Пати Остин продължава да трогва публиката със своите интерпретации на вечните песни на Ела Фицджералд. Програмата й с популярни хитове на Първата дама на песента ще достигне и до България на 17 май догодина в Зала 1 на НДК на концерт от цикъла „Музиката на Америка“ на „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“. Междувременно вокалистката, носителка на „Грами“, продължава да радва сърцата на публиката с песните на Ела. На 30 ноември й предстои концерт със Симфоничния оркестър на Сан Франциско. В програмата са включени Satin Doll, Miss Otis Regrets и A-Tisket, A-Tasket. Събитието е обявено с думите: „Носителката на „Грами“ Пати Остин е спечелила овациите за интерпретациите си на песни на такива велики творци като Джордж Гершуин, Дюк Елингтън и Ела Фицджералд. Чуйте я как със Симфоничния оркестър на Сан Франциско изпълнява удивителни версии на легендарните хитове на Ела.“ В София Пати Остин ще представи тази програма с Биг бенда и Оркестъра на Класик ФМ. Тя вече бе представена при голям успех със симфоничните оркестри на Детройт, Балтимор, Финикс, Минеаполис, Орегон и много други.

Пати Остин идва за концерт с Биг бенда и Оркестъра на Класик ФМ!

Суперлативи за музиката на Пати Остин изказа и диригентът Ричард Кауфман, който ще ръководи Оркестъра на Класик ФМ в концерта „Музикалните Оскари“също в цикъла „Музиката на Америка“ на 3 декември в зала „България“. „Пати Остин! Обичам я! Работил съм с нея много пъти. На първо място тя е един от най-добрите хора, които познавам. Тя е и изключителен творец, а програмата й с музиката на Ела Фицджералд е обаятелна, фантастична! По време на концертите тя не само изпълнява песните, но и с думи води публиката в преживяването. Влизате в залата – и все едно Ела е там. Слушал съм Ела на живо и съм дирижирал оркестъра за концерти на Пати. Не мога да опиша с думи колко е прекрасна Пати! Само да я чуете! Ще бъде запомнящ се концерт!“ – каза в интервю за Джаз ФМ диригентът Ричард Кауфман. Целия разговор с него ще излъчим в сряда в нашата програма.

Междувременно най-влиятелното американско списание за джаз обсипа Пати Остин с комплименти за нейната изява в концерт с певиците Катрин Ръсел и Анджелик Киджо и с тромпетиста Уинтън Марсалис. Събитието бе посветено на бележития американски писател Ралф Елисън и се проведе в концертната зала на Нюарк, щата Ню Джърси. За представянето на Пати Остин DownBeat написа: „Облечена в бяло, Пати Остин демонстрира перфектно владеене на вокалния джаз идиом – от фразирането си с изяществото на духов инструмент до своя съвършен скат. С това напомни на всички, че е кръщелница на Дайна Уошингтън. Версията й на завещания ни от Каунт Бейси шедьовър Boo Hoo щеше да накара Кралицата на блуса да се усмихне.“

Към снимката от своята първа поява на сцената с кръстницата си Дайна Уошингтън Пати Остин написа в туитър: „Няма нищо по-добро от това да се учиш от най-добрите.“ Източник: профилът на Пати Остин в туитър

Дайна Уошингтън първа извежда Пати Остин на сцената, когато бъдещата соул и джаз звезда е едва на 4 години. Тогава на сцената на „Аполо тиътър“ в Ню Йорк тя изпълнява джаз стандарта Teach Me Tonight. Навършила 9 год., Пати Остин е на турне в Европа с оркестъра на кръстника си Куинси Джоунс. Впоследствие легендарният музикант продуцира нейни албуми и я включва в свои проекти, сред които The Dude, а също и в Off the Wall на Майкъл Джексън и Give Me the Night на Джордж Бенсън. И трите албума са отличени с наградата „Грами“.

Пати Остин с Куинси Джоунс на сцената на Джаз фестивала в Монтрьо през 2013 г. Концертът за 80-та годишнина на Куинси Джоунс бе посветен на създателя на фестивала Клод Нобс. През тази година Пати Остин води джаз работилница. Източник: Джаз фестивалът в Монтрьо

Графикът на Пати Остин е изключително натоварен. Неотдавна тя се включи в предавания по телевизионната мрежа PBS концерт, в който носители на „Грами“ отдадоха почит към музикалните легенди на Америка. А през септември участва във възпоменателен концерт за Натали Коул в прочутата зала „Холивуд боул“ в Лос Анджелис. Пати Остин се включи и в концертната видео поредица Skyville Live, която се излъчва по AOL от клуб Skyville в Нешвил, щата Тенеси. По-долу можете видите дуетното изпълнение с Майк Ферис на песента I Can’t Stand the Rain, както и да разгледате кратка фотогалерия с нейни снимки от събитието.

Посрещаме Пати Остин в България на 17 май догодина. В Зала 1 на НДК от 20 ч. тя ще изпълни най-големите хитове на Ела Фицджералд в съпровода на Биг бенда и Симфоничния оркестър на Класик ФМ. Билети се продават на касата на „Кантус Фирмус“ в зала „България“, както и онлайн на Ticketsbg.com. С това събитие ще отбележим 100 години от рождението на Първата дама на песента.

Всички снимки в публикацията, с изключение на двете, на които източникът е изрично упоменат: сайта на клуб Skyville

В петък на 56-годишна възраст почина басистът Виктор Бейли. Той си отиде от този свят след усложнения вследствие на болестта на Шарлот-Мари Туут, която причинява прогресивна загуба на мускулна тъкан и чувствителност в различни части на тялото, водейки до мускулна дистрофия. Болестта е наследствена и се предава в семейството. След известно отсъствие от сцената в края на миналата година Бейли излезе с официално изявление, в което съобщи, че се бори с това заболяване от 25 г.

През последните месеци положението ставаше все по-тежко, Бейли нямаше добри новини за своите почитатели. Музикантът поддържаше връзка с тях чрез социалните мрежи, публикувайки информация за състоянието си през няколко дни. Сметките за лечението му не спираха да се трупат и той разчиташе на дарения. Бейли получаваше силна подкрепа от своето семейство, феновете и от музикалната общност. В една публикация той нарече сестра си и нейния съпруг „ангели“. През юни Виктор съобщи, че подкрепата на колегите му „стопля сърцето му“. Тогава беше разговарял по телефона с китаристите Майк и Лени Стърн, с които са стари приятели и се познават от 18-годишни, когато са учили заедно в Музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън. В края на октомври, дни преди да почине е получил телефонни обаждания от Стенли Кларк, Маркъс Милър, Ранди Джаксън и др. „Хей, аз съм горд от това, което постигнах в живота си. Моята цел като дете беше да свиря с Лени Уайт и Били Кобъм – аз постигнах това и много повече. Така че мога да погледна назад към случилото се в живота ми и да бъда доволен.“ – Виктор Бейли е споделил това на Маркъс Милър в последния разговор между двамата.

Виктор Бейли е роден и отраснал във Филаделфия в семейство на успешни музиканти. Баща му – Морис Бейли, е важна фигура за R&B сцената във Филаделфия през 60-те и 70-те г. Работил е с имена като Теди Пендърграс, Нина Симон, Пати Лабел и мн. др. Чичото на Виктор – Доналд Бейли, е бил любимият барабанист на легендарния органист Джими Смит. Първоначално Виктор се спира на барабаните, но след това започва да свири на бас, твърдейки, че тази промяна е дошла много естествено за него.

Виктор Бейли беше известен като един от най-фините бас китаристи в света. През 1982 г. се присъединява към прочутата група на Джо Завинул Weather Report и остава в нея до разпадането й през 1986 г. През този период участва в албумите Procession, Domino Theory, Sportin’ Life и This Is This! След това продължава да работи с големия Джо Завинул във формациите му Weather Update и Zawinul Syndicate. През годините Бейли е свирил с музиканти от различни стилове: като се започне от Сони Ролинс, Рон Картър и Steps Ahead и се стигне до Мадона и Лейди Гага. Бейли имаше и успешна солова кариера, а като студиен музикант е участвал в над 1000 албума. Басистът беше уважаван преподавател в Музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън. Той беше известен с това, че насърчаваше студентите си да бъдат свободомислещи и отворени, без значение към какъв музикален стил ще се насочат след това.

Освен с музика Бейли се занимаваше и с рисуване. Той излагаше свои произведения в галерии, а сред работите му е серия с негови 30 оригинални интерпретации на легендарни музиканти, сред които са Телониъс Монк, Хърби Хенкок, Дизи Гилеспи, Майлс Дейвис, Стенли Кларк, Уинтън Марсалис и др.

• Миналата седмица се простихме с още двама големи музиканти - на 11 ноември на 82-годишна възраст почина Ленард Коен, а два дни след това дойде новината за смъртта на Лион Ръсел. Легендарният музикант беше автор на известни песни като Delta Lady, Tight Rope, Superstar, This Masquerade (хит от репертоара на Джордж Бенсън) и A Song For You, с която Арита Франклин откри концерта в Белия дом по случай Международния ден на джаза през април. Лион Ръсел почина на 74 г. в съня си, а през последните месеци се възстановяваше след байпас операция. Биографията му включва сътрудничества с артисти като Джо Кокър, Би Би Кинг, Елтън Джон, Уили Нелсън и др. През 2011 г. Лион Ръсел беше въведен в „Рокендрол залата на славата“.

В продължение на няколко години в началото на новото хилядолетие те бяха символ на българския чилаут. През 2009 г. музикантите от Mind Trips се разделиха, за да се развиват чрез нови проекти. 7 години по-късно те са отново заедно и представят в нова светлина оставеното незавършено тогава. „Новият ни сингъл се явява естествено продължение на историята ни отпреди това. Мисля, че ще се хареса. Слушалите ни преди ще усетят връзката и това, че сме пораснали малко.“ – казва без преднамерена скромност, но и без да подценява израстването Александър в студиото на Джаз ФМ. В ефира ни My („Мое“) направи своята премиера.

Инструменталната пиеса музикантите започват през 2009 г. след завършването на Mr. Tie, вече издали два албума и изнесли десетки концерти. И в този момент решават да спрат, за да изследва всеки от тях музиката в други проекти. Като „далечни и много приятни“ определи спомените от онова време Ясмин и изразява надежда: „Това са приятни спомени за нещо, което сме правили с много любов и желание. Надяваме се сега нещата, които ще чуват от нас слушателите, да ги харесват, както са ги харесвали преди.“ Съвсем не на шега, но с голяма усмивка на лице, добавя: „Надявам се дори и повече!“

В My („Мое“) стегнатият звук, съчетаващ акустични инструменти и електроника, първо предразполага към спокойствие, а след това подканва към богато преживяване. Ясмин създава широк електронен звук, в който винаги проблясва искрата на интересното. Бурян – бас, и Стефан – барабани, държат стабилна ритмична линия, която те въвлича в преживяването. По-интересен света наоколо правят вглъбените фигури на китарата на Александър, разнообразието в перкусиите на Панчо и мечтаещият тромпет на Владо.

My („Мое“) ни връща към онези приятни състояния, когато се усамотяваме, за да премахнем външния шум и да изчистим вътрешните усещания. Какво чувстват самите творци, когато са насаме с музиката? „Аз лично – съвършенство, пълен покой.“ – казва Александър. „Абсолютна чистота и кристалност във всяко едно отношение.“ – добавя Ясмин. Александър взема повод, за да допълни: „Мисля, че ни личи, че сме чисти и искрени в това, което правим. Създавайки авторска музика, човек трябва да е максимално откровен, защото няма как да стане иначе.“ „Чувствам себе си, само себе си.“ – допълва Бурян.

Музикантите от Mind Trips продължават работа по следващи сингли, решени са догодина да издадат албум. А междувременно голяма част от тях ще можем да видим на сцената, обединени в друг проект – водения от Ясмин Electric Pie. На 23 ноември от 20:30 ч. в „София лайв клуб“, както казва Ясмин: „ще предложим на хората едно наистина много приятно пътуване в музиката.“ „Но по-фънки!“ – добавя Бурян.

• Чрез бутона „Аудио“ можете да чуете новия сингъл на Mind Trips – My („Мое“), както и интервюто на Светослав Николов с Александър, Бурян и Ясмин.

Паметен момент в киното: във „Вещиците от Истуик“ героят на Джак Никълсън свири със замах на пианото – в близък план се виждат ръцете, от които се ражда музика от други измерения, а героинята на Сюзън Сарандън толкова страстно свири на виолончелото, че от движението на лъка по струните започва да излиза дим, докато самата тя навлиза все по-дълбоко в своята същност. Ето, в тази сцена ръцете, които с неземно вдъхновение удрят по клавишите на пианото, са на Ричард Кауфман – диригент, цигулар, композитор, преподавател, обучител на кино звезди, дългогодишен директор в музикалния отдел на филмовото студио „Метро Голдуин Мейър“, носител на наградата „Грами“. На 3 декември той ще дирижира Оркестъра на Класик ФМ в изпълнението на музика от холивудски филми – както от Златната епоха на киното, така и съвсем нови творби. Премиерно у нас ще прозвучи темата от последния епизод на сагата „Междузвездни войни“. Концертът „Музикалните Оскари“ от 19:30 ч. в зала „България“ е част от цикъла „Музиката на Америка“ на „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“.

Ричард Кауфман дирижира Симфоничния оркестър на Чикаго в концерт с филмова музика

„Идеята да представя филмова музика в концертната зала е толкова вълнуваща! Когато гледаш филм в киносалона – там има звукови ефекти, диалог; често музиката е далечен фон, макар да е прекрасна. А в концертната зала е толкова хубаво, че публиката чува тази музика като най-важното нещо, в пълната й красота! Музиката има още една страна – визуалната. За мен да я слушаш е само част от преживяването. Другата е да видиш цяла група творци, които създават музиката в момента.“ – каза в интервю за Джаз ФМ и Класик ФМ Кауфман. Той очаква с нетърпение да работи с Оркестъра на Класик ФМ, за който е чувал суперлативи от диригенти, заставали пред състава. Творецът особено цени въздействието на музиката от големия екран: тя доставя непосредствено удоволствие на публиката, но също така я насърчава да гледа филмите, от които са темите, и я кани да се завърне в залата и за класически концерт.

