавнашна моя мечта, не защото съм танцувала Демна под палката на маестро Марин Големинов, а защото изключително ценя големите постижения на българския и световния балет. Това е балет-класика и в тази годишнина той намери своето много подходящо място.“ – казва художественият ръководител на балета на Старозагорската опера Силвия Томова. Ще видим пълната версия на спектакъла, направен през 1986 г. от Маргарита Арнаудова за Националния балет, който от тогава не е игран в София. В тази постановка Силвия Томова изпълнява главната роля. Възстановката е на дъщерята на хореографката Олеся Пантикина. Линията на автентичност е продължена в сценографията и костюмите – те са по оригиналните на Мария Трендафилова и са дело на Иван Токаджиев и Ана-Мария Токаджиева. Анелия Димитрова ще бъде Демна, а Фиорди Лоха (Албания) – Найден. Другите солисти са Станко Танев, Ромина Славова и Ивайло Янев. Участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера – Стара Загора, в която танцуват балетни артисти от България, Албания, Великобритания, Франция, Италия, Португалия, Япония, Тайван, Южна Корея. Включват се и балетни артисти от състава на Националния балет – София. „Нестинарка“ ще гледаме на 17 октомври от 19 ч.
Премиерно в София – два старинни балета, поставени в Париж в началото на миналия век
Вторият спектакъл, който ще бъде представен на 18 октомври, включва два старинни балета – „Делвата“ по новелата на Луиджи Пирандело с музиката на Алфредо Казела, ученик на Стравински, и „Фантастичното дюкянче“ по музика на Джоакино Росини и Оторино Респиги. И двата са поставени в Париж в периода от 1919 г. – 1924 г. „Те са шествали по сцените с огромен успех. Затова прецених, че това ще бъде интересна хореография и интересни заглавия, които почти никъде не се играят.“ – посочва за избора Силвия Томова. Това ще е софийската премиера на двете творби. Постановката на „Делвата“ е на Флавио Бенати – световна фигура в танца, на когото Силвия Томова е била асистент-хореограф. „Фантастичното дюкянче“ е на Алба Буонанди – примадона на балета на Сан Карло. „Много харесвам и двете заглавия, защото са пъстри и багрени. Единият балет е силно сициалински с много прекрасно послание, а другият – много парижки спектакъл, с препратки към нямото кино, и е прекрасна история на влюбените оживяващи кукли.“ – описва своите пристрастия към тези творби Силвия Томова. Сценограф и костюмограф е Салваторе Русо. Освен солистите и целия състав на балета на Старозагорската опера, във „Фантастичното дюкянче“ се включват и кордебалет на Софийската опера и балет и деца от Балетна школа „Маша Илиева“.
Художникът Салваторе Русо и примабалерината и хореограф Алба Буонанди работят не за първи път заедно – в биографиите на изтъкнатите артисти се четат над 10 съвместни авторски балетни продукции. Във „Фантастичното дюкянче“ двамата единодушно решават, като следват оригиналното либрето на Мясин и Респиги, да обогатят историята и да я доразкажат. Либретото на Мясин се концентрира върху любовната история между две кукли, танцуващи кан-кан в магазина за играчки. Салваторе Русо и Алба Буонанди подсилват ролята на Магьосника, който превръща куклите в живи хора – дава им сърца, помага на разделените кукли да се съберат отново и историята има своя щастлив финал. В техния спектакъл се появява Пулчинела, испанската кукла, бавачката, добавена е още музика на Росини. Русо и Буонанди изместват действието от средата на XIX в. в Париж от 1919 г., когато се състои премиерата на творбата. Костюмите носят отпечатъка на модата на тези години в облеклата на хората, които се появяват в магазинчето, за да си купят кукли. Сред куклите пък се разпознават типичните персонажи от „немите“ филми с емблематичната фигура на героя на Чарли Чаплин с бомбето и бастуна.
Балетът на Старозагорската опера: проблемите като възможности
В началото на третия сезон на трупата на балета към Старозагорската опера, в него танцува целия свят. Когато по покана на директора Огнян Драганов съставът е поет от Силвия Томова, той наброява 15 артисти. Днес в него танцуват 50 солисти, избрани след конкурс. 18 са българи, сред които випускници на Балетното училище в София, а останалите 32-ма – от много страни по света. „Това е огромна работа на целия екип и на целия град.“ – посочва Силвия Томова. Необичайният за България подход оставя трайна следа: „Появата им в този трупа и в Стара Загора създаде изключителна атмосфера. Тези артисти ще останат приятели за цял живот, ще разнесат славата на България навсякъде. Това е и много голяма стратегия за страната ни, защото техните близки дойдоха да ги видят – къде живеят, какво танцуват, какъв е театърът. И всички те са много възхитени, досега не са знаели нищо за България. Сега се връщат все по-често. Радвам се, че нито едно от тези деца не е пожелало да напусне трупата. Те работят с много голяма мотивация, която създадох. Условията, които театърът предоставя, им дават шанс да останат тук.“ – казва Силвия Томова, убедена, че проблемите трябва не само да се поставят, но и да се решават.
Интервюто на Светослав Николов със Силвия Томова можете да чуете чрез бутона „Аудио“.