Вече четвърта година в Благоевград се провежда първият по рода си фестивал в България, на който блус и джаз се представят на една сцена. На 30 и 31 март в новата зала „Орфей“ в парк „Македония“ среща си дадоха едни от най-добрите музиканти от страната и чужбина.

В първата фестивална вечер голямо впечатление направи младото благоевградско дарование Лъчезар Кацарски.

Той свири със собствения си бенд от блестящи музиканти.

Чухме програма с изцяло авторски композиции.

Лъчо тази година завършва средното си образование в музикалната паралелка на Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Благоевград.

Предстоят му кандидат-студентски изпити в Консерваторията. Със сигурност му предстои и голямо бъдеще.

В предварително обявената програма за първата вечер имаше концерт на корифея на българската джаз сцена, носителят на награда „Грами“ – маестро Милчо Левиев, но поради здравословни причини концертът не се състоя.

На негово място се изяви дуетът от утвърдените родни музиканти Веселин Веселинов – Еко и Милен Кокушаров.

Те са заедно в проекта Das Weltschmerz Duett.

Новият им труд ImproviSatie блесна като диамант на фестивалната сцена.

В него прозвуча техният новаторски поглед върху творчеството на френския импресионист Ерик Сати.

Следва изява на джаз кралицата Йълдъз Ибрахимова.

Подкрепена от Бигбенда на Благоевград с диригент Борис Янев, тя изпълни вечни джаз стандарти с нови аранжименти като Black Coffee и All of Me.

Чухме и най-доброто изпълнение на класиката на Гершуин (според диригента Борис Янев) – Summertime.

Подобаващ финал на концертите за първата вечер.

Добре познатият и същевременно различен Васко Кръпката излезе на сцената с нов бенд – „София блус бенд“.

Той е събрал в редиците си елита на българските блус музиканти.

Те направиха истинско зрелище във втората фестивална вечер.

Към тях се присъедини и блус дивата от САЩ Кели Ръкър.

Почитателите на блус музиката я познават от изпълненията й с великия Би Би Кинг.

Наричат я Малката голяма хармоника.

Кели Ръкър зареди с енергия всички, дошли да я чуят.

Последен в програмата се изяви хедлайнерът на фестивала.

С нетърпение очаквахме да чуем световноизвестния китарист от Македония Владко Стефановски.

Акомпанира му Бигбендът на БНР с диригент Антони Дончев.

Новият проект на Владко – „Мостове от звук“ (Sound Bridges) предизвика голяма еуфория сред присъстващите.

Насладихме се на виртуозността на изпълненията на Владко Стефановски и на балканския лайтмотив, който присъстваше във всички композиции.

Снимки: Димитър Алексов, bTV

През февруари дуото Анка Гнот и Георги Дончев стартира кампания за обществено финансиране с идеята да събере средства за осъществяването на три свои проекта – издаването на албум и книга и реализирането на късометражен филм. Кампанията приключи успешно, а преди няколко дни се срещнахме с двамата музиканти в студиото на Джаз ФМ, за да поговорим за премиерата на новия им албум и предстоящото турне. „Дискът е записан, смесен и вече е на бял свят. Той се казва Something Inbetween. Книгата е със скици и текстове на Анка, а краткият 20-минутен филм е заснет - остана да се монтира музиката върху картината. Ицко Финци играе в него. Филмът е по истинска история, но няма да го разказвам.“ – заяви Георги Дончев.

Премиерата на албума е тази вечер от 20 ч. в бар „Петък“ в София, а входът е свободен. Дуото е поканило и специален гост, но засега не разкрива кой е той. Следващите концерти са в Пловдив (12 април), Варна (13 април) и Русе (14 април), след което турнето ще продължи с дати в Румъния, Германия и Швейцария.

Анка Гнот и Георги Дончев в студиото на Джаз ФМ с водещата Таня Иванова

Something Inbetween е вторият албум на Анка Гнот и Георги Дончев след проекта им Silence you. Музиката в новия диск носи усещане за още по-голяма свързаност и близост между музикантите, за узряването и развитието им като дуо, за интелигентното и едновременно с това чувствително осмисляне на света, в който живеем, за връзката ни с другите и желанието да споделяме помежду си. „Аз се зареждам от пътуванията, от срещата с толкова много хора, които ми оказват влияние. Не мога да обясня как точно става това – то се случва несъзнателно. Същото е и с природата – оставяш нещата и природата прави това, което трябва. Не си казваш: „Сега ще отида сред природата и ще напиша песен.“ Това е нещо, което просто се случва.“ – така Анка обобщава някои от вдъхновенията за създаването на Something Inbetween.

Както и в предишния албум на дуото, така и тук участват специални гости. Това са тромпетистът Росен Захариев – Роко; Георги Стойков (тромпет) и Владислав Мичев (тромбон) от формацията Funky Miracle, ъндърграунд групата „Трохи“ и перуанската перкусионистка Лаура Роблес, която в случая свири на кахон.

Красивата книга на Анка Гнот daylight dreaming

По време на всички концерти освен новият албум на дуото ще се разпространява и книгата на Анка Гнот – daylight dreaming. За нея талантливата германка казва: „Тя е като дневник, документиращ пътешествията ни от последните две години и преживяванията, свързани с музиката, с писането на нови песни. Тези дневници бяха събрани в няколко тетрадки, но аз подбрах най-добрите страници и направих книга за тези, които искат да видят и да научат повече за това как твори един артист. Беше много красив и естествен процес.“

Преди началото на своето турне Георги Дончев разказва за предстоящите срещи с публиката: „За мен това е най-истинското нещо – да слушам музика на живо или да изпълнявам музика на живо. Не мога да го сравня нито със слушане на диск вкъщи, нито с видео запис, нито с гледане в YouTube и т.н. Вече може да става банално, защото го повтарям много пъти, но когато човек си пусне музика вкъщи, това не се доближава дори наполовината до това, което всъщност е живото изпълнение.“ За Анка излизането на сцената винаги е свързано със силни емоции. „И няма значение дали сцената е голяма, дали е домашен концерт или свиря на битпазар в Берлин - винаги е вълнуващо.“ – пояснява тя.