С Йо-Йо Ма

Ричард Кауфман често ръководи и джаз концерти, като е работил с изпълнители като Пати Остин, Даяна Крол, Артуро Сандовал, Крис Боти и много други. За носителката на „Грами“ Пати Остин, която на 17 май догодина ще пее с Биг бенда и Оркестъра на Класик ФМ също в цикъла „Музиката на Америка“, се изказа с възторг: „Обичам я! Работил съм с нея много пъти. На първо място тя е един от най-добрите хора, които познавам. Тя е и изключителен творец, а програмата й с музиката на Ела Фицджералд е обаятелна, фантастична! Влизате в залата – и все едно Ела е там. Слушал съм Ела на живо и съм дирижирал оркестъра за концерти на Пати. Не мога да опиша с думи колко е прекрасна! Само да я чуете!“

С Оркестъра на Института „Мансини“

С Оркестъра на Класик ФМ Ричард Кауфман ще представи филмови пиеси, носители на „Оскар“ или номинирани за това отличие. В концерта са включени класически заглавия от Златната епоха на Холивуд – „Великолепната седморка“, „Лорънс Арабски“, „Старецът и морето“ и др. Във втората част на вечерта ще прозвучи музика от по-новите филмови продукции „Вещиците от Истуик“, „Мисията“, „Доктор Дулитъл“... Премиерно ще бъде представена и музика от поредното приключение „Междузвездни войни“ – „Силата се пробужда“.

• Интервюто на Юра Трошанова, Георги Митов и Светослав Николов с Ричард Кауфман можете да чуете чрез бутона „Аудио“ и да прочетете по-долу. В оригинал то е публикувано на англоезичната версия на сайта ни.

Билети за концерта „Музикалните Оскари“ се продават на касата на „Кантус Фирмус“ в зала „България“ и онлайн на Ticketsbg.com.

Красива музика от филми, които обичаме и с които сме мечтали, богатият звук на Оркестъра на Класик ФМ и Вие – фантастичен музикант – изпълнител, диригент, човек близко свързан с киното... Има толкова много причини да нямаме търпение за предстоящия концерт. С какви чувства го очаквате Вие?
Първото, за което нямам търпение, е да започна работа с музикантите. За мен като диригент създаването на изкуство с други музиканти е много лично преживяване – независимо дали си в струнен квартет (аз самият съм цигулар), малка група или симфоничен оркестър. Вдъхновява ме самата мисъл, че мога да пропътувам половината свят до вашата красива страна и да работя с прекрасни музиканти, в чиито качества ме увериха колеги, дирижирали в София... Вълнувам се от това, че ще работя с такива превъзходни хора. Обядвахме преди няколко седмици с моя приятел Максим Ешкенази и го попитах какво ме очаква в България. Погледна ме с усмивка, лицето му грейна и той започна да ми разказва всички тези върховни неща за музикантите, за хората и за града. Когато обядът свърши, вече исках да пътувам към летището. Това е първото нещо – да дойда, за да работя с музикантите, и да си изкараме добре с тях.

Обичам филмовата музика! Самият аз съм изпълнител – цигулар, но голяма част от живота ми премина под знака на музиката за киното и телевизията. Дълги години ръководех музикалния отдел в студиото „Метро Голдуин Мейър“ и имам много приятели, които са композитори и изпълнители тук, в Лос Анджелис. Идеята да представя филмова музика в концертната зала е толкова вълнуваща! Когато гледаш филм в киносалона – там има звукови ефекти, диалог; често музиката е далечен фон, макар да е прекрасна. А в концертната зала е толкова хубаво, че публиката чува тази музика като най-важното нещо.

В пълната й красота.
Точно така – в пълната й красота! Музиката има още една страна – визуалната. За мен да я слушаш е само част от преживяването. Другата е да видиш цяла група творци, които създават музиката в момента. И толкова се вълнувам, че ще работя с Оркестъра на Класик ФМ, защото съм чувал колко са прекрасни неговите членове. Знам, че с тях ще сътворим нещо много красиво.

И на трето място – обичам да пътувам! Толкова съм слушал и чел за София! Мисълта, че мога да дойда и да опозная едно неизвестно за мен досега място ме вълнува много!

„Музикалните Оскари“ в концертната зала... Какво прави тези творби, които ще изпълните с Оркестъра на Класик ФМ, истински бисери – незабравими, емоционално въздействащи?
Трудното в подготовката на една такава програма и в подбора на музиката в нея е, че разполагаш с толкова много прекрасни творби... Бихме могли да изнесем 12 концерта, без да изсвирим всичката хубава филмова музика на света! Опитах се да включа в програмата най-запомнящите се музикални теми от киното. В някои случаи това е музика от филми, които не са толкова познати на аудиторията. Когато обаче хората чуят пиесите, съм сигурен, че ще им се прииска заради музиката да гледат филма. Всички тези творби са отличени от самата филмова общност – те са номинирани или са спечелили наградата „Оскар“. В програмата присъстват много теми, много стилове – комедия, драма, любов, вълнение, космос, фантастика... Идеята е да поведа публиката и оркестъра в музикално пътешествие. Когато хапвате, нямате на трапезата само месо, само хляб или само салата – имате от всичко. И в края на едно такова вкусно пиршество, сте усетили с небцето си много различни аромати. Ето, това сравнение мога да използвам за концерта.

В програмата сте включили мелодии от филми от Златната епоха на Холивуд. Когато наречем този период „Златната епоха“, от само себе си задаваме идеята за промените в нашия свят, за динамиката в изкуството въобще и в киното в частност. Струва ми се, че днес в киното има доста повече за очите и по-малко за душата, отколкото преди. Като човек от индустрията какво можете да кажете за начина, по който се променят киното и музиката за големия екран? Не бих използвал думата „развиват“.
Формулирахте го напълно точно. Днес създателите на филми разчитат много на визуалните ефекти, за да могат хората да видят онова, което не би могло да се случи в реалния живот. Но сюжетите и актьорската игра не са онова, което бяха в Златната епоха на киното. И днес има прекрасни актьори и интересни сюжети, но в периода от 30-те до 60-те, дори 70-те години на миналия век, имаше филми, които биха те въвлекли в сюжета, които биха обладали съзнанието ви, които са толкова интересни и така добре направени! Но днес, за съжаление, не мисля, че филмите постигат това. Не знам защо, тъй като вярвам, че биха могли. Смятам, че режисьори и продуценти си мислят, че колкото по-голямо и шумно е нещо, толкова по-добре. А не е така! Правя много концерти, на които дирижирам музика от нямото кино – Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън и др. В тези филми няма специални ефекти, няма диалог – те са визуални в същината си. Като ги гледате, виждате колко са креативни и интересни, тъй като разчитат на човешкото съзнание, на въображението, на езика на тялото. Вие сте в позицията на камерата – все едно стоите отстрани и наблюдавате развитието на реална случка. Това е истинският тест за сюжета. Абсолютно сте прав – кинотворците биха могли и трябва да се поучат от великите филми от миналото.

Сещам се за една паметна сцена от „Вещиците от Истуик“, музика от който ще слушаме на концерта в София. Вие свирите на пианото вместо Джак Никълсън: толкова сте като него като израз – с неговата напрегнатост и всичко, което е характерно за персонажа му. Очевидно е, че се забавлявате, докато се превъплъщавате в образа! Разкажете ни за работата в киното като забавление – докато работите сериозно, си отваряте пространство и да се посмеете…
Мисля, че всеки, който работи, се стреми да се забавлява в своята работа, каквато и да е тя – в банката, в магазина, като адвокат или като лекар. Въпреки цялата сериозност и тежестта на уменията, които са нужни, всеки се опитва да извлече удоволствието от това, което прави. И аз винаги съм се стремял към това. Мисля, че музиката е много сериозна работа – да я създаваш в концертната зала или в звукозаписното филмово студио. Но удоволствието от добре свършената работа е особено важно! Имал съм възможността да работя с истински интересни хора. Джак Никълсън не можеш просто ей така да го срещнеш на улицата. Или пък Том Ханкс, с когото също доста съм работил. Когато ги опознаеш, те са като малки деца, които изиграват въображението си. На тях им се дава сценарий и те се превъплъщават в определен персонаж. Когато си ангажиран с филм, работиш с тези хора и музиката съпътства образа, който те изграждат. Много се забавлявам, особено с някой като Джак Никълсън, който е толкова добър човек и такава блестяща творческа натура! Същото важи и за Том Ханкс. Не можеш да си представиш да си партнираш с по-прекрасни хора! Но да работиш с тях в киното е особено забавление. Да уточня – не само с актьорите е забавно и не с всички актьори е забавно! Но хората, които се занимаваме с музика – композиторите, оркестраторите, техническите лица – всички не сме като деца, всички ние обичаме музиката и имаме възможност да работим на това поле. За мен няма нищо по-вълнуващо от това да съм с оркестър в студиото или в концертната зала, където всички сме заедно в едно общо преживяване. Моята първа цел винаги е да ни е приятно. Музиката при всички случаи ще се получи чудесно. На членовете на състава ще им е добре, ако се чувстват комфортно, ако усещат, че са уважавани заради уменията си и творческия си потенциал – тогава музиката ще е хубава, ще вълнува. Когато създавам програмата за концерти, ги програмирам не само за публиката, но и за музикантите. Защото искам те да чувстват ценността на това, което правят, да изпитват удоволствие, да се вълнуват – иначе все едно си пуснал компактдиск и на сцената няма никой.

Смятате ли, че филмовата музика е мост към класическата музика, че може да приобщи към нея нови публики?
Страхотен въпрос – въпрос, който всички симфонични оркестри, които познавам, си задават. Тъжната истина е, че на много места аудиторията на класическите концерти е намаляла. Но публиката, която изпълва концертната зала, за да слуша музика от филми, които обича и познава, е огромна. Има един прочут композитор Ерих Корнголд – не знам дали знаете за него…

Да, разбира се, у нас той е добре познат от концертите на Оркестъра на Класик ФМ.
Прекрасно! Корнголд е казал: „Музиката е музика, независимо дали е в киното или в концертната зала.“ За мен това изразява всичко. Музиката във филмите е класическа музика, просто нотите са различни. Например, музиката от операта или балета – тя прави същото: разказва история, съпътства сюжета, става герой в повествованието… За последното вземете за пример „Вълшебната флейта“ на Моцарт – там флейтата и музиката са главни герои. В която и роля от изредените по-горе да е музиката в момента, тя винаги е музика. В случая – звучи във филм. Едно от най-вълнуващите неща за мен и публиката е да видим как тази музика се изпълнява на живо в концертната зала от голям оркестър. Така че публиката в България не само ще чуе, но и ще види концерта. Много се вълнувам, когато музикантите вдъхват живот на музиката – независимо дали класическа или филмова. Така че се надявам публиката, която дойде да слуша филмова музика, да остане очарована от звука на оркестъра, да е впечатлена от начина, по който изглежда оркестърът, и да се иска да се върне, независимо каква е музиката, за да се потопи отново в същата атмосфера.

Говорихме за филмова и за класическа музика – нека да поговорим и за джаза, с който също сте близко свързан. И Пати Остин ще участва в цикъла „Музиката на Америка“. Идната година тя ще изпълни програма, посветена на Ела Фицджералд, за да отбележим 100 години от рождението на Първата дама на песента...
Пати Остин! Обичам я! Работил съм с нея много пъти. На първо място тя е един от най-добрите хора, които познавам. Тя е и изключителен творец, а програмата й с музиката на Ела Фицджералд е обаятелна, фантастична! По време на концертите не само изпълнява песните на Ела, но и разказва за нея. Влизате в залата – и все едно Ела е там. Слушал съм Ела на живо и съм дирижирал оркестъра за концерти на Пати. Не мога да опиша с думи колко е прекрасна! Само да я чуете!

Нямаме търпение!
Ще бъде запомнящ се концерт!

Предстои на 17 май догодина.
И още нещо вълнуващо за концерта, на който ще сме заедно. Ще изпълним творби от много велики композитори. Често хората разпознават музикалната тема от даден филм, но нямат представа кой я написал – те не помнят името на композитора. Ако запея темата от „Отнесени от вихъра“, хората веднага ще се сетят откъде е. Ако обаче ги попитате кой я написал – не знаят. В това няма нищо лошо – те харесват музиката. Но е важно хората да знаят името на Марк Стайнър, който е написал музиката към толкова много филми. И „Лорънс Арабски“ – да знаят, че Морис Жар е авторът на тази музика… Да знаят, че Димитри Тьомкин е създал саундтрака към „Старецът и морето“… В концерта ще чуем творби от 14 от най-прочутите композитори на Холивуд, което е също толкова вълнуващо!

Какво проправи пътя Ви към наградата „Грами“ и как получаването й променя перспективата към работата, към музиката, към публиката, към музикантската общност?
Пътя към наградата „Грами“ проправиха прекрасните ми учители, с които съм бил благословен цял живот. Чрез тях вникнах в композиторското изкуство; те ми помогнаха да разбера какво означава да създаваш музика – това е най-важното! И след това, разбира се, за един диригент – когато замахне с палката, не се чува и звук. Едва когато музикантите засвирят, се ражда музиката. Наградата „Грами“, с която бях удостоен, е за запис с Нюрнбергския симфоничен оркестър. Аз я споделих с тях, тъй като става дума за резултата от общо действие. За мен бе чест да работя с Нюрнбергския симфоничен оркестър, да получа признанието на други музиканти. Що се отнася до начина, по който наградата се е отразила на живота ми – не знам дали има нещо такова. Тя е признание за постижение, което би трябвало да е едно от многото, които човек осъществява през живота си. Особено силно в нея ценя не това, че я спечелих, а че чрез нея бяха възнаградени трудът, уменията и талантът на музикантите от Нюрнбергския симфоничен оркестър. За мен това е най-важното.

Хубавото на музиката е, че в основата й е споделянето, че в даден момент събира в едно преживяване.
Да свириш в оркестър и да дирижираш е същото като в спортния отбор. Диригентът е мениджърът или треньорът на тима. Опитваш се да вдъхновиш играчите да дадат най-доброто от себе си, правиш така, че да се чувстват добре, даваш им възможност – тъй като си ги наблюдавал и познаваш работата им – да проявят всичките си качества. Тогава отборът се сплотява и играе добре. Ако спечели, може да получи трофей. И тогава какво? Спечелихме отличието, сега поемаме към следващото. Така е и в музиката. Работата, кариерата, творенето – всички те продължават. Продължава вълнението от това да си част от един отбор.

Става дума за подкрепа и насърчаване. Вие започнахте пътя си в музиката, насърчен от своите родители. Сега на свой ред насърчавате дъщеря си. Кои са най-силните думи, с които напътствате своите ученици и последователи?
Казвам им, че трябва да обичат това, което правят, или поне да се опитват да изведат това чувство до най-висока степен. Не винаги всичко се развива идеално, по план. Труден е пътят на учението, налага се да се правят жертви, изникват препятствия… Но през цялото време погледът ти трябва да е фокусиран върху музиката – върху красотата й, върху вълнението, което произтича от нея, върху въздействието й над душата.

Трябва да си всеотдаен в работата си – каквото и да е професионалното ти занимание – лекар, банкер или учител…, трябва да си отдаден на това да си възможно най-добър и да се учиш и развиваш непрекъснато. За хората, които искат да се занимават с музика – филмова, бродуейска или класическа – най-важното е да се върнат към миналото и да слушат и преживеят гениалните изпълнения, превъзходните записи на прочутите оркестри от миналото. Трябва да чуеш историята – откъде идва музиката, какво са правили титаните в миналото, да чуеш величието на мелодиите, хармониите, аранжиментите, оркестрациите на най-ярките. Едва тогава можеш истински да започнеш да разбираш в какво се състои всичко.

Когато говоря с млади филмови композитори, които биха искали създаването на музика за киното да е тяхната съдба, първият ми въпрос е коя е любимата им филмова музика от последните 10 години. Те веднага отговарят. След това ги питам за любимата им филмова мелодия от 30-те, 40-те, 50-те – повечето замълчават. Тогава ги съветвам всяка седмица да избират по един филм с прекрасна музика от композитори като Димитри Тьомкин, Франц Уаксман, Макс Стайнър, Елмър Бърнстийн, Морис Жар, Енио Мориконе или Ерих Корнголд… Толкова са много! Казвам им: „Изберете филм, музиката към който е написана от някой от тях, и го изгледайте, изслушайте го. Не си водете записки – просто слушайте, вижте какво означава да си голям!“ Ще споделя нещо интересно. Веднъж попитали великия композитор Елмър Бърнстийн – ще свирим негова музика от „Хавай“ и „Великолепната Седморка“ на концерта в София: „Какво е най-важното качество, което един филмов композитор трябва да притежава?“ Той не посочил умението да пишеш върховни мелодии и хармонии, а да бъдеш добър драматург. Това означава да погледнеш екрана и да знаеш как музиката ще въздейства върху начина, по който публиката възприема видяното с очите – героите, пейзажа… Ако се върнем малко по-назад в нашия разговор, обсъждахме филмите днес и киното вчера. Според мен един от проблемите на филмите, които се създават сега, е че в тях има твърде много музика, която продължава до безкрай – и не казва нищо, не служи на драматургията на филма. Така че краткият отговор на Вашия въпрос за съвета към младите е: за да се научите да пишете музика за киното, първо преживейте творбите на великите майстори.

Източник на снимките: сайта на Ричард Кауфман

Спринтиращо темпо, на което човек трудно би издържал, и ритъм, който е само и единствено негов – това е Тони Бенет в новата си песен I Got Rhythm, записана на живо. Това е Тони Бенет на 90!

Най-доброто тепърва предстои – кой може да иска нещо повече?!

Легендата на американската музика отпразнува 90-ия си рожден ден с голям концерт на 15 септември, на който пя самият той, а на сцената излязоха още Лейди Гага, Стиви Уондър, Майкъл Бубле и много други. Събитието се състоя в престижната Radio City Music Hall в Ню Йорк – препълнена, оттекваща с дълги аплодисменти. Записът ще бъде показан по телевизия NBC в навечерието на коледните празници с подзаглавието „Най-доброто тепърва предстои“ по джаз стандарта The Best Is Yet to Come, който Тони Бенет включва в репертоара на концерта си. Премиерата на телевизионното предаване ще бъде придружена от издаването на аудио албума Tony Bennett Celebrates 90. Пилотният сингъл е именно песента I Got Rhythm. „Кой може да иска нещо повече?!“ – възкликва с радост Тони Бенет в изпълнението си, съпътствано от много инструментални импровизации и завършващо с възторга – негов и на публиката. Истинска радост!

Албумът „Тони празнува 90-и рожден ден“ започва с изпълнения на Лейди Гага (The Lady Is a Tramp) и Майкъл Бубле (The Good Life), включва изяви с емблематични техни песни на Андреа Бочели (Ave Maria), Даяна Крол (I’ve Got the World on a String), Стиви Уондър (Visions). Прочутата Happy Birthday на Стиви Уондър закрива събитието, в което преди това сме чули още Кевин Спейси и Руфъс Уейнрайт и най-вече – самия Тони Бенет. Той пее The Best Is Yet to Come, I Left My Heart in San Francisco, I Got Rhythm и How Do You Keep the Music Playing. В концерта Лейди Гага се включва с общо две песни, а в албума и телевизионното предаване Тони Бенет участва с още едно изпълнение – на песента New York State of Mind, записана заедно със създателя й Били Джоел на друго място. Поздравът на Елтън Джон с реторичния въпрос „Чувствате ли как изпълнена с любов е нощта?“ от написаната от него песен за мюзикъла на „Дисни“ „Цар Лъв“ също е записан отделно и е включен и във видео и аудио програмата.

Обложката на албума

Стандартната версия на Tony Celebrates 90 излиза с тези 18 празнични песни, а в луксозно издание на три диска са включени още 38 записа – студийни и концертни, малко познати или изобщо неиздавани досега, представящи включително работата на Тони Бенет с Оркестъра на Каунт Бейси и триото на Ралф Шарън. Така албумът ще обхване в ретроспектива цялото творчество на музиканта, белязано от продажбата на 50 милиона плочи и спечелването на 19 награди „Грами“, както и с много трудности и, неизменно, възходи след това.

Тони Бенет – за вдъхновителите в „Тъкмо започвам“

Тези изпълнения ще чуем и ще видим, след като прочетем поредната мемоарна книга на Тони Бенет. В Just Getting Started („Тъкмо започвам“) той описва спомените си от общуването със своите герои. В разказите той се връща към въздействието върху него на музиканти като Франк Синатра и Лейди Гага. Специално място заема легендарният Боб Хоуп, който открива таланта на младия Тони Бенет. „Когато се опитвах да започна, ме чу в Гринуич вилидж и ми каза: „Идваш с мен!“ Той ми даде и името – Бенет – преводът на английски на фамилията ми Бенедето. Много си я харесвам! Тя означава „Благословения“. Беше страхотно! После ме заведе на турне в градовете на Западния бряг и така за първи път навлязох в шоу бизнеса.“ – се връща към спомените Тони Бенет в интервю за сутрешния блок на телевизия NBC. „Измори ли се от това да изпълняваш отново и отново I Left My Heart in San Francisco?“ – питат го водещите. „Не, никога! Обичам този град, а неговите жители са винаги много мили към мен, когато сме заедно.“ – отвръща Тони Бенет. За 90-ата си годишнина той бе почетен с паметник в Сан Франциско – монументът се издига пред хотела, в залата на който за първи път изпълнява тази песен и я прави звезда. И още от интервюто по NBC: „Лейди Гага не ми е искала съвет, а ми даде. Тя е добре подготвена – знае какво прави!“ – казва Тони Бенет.

С Лейди Гага – и торта за рождения ден

Тони Бенет на 90: „Чувствам се благословен“

В мемоарната си книга Just Getting Started Тони Бенет разказва какъв отпечатък са оставили върху него Чарли Чаплин, Джуди Гарланд, д-р Мартин Лутър Кинг, Коул Портър, Ейми Уайнхаус, Фред Астер, Лейди Гага, членовете на семейството му, както и любимите му места по света. Книгата е написана заедно със Скот Саймън и премиерно бе представена в деня преди излизането си в разговор с публиката в книжарница в Ню Йорк.

Тони Бенет и Скот Саймън на премиерата на книгата в книжарницата Barnes & Noble в Ню Йорк

Това е поредната мемоарна книга на Тони Бенет – през 2012 г. той представи Life Is a Gift за научените през годините уроци. Сега споделя за техните вдъхновители. „Голям късмет имам да мога все още да пея, да творя и да забавлявам хората по целия свят на възраст, много след тази, на която мнозина от великите музиканти са се оттеглили от сцената.“ – казва Тони Бенет в посвещението си към читателите на книгата. Тя го представя и с другия му талант – на художник, като включва репродукции на негови рисунки, като например светлините на Лас Вегас, красотата на Тоскана.

Корицата на мемоарната книга на Тони Бенет Just Getting Started

Останалото е история…

Чрез своите вдъхновители Тони Бенет разказва за пълноценния живот. В публично интервю във фейсбук, организирано от неговите издатели, разказва, че първата подкрепа е получил от родителите си. „Тогава не знаех какво да правя с живота си. Майка ми и баща ми ми казаха: „Много ни харесва как пееш и как рисуваш.“ В този момент вече знаех с какво ще се занимавам.

Открива го Боб Хоуп. „Тогава той пееше в „Парамаунт тиътър“, а аз – в клуб The Village в Гринуич вилидж. Чу ме и каза: „Идваш с мен!“ Той първи ме изведе на сцената на „Парамаунт“, тогава за първи път пях с голям оркестър.“

Голяма подкрепа получава от Франк Синатра. В статия в списание „Лайф“ навремето Синатра пише: „Тони Бенет е най-добрият в занаята.“ Сега Бенет си спомня как е чул за това, докато изнася поредица от концерти в Лондон – произнасянето на името му от Синатра е съдбовно. „Това промени всичко. Започвах да се чувствам уверен. Дотогава мечтаех да бъда допълващ програмата певец, а най-големият майстор казва, че съм най-добрият, когото е чувал... Това промени живота ми!“ – връща се днес към онези години Тони Бенет.

На 90 години чрез заглавието на книгата си музикантът обявява „Тъкмо започвам“. „Много е точно. Аз съм на 90, а има още толкова много, което да науча!“ На въпрос за най-важния урок, отговаря: „Уча се какво да оставя извън програмата, вместо какво още да вкарам в нея. Понякога се застояваме твърде дълго на сцената.“ Той припомня историята за това как в началото Джак Бени и Джордж Бърнс му казват, че ще му отнеме девет години да се научи какво да не прави на сцената. И точно след толкова време Боб Хоуп гледа негов концерт в нощен клуб в Далас и казва: „Вече пристигна! Вече знаеш какво правиш.“ Сега добавя за осъзнатото в онзи момент: „Разбрах, че публиката ме обича, аз също я обичам. И тогава нещата си дойдоха на мястото.“

В спомените си Тони Бенет се връща към преживявания с добрия си приятел Луис Армстронг, който по онова време заради цвета на кожата си не получава равно заплащане, а името му се изписва с по-малки букви и не на първо място на афишите. „Той беше чудесен човек. Обичаше това, което прави. Беше изпреварил времето си. Тогава имаше отвратителни предразсъдъци, големи глупости – това, че ни разделяха. Веднъж с Роузмари Клуни отидохме да го слушаме във Вашингтон. След концерта собственикът не ни допусна зад кулисите – Луис трябваше да излезе при нас. Беше толкова разочарован и се дразнеше от това, че не се отнасяха към него като към човешко същество.“ Сред своите вдъхновители посочва и президента Ейбрахам Линкълн. „Заради това, че е дал свобода на робите.” – пояснява Тони Бенет.

Участието си във Втората световна война той свързва с градивното след това. „Едно от най-прекрасните неща бе, че след края на войната, когато се върнах, имах възможността да избера какво да уча. И се насочих към прекрасно училище по изкуствата. Така получих добра подготовка, благодарение на това, което Съединените щати предоставяха като възможност на войниците да се обучат.“

Каква е тайната да си вечно млад? „Не съм млад, аз съм на 90. Не гледам възрастта. Цял живот съм пътувал по целия свят и хората ме накараха да се чувствам уверен в любовта ми да ги забавлявам и да правя така, че да се чувстват добре.“ Най-добрият му съвет за пълноценен живот е: „Имах късмет да правя това, което обичам. Не ми е тежало да работя, защото обичам заниманието си. Можех да се оттегля още преди 17 години, но и сега дори не искам – има още толкова много неща, които мога да науча! И дори на 90, мисля, че вървейки напред в живота, мога да ставам още по-добър.“

Източник на снимките: фейсбук профила на Тони Бенет

На 19 ноември в събота Джаз обществото на Лос Анджелис (LA Jazz Society) ще връчи на Куинси Джоунс Наградата за цялостен принос и в чест на големия музикант организира трибют, наречен Celebrates the World of Quincy Jones. В двучасовото шоу ще се включат както звезди от ранга на Пати Остин и Сайда Гарет, с които Куинси работи от десетилетия, така и млади музиканти, които той подкрепя през последните години – пианистите Емили Беър, Алфредо Родригес и Джъстин Кауфлин. Сред останалите участници са братята Клейтън, Рики Майнър, Хюбърт Лоус, Дарин Дийн, Грег Филингейнс и др. Наградата за цялостен принос на Куинси Джоунс се връчва заради забележителните му постижения в различни сфери на музиката и заради подкрепата, която той продължава да оказва на младите таланти.