Концертните дати от турнето на Анка Гнот и Георги Дончев

Сред предстоящите изяви на дуото ще има и от т.нар. домашни концерти. Двамата музиканти харесват подобни изяви, защото връзката между хората и изпълнителите е специална. „Това е нещо неповторимо. То не може да се случи нито в клуб, нито в концертна зала, никъде. Само вкъщи се случват тези неща, защото освен че ти виждаш очите на хората и ги усещаш по друг начин, след като свърши концертът, ти можеш да си говориш с тези хора. Това и правим. Ние сядаме и общуваме, пием по чаша вино, говорим за живота и е съвсем друго нещо.“ – разказва Георги Дончев.

Цялото интервю на Таня Иванова с Анка Гнот и Георги Дончев може да чуете чрез бутона „Аудио“. Новини за дуото може да следите във фейсбук страницата на музикантите.

Фотография на обложката: Боряна Пандова

През 2014 г. научихме тъжната вест за смъртта на Тим Хаузър от „Манхатън трансфър“ и ни беше ясно, че нищо вече няма да е същото. Големите песни на групата – новатор и лидер, и скромните успехи на самостоятелните опити на всеки от квартета показваха върховете, до които единението между музикантите може да изведе.

На мястото на Хаузър в групата дойде музикант, който заместваше титуляра в дългите периоди на отсъствието му по здравословни причини – Трист Кърлес. Известен от своята работа в групата M-pact, той приема с голяма отговорност своята мисия – гласът му е като струна на бас – технически съвършен и е истинско удоволствие да го слушаш. Поклонът му към наследството на формацията е направената от него нова версия на ключовата за историята на групата песен Tuxedo Junction.

Именно от нея идва заглавието на албума, което описва състоянието на състава днес – „Кръстопътят“. „Преходът не беше лек. Тим е незаменим. Трист е много различен певец. Не се опитвахме да заместим уникалния характер на Тим, открихме Трист като вокалист, който може да внесе нов елемент в състава. Идеята на албума е да бъде специална пресечна точка – на нашата история от четири десетилетия и половина и нещо ново.“ – казва Алън Пол.

Новото в концепцията за музика на групата е да се впише в актуалните тенденции, които са толкова динамични и неподдаващи се на подражание, че мигове след появата си вече са демоде. На кръстопътя, „Манхатън трансфър“ избират да правят музика, която смятат, че се харесва от масовия слушател.

Музикантите работят с петкратния носител на „Грами“ Мервин Уорън – човекът зад успехи на Ал Жеро, Пати Остин, Take 6, геният зад претворяването в госпъл вариант на „Месия“ на Хендел (Handel’s Messiah: A Soulful Celebration). Но явно търсенето на посоката, усъвършенстването на звука и издаването на албума е отнело време, защото той е издържан във вече абсолютно затлачения поток на електросуинга и аренби музиката отпреди няколко години. Актуалното в музиката толкова пъргаво се променя, че не подлежи на подражание, и The Junction е тъжната илюстрация на това.

Поне четвърт век „Манхатън трансфър“ бяха лидери. Birdland, Operator, Boy From New York City и още много други бяха смели песни и останаха в историята на музиката. Това не може да се каже за нито едно от изпълненията в The Junction. Но за онези повече от 20 години „Манхатън трансфър“ ни показваха колко дълбоко може да стигне музиката до човешката душа – и за това винаги, винаги ще им бъдем благодарни!

The Junction не обезкуражава. „Както работата по този албум изразява, демократичността е втъкана в нашата група. Така е от самото начало.“ – обяснява Шеръл Бентийн. „Всички имаме различен подход към музиката и различен вкус, така че всеки внася нещо уникално. Ужасно много вярваме в този творчески подход. Този албум е това, което сме самите ние – моментна снимка на хора, оцелели в толкова много трудности и гледащи напред към вълнуващи нови глави в историята на групата.“

Дата на издаване: 30 март 2018 г. от BMG

Непринуден джаз поглед към съвременната поп музика и щипка ретро носталгия – Скот Брадли прояви музикалния си гений със създаването на Postmodern Jukebox. Вече на два пъти групата доведе до екстаз феновете си у нас и предстои трети концерт – на 15 май в Зала 1 на НДК. Овации, бисове и възторжени коментари съпътстваха първите две изяви на формацията у нас. Малко повече от година след последното си гостуване Postmodern Jukebox отново ще излязат на родна сцена с нова доза суинг, джаз и рагтайм. Концертът идния месец е част от турнето им в Америка и Европа.

3 300 000 последователи и над половин милиард гледания в ютюб – Postmodern Jukebox по непосредствен и естествен начин си създадоха почитатели в целия свят. Само кавърът на Creep на Radiohead има над 45 млн. гледания, следван от хитовете All About That Bass с 36 млн. и Bad Romance – с над 20 млн.

Роденият в Лонг Айланд Скот Брадли е израснал и възпитан с вкус към суинг и джаз стандартите. Получава класическо музикално образование, но бързо разбира, че не може да изрази таланта си в неговите рамки. Така се ражда идеята да съчетае традициите и съвремието по нов и неочакван начин, зареден с много хумор, финес и енергия.