Пати Остин

Пати Остин често гостува в събития, посветени на Куинси Джоунс. През лятото тя взе участие в подобен концерт, който се проведе на Джаз фестивала в Монтрьо, Швейцария. Следващата година легендарната вокалистка ще пее за първи път у нас. На 17 май в Зала 1 на НДК тя ще представи музиката на Ела Фицджералд в елегантна програма с Биг бенда и Оркестъра на Класик ФМ. Диригент на събитието ще бъде Ангел Заберски. Концертът е част от цикъла „Музиката на Америка“, организиран от „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“. Билети се продават на касата на „Кантус Фирмус“ в зала „България“, в Билетния център на НДК, както и онлайн на Ticketsbg.com.

Публика и критика посрещат с възторг концертите на Пати Остин в САЩ. Носителката на „Грами“ догодина ще пее в България с Биг бенда и Оркестъра на Класик ФМ

Емили Беър

Новината за музикалния празник в Лос Анджелис, посветен на Куинси Джоунс, ни дава възможност да направим още една връзка с България, не само заради предстоящото гостуване на Пати Остин у нас. Един български музикант - басистът Петър Славов младши, който от 17 г. живее в САЩ, е работил с Куинси Джоунс и има изяви с други двама от участниците в концерта – Емили Беър и Алфредо Родригес. Наскоро беше съобщено, че 15-годишната пианистка Емили Беър ще издаде нов албум в началото на следващата година. Into The Blue е записан в трио с Петър Славов и барабаниста Марк Маклейн. Дискът ще бъде на пазара на 27 януари. Преди няколко седмици Петър Славов взе участие в проекта с есета на Джаз ФМ радио с гледни точки за джаз музиката днес. 

Петър Славов младши: „Обезценяването на музиката и изкуствата беше кулминацията на антиинтелектуализма над крехките неща, които правят от масата общество“

Рекорден брой производители на български вина – 73, участват в шестото издание на форума на българското вино DiVino Taste. Той започва днес и продължава до неделя в Зала 3 на НДК. Посетителите ще могат да научат повече за вината от техните производители, да дегустират над 500 продукта и да закупят любимите на специални цени.

По традиция програмата на DiVino.Taste ще предложи много майсторски класове, семинари, лекции и презентации

Програмата в събота, 19 ноември, започва с Училище по дегустация. По време на този майсторски клас един от най-авторитетните винени експерти у нас Вили Гълъбова ще систематизира и предаде на достъпен език всички онези странни на пръв поглед ритуали, които правят дегустацията така загадъчна и сложна. Каква бе 2010 г. за българското вино и как изглеждат едни от най-добрите ни вина шест години по-късно ще открием заедно със Светлана Славова от „Александра естейт“ и Николай Далаков от „Бетър халф“. Яна Петкова ще представи два от най-прочутите винарски райони в света – Шабли и Лоара.

Как изглеждат българските вина през очите на един чужденец, който отдавна ги наблюдава и ги изучава? Това ще разберем по време на майсторския клас с дегустация, водена от винения консултант и автор на редица книги и издания, британеца Робърт Смит (CWW), който в момента живее в Токай. С белите вина от региона на Сакар ще ни запознае на майсторския си клас преподавателят на WSET у нас Димитър Николов.

Тимо Йокинен и Теодор Тодоров ще представят възможностите за износ към един традиционен за българските вина пазар като скандинавските страни. Какви са предизвикателствата пред българските производители на вино, които искат да изнасят продукцията си към най-конкурентния пазар в света – Съединените щати, ще обобщят Ивелина Кюлева, Милена Василева и Марин Атанасов от бранд маркетинг организация за световни вина. Виненият консултант и журналист Йохен Ерлер (Circle of Wine Writers) ще представи най-новите тенденции в търговията и консумацията на вино в световен план.

Крафт бири, музика

DiVino.Taste 2016 обръща специално внимание и на един сектор, който печели все по-голяма популярност у нас – крафт бирите. Какви са приликите и разликите в занаятчийското производство на бира и вино, ще разкаже холандският пивовар Карел Рьоел.

В рамките на DiVino.Taste 2016 ще бъдат представени и възможностите за обучение в авторитетния Wine & Spirit Education Trust.

Тазгодишното издание на DiVino.Taste предлага и оригинална среща на виното и музиката. Иво Върбанов и Фиамета Тарли – утвърдени музиканти и партньори в работата и в живота, ще се представят като клавирно дуо с концерт на 19 ноември в Зала 7 на НДК. Освен талантлив музикант и пианист, Иво Върбанов произвежда в Южен Сакар вина с марката Ivo Varbanov.

Давид Линкс е един от най-впечатляващите вокални майстори в джаза. Той е роден в Белгия, започва кариерата си през 80-те г., във време, когато се оказва, че е било доста трудно за пеещ бял мъж европеец да пробие на световната джаз сцена. Линкс го прави благодарение на красивия си глас, сериозните си и задълбочени музикални познания и своята забележителна вокална техника. Той е работил с десетки имена, сред които Били Кобъм, Ришар Галиано, Марк Мърфи, Гонзало Рубалкаба, Ерик Трюфаз, Мишел Ндегеочело, Кени Уилър, Омара Портуондо, Иван Линс, Тутс Тилеманс и мн. др. „О, наистина ли съм работил с всички тези хора? Толкова е забавно.“ – казва Давид Линкс в интервю за Джаз ФМ радио.

Срещата ни с него беше по време на „Пловдив джаз фест“. Линкс беше специален гост в концерта „Величието на Кени Уилър“, който българският тромбонист Георги Корназов посвети на вече покойния канадски тромпетист и композитор. По време на фестивала Давид Линкс работеше неуморно, часове наред с млади вокалисти и споделяше открито своя опит с тях. Въпросите на Таня Иванова към Давид Линкс са провокирани от нещата, които вокалистът разказа по време на майсторския си клас. Интервюто може да чуете чрез бутона „Аудио“. Джаз ФМ изказва специални благодарности на Никола Тодоров за осъществяването на този разговор.

Какви са предизвикателствата пред съвременните джаз вокалисти и каква е разликата между тях и образците във вокалния джаз като Ела Фицджералд, Луис Армстронг, Били Холидей, Франк Синатра и т.н., като все пак изключим това, че говорим за артисти, които живеят в различно време.
Най-съществената разлика е във времето, в което те са живели, и времето, в което ние живеем. Те идват от време, което е било люлка на джаза, време между войни. След войната е имало много надежда, съживяване, а битките между различните стилове не са били нещо лошо. Били са битки за това да направиш по-добра музика. Може да чуете изпълнения на Луис Армстронг, в които той пее срещу бибопа, защото не го харесва. Мисля, че днес е малко по-трудно - заради интернет, но и заради икономическия срив, пред който сме изправени, заради несигурността в света и всички тези войни. Има тенденция за превръщане на джаза в поп бизнес – да се опитваш да правиш пари, да се опитваш да продадеш даден артист, каквото и да означава това, защото колкото и да продаваш, никога не е достатъчно. Ти си мислиш, че си продал нещо, а звукозаписната компания ти казва обратното. Предизвикателство е изобщо да останеш в музиката и да покажеш на младите хора, че понякога в джаза, както и в класиката, отнема 20 г., за да се превърнеш в музиканта, който си искал. Кариерата в поп музиката днес започва на 16 г., а когато станеш на 26 г., вече е приключила, вече си остарял.

Много певци са повлияни от други вокалисти. От Вашия майсторски клас останах с впечатлението, че сред влиянията Ви има и много инструменталисти. Вие споменахте имената на Чарли Паркър, Майкъл Брекър и също така определяте Майлс Дейвис като любимия Ви вокалист. Да си призная – чувала съм по-често обратното определение: за вокалисти, които пеят като инструменталисти.
Преди всичко вокалистът разполага с думи. Това е, което прави вокалистите различни от музикантите. Не бих уважавал един певец, само защото владее скат, а защото може да ме докосне с пеенето си, когато изпълнява темата. Аз мога да импровизирам с всичко. Моята роля е да изпълнявам темата и думите и това е, което ме отличава. В този случай много музиканти ми казват – ти си музикант, не си певец. „Не, не, аз съм певец.“ – им отговарям. Станало е нещо обичайно певците днес да не познават музиката извън пеенето, но това не са две различни неща. Певици като Сара Вон или Ела Фицджералд са свирили на пиано. Ела е била пианистка на Чарли Паркър в един момент. Сара Вон е свирила на пиано с Били Екстайн. В днешно време да познаваш музиката се е превърнало в някакъв вид разнообразие, но всъщност това познание е важно. Когато казвам, че Майлс Дейвис е любимият ми джаз вокалист, това е провокация от моя страна. Майлс губи гласа си след операция. Той се е разкрещял на един от музикантите си преди да му бъде разрешено да говори, така че губи гласа си завинаги. Неговото свирене ми звучи като пеене, защото великите музиканти взимат певците за пример, а не обратното. Знам, че много джаз певци искат да звучат като музиканти, а така също има много музиканти, които се оплакват: „О, трябва да свиря с певец тази вечер.“ Днес съществува дълбоко неразбирателство между певците и музикантите. Неразбирателството става все по-голямо и прераства в огромно недоразумение, в което музикантите са убедени, че джаз вокалистите искат да бъдат инструменталисти. Не, аз мога да импровизирам, но го правя като певец и знам какво правя. Аз разполагам с думи. Да вземем Майлс Дейвис, Ян Гарбарек – виждате как великите музиканти искат да звучат като човешкия глас. Затова имат толкова проблеми с посредствените певци. Любимите гласове на Майлс Дейвис по онова време са гласовете на Орсън Уeлс, Франк Синатра, Били Холидей. Той е искал да звучи като тях. Великите музиканти винаги искат да звучат като любимия си глас. Аз съм научил много от музикантите. Научил съм много от солата на Майкъл Брекър, Чарли Паркър…, но винаги мога да се завърна у дома. А завръщането у дома е да изпееш темата с думи. Това ме отличава от музикантите. Ако се наложи да импровизирам, мога да го направя. Мога да бъда освободен във всяко едно отношение. Но аз съм певец.

Вие самият сте барабанист. Как това се отрази върху Вас като певец?
Бях барабанист. Винаги съм пял, винаги съм искал да бъда певец, но не исках никой да злоупотребява с това, когато бях малък. Започнах да пея, когато бях 5-годишен. Исках да го запазя за себе си, знаете - хората обичат да казват: „О, ти искаш да си певец?!“. Затова учих барабани, работих като барабанист. Свирил съм с Марк Мърфи, свирил съм с много хора – от Тутс Тилеманс до Стив Коулман, но винаги съм искал да бъда певец. Всичко, което съм правил, е оказало влияние върху пеенето ми – свиря на пиано, взимал съм уроци по пиано, по барабани. Но хората казват: „Да, ти си ритмичен заради барабаните.“ Не, моето усещане за време и ритъм е много развито не заради това, а защото, когато свириш на барабани, това е различен ритмичен подход спрямо вокалния. Това е само продължение на нещата, които гласът може да направи и да добави към ансамбъла, който всъщност е групата. Сигурно съм усвоил нещо по отношение на ритъма от свиренето на барабани, но аз не подхождам като барабанист спрямо ритмиката на пеенето ми. Но свиренето на барабани ме превърна в по-добър интерпретатор като певец, добави повече мощ във фразата ми, така владея ритъма много по-добре.

Работили сте с десетки музиканти – от Нина Симон до Гонзало Рубалкаба. Кое от тези сътрудничества е особено важно за Вас? Може дори да ни разкажете за някой сантиментален момент, защото от предишния Ви отговор останах с впечатлението, че всичко, с което се занимавате, оказва влияние върху музиката Ви.
Усещането е нещо, което имаш или не. Много хора казват: „О, ако много работя върху техниката си, това ще отнеме от емоцията.“ Или имаш тези усещания, или ги нямаш. Работата няма да отнеме нищо: или имаш сърце, или нямаш. Всъщност никога не съм работил с Нина Симон. Имах шанса да се срещна с нея в Брюксел. Тя беше много добра приятелка на Джеймс Болдуин – писателя, който ми беше като кръстник. Живеех с Джеймс Болдуин, когато бях дете, живял съм с Кени Кларк. С Гонзало съм работил много. Работил съм с толкова много известни музиканти. Когато погледна списъка, си казвам: „О, наистина ли съм работил с всички тези хора? Толкова е забавно.“ Като започнем от Хари „Суийтс“ Едисън, работил съм с много хора, включително с музиканти от Оркестъра на Каунт Бейси, със Слай и Роби. Да работя с тях беше нещо наистина дълбоко. Ние не минавахме набързо през песента, както казах по време на майсторския клас. С Гонзало понякога ни трябваха 20 повторения, за да усетим тази връзка. Затова ти е необходимо да имаш много обширна и интензивна ритмична вселена, за да може всеки път да правиш нещата различни. Ти можеш да изпееш... (Пее.)Ти може да наблегнеш на различни думи, но всичко това трябва да бъде израз на това, което си в този момент, и затова се нуждаеш от много сериозна ритмична подготовка, за да навлезеш надълбоко и да наблегнеш на най-важния за теб момент от фразата. Всичко това звучи като теория, но всъщност аз мога да го теоретизирам, защото преподавам доста, правя майсторски класове. Трябва да мога да го обясня, да анализирам връзката с музиканта. Знам, че много певци нямат връзка с музиканта. Музикантите свирят с музиканти и после свирят с певци и това не е същото, а би трябвало да е. Музикантите не би трябвало да се чувстват като затворници, когато свирят с певци. Много от певците днес излизат на сцената, само защото имат хубав глас. Те нямат много познания за хармония или ритъм, а това ги лишава от възможността да взаимодействат. Ти трябва да правиш само това, с което е наясно певецът в този момент. Не можеш да имаш доверие на хора, които са на толкова ранен етап. Ела Фицджералд, Сара Вон, Даян Рийвз или Есперанца Спалдинг - всички те познават музиката и знаят какво да правят на сцената.

Казвате, че пеете за себе си и, че нямате за цел да угодите на публиката. Как да се предпазим от конформизма? В днешния свят сме доста изкушени да угаждаме на другите и каква е цената, която плащаме за това да бъдем себе си?
Аз обичам да доставям удоволствие на публиката, обичам публиката, но не бих правил музика, за да се харесам на публиката. Ако публиката, която идва на моите концерти, харесва това, което правя, аз имам нужда от тази дълбока връзка, но не бих променил музиката си, за да имам по-голяма аудитория. Когато започвах през 80-те г., джазът не беше толкова популярен, колкото е днес. Особено когато става дума за джаз вокалистите и за бял мъж европеец джаз вокалист. Въпреки че дълго време съм живял в САЩ и отчасти съм американец, аз не притежавам тази екзотичност, от която музикалният бизнес се нуждае. Джаз вокалистите от САЩ се продават по-лесно. Ако си от Европа, публиката трябва да положи повече усилия, за да стигне до теб, защото не си особено познат. Много хора се заблуждават: „О, ако не сте американец…” Всичко това са глупости. Ти или можеш да пееш, или не. Това е. Това е основното. Първоначално не си особено ценен от комерсиална гледна точка. В началото трябваше да правя моя музика, да пиша мои текстове, да създавам мои песни. Но фактът, че изхождам от тази стара традиция и всички тези хора, които срещнах – Ела Фицджералд, Бети Картър… Срещнах тези хора още от малък. Срещал съм се със Сара Вон, пял съм с Марк Мърфи. Най-добрият начин, по който можеш да отдадеш уважение на традицията, е да я продължиш, а не да останеш затворен в нея. Майлс е правил това през целия си живот. Каква цена плащаш за това? Погледнете Майлс, той е бил критикуван през целия си живот. Той е изградил дълбока връзка с публиката си, връзка, която аз бих искал да имам. Той никога не е правил компромиси. Той е променял музиката 7 или 8 пъти. Но много музиканти са го критикували, много журналисти. Публиката не критикува. Истинските хора, за които свириш, са твоята публика, не са музикантите или журналистите. Ако нямам връзка с публиката, проблемът е в мен. Но аз не бих променил музиката си, за да се опитам да се харесам на публиката. Когато излизам на сцената, излизам със своята музика и след това търся връзка с публиката. Тази връзка съществува например тогава, когато публиката си е платила, за да те чуе. Вече имаме тази проява на любов, а ти трябва да дадеш най-доброто от себе си. Когато започвах кариерата си, аз исках да се занимавам с това. Исках да разбера как да правя това през целия си живот и трябваше да намеря начин да създавам своя собствена музика, да пиша текстове, да изградя репертоар. Сега съм свикнал, но в началото беше плашещо. Защото, когато излезеш пред публиката, тя не слуша нещо, което вече е чувала, тя не познава песните ти, така че енергията трябва да бъде много силна, трябва да светиш с вътрешна светлина. Трябва да бъдеш много уверен в себе си, което в някои дни е лесно, но в други – не. Нещата с певците са много деликатни. Но въпреки че не е лесно, има хора, които вървят по своя път. Като Касандра Уилсън, която няма да направи компромис, за да угоди на някого. Тя ще направи нещата за себе си и след това ще се надява музиката й да се хареса и на някой друг.

Езиковата ваканция е модерният начин да учиш чужд език и е неизменна част от доброто образование, посочват от консултантската фирма за образование в чужбина „Интеграл“. Този уикенд тя ще представи новия каталог на езиковите ваканции за лятото на следващата година.Събитието е на 19 ноември от 15:30 до 17 ч. в зала „Триадица 2“ на гранд хотел „София“. Посетителите ще могат да се срещнат с директора на едно от най-елитните британски средни училища – Abbey College в Кеймбридж. Входът е свободен.

Езиковата ваканция дава това, което средното образование в чужбина предоставя като преживяване, развитие на детето, натрупване на умения, откриване на себе си, посочи Ирина Христова – управител на „Интеграл“, в интервю по Джаз ФМ и поясни: „На езиковите ваканции в чужбина децата не само практикуват език, но и се потапят в съвсем различна среда, общуват с деца от други националности. В своето преживяване те усещат новото общуване между преподавател и ученик, характерно за съответната държава. Така се обогатяват с нови подходи към обучението и започват да възприемат своите преподаватели по друг начин.“ В добавка, на езиковите ваканции децата придобиват нови умения за учене и така се подготвят за постъпване в чуждестранен университет.

Над 250 езикови училища с над 400 различни ваканции са включени в каталога на „Интеграл“ за лятото на следващата година. „Може да е самостоятелна или семейна ваканция, спортен курс, в който се учи английски, рисуване с изучаване на език или просто лагер с други деца – зависи от конткретните цели.“ – обясни Ирина Христова.

До 15 януари има възможност децата да се запишат на специални цени, като за всички езикови ваканции се предлага 5% отстъпка, достигаща за някои до 10%. При ранно записване са налични и пакети като „три седмици на цената на две“.

С всичко това родителите и техните деца ще се запознаят на място. Те ще могат да се срещнат и с директора на едно от най-елитните британски средни училища – Abbey College в Кеймбридж, който ще разкаже за това как гимназистите се подготвят успешно за кандидатстване в университет. Консултантите на „Интеграл“ ще направят анализ на това, което се е обсъждало миналата година у нас за профилирането на учениците в последните години на гимназията. Също така на лекция ще бъдат дадени съвети дали детето да пътува в група или индивидуално.

След представянето на каталога в София, „Интеграл“ ще запознае с предложенията и родителите и децата в Русе, Пловдив, Варна, Велико Търново, Благоевград и Бургас.

• Интервюто на Светослав Николов с Ирина Христова от „Интеграл“ можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Джаз ФМ е медиен партньор на „Интеграл“.

Вдъхноващата със своя светъл пример Шарън Джоунс вече не е сред нас. Тя почина в петък на 60-годишна възраст след героична борба с рака на задстомашната жлеза. „Тя бе заобиколена от любимите си хора, включително музикантите от оркестъра Dap-Kings.“ – се посочва в съобщение на нейния представител. „Все още съм щастлива и ще продължа да съм с положителна нагласа към света, ще продължа да пея и да създавам музика, докато имам сили.“ – обеща неотдавна Шарън Джоунс, описвайки своето отношение към нелечимото заболяване. Тя си отиде от нашия свят точно десет години след като професионално посвети живота си на музиката – нещо, за коeто мечтаеше от дете. През цялото време в песните си изразяваше подкрепа за Обикновения човек и споделяше своето виждане за света – повече взаимност, вяра в силите и любовта, по-малко консуматорство. Нейният представител призова вместо с цветя, почитателите й да изразят уважението си, отделяйки пари за каузите, които тя защитаваше – за борба с рака, за развитие на младите таланти, за по-активно присъствие на музиката в класните стаи.

Шарън Джоунс винаги е живяла с музиката – връзката с нея чувства още от малка, когато със сестра си пеят в църквата. „Мечтаех да прекарам живота си, пеейки. Смятах, че хората ще ме приемат заради гласа ми.“ – разказва тя. През 70-те и 80-те пее е на сцената в различни малки групи, а в началото на 90-те, когато по-сериозно започва да търси широка реализация, звукозаписна компания й обяснява, че е „твърде дебела, твърде черна и твърде ниска“. Дори не я питат за възрастта й, която очевидно също би подсказала, че бъдеще в музиката е немислимо. „Когато се погледнах с тези очи, в себе си видях само грозота.“ – споделя Шарън Джоунс във филма за нейната музика Miss Sharon Jones!

Дебюта си с албум тя прави на 46-годишна възраст, помагайки в основаването и утвърждаването на нюйоркския лейбъл Daptone Records. Той създава соул музика, съчетавайки традицията и съвременността. Песните, които компанията издава, са характерни с модерен изказ, постигнат чрез използването на традиционния ритъм енд блус звук, включително изцяло акустични аналогови записи – в реално време и на магнетофонна лента. Когато е на 50 години, Джоунс записва 100 Days, 100 Nights (2007 г.) – албум, който само за ден я прави звезда. С всяка своя песен тя активно подкрепяше това, в което вярваше за света ни – връзките в общността, силата на духа, женската мощ, живота без консуматорство, любовта, която винаги възтържествува.

През 2013 г. лекарите й поставиха страшната диагноза. Въпреки операциите и ремисията, само месеци по-късно – при премиерата на Miss Sharon Jones! – певицата обяви, че ракът се е завърнал и вече е засегнал и други органи. „Казаха ми, че скоро ще умра. Какво мога да направя? Просто да продължа да живея и да остана с позитивна нагласа. Трябва да продължа да разказвам историята си и да вдъхновявам хората, да им давам кураж да се борят. Вместо съжаление, да проявя положително отношение към живота. Все още съм щастлива и ще мисля положително, ще продължа да пея и да създавам музика, докато имам сили.“ – така Шарън Джоунс осмисли своя живот след диагнозата.

„Новината за смъртта на Шарън Джоунс разби сърцето ми. Тя бе борец и ще бъде запомнена като такава. И благодаря на създателите на филма за нея за това, че открехнаха прозорец към живота на тази възхитителна жена и към нейното вечно наследство.“ – написа във фейсбук Куинси Джоунс. На наградите Изборът на критиците (Critic's Choice Awards) Miss Sharon Jones! спечели наградата за оригинална песен в документален филм.

И след смъртта си Шарън Джоунс твори добро. Нейният представител призова вместо да изпращат цветя, почитателите й да дарят на организациите, чиято дейност тя подкрепяше:

За лечение на рака на задстомашната жлеза:
Cure Pancreatic Cancer - The Lustgarten Foundation
https://www.lustgarten.org/donate

За подкрепа на млади таланти:
James Brown Family Foundation
http://jamesbrownfamilyfdn.org/online/index.php/j-a-m-p

За по-широко застъпване на музиката в класните стаи:
Little Kids Rock
http://www.littlekidsrock.org/support-us/donation/

„Шарън Джоунс бе ненадмината изпълнителка и превъзходен човек.“ – пише в посвещението си Даян Рийвз. И разкзва: „Срещнахме се, когато миналия ноември пяхме заедно на концерт в Центъра за изпълнителски изкуства в Ню Джърси. Никога няма да забравя тази вечер. Изявата й на сцената бе урок по живеене и себераздаване. Топлината, която излъчваше, откритото й сърце правеха така, че да се чувстваш като ценен приятел. Тя бе ниска на ръст, но висока по дух. Разказа ми за рака, показа ми как от химиотерапията дланите и стъпалата й са почернели и как всичко, случващо й се, го превръща в стимул да върви напред. Да живее пълноценно, както се изразяваше тя. Шарън Джоунс смело води борба и с това вдъхнови и обля в светлина. Почивай в сила и мир. Урокът е научен.“

Шарън Джоунс нямаше никакво намерение да слиза от сцената дори в последните дни от живота си. За деня, в който ни напусна, бе потвърдила участие в концерт с песните на Джеймс Браун в Центъра за изпълнителски изкуства в Ню Джърси, заедно с Лий Фийлдс, Бети Лавет и други.

Петима титани с китари. Общуване с блус. Изключителен със своята концентрация концертен албум ни предлага Ерик Клептън в новоиздаден аудио запис на срещата с публиката в Сан Диего на 15 март 2007 г. Това е моментът, в който Бавната ръка е записал албум със своя идол Джей Джей Кейл – талантливият отшелник създава бисер след бисер, а с музиката му във връзка са само посветените. Година по-късно The Road to Escondido ще спечели „Грами“ за най-добър съвременен блус албум. Другите двама основни китаристи в това събитие са Дерек Тръкс и Дойл Брамхол II. Вдъхновителят на Клептън – Джей Джей Кейл, свири и пее в пет от песните (сред тях – написаните от него и популяризирани от Клептън After Midnight и Cocaine), а в програмата присъстват и други негови творби. Робърт Крей се включва в биса – песента Crossroads. За любителите на блус китарата това е пиршество за сетивата.

Концертът от Сан Диего е заснет и на видео, но записът не се предвижда да бъде издаден, поне не в непосредственото бъдеще. Клип на песента Anyway the Wind Blows обаче запечатва момента на появата на Кейл на сцената. Трима китаристи, седнали на столове, начело с Клептън, а до него – празно място… В този момент излиза Джей Джей Кейл. Публиката полудява, видимо е щастието и вълнението по лицата на музикантите… Вглъбеността на Кейл и признателността, с която той гледа по-младия си наследник в началото на клипа, са още един елемент, който описва тяхната силна връзка. Благодарност и в погледа на Клептън… Двамата се разбират без думи в импровизациите, като само от време на време споделят словесно, встрани от микрофона, моментните хрумвания. След това ги реализират с радостна лекота. Те са волни души, като героя на своята песен, чието заглавие се превежда като „Накъдето ме отвее вятъра“.

Потопени в музиката, те увличат публиката. Възхитата им от блуса и от звука на китарите е щастието на слушателите. Те свирят вглъбено и изразително, залата попива звуците и изпраща към сцената енергията на своя възторг. Вечерта е изпълнена с особена нежност. Това е вечер на взаимност, уважение, преклонение.

Дата на издаване: 30 септември 2016 г. от Reprise/„Орфей мюзик“

• Песни от концертния албум на Ерик Клептън Live in San Diego with Special Guest JJ Cale звучат днес в „Джаз ден“ и в предаването ни за музика на живо „Джаз емоции“.

Новатори, експериментатори – и любимци на публиката близо пет десетилетия! Това са музикантите от групата Oregon – прочути с реещите се на воля свободни импровизации, водени от чувството си, устремени към музиката. Достигнали до сърцата на поколения ценители на джаза. Култовата група, в чийто състав и до днес са Пол Макендлес и Ралф Таунър, са за два концерта в България – на 21 и 22 ноември от 20 ч. в „София лайв клуб“. Разговарях с тях в навечерието на първата им среща с родната публика, а в тази публикация освен интервюто ми с тях ще откриете и снимки и видео от първата концертна вечер.