Талантливият американец доказва, че в основата на съвременната музика е джазът, а новото е добре забравено старо. В свои интервюта Скот Брадли споделя, че не съществува песен, която да не може да „състари“, с изключение на песните, които още в оригиналния си вариант носят ретро усещане. С идеята за ъндърграунд в основата, той заснема първите видеоклипове на кавъри в своето мазе. Оригиналният му подход бързо привлича цветна палитра от музиканти и съмишленици, а също и вниманието на медиите и публиката.

Така „машината на времето“ Postmodern Jukebox започва да работи на пълни обороти през 2012 г. Формацията няма постоянен състав. Непрекъснато обновяваща се, в нея досега са се включили над 70 таланта – инструменталисти, певци и танцьори. Голяма част от тях са финалисти в големи риалити формати като Amеrican Idol, а някои са носители на наградата „Грами“. Тъй като всичко е много лично, вокалистите имат пълната свобода в избора на винтидж тоалети, прически и грим, за да влязат в предпочетената от тях роля от епохата.

• Билетите за концерта на Postmodern Jukebox на 15 май в Зала 1 на НДК са в продажба в системата на „Ивентим“и в Билетния център на НДК. Джаз ФМ е медиен партньор.

Един от най-обещаващите и вълнуващи симфонични оркестри в Китай ще зарадва българската публиката на 20 април от 19 ч. в зала „България“. Под палката на маестро Янг Янг почитателите на класическата музика ще се насладят на изпълнението на Концерт за цигулка и оркестър № 1 от Дмитрий Шостакович и „Симфонични танци“ от Сергей Рахманинов. Солист на концерта е носителят на многобройни отличия и награди от престижни международни конкурси – младият цигулар Нинг Фенг.

Филхармоничният оркестър „Хангжу“ е в основата на мащабна културно-образователна програма, която популяризира класическата музика в Китай и в същото време запознава световната общественост с музикалните таланти на държавата, като привлича към тази кауза изявени млади творци и от съседни страни.

Звездата на маестро Янг Янг изгрява в Гърция през 2006 г., където той печели първо място за изключително-то си изпълнение в Международния конкурс за оркестрово дирижиране „Димитрис Митропулос“. От тогава той е желан гост-диригент на големите концертни сцени на Европа и Америка.

Пътят към славата на цигуларя Нинг Фенг тръгва от Кралската музикална академия в Лондон, където става първият студент, получил максимална оценка (100%) на заключителния си рецитал. После той неизменно е звездата в европейските концертни афиши.

• Билетите за концерта са в продажба на касата на „Кантус Фирмус“ в зала „България“, Ticketsbg.comи в мрежата на „Ивентим“. До 15 април билетите са с отстъпка от 50% от цената. Джаз ФМ е медиен партньор.

В първото от предаванията „Джаз истории“, посветени на „Акустична версия“, ви разказахме за създаването на дуото и международните успехи на Антони Дончев и Христо Йоцов. Във второто изданиепроследихме превръщането на дуото в трио и направихме публично достояние албум на „Акустична версия“, записан в началото на 90-те г., който 27 г. е съхраняван на магнетофонна лента. В третата част от поредицата продължаваме със забележителната история на една от най-добрите и влиятелни български джаз групи.

В третото предаване за „Акустична версия“:
- Антони Дончев и Христо Йоцов връчват награда за млад и надежден музикант на саксофониста Владимир Кърпаров през 1996 г.
- Заминаването на Георги Дончев за САЩ в началото на 1993 г. предизвиква поредица от промени в състава на групата
- Басистът Петър Славов се присъединява към „Акустична версия“; издаването на албума Dum-Ba-Ta през 1999 г.
- „Акустична версия“ – винаги верни на стила си

Празник в зала „България“

През 1996 г. „Акустична версия“ отбелязва 10-ия си юбилей с издаването на албума Hitting The Spot, концерт в зала „България“ и връчването на наградата за млад и надежден музикант на саксофониста Владимир Кърпаров.

Христо Йоцов:Ние искаме да бъдем голямата работа и сега ще имаме мениджър. И кой, кой, кой – Пепи Славов ни стана мениджър (бел. ред. става дума за големия български барабанист). Негова беше идеята да направим голям концерт в зала „България“ по случай 10-годишнината на групата. Съответно да излезе дискът Hitting the Spot – има десетка на обложката. За да бъде още по-така пак чрез Британския съвет дойде един от най-големите саксофонисти в Европа и в света – Томи Смит. Той наскоро беше гост на Тони в Бигбенда на БНР със своя програма. Страхотен човек – той основа Джаз консерваторията в Глазгоу и направи бигбенд… Та стигна се до този концерт в зала „България“. Наистина си беше събитие. Залата беше препълнена, имаше много трепети и емоции по време на този концерт. След това имаше коктейл в кръглото фоайе, имаше торта, шампанско с етикет „Акустична версия“.
Антони Дончев:Пепи беше действал като истински мениджър.

„Акустична версия“ по време на 10-ия си юбилей

Христо Йоцов:Тогава възникна идеята да учредим награда за млад, надежден, проспериращ джазов музикант.
Антони Дончев:Не тогава. Преди това.
Христо Йоцов: Да, просто дадохме наградата във връзка с този концерт. Това беше една от идеите, която се реализира в рамките на събитието и Владко официално получи тази награда на сцената на зала „България“.
Антони Дончев:Имаше парична награда – 1000 лв. Аз мисля, че някак си логично, след като вече бяхме постигнали някакви неща и макар че сме били все още млади музиканти, явно сме осъзнавали колко е важно за младите да им дадеш подкрепа. Да им покажеш, че имаш вяра в тях. Това всъщност е най-важното. Сега да ме питаш защо не сме продължили да го правим – това не е доброто, а иначе това, че сме го направили, е прекрасно. Защото сега можем само да се гордеем с това къде е стигнал Владко.
Христо Йоцов:Може би защото имаше събитие, на което да се връчи наградата. Ние не сме намерили начин след това да организираме събитие, за да дадем следващата награда. Пак от несериозност е цялата тази работа. Винаги има начини нещата да стават.