„Беше си безрадсъдство с нашите пиеси без предварително начертана структура...“ – така Пол Макендлес отговори на въпроса ми за това смелост или безрасъдство е музиката, с която легендарната днес група Oregon дебютира в началото на 70-те. И продължи с усмивка и поглед към първите стъпки: „А концерта си в Нешвил преди появата на сцената на известен комик започнахме с луди, свободни импровизации. И видяхме, че на публиката никак не й хареса.“

Публиката обаче ги открива чрез отново „лудите“ им, както ги определя Ралф Таунър, участия по радиостанция в Ню Йорк. „По WBAI свирехме всяка нощ от 0 ч. до 6 сутринта – предимно свободни импровизации. От време на време квартетът ставаше дует, защото двама по двама ходехме да си купуваме кафе и понички.“ – разказа през смях той в студиото на Джаз ФМ. И съвсем сериозно добавя: „Така създадохме твърдо ядро от запалени наши почитатели.“

Oregon никога не са залагали на сигурното, винаги са гледали напред. Как са се случили нещата? „Опитахме се да намерим баланса между структура и импровизация. И така станахме малко по-добри.“ – с шега завършва отговора на Пол Макендлес.

Барабанистът Марк Уокър е с Oregon от около 20 години и, слушайки в ефира ни запис на групата от 1975 г., казва колко много оценява работата на своя предшественик Колин Уокър. Най-новото попълнение в състава Паолино де ла Порта допълва: „Слушам Oregon от 70-те години и те винаги са били голямо вдъхновение за мен. Затова ми бе така лесно да се впиша в състава.“

Музиката на Oregon съдържа идеята за постоянно развитие чрез импровизацията, която движи мелодията напред и напред, добавяйки още детайли, нови нюанси. За развитието ни като общност и за посоката, в която движим света, Ралф Таунър посъветва: „Лично за мен е важно в моя собствен свят постоянно да израствам, да запазя интереса си към случващото се около мен, да продължа да се вълнувам. Ако проявяваме подобно лично отношение към широкия свят около нас, ще го направим още по-добър.“

Oregon са в България по покана на „Дюкян Меломан“ за участие във фестивала „Джаз плюс“. Джаз ФМ е медиен партньор.

Oregon изпълняват в „София лайв клуб“ една от най-известните композиции на Ралф Таунър – As She Sleeps

Бис с Wichi-tai-to

• Интервюто с музикантите от Oregon можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Снимки: Евгени Димитров от „Булфото“. Видео: „Дюкян Меломан“

Една от любимите ни опери на Верди „Набуко“ ще оживее на сцената на Зала 1 на НДК в изпълнението на световно признатия баритон Марцио Джоси, италианското сопрано Габриела Мориджи и германското мецосопрано Силке Хартщанг. Спектакълът на 29 ноември от 19 ч. ще бъде представен от диригента Найден Тодоров и Русенската опера в съвместна продукция с „Монте мюзик“. Джаз ФМ е медиен партньор.

„Заповядайте на една от най-интересните опери на младия Верди, пресъздадена от невероятни артисти и професионален екип! “ – е посланието, което Марцио Джоси отправя към българската публика седмица преди суперпродукцията. Солистът от „Ла Скала“ ще се превъплъти в Набуко.

Габриела Мориджи ще е в ролята на Абигайл, за която споделя: „Това е една от най-любимите ми опери на Верди, а аз пея в 16 негови заглавия. Предизвикателство за мен е енергията на Абигайл, дъщеря на Набуко. Тя страда много, защото нейният баща предпочита сестра й Фенена, на всичкото отгоре и мъжа, в когото е влюбена, обича Фенена. Абигайл полудява от ревност и гняв и иска да отмъсти, но в края на операта разбира колко грешки е допуснала. Харесвам как Верди развива образа на тази жена – много драматично и въздействащо във вокално отношение. За мен ще е щастие на 29-ти ноември да дирижира маестро Найден Тодоров, защото той е перфектен, талантив и обича вокалите, кара изпълнителя да се чувства сигурен на сцената. Вече съм пяла „Набуко“ с него в Щвейцария, когато отново си партнирахме с Марцио Джоси.“

Тази година Найден Тодоров за трети път бе отличен в категорията за диригент с наградата „Кристална лира“, присъждана от Съюза на българските музикални и танцови дейци и Класик ФМ. За мецосопраното Силке Хартщанг той споделя, че това е един от най-красвите женски гласове, които е чувал.

В кратка видеовизитка чаровната Силке Хартщанг разкрива вълнението си да пее за първи път в България и допълва на български език с характерен немски акцент: „Изпращам най-сърдечни поздрави от Германия на хубава България. Доскоро!”.

Спектакълът ще ни пренесе пет века преди Христа и ще накара зрителите да съпреживеят страстната любов и изпепеляващата ревност в триъгълника на главните действащи лица Фенена – Измаел – Абигайл, преплетени с борбата за власт, от която зависи съдбата на целия еврейски народ. „Набуко“ е операта на Верди, в която композиторът се изявява като гениален театрал, който със силата на музиката развива оперния сюжет и преплита темите за борбата за свобода, любовта, агресията и възтържествуването на справедливостта.

• Билети се продават в мрежите на „Ивентим“ и „Тикетпортал“, а цените са от 20 до 80 лв.

На снимката: Габриела Мориджи

Първият студиен албум на „Ролинг Стоунс“ от повече от 10 години насам е завръщане към началото, към първата любов... Блусът! „Албумът ни отвежда до корените ни и до страстта ни към блуса, която винаги е била в сърцето и душата на нашата музика.“ – казват легендите. Blue & Lonesome е продуциран от президента на новаторския джаз лейбъл „Блу ноут“ Дон Уас и младите музиканти от The Glimmer Twins, които от години работят с „Ролинг Стоунс“ и са много популярни с емоционалните и талантливите си кавъри в почит към тях. Албумът е записан със специалното участие на Ерик Клептън (китара) и Джим Келтнър (перкусии) и ще е на музикалния пазар на 2 декември от Polydor/„Анимато мюзик“.

Намигване към почитателите в анонс на предстоящия албум

Ранните години на „Ролинг Стоунс“ – преди да станат рок величия английските музиканти старателно изследват фундамента – блус музиката. Те изпълняват песни на Джими Рийд, Уили Диксън, Еди Тейлър, Литъл Уолтър и Хаулин Уулф. В новия си, 25-и студиен албум, те също свирят и пеят техни песни. Мик Джагър – вокали и арфа, Кийт Ричардс и Рони Уд – китари, Чарли Уотс – ударни, са в компанията на познатите от техните турнета Дарил Джоунс – бас, Чък Лийвъл и Мат Клифърд – кийборди. В две от песните се включва Ерик Клептън. Неговото участие е пряко свързано с концепцията на албума.

В деня, в който започнаха да се приемат предварителните поръчки за албума, важни места в Лондон бяха огрени с логото на групата

Blue & Lonesome „Ролинг Стоунс“ решават да сътворят в унисон с характера на блус музиката – естествено, спонтанно, изразително. Звукозаписните сесии през декември миналата година продължават само три дни – песните се записват наведнъж, без дубли и поправки. Музикантите работят в студийния комплекс British Grove Studios в лондонския квартал Чизик, съвсем близо до предградието Ричмънд, където преди десетилетия са стартирали с малки клубни участия. В същото време в съседно студио по албума си I Still Do работи Ерик Клептън. Той се отбива, за да ги поздрави, и остава да запише две песни с тях, като свири на китара в Everybody Knows About My Good Thing и I Can’t Quit You Baby.

The Rolling Stones – Blue & Lonesome

1. Just Your Fool (написана и записана за първи път от Литъл Уолтър през 1960 г.)

2. Commit a Crime (написана и записана за първи път от Хаулин Уулф – псевдонима на Честър Бърнет – през 1966 г.)

3. Blue and Lonesome (написана и записана за първи път от Литъл Уолтър през 1959 г.)

4. All of Your Love (написана и записана за първи път през 1967 г. от Меджик Сам – псевдонима на Самуел Магет)

5. I Gotta Go (написана и записана за първи път от Литъл Уолтър през 1955 г.)

6. Everybody Knows About My Good Thing (записана за първи път от Литъл Джони Тейлър през 1960 г., написана от Майлс Грейсън и Лърмън Хортън) – с участието на Ерик Клептън

7. Ride ’Em On Down (написана и записана за първи път от Еди Тейлър през 1955 г.)

8. Hate To See You Go (написана и записана за първи път от Литъл Уолтър през 1955 г.)

9. Hoo Doo Blues (записана за първи път от Лайтнин Слим – творческия псевдоним на Отис Хикс – през 1958 г., написана от него и Джери Уест) – с участието на перкусиониста Джим Келтнър

10. Little Rain (записана за първи път през 1957 г. от Джими Рийд, написана от него и Юърт Джи Абнър младши)

11. Just Like I Treat You (написана от Уили Диксън и записана от Хаулин Уулф през декември 1961 г.)

12. I Can’t Quit You Baby (написана от Уили Диксън и записана от Отис Ръш през 1959 г.) – с участието на Ерик Клептън

Първият сингъл от Blue & Lonesome е песента Hate to See You Go. Тя разказва за любовно недоразумение и тъжна раздяла, а във видеото „Ролинг Стоунс“ използват кадри от живота в града, ежедневието на хората и техните борби, като ги преплитат с моменти от работата си в студиото. Докато жълти таксита изчакват да преминат натоварените кръстовища, влаковете на метрото препускат, пара излиза от топлата храна, вятърът събира боклуците по улиците… А хората крачат, правят си татуировки, тренират, танцуват, съзерцават, посрещат деня. Докато „Ролинг Стоунс“ записват в студиото – пеят, свирят, танцуват и скачат, доволни от направеното. Но приближава буря, изсипва се дъжд, гневните улици се изпълват с протестиращи хора…

Следва анонс на песента Just Your Fool, която от утре ще звучи в нашата програма:

За албума бележитият продуцент Дон Уас казва: „Той е израз на чистата им любов към създаването на музика. Блусът е в основата на всичко, което „Ролинг Стоунс“ направиха през годините.“

Британските музиканти са прочути със своята отдаденост на блус музиката. На 13 ноември 1964 г. те стават първата група, която оглавява британската класация за сингли с блус песен – това е кавърът на хита на Хаулин Уулф от 1961 г. Little Red Rooster, написан от Уили Диксън.

В историята остава техен концерт през 1981 г. в клуба на Бъди Гай Checkerboard Lounge. Тогава музикантите са в Чикаго, за да изнесат поредица от три концерта. И тъй като обичат чикагския блус и са повлияни от него в своята работа, веднага отиват да слушат Мъди Уотърс в клуба на Бъди Гай. Мик Джагър, Кийт Ричардс, Рони Уд и Иън Стюарт не издържат да са само в ролята на слушатели и не след дълго вече са на сцената. Скоро при тях е и самият собственик – блус легендата Бъди Гай. Записът бе издаден за първи път през 2012 г., за да напомни колко внушителна е музиката, когато всичко е в нейно име.

Финалните акорди на шестото издание на фестивала „Пиано екстраваганца“днес ще ни накарат с нетърпение да очакваме следващото му издание догодина. На сцената на зала „България“ от 19:30 ч. излиза най-актуалното ново име в класическата музика – 22-годишният Сънг-Джин Чо от Южна Корея. Миналата есен той стана лауреат на престижния конкурс „Фредерик Шопен“ в Полша, а като част от наградата в традиция, която започва от тази година, ще изнесе концерт пред българската публика. Билети за събитието се продават на касата на „Кантус Фирмус“ в зала „България“.

Сънг-Джин Чо е една от младите звезди на класическата музика – целият свят се интересува от него. „Съвсем правилно! Може би някои хора ще помислят, че казваме „звезда“ твърде рано – той е съвсем млад. Но той стана лауреат на Международния конкурс за пианисти „Фредерик Шопен“ – всички като него впоследствие са станали звезди, завоювали са мястото си по най-престижните световни сцени, получават договор за записи с най-голямата компания за класическа музика – „Дойче грамофон“. Очевидно че това бъдеще го очаква и младия корейски пианист.“ – каза в студиото ни пианистът Людмил Ангелов – артистичен директор на фестивала „Пиано екстраваганца“.

Публиката аплодира на крака Сънг-Джин Чо

В почти 90-годишната история на конкурса „Шопен“ за първи път южнокорейски пианист достига до първото място. Журито е истински впечатлено от таланта на Сънг-Джин Чо, както става ясно от публикуваните за първи път оценки от конкурса. „Почти единодушно бе решението на авторитетното жури, в което са няколко лаурети – сред тях и Марта Аргерих, и това говори много за достойнствата на младия музикант.“ – обяснява Людмил Ангелов. Той също бе член на журито на конкурса „Фредерик Шопен“ и имаше възможност да оцени таланта на Сънг-Джин Чо в предварителния кръг, слуша го и на финала: „Мисля, че ще оправдае очакванията. Той е прекрасен млад музикант, който вече имаше няколко награди, като например от конкурса „Чайковски“ в Москва. Той свири прекрасно!“

В София Сънг-Джин Чо ще представи рециталната си програма за сезона. С нея после ще излезе на други престижни сцени, както ще се случи при дебюта му в „Карнеги хол“ в Ню Йорк през февруари и в „Концертгебау“ в Амстердам през юни. „Програмата е изцяло фокусирана върху Романтиката. В началото ще изпълни творба от епохата между Късната романтика и Модернизма – популярния първи опус на Албан Берг. След това ще представи Соната в до минор от Франц Шуберт. Във втората част ще изпълни Шопен – „24 прелюдии“. Това е разнообразна и интересна програма в различни светлосенки в писането на музика за пиано. Аз лично очаквам с голямо нетърпение концерта.“ – споделя Люмил Ангелов. През новия сезон Сънг-Джин Чо ще направи дебюти с рецитали и в главните концертни зали на Сан Франциско, Мюнхен и Люцерн, ще свири с Ливърпулската и Санктпетербургската филхармония, с Парижкия оркестър и с оркестъра „Санта Чечилия“ в Италия. Той току-що се завърна от турне в САЩ с Варшавската филхармония, а вдругиден представя втория си албум.

Обложката на предстоящия първи студиен албум на Сънг-Джин Чо

Гостуването на младия талант у нас става броени дни преди на 25 ноември на световния пазар да излезе втория му албум (и първи студиен) с Първия клавирен концерт на Шопен (заедно с Лондонския симфоничен оркестър под диригентството на Джанандреа Нозеда, записът е направен в студиото „Аби роуд“) и с четирите балади на полския композитор (записани в Хамбург). Издател е „Дойче грамофон“ – и това е печат на признание за способностите на музиканта. Людмил Ангелов е впечатлен от уменията на Сънг-Джин Чо: „Преди всичко това е един добре подготвен музикант, който демонстрира завидна пианистична култура, много добре е школуван. Това, което като личен почерк влага в музиката на Шопен, е с прекрасно разбиране за стила, с брилянтна техника – съвкупност от качества, които той притежава. Това предполага, че резултатът от неговата интерпретация ще бъде на най-високо ниво. Той е много млад, тепърва ще узрява и ще придобива опит на концертния подиум, което допълнително ще обогати тези качества. Така че любителите на пианото тепърва трябва да очакват още по-добри неща, които той ще предложи като интерпретатор.“

Работен момент с Джанандреа Нозеда по подготовката на записа на Първия клавирен концерт на Шопен. Снимка: Windros/DG

Световната преса вече го обсипва със заслужени комплименти. Списание „Грамофон“ възкликва: „Чо е възхитителен!“ Британският вестник „Телеграф“ го определя като „просто брилянтен“. „Гардиън“ се възхищава: „Овладяното му, осмислено свирене, съчетано с копринен, искрен звук, приласкава. Няма нищо показно – всичко е в името на музиката.” „Файненшъл таймс“ го хвали: „Поетичен, духовен, изящен.“ Лондонското списание „Пианист“ заключава: „Новият победител в конкурса „Шопен“ може с гордост да се нареди до такива знаменити лауреати като Полини, Аргерих и Цимерман.“

В представяне на новия албум на Сънг-Джин Чо „Дойче грамофон“ ни прави съпричастни към концепцията на младия музикант. Той казва колко категорично е началото на първата част на Концерта за пиано на Шопен: „С него композиторът се заявява!“ – посочва той, след като е изсвирил виртуозно откъс от него.

Българската публика има късмет да чуе музиканта, става ясно от думите на Людмил Ангелов: „Всичко започна от това, че за втори път съм в журито на предварителния кръг на конкурса „Шопен“. Предложих като извънредна награда да присъдим на лауреата представяне в България. Идеята бе оценена положително от комитета на конкурса. И още при обявяването на лауреата бе ясно, че той ще гостува в България на следващото издание на „Пиано екстраваганца.“ Финансовите параметри на неговото гостуване също се одобряват от организационния комитет. Ако те приемат това, което ни сме предложили, тогава и лауреатът е задължен да се съгласи с тези наши условия. Това е хубавото в случая, защото в момента Сънг-Джин Чо е на гребена на вълната, свири в най-големите зали с най-добрите оркестри и най-добрите диригенти – съответно – неговият хонорар е много висок. Извънредната награда бе единственият начин той да дойде в София при сравнително нормални за България условия.“

Сънг-Джин Чоу с президента на „Дойче грамофон“ Клеменс Траутман и с вицепрезидентката по артистите и репертоара Уте Фескет след подписването на договора. Снимка: Maxime de Bollivier. Източник: „Дойче грамофон“

Преди да стане първенец в конкурса „Шопен“ Сънг-Джин Чо печели отличия и на конкурсите „Чайковски“ и „Артур Рубинщайн“, свири с диригенти от най-висока класа – Валери Гергиев, Лорин Маазел, Михаил Плетньов и Владимир Ешкенази, с превъзходни оркестри – Кралския концертгебау оркестър, Берлинския радиосимфоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Мариинския театър, Японския симфоничен оркестър NHK, Датския национален симфоничен оркестър, Филхармонията на френското радио, Мюнхенската и Чешката филхармония. Усещайки какъв нов талант се е появил на музикалната сцена, „Дойче грамофон“ веднага издава изпълненията му от сцената на конкурса „Шопен“. Албумът оглавява корейската класация за поп музика, и то само с предварителните поръчки, а в седмицата на премиерата си става тройно платинен. Сега вече е девет пъти платинен в Южна Корея и златен в Полша.

Дебютен албум – „Дойче грамофон“ издава изпълненията на Сънг-Джин Чо от конкурса „Шопен“

Младата звезда ще бъде представена специално на вниманието на талантливите български музиканти. За учениците от Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и за студентите от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ са обявени преференциални цени от 5 лв. „Опитваме се младите музиканти, които имат интерес, да могат да присъстват на концерта срещу съвсем символична цена на билета. Те наистина трябва да дойдат да чуят своя връстник, за да видят как може на една такава крехка възраст човек да покори световните сцени, когато работи много упорито и влага всичко от себе си.“ – обобщава Людмил Ангелов.

В промо видеото на „Дойче грамофон“ за записите на Първия клавирен концерт на Шопен можете да се насладите още на таланта на Сънг-Джин Чо и да съпреживеете емоцията, с която той подхожда към творбата.

Тази вечер Сънг-Джин Чо ще свири на изключителния роял „Ямаха“, който фондациите „Пиано екстраваганца“ на Людмил Ангелов и „Културни перспективи“ на Ина Кънчева предоставиха на децата на България. За отпечатъка на този жест Людмил Ангелов споделя: „На това издание на фестивала за първи път направихме Ден на отворените врати с рояла, което бе прекрасна възможност за младите музиканти и за деца, които никога не са имали такава възможност, да се докоснат до прекрасния инструмент, да посвирят на него, да видят как той звучи. Имаше много интересни деца – за мен лично бе едно откритие, а гледам с очите на преподавател от над 20 години. Когато видиш освен децата от Музикалното училще, които вече печелят конкурси, и други деца, които правят първи контакт – това е наистина вълнуващо! Те се запалват, харесва им. Впоследствие родители ми писаха, че децата им вече имат пиано или учител по пиано. Това според мен е едно малко зрънце в посока на това да популяризираме класическата музика – като приобщаваме към музиката, към нейния прекрасен свят, правим нашите деца и бъдещи граждани на България по-добри хора.“

Фестивалът „Пиано екстраваганца“ се подкрепя от фондация „Америка за България“ и е част от Културния календар на Столичната община за 2016 г. Джаз ФМ е медиен партньор. „NN България“ за първа година се включва с подкрепа за фестивала и благодарение на това концертът тази вечер ще се състои в зала „България“. Културни институти и посолства също помагат събитието да присъства в живота на София вече шеста година.

• Интервюто на Светослав Николов с Людмил Ангелов можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Даяна Рос бе отличена с Президентския медал на свободата – най-високото гражданско отличие на САЩ. Музикантът Брус Спрингстийн, актьорите Том Ханкс и Робърт Редфорд, филантропите Бил и Мелинда Гейтс, телевизионната водеща Елън Дeдженеръс и баскетболистът Майкъл Джордан бяха сред 21 видни американци, които получиха престижното отличие.

В типичния си полусериозен – полушеговит стил, президентът Барак Обама представи Даяна Рос с думите: „Още от малка Даяна Рос е обичала да пее и танцува пред членовете на своето семейство и пред техните приятели. Но не безплатно! Тя е била достатъчно съобразителна да ги наобиколи с шапката за дарения. По-късно в общинските блокове „Брустър“ в Детройт се среща с Мери Уилсън и Флорънс Баларад. Съседът им Смоуки Робинсън ги представя на Бери Горди и останалото е вълшебство – част от историята на музиката. „Сюприиймз“ печелят постоянно място в американската песенна традиция. С меден глас и изтънчена душевност, Даяна излъчва велоколепие и изящество. Нейните концерти в препълнени зали участват в оформянето на звука на „Мотаун“. Освен че става една от най-успешните изпълнителки на всички времена, тя отглежда пет деца и някак си дори намира време да спечели номинация за „Оскар“ за актьорско майсторство. От хип-хопърите, които я семплират, през вдъхновените от нея млади изпълнители до публиката, която не може да й се насити – не можеш да устоиш на нейното въздействие. Винаги така е било.“

За Брус Спрингстийн Барак Обама посочи, че в музиката си той разказва за живота на обикновените хора – от войника във Виетнам до пожарникаря: „Десетилетия наред той ни води на пътешествие в противоборството между амбицията и несправедливостта, между радостта и болката, между величието и драмата на обикновения американец.“ И му се възхити как и днес, вече към 70-те, прави 4-часови концерти, в които се раздава докрай.

Даяна Рос присъства на творческото поле над половин век – в музиката, киното, телевизията, театъра, модата. Въведена е в Залата на славата на рокендрола, носител е на „Грами“ за цялостен принос. През 2007 г. получи Почетното отличие на центъра „Кенеди“. Всички тези постижения се изреждат в мотивацията на президента Барак Обама да й присъди най-високо гражданско отличие на САЩ. Освен това Даяна Рос е една от подкрепящите фигури в живота на Майкъл Джексън, като силно насърчава ранните изяви на „Джексън файв“. Идеята си за приобщаване изразява и в съвместен албум на своята група с другите важни артисти на „Мотаун“ – „Темптейшънс“.

На снимката: Даяна Рос на концерт. Източник: нейният фейсбук профил

Песни, записани на живо директно върху грамофонната плоча – най-прочутата британска джаз певица Клеър Тийл отдава почит към Ела Фицджералд заедно с водения от Крис Дийн Оркестър на Сид Лорънс. Проектът е записан само за един ден и е изключително личен, както звучи и музиката на Първата дама на песента. 2017 г. ще премине под мотото на отбелязването на 100 години от рождението на Ела Фицджералд.

„Миналата година звукозаписният продуцент и аудиофил Майк Валънтайн гостува в предаването ми по Радио 2 на Би Би Си заедно с тромбониста и бендлидер Крис Дийн, за да ни разкажат за записания директно върху плоча албум Big Band Spectacular. Разговорът беше много интересен и в края му двамата ми хвърлиха ръкавицата – поканиха ме да участвам в следващия им такъв проект. Честно казано – бях ужасена и същевременно – развълнувана. Всички мои герои – Ела Фицджералд, Пеги Лий, Били Холидей, Луис Армстронг и Франк Синатра, са имали момент, в който пред тях е бил микрофонът, зад тях – оркестърът, и те са записвали директно върху плочата, но обикновено песен по песен.“ – започва разказът на Клеър Тийл за първите моменти на раждането на този проект.

Клеър Тийл е джаз певицата на Великобритания. Тя е от малко градче в английската провинция и, разбира се, отрасва с чести гостувания при баба си, в чийто килер открива стари грамофонни плочи. После става британската джаз певица, подписала най-скъпия договор с голяма звукозаписна компания (Sony), два пъти печели титлата Джаз певица на годината, както и сходно отличие, присъждано от Би Би Си, често се включва в организирания от Би Би Си фестивал Proms, пяла е с Ван Морисън и Лайза Минели. Всичко това е вдъхновено от любовта й към джаз музиката, възпитана още в най-ранна възраст. „Ходех на гости на баба ми два пъти седмично и в килера открих прашясалите й плочи на 78 оборота. Биг бенд музиката бе първата ми любов. Като слушах тези стари, пукащи плочи, живеех в черно и бяло. Обичах тези песни и историите, които баба ми разказваше за онова време, за модата, за това за какво са си говорили хората…“ – разкрива Клеър Тийл в интервю за сп. „Уиндзър“.

По-нататък в разказа си за естествено записания албум A Tribute to Ella Fitzgerald Клеър Тийл споделя със слушателя всички технически трудности: и при най-малкия проблем – докосване на стойката на микрофона или пък пик в нивото на звука, всичко започва отначало. „Напрегната“ би било слабо казано, но имах пълно доверие в продуцента, музикантите и инженерите. Откъде пък би изникнал проблем?“ – споделя певицата за своята нагласа.

„И така настъпи денят. Влизам в легендарното Студио 1 в Еър Линдхърст, а зад мен в полукръг са музикантите от водения от Крис Дийн Оркестър на Сид Лорънс – всичките 17. Очакваме да светне червената лампа. Когато това се случва, Крис повежда първата песен, аз запявам, а невероятни количества адреналин се втурват в цялото ми тяло. Обикновено нямам проблем с напрежението, но сега, освен че трябва да изпея песента хубаво, си мисля и какво невероятно преживяване е това да съм на мястото на моята героиня Ела Фицджералд и да записвам албум с биг бенд директно върху винил, без предпазен колан.“

Клеър Тийл изпява I’ve Got You Under My Skin.

Като се има предвид факта, че Клеър Тийл е отраснала с песните на Ела и тя е била любимата й певица още когато е била малка, съвсем естествено е да е сред първите в света, отдали уважението си към творчеството и личността на Ела в навечерието на вековния юбилей от рождението й.

И в България ще честваме Първата дама на песента с концерт на Пати Остин, Биг бенд и Оркестъра на Класик ФМ под диригентството на Ангел Заберски на 17 май догодина. Концертът в Зала 1 на НДК е част от цикъла „Музиката на Америка“ на „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“.

Публика и критика посрещат с възторг концертите на Пати Остин в САЩ. Носителката на „Грами“ догодина ще пее в България с Биг бенда и Оркестъра на Класик ФМ

Концертната програма на Пати Остин с песните на Ела Фицджералд е слушал диригентът Ричард Кауфман, който ще ръководи Оркестъра на Класик ФМ в изпълнението на филмови пиеси на 3 декември в зала „България“:„Тя е и изключителен творец, а програмата й с музиката на Ела Фицджералд е обаятелна, фантастична! Влизате в залата – и все едно Ела е там. Слушал съм Ела на живо и съм дирижирал оркестъра за концерти на Пати. Не мога да опиша с думи колко е прекрасна! Само да я чуете!“

Директният запис върху плоча на албума A Tribute to Ella Fitzgerald продължава. Клеър Тийл споделя за неочаквана трудност в този необичаен начин на работа: „Завършваме първата песен и след броени секунди Крис повежда следващата. Нямам време дори да посегна към чашата с чай, така че запявам, опитвайки се да не мисля за това, че устата ми е пресъхнала и езикът ми заплашва да залепне за небцето. Когато започва третата песен, вече се отпускам и се наслаждавам. Достигаме до последната песен от първата страна на плочата и секунди преди края тромпетите свирят по-силно, отколкото на репетицията, пътечките на плочата се пресичат и това опропастява всичко направено досега. Трябва да започнем отначало – и тайно съм доволна от това. Сега вече съм подготвена и държа в ръка чашата с чай до края на записите. За страничния наблюдател това би изглеждало като признак на безгрижност, а аз се чудя дали не преоткривам тайни на професията, добре известни на певците от миналото.“

В своя нов албум Клеър Тийл звучи като певица от ерата на 40-те, но появила се през 2016 г. И това е така не толкова заради фразирането й, колкото заради тембъра й и вокалния й колорит. Може би в съвременния вокален свят няма певица, която така силно да е белязана от подобна ретро носталгия без да звучи демодирано или мрачно, а по-скоро освежава стария музикален материал. Тук са записани песни като I’ve Got You Under My Skin, Anything Goes, That Old Black Magic... Аранжиментите в албума са вълнуващи и динамични под зоркия поглед на Крис Дийн, а ритъм секцията на Оркестъра на Сид Лорънс придава енергично и ретро настроение.

Клеър Тийл е пословична в последователността, с която изследва биг бенд и суинг музиката от 20-те години насам. Своето знание тя влага в албумите си, всеки от които надхвърля изяществото на предходния проект. В навечерието на Коледа тя ще участва в организирания от „Роял албърт хол“ празничен концерт заедно с Кърт Елинг. А своята надежда за въздействието на музиката в интервю за сп. „Уиндзър“ неотдавна тя изрази с думите: „Ако всяко дете имаше увереността да се изправи и да запее, светът щеше да е по-различен.“

Всичко е лично в този албум, посветен на музиката на Ела Фицджералд. За да си го поръчате с автограф от изпълнителката, има незадължително условие – да й напишете няколко думи...

Дата на издаване: 30 септември 2016 г. от Chasing The Dragon

• Песни от A Tribute to Ella Fitzgerald на Клеър Тийл и Оркестъра на Сид Лорънс, воден от Крис Дийн, слушаме в „Джаз ден“ днес преди пълното му представяне в новото издание на предаването ни за вокален джаз Singin’ & Swingin’.

През 1969 г. Дюк Елингтън и неговия биг-бенд заминават за Европа. Турнето е организирано от Джордж Уейн – вдъхновител и ръководител на Джазовия фестивал в Нюпорт.

Четири години преди това, през 1965 г., Дюк е номиниран за наградата „Пулицър“ за музика. По някаква причина обаче през въпросната година наградата не била връчена. Тогава 66-годишният Дюк, верен на чувството си за хумор, заявил: „Съдбата е благосклонна към мен! Тя не иска да ме направи известен прекалено млад!“

Всъщност по време на турнето в Европа Дюк е 70-годишен. Няколко месеца преди това той е отбелязал рождения си ден в Белия дом, където е приет от президента Никсън.

Една от първите спирки на Бенда в Европа е в германския град Кьолн. Освен световноизвестните Кути Уилямс, Джони Ходжес, Пол Гонсалвес в бенда са още органистът Уайлд Бил Дейвис и барабанистът Руфус Джоунс, който основателно е получил прякора Speedy („Бързия“). В репертоара за концерта Дюк е включил известните пиеси Satin Doll, Black Butterfly, Caravan, Mood Indigo, които прозвучават в Кьолнския оперен театър и които ще чуем премиерно тази вечер в предаването All-Time Jazz Masters. Думата „премиерно“ е съвсем точна, тъй като ремастерираните концертни записи на Дюк и неговия бенд се появиха едва през настоящата 2016 година.

Във втората част на предаването ще слушаме концертни записи на Дюк и неговия оркестър, направени в Ротердам, Холандия, през същата 1969 г. Дюк се появява на сцената и без предисловие предлага своето соло по темата Rockin’ In Rhythm, последвано от очарователните сола на тромбониста Лорънс Браун, баритон саксофониста Хари Карни и тромпетиста Кет Андерсън. Следват популярната тема на оркестъра Take the ‘A’ Train със солисти Дюк и тромпетиста Кути Уилямс, както и Things Ain’t What They Used To Be, която се отличава с великолепен суинг. Концерта в Ротердам включва и две съчетания от популярни теми (medleys): в първото като солисти се изявяват Ръсел Прокоп – кларинет, последван от дълго и красиво соло на тромбониста Лорънс Браун, както и от баритонсаксофониста Хари Карни. Във второто се случва нещо интересно. Певецът Тони Уоткинс интерпретира не своята, а вокалната концепция на своя колега Тони Бенет на песента от Елингтън Be Cool and Groovy for Me.

Дата на издаване: 26 август 2016 г.     

На 2 декември в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив Мирослава Кацарова ще изнесе концерт, наречен Time After Time. Тя ще изпълни песни, които обича, като цялата концепция за представянето им ще й позволи да сбъдне една своя стара мечта. „Отдавна мечтаех за такъв концерт – исках да събера любимите си песни. Те, разбира се, са повече от тези, които ще изпълня. Представях си го от години със струнни, щрайх, със силно присъствие на брас – не класическия биг бенд саунд, а това, което с аранжора Мирослав Турийски открихме като общ вкус – брасът тук ще присъства по-деликатно, с прилежащи тонове. Нещо, което придава мекота, но и разнообразие на звучността. Присъствието на струнния квартет от своя страна придава благост и мечтателност, дори класичност до някаква степен.“ – казва Мирослава в интервю за Джаз ФМ радио, допълвайки: „Мирослав Турийски подходи съвременно и модерно към оркестрациите.“ До двамата на сцената ще застанат струнен квартет и музикантите Младен Димитров (перкусии), Веселин Веселинов - Еко (контрабас), Николай Карагеоргиев (китара), Димитър Льолев (саксофон) и Мартин Ташев (тромпет).

Песните, които ще чуем в програмата, са добре познати на поколения меломани. Името на проекта идва от едноименната песен на Синди Лоупър Time After Time, която през 80-те г. вдъхновява самият Майлс Дейвис и той включва своя версия в албума си You’re Under Arrest. Сред останалите заглавия са Shape Of My Heart на Стинг; бразилската класика Carolina Carol Bela; Don’t Explain на Били Холидей; Waters of March, която в началото на ноември прозвуча по време на концерта „Четири дами пеят боса нова“; Quizas, Quizas, Quizas, позната на мнозина от саундтрака към прочутата лента на Вим Вендерс Buena Vista Social Club и която Мира преоткрива наскоро от филма „В настроение за любов“.

„Това са любими песни, дошли най-вече от XX век – едновременно смесващи в себе си различни епохи, различни истории, до немалка степен свързани с джаз стилистиката и тази естетика. Това, което е в центъра на тази програма, са историите. Моите истории, много силно вярвам в това, са и историите на хората, които идват да ни слушат. Ние сме едно цяло – разказваме си нашите истории.“ – казва Мирослава Кацарова. Тя споделя, че възприема себе си повече като разказвач на истории, отколкото като певица.

Концертът на Мира Time After Time започва в 19:30 ч. Билетите за събитието са на цена от 10 лв. и се продават в мрежата на Eventim, на касата на Главната улица в Пловдив, в музикалния магазин на ул. „Отец Паисий“, а на 2 декември могат да бъдат закупени и от Дом на културата „Борис Христов“.

• Целия разговор на Светослав Николов с Мирослава Кацарова може да чуете чрез бутона „Аудио“.

Двама обичани от нас джаз артисти ще запишат концертни албуми на 1 декември. В „София лайв клуб“ Камелия Тодорова ще пее песни от популярната музика в дует с пианото на Живко Петров, а в Ню Йорк Хосе Джеймс събира любимите си инструменталисти. И за двамата това ще бъдат първи концертни албуми, като Камелия Тодорова предвижда издаването му на компактдиск, а Хосе Джеймс – на дивиди.

Midnight Sun е заглавието на програмата, която отново събира Камелия Тодорова с Живко Петров. През 2000 г. те записаха своя първи съвместен албум – Pearls, а част от песните намериха своето място в множество джаз колекции по света – издадени на диск и разпространявани дигитално. За новата програма Кеми разказа на слушателите на Джаз ФМ: „Съсредоточавам се върху изпълнението на музика за душата и за сърцето, качествена музика. И сега съм много щастлива, че отново се събираме с Живко Петров и ще представим наистина сериозна, хубава музика, която не е студен джаз, а обратното.“ В концерта утре от 21 ч. в „София лайв клуб“ ще присъстват песни от репертоара на Били Холидей, Сара Вон, Ела Фицджералд, Нина Симон, Джон Ленън. Аранжиментите са на Живко Петров.

Албумът на двамата музиканти Pearls беше едно от големите джаз събития на 2000 г. Те са толкова в синхрон в съвременните фънки и соулфул интерпретации на джаз стандарти, че го записват буквално като на живо – в албума влизат първите изпълнения на композициите, макар на някои от тях да са направени и допълнителни версии. През годините Кеми и Живко няколко пъти излизаха за концерти, но винаги в компанията на други инструменталисти. До премиерата тази есен на фестивала на изкуствата „Аполония“ на новия им съвместен проект. Утре за първи път ще имаме удоволствието да го чуем в София. Неотдавна Кеми пя в дует глас и пиано заедно с Ачо Заберски на „Пловдив джаз фест“ в много стилна и нежна програма, изградена с плавни преливания на песните една в друга, с романтични посвещения на джаза, със звук, галещ романтичните струни в душите на слушателите.

Съвършенството е постижимо: ден трети на „Пловдив джаз фест“

Камелия Тодорова с „Кристална лира“ от Съюза на българските музикални и танцови дейци и Класик ФМ

„Мир на всички! Надявам се, че уикендът ви е бил щастлив и спокоен, че сте го прекарали чудесно с приятелите и семейството си. Определено хапнах твърде много пайове – и не съжалявам!“ – с тези думи във фейсбук Хосе Джеймс ни приканва да чуем голямата новина за концертния албум, който той ще запише утре в Ню Йорк в присъствието на публика. „В течение на годините много почитатели са ме молили да запиша на живо дивиди, което да улови вълшебството на концертната ми програма и експлозивната сила на моите звездни инструменталисти. Ако сте в Ню Йорк тази седмица, имате шанса дори да участвате в това!“ – съобщава музикантът в новина, която се приема с благодарност от хората, слушали го на живо. Хосе Джеймс специално посочва, че е поканил най-любимите си инструменталисти – Кори Кинг (тромбон), Такуя Курода (тромпет), Такеши Охбаяши (фендър роудс), Соломон Даорси (бас) и Нейт Смит (ударни). Това са някои от най-значимите имена на съвременната джаз сцена. „Всички те са бeндлидери с натоварен график в своите проекти и за мен е чест, че ще споделя сцената с тях.“ – обяснява Хосe Джеймс. Със специалното участие на Такуя Курода е неговият албум While You Were Sleeping от 2014 г., където двата изпълняват Simply Beautiful на Ал Грийн. В интервю по Джаз ФМ през лятото на миналата година Таня Иванова сподели с Хосе Джеймс, че обожава тяхната версия на тази песен. „Шегата настрана, но за първи път чух Ал Грийн във филма „Криминале.“ – отвърна Хосе Джеймс и продължи: „Това беше любимият ми филм. Тогава се опитах да намеря целия каталог на Ал Грийн. Много харесвам песните, които е написал: Love and Happiness, Let’s Stay Together, специално версията на Simply Beautiful, защото Ал Грийн е бил джаз певец в началото на своята кариера и аз мога да чуя тази интимност, да усетя момента, в който се срещат джаз и соул музиката. Тъй като изпълнявах тази песен по време на своите концерти, реших да я запиша и се радвам, че Ви е харесала.“

Хосе Джеймс пред Джаз ФМ: „Много силно вярвам в човешкия дух! Музиката трябва да отразява неговата мощ.“

Сега Simply Beautiful ще намери място в концерта, който Хосе Джеймс ще запише за първото си дивиди. В него ще присъства и кавър на Бил Уидърс. Хитовите песни на вокалиста Trouble, It’s All Over Your Body, Sword & Gun, Come to My Door и Do You Feel ще са акцент в програмата. На сцената Хосе Джеймс отново ще изследва както традицията, така и модерното в музиката, защото ще интерпретира и песни на „великите хипхопъри“, както се изразява той – Freestyle Fellowship и Dead Prez.

Вероятно ще можем да видим поне минута от това бъдещо дивиди в соловата импровизация на Нейт Смит. Възхитен от неговото майсторство, от седмици насам Хосе Джеймс публикува във фейсбук барабанното соло на музиканта, като до вчера бе стигнал до 36-ото „издание“ на това своеобразно онлайн отдаване на почит към талантливия си колега.

Концертът на Хосе Джеймс ще се състои в клуб Nublu като част от организирания от него джаз фестивал. Поредицата от събития започва точно с това участие и продължава до 16 декември. Клубът в артистичния квартал „Ийст вилидж“ в Ню Йорк е създаден от Илхан Ерсахин през 2002 г. с цел да събира много хора от целия свят, „за да са на едно място в създаването на единен звук.“ – както гласи представянето му във фейсбук.