Бутилка шампанско, на която мениджърът Петър Славов слага специален етикет по случай юбилея на „Акустична версия“

Владимир Кърпаров със спомен за своята награда

Владимир Кърпаров:За мен това беше голяма изненада и чест, когато ми се обадиха. Даже си спомням, колкото и смешно да звучи, че тогава бях на турне с певеца Георги Христов, съвсем друга сфера, с поп музика и трябваше да му откажа последния концерт. Той даже малко ми се разсърди за цялата тази промяна, но аз реших, че за мен е по-важно да отида и да си взема наградата от „Акустична версия“. Даже не помня каква сума беше, имаше ли статуетка – тези детайли не ги помня, но си спомням, че за мен беше страшно вълнуващо в зала „България“. Даже изсвирих едно парче с тях. Това беше It Don’t Mean a Thing. Имах соло, което така изстрелях, толкова добре се получи, че чак те ме погледнаха с едни такива отворени очи. Явно си бях насъбрал енергия за концерта и няма да го забравя този момент. За мен беше чест, че решиха да ми връчат наградата, при условие че по това време имаше супер талантливи музиканти като Пепи Славов, Михаил Йосифов, които бяхме активни тогава. Те се спряха на мен и аз съм много щастлив за това нещо. Това е бил един от чарковете в машината, която ме е избутала на друго музикално ниво.

Христо Йоцов, Пламен Жечев, Петър Славов и Антони Дончев празнуват

Приносът на „Акустична версия“

Владимир Кърпаров:Поотделно всеки като музикант е невероятен. Също така са и доста различни, дори музикално погледнато, но пък двамата много добре се допълват. Винаги са се допълвали много. През годините са имали различни фази на развитие на това дуо. Всеки, който свири с такива музиканти, първо, няма как да се чувства зле и няма как да изсвири глупост. Защото дори да изсвириш глупост, тя ще прозвучи добре, защото те ще я подкрепят по най-елегантния и музикален начин. Тях така или иначе ги поставям на световно ниво в музикално отношение. Винаги приемат идеи, подкрепят ги и ги доразвиват. Всъщност мога да кажа, че и от двамата съм си открадвал благородно идеи за мои композиции, които сме свирили заедно, защото те винаги леко я подхвърлят идеята и тя веднага пасва. Другото, което се сещам, е за студиото, което те имаха в Бояна. То се казваше „Акустична версия“ и там много сме преживели заедно в различни ситуации – записвайки, свирейки заедно. Това беше първото място, където наистина се боравеше с акустичен звук и с разбиране към акустичния звук, което също е много важно за самата музика, не само изсвирването и естетиката, но самият звук също е вид естетика, която човек трябва да познава, да я е слушал, за да може да пресъздаде всичко това на запис. В това те също имат голям принос в България – не само като композитори и изпълнители, но и със своята звукозаписна и продуцентска дейност.

Британският съвет с благодарствено писмо към „Акустична версия“ за участието на групата в British Days Festival заедно с Томи Смит през 1996 г.

„Акустична версия“ остава без басист

Първият басист на групата е Георги Дончев. Той работи с Христо Йоцов и със своя брат Антони Дончев до 1992 г., след което през януари на следващата година заминава за САЩ, за да учи в престижния музикален колеж „Бъркли“ в Бостън.

Георги Дончев:Помня, че някъде през есента на 1992 г. се явих на прослушване в Гърция. Не съм имал някакви очаквания. Мислех си, че ще ми дадат някаква подкрепа, но си казах, че сигурно няма да замина, защото аз няма да мога да намеря останалите пари, които бяха много за онова време – 17 000 долара на семестър. Помня, че с Васил отидохме в един магазин и аз си купих чисто нови ски и обувки и заминахме за някъде да караме ски. Дадох много пари за ски тогава и след една седмица получих обаждане оттам, от Ерол Ракипов – той беше първият българин, който отиде в „Бъркли“. Той ми каза: „Ти си приет и то с пълна стипендия. Трябва да си купиш билет другия месец и да дойдеш. Започваш от зимния семестър.“ Така и стана.

Промени в състава на „Акустична версия“

По време на концерта в зала „България“, за който става дума в началото на разговора, в „Акустична версия“ свири Пламен Жечев. Преди него групата работи с друг басист.

Антони Дончев:Преди Пламен имаше едно момче от Русе – страхотно музикално и талантливо, виртуоз, който се казва Николай Иванов. Ние започнахме да свирим с него, но за съжаление това продължи много кратко време, защото той нелепо си отиде от този свят. След това се появи т.нар. Монгол, както му казвахме, защото той по едно време си избръсна главата и си остави една конска опашка като древните българи. Пламен Жечев е Монгола, който всъщност свири на юбилейния концерт с Томи Смит и който малко след това също замина за САЩ.
Христо Йоцов:Много даровит музикант, с много интересна чувствителност, но доста шантав. По-късно отиде в Америка и се отдаде на духовни дейности. Аз бях свидетел как в Американското посолство не даваха визи на страшно много хора. Този щастливец се яви на интервю, дадоха му 10-годишна виза и аз го закарах на летището. Беше с кубинки, едно палто, една мешка с книги и 100 долара. Дали не му ги бял дал и аз. Така замина този пич за Америка и ние оставаме пак без басист.
Антони Дончев:Тогава се явява малкият Пепи Славов, който вече беше започнал да свири на контрабас, не само на китара, защото той свиреше на китара в ученически банди. И то предимно рок. Появи се това младо, симпатично момче – водолейче и тогава фактически станахме „Трио водолеи“ и записахме…
Христо Йоцов:през 1998 г. записахме Dum-Ba-Ta в студиото в Бояна, то се беше преместило там.

Обложка на албума на „Акустична версия“ Dum-Ba-Ta

Басистът Петър Славов се присъединява към „Акустична версия“

Петър Славов младши е син на големия български барабанист Петър Славов, който през 90-те г. е мениджър на „Акустична версия“. На легендарния музикант посветихме три издания на „Джаз истории“ миналата година. Предаванията може да си припомните тук. Пепи Славов син живее от години в Ню Йорк, а професионалните му ангажименти го отвеждат в концертни зали и клубове по целия свят.

Петър Славов младши:Моето присъединяване към „Акустична версия“ стана постепенно. Предполагам, че един вид като при пожарна команда, защото те много бързо губеха басисти, които заминаваха предимно в Америка, което се случи и с мен след това. Тази участ ме сполетя и мен, след като свирих с „Акустична версия“. Първо свирих с отделни проекти на Христо и на Антони. Доколкото си спомням, аз записах албум с тях, а на живо може би бяхме свирили веднъж или два пъти. Не си спомням да сме свирили много на живо и всъщност записахме албума. Това беше първият ми сблъсък с тяхната музика като трио „Акустична версия“, иначе преди това бях свирил с Христо и с Антони поотделно.

Как Пепи Славов е гледал на Антони Дончев и Христо Йоцов

Петър Славов младши:Винаги с огромно уважение. Те бяха най-младите успели български джаз музиканти, международно успели. Аз тогава и не разбирах чак толкова много и съм се формирал като музикант и като вкус. Баща ми също много ги харесваше. Това естествено помогна и аз да разбера, че те са добри. Все пак в началото някой трябва да те насочи. Но след това и сам се убедих в това. Те се радваха на огромно уважение и това, което правеха, беше като някакъв космос за нас – по-младите музиканти. Аз съм ги слушал много пъти преди да започна да свиря с тях и нищо не съм разбирал от това, което правят. Но човек няма нужда да разбира конкретно от някакъв стил музика, за да разбере, че пред него става нещо страхотно. Преди това аз предимно свирех с мои връстници, които са много добри, но никой от нас не беше утвърден музикант и когато започнах да свиря с Христо и Тони, нещата започнаха да намирисват на някаква кариера, на нещо професионално, което става около мен. Разбира се, в началото въобще не бях готов за тяхната музика. Бил съм много далече от тяхното ниво, но някак си се справих, доколкото можах за тогавашните ми възможности. Все пак аз бях започнал да свиря джаз няколко години преди това. И изведнъж попадам сред двама страхотни музиканти на световно ниво. Напоследък слушах този албум, който записахме и те успяха да изкарат от мен някакви неща, които на тогавашното ми ниво въобще не съм предполагал, че мога да изсвиря или да се сетя да изсвиря. Така че това беше страхотно преживяване и всъщност този албум го слушам с голямо удоволствие. От време на време се връщам към него.

Христо Йоцов и Петър Славов син

Школата „Акустична версия“

Петър Славов младши:Аз като всеки по-млад музикант, който в крайна сметка има възможност да свири с по-големи музиканти от него – много неща съм научил от тях, много неща - за свободата в музицирането, за отвореното мислене. Те бяха първите музиканти, които имаха връзка с джаза и камерната музика и някак си е трудно да го поставя в думи, но – да, много неща научих. Понякога нещата, които не можеш конкретно да поставиш в думи, са също толкова, ако не и по-ценни, отколкото нещата, които можеш конкретно да цитираш. Това беше страхотно преживяване за мен. Пак казвам – не мисля, че бях на тяхното ниво. Пък и трябваше да се боря все пак с репутацията на Гошо Дончев, който беше техният оригинален басист и той вече беше в Америка. Той е страхотен музикант и за мене беше чест да съм на неговото място. Но пък беше и малко страшно да ме сравняват хората с него, но доколкото можах, се справих тогава. Защото тяхната музика не е много обикновена и не може много да се сложи в някакви рамки. В тяхната музика има всичко – има модерна класическа музика, има ECM, има фрий джаз…, но по техния си собствен начин. И първо като дуо, понеже те отначало бяха започнали като дуо, те имаха определена динамика между тях и да влезеш в тази динамика – поне на мен не ми беше много лесно, но пък беше страхотно.

Покана за концерт

Одисеята с басистите продължава

Антони Дончев:Пепи също замина. Следващият басист – трети, който заминава за САЩ. Тогава нещата станаха много смешни, защото фактически подготвяхме басисти, за да са готови за предизвикателствата, които ще им предложи сцената в Америка.
Христо Йоцов:Всъщност на Фестивала в Благоевград – струва ми се първият джазов фестивал, който Венци Благоев и Благоевградската община организираха, беше дошла комисия, оторизирана от „Бъркли“, за да прави прослушвания в Европа от Атина. Фактически ние свирихме на прослушването на Пепи Славов, на Владко Кърпаров – той също беше получил стипендия, но отиде в Германия, така че ние си свършихме работата по отношение на Пепи, за да може да се представи впечатляващо на този изпит и непосредствено след това той замина с най-висока стипендия в „Бъркли“.

Подкрепата на „Акустична версия“

Петър Славов младши:Това беше голям жест от тяхна страна и голяма чест за мен. Те свириха на моята касетка през 90-те г., която аз изпратих в „Бъркли“. Мисля, че изпратих три парчета – свирих едно класическо парче соло. Второто не се сещам кое беше, другото беше на Джон Колтрейн, едно парче, което се казваше Like Sonny и Христо, и Тони свиреха в този запис. Разбира се, хората, с които свириш това нещо и те като са добри, и тебе те карат да звучиш по-добре, което за прослушване е идеалният вариант. Двама страхотни музиканти с един зелен музикант карат зеления музикант да звучи по-добре, отколкото ако аз бях много добър и бях записал касетката с двама лоши музиканти. Може би щях да направя по-лошо впечатление. Така че това беше страхотен жест от тяхна страна и според мен много помогна, защото във всяко прослушване, в което има замесен повече от един човек, всички хора са важни, цялостното впечатление е важно.

Антони Дончев и Христо Йоцов

„Акустична версия“ – винаги верни на стила си

В края на третата част на „Джаз истории“ Антони Дончев и Христо Йоцов споделят няколко думи за посоката в албума си Dum-Ba-Ta.

Антони Дончев:Това си е версионна посока.
Христо Йоцов:Тони е абсолютно прав. Ние каквото и да правим, хубавото е, че през всичките тези години със смени на басисти и други неща, винаги музиката на „Акустична версия“ е емблематична, особена, запазена марка, каквото още може да се каже.

Следващата седмица продължаваме с финалното издание от поредицата за „Акустична версия“. В него ще имате възможност да чуете музика от новия албум на формацията Time In Time Out, а с Антони Дончев, Христо Йоцов и Георги Дончев поглеждаме напред към бъдещето на групата с вярата, че когато в основата на всичко е любовта, най-доброто предстои.

• Цялото предаване може да чуете чрез бутона „Аудио“. В ефира на Джаз ФМ „Джаз истории“ излъчваме в петък от 22 ч. и с повторение в неделя от 14 ч.

Снимки и материали: от личния архив на Христо Йоцов

Силви Вартан е вече в България за двата концерта тук от прощалното й турне. Тя ще изпее най-популярните си песни в Двореца на културата и спорта във Варна на 19 април и в Зала 1 на НДК на 21 април.

Прочутата певица от български произход ще се срещне днес с премиера Бойко Борисов и с кмета на София Йорданка Фандъкова. Концертът в София е част от Календара на културните събития на Столичната община за 2018 г.

Силви Вартан ще разговаря с почитатели и ще дава автографи утре в книжарница „Сиела“ на бул. „Витоша“ № 60 в София и на 19 април в книжарница „Сиела“ на бул. „Сливница“ № 2 във Варна.

В прощалното турне „Завинаги Силви“ участват осем музиканти и три певици. Шоуто ще продължи над два часа, ще бъде разделено на две части и ще включва най-любимите песни от творчеството й. Музиката ще бъде придружена от визуален спектакъл, в който ще бъдат показани и множество оригинални клипове на певицата. Част от концертната програма ще бъде посветена на първата любов на Вартан – великия Джони Холидей, а финалът ще бъде голямата изненада и подарък на Силви към българската публика.

Организаторите съобщават, че последни бройки билети могат да бъдат закупени от бензиностанциите OMV, мрежата на Eventim, Билетния център на НДК и на касата на Двореца на културата и спорта във Варна на цени от 30 до 120 лева.

Тромпетистът Дейв Дъглас и саксофонистът Джо Ловано издадоха първи студиен албум на групата си Sound Prints. Той се нарича Scandal и излиза три години след концертния проект - Sound Prints: Live at Monterey Jazz Festival. В квинтета заедно с двамата музиканти свирят пианистът Лоурънс Филдс, нашумялата басистка Линда О и барабанистът Джоуи Барън.

Джо Ловано и Дейв Дъглас определят своята съвместна работа в Sound Prints като най-креативното и изпълнено с радост преживяване, част от техните музикални търсения. Те споделят, че се осмеляват да импровизират и създават музика на момента, като единно цяло. „Във времето на конфликти, в което живеем, ние се радваме на свободата да потърсим истината в колективните проучвания – отвъд написаните страници и стандартните форми. С всяко слушане вие ще усещате и откривате все повече и повече от красотата и магията, на които самите ние се натъкнахме, докато свирехме и създавахме всяка една от пиесите.“ – това пишат музикантите в текста към обложката на албума.

Scandal включва 5 оригинални теми на Дъглас и 4 на Ловано, а две от пиесите са интерпретации на Уейн Шортър – Juju и Fee Fi Fo Fum. С тях групата остава вярна на първоначалната си идея – тя се ражда като трибют за големия саксофонист, а самото й име препраща към една негова класика - Footprints. Scandal се разгръща като проект на 5 ярки индивидуалности, които успяват да постигнат единство чрез музиката и в името на музиката, освобождавайки се от всякакви ограничения. Музикантите свирят виртуозно и в духа на най-смелите свои предшественици, но едновременно с това изпълненията им са белязани от случващото се на момента и от обмена на идеи и енергия помежду им.

Дата на издаване: 6 април 2018 г. от Greenleaf Music

Честваме основоположника на българската школа за ударни инструменти – проф. Добри Палиев. Навършват се 90 години от рождението от големия наш изследовател, творец, преподавател и радетел на перкусиите. Проф. Добри Палиев е известен с описването на хлопки и чанове в цяла България, със своите пиеси и прочутия си ансамбъл „Полиритмия“, в който включва своето семейство, с новаторството си в свиренето на перкусии, с разширяване на присъствието на перкусиите в българската музика. Той е създател на джаз състав, автор е на творби с камбаните от комплекса „Знаме на мира“… Професор Добри Палиев е в основата на всичко, което са българските перкусии днес.

Софийската филхармония ще бъде домакин на концерт за честването на годишнината – в неделя, на 22 април, от 19 ч. в зала „България“.Джаз ФМ е медиен партньор. Програмата ще открият десетима тъпанджии, предвождани от Стоян Янкулов – Стунджи, след това „Полиритмия“ ще изсвирят „Страсбургски сцени“. Програмата продължава с изпълнение на „Мистерията на българските гласове“ и ансамбъл „Полиритмия“ на пиеса на Ценко Минкин, написана по поръчка на ръководителя на хоровия състав Дора Христова и посветена на проф. Палиев – „Пролетна кантата“. Във втората част ще чуем „Среднощни песни“ от Георги Арнаудов със солисти Сара Чакърова – вибрафон, и Анастас Паев – маримба – и двамата от Музикалното училище. В пиесата звучат и много гонгове. Концерта за маримба от Румен Бояджиев ще изпълни Василена Серафимова. Финалът ще е с изпълнението от Христо Йоцов на неговия Концерт за барабани и оркестър.

„Барабаните са в центъра на вниманието и той, каквото и да свири, излиза музика от него, а концертът е още по-прекрасен“ – споделя по Джаз ФМ усещанията си за музиката на Христо Йоцов и неговата творба Мария Палиева. Това е единственият концерт за ударни и симфоничен оркестър. „Аз го написах не защото няма такова произведение в света, а защото исках и аз да се включа в поредицата от концерти за симфоничен оркестър и солиращ инструмент, които написах. Имах вече доста опит със симфоничния апарат и реших да съчетая моя подход към свиренето на барабани като джазов музикант с принципите на класическата музика. На пръв поглед е много шокиращо: барабани – солисти на симфонична творба.“ – казва Христо Йоцов в студиото ни. Наистина не знаеш какво да очакваш като звучене от такова произведение и това прави толкова по-прекрасна изненадата от съзвучието и красотата на тази музика. „Барабаните се свързват единствено с тяхната функция на акомпаниращ, ритмичен инструмент в група. Извадени от контекста на тази картина – тук те не са само отзад, а и отпред, те не са вече само ритмичен, но и мелодичен инструмент. Мелодията е много алегорична, абстрактна – тя е във вид на цвят, динамика, звук. Мелодиите се внушават по друг начин.“ – описва характера на произведението неговият автор. Алегорична и изненадваща е и кулминацията на концерта – която освен това е специална и лична за всеки един слушател. Няма да можете да предположите как звучи това произведение във връхната си точка, докато не го чуете…

Във финала на Концерта за барабани и симфоничен оркестър от Христо Йоцов има шега и усмивка, които са част от характера на неговия учител проф. Добри Палиев: „Всички негови ученици сме не само подготвени от него, но и пропити от музикалния му дух, от човешкото му отношение към нас. Сигурен съм, че каквото и да правя, то е по някакъв начин свързано с всичко, което съм преживял през тези немалко години, когато имах щастието да бъда негов ученик – от Музикалното училище до завършването на Консерваторията. Имаше само една пауза от двете години в казармата, където, благодарение на това, че съм ученик на проф. Палиев, имах възможността да бъда в Ансамбъла на Строителни войски и да не прекъсна контакта си с музиката. Така че не преувеличавам като казвам, че всичко, което дължа като отправна точка и основа, на която да надграждам, идва от него.“

Как проф. Палиев живееше любовта си към музиката разказва дъщеря му Мария Палиева: „Той си мислеше денонощно за това. Като бяхме малки, когато излизахме заедно, ни развеселяваше. Беше много весел човек! Където и да бяхме, той си мислеше за музиката – докато се разхождаме в градинка, като видеше нещо интересно – пръчка, пънче, шушулки, семенца – винаги искаше да чуе как звучат. Инструмент си направи от капачка на дезодорант, рибарска корда и колофон... Проверяваше всичко как звучи.“

Житейските уроци от проф. Добри Палиев двамата гости в студиото определиха така: „Да не се предаваме. И да умеем да правим от нищо нещо.“ – казва дъщеря му Мария Палиева. Христо Йоцов добавя: „Това, че бях негов ученик, изключително много ми помага да бъда учител.“

• Интервюто на Светослав Николов с Мария Палиева и Христо Йоцов можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Една от най-прочутите фламенко танцьорки Кармело Греко е у нас, за да предаде своите знания в ателиета и да представи спектакъл на сцената на „София лайв клуб“ в неделя от 20 ч. Тя ще ни запознае с традицията на фламенко танца заедно с вокалиста Енрике Габари и китариста Антонио Габари. Кармела Греко е у нас по покана на „Институт Сервантес“ – София и в сътрудничество с „Джаз + концерти“.

Родена в семейство на танцьори, фламенкото е буквално в нейната кръв. Тя е дъщеря на великите Хосе Греко и Лола де ла Ронда. „Фламенкото е целият ми живот. Израснала съм с него и винаги съм с него не само като го танцувам, но и като го преживявам. Фламенкото е изкуство на циганското село и това не е просто да танцуваш, а начин да живееш.“ – каза в студиото ни Кармела Греко.

Как фламенко танцът и музиката обогатяват усещанията ни за света и правят живота по-пълноценен? „Фламенкото е изкуство, което се докосва до всички култури. То е смесица от музики благодарение на това, че ромското население се е придвижвало от страна в страна. Така че то съдържа персийски, еврейски, арабски влияния. Когато говорим за фламенкото като музика, говорим за богатство от култури. А когато говорим за фламенкото като танц, то минава през вокала и е взел от неговото напрежение. Това е музика, която е пълна с чувства. В нея можеш да канализираш усещанията и емоциите си. Фламенкото е език, послание. Мисля, че това е причината да се харесва на толкова хора по света. Фламенкото събира културите, създава приятелства. То е основа за моменти на наслада – от танца, от китарата, от песента, а също и от живота.“ – казва Кармела Греко и обяснява, че с различните си стилове фламенкото е изразител на всички емоции на един народ.

В спектакъла си на 22 април от 20 ч. в „София лайв клуб“ Кармела Греко ще разкаже с танц историята на своя живот, а също и на семейството си, в което традицията на фламенкото като изкуство присъства вече цял век.

• Чрез бутона „Аудио“ можете да чуете интервюто на Светослав Николов с Кармела Греко.

В изминалите седмици проследихме важни моменти от пътя на една от най-добрите български джаз формации „Акустична версия“ (предаванията може да си припомните тук, туки тук). Днес в заключителното издание от поредицата заедно с Антони Дончев, Христо Йоцов, Георги Дончев, Веселин Веселинов – Еко и Владимир Гаджев разказваме още любопитни джаз истории, говорим за записи, които никога няма да чуем и слушаме музика на групата, като основният акцент е върху пиеси от последния й албум Time In Time Out.

В четвъртото предаване за „Акустична версия“:
- Години на затишие
- Басистът Веселин Веселинов – Еко става част от „Акустична версия“
- Албум на „Акустична версия“, който никога няма да чуем
- Появата на последния проект на групата – Time In Time Out от 2015 г.
- Влиянията
- Срещи с Уинтън Марсалис квинтет и Дизи Гилеспи
- Завръщане към корените на джаза с концертна програма, включваща джаз стандарти
- „Акустична версия“ - бъдещето

Години на затишие

В периода от 1996 г. до 2005 г. формацията не е особено активна, а изявите й стават все по-редки.

Христо Йоцов:Тони и аз имахме много странични неща. В този период аз бях изключително зает със студиото в Бояна. А Тони беше изключително зает с театрална музика, с Теди Москов, в Германия непрекъснато поставяха в страхотни театри и с много успех. По някакъв начин имаше период на затишие.
Антони Дончев:Аз пътувах много.
Христо Йоцов:Бях абсолютно сигурен и му казах на Тони, че е грехота да го оставим в историята това нещо. Не е нужно да правим по 10 концерта на месец, просто да я поддържаме тази работа и слава богу влязохме в един такъв режим на контролирана активност.
Антони Дончев:Аз си признавам, че за разлика от Христо много се оттеглих. Аз съм виновен за тази ситуация. Оттеглих се, защото след първоначалния ентусиазъм след промените, появиха се клубове… Обстановката в тези клубове започна да не ми харесва. Разбира се, на първо място беше основният ми проблем, че аз трябваше винаги да свиря на някакви отвратителни инструменти, което е огромен компромис. По-голям – няма. Ставаше така, че в клубовете, първо, няма инструмент, което ми беше страшно трудно да го преодолявам всеки път. Второ, като мина първоначалният ентусиазъм – голяма радост, джаз клуб, ново място - тези клубове започнаха за съжаление много да се комерсиализират, което на мен изобщо не ми харесваше. Започнаха да се появяват едни хора, които едва ли не в някой момент, аха да ми кажат…, даже мисля, че се е случвало на някои от колегите – Пармачето ли разправяше (бел. ред. Васил Пармаков), сякаш ще ти кажат: „Абе, може ли малко по-тихо да свирите тук, за да си чуем приказката!“ Освен това се и пушеше, което също ненавиждах и аз доброволно просто си казах: „Край, с клубовете - дотук!“
Христо Йоцов:А ни беше мечта. Когато пътувахме на Запад, си казвахме: „Е, кога ще дойде времето и в България да има клубове, защото там е джазът, това е мястото…“
Антони Дончев: Това е школа за младите музиканти, но ние вече бяхме пораснали и бяхме станали някакви след тези конкурси и работи. Това си е чисто признание от моя страна, че аз се оттеглих.

„Акустична версия“ с участието на Веселин Веселинов - Еко

Режим на контролирана активност

След няколко години на затишие „Акустична версия“ постепенно възвръща своята активност и един от поводите за това е поканата на Иво Върбанов за концерт в Лондон през 2005 г. Събитието е обвързано с 20-ия юбилей на „Акустична версия“. В този период басист на формацията е Веселин Веселинов – Еко.

Веселин Веселинов – Еко:Беше някъде в периода 2004 – 2005 г., може би до 2006 г. Имахме няколко концерта и тук. Спомням си ясно концерта в Музикалното училище, който беше първият абсолютно акустичен концерт, в който участвам – само контрабасът ми беше озвучен. Пианото и барабаните бяха абсолютно акустични и оттогава съм влюбен в този звук. Имахме и турне в Англия, организирано от нашия приятел Иво Върбанов, който освен великолепен класически пианист е и производител на страхотни червени вина напоследък. Това бяха едни паметни за мене сесии с Христо и Тони, които помня още от средата или края на 80-те г. Тогава още не ги познавах лично, но знаех, че те са младата джаз група на България, която ходи по фестивали в Германия, Индия. Един път си спомням – чаках баща ми на летището в София, може би през 1986-87 г. Христо беше натоварил едни чинели и бързаше, тревожно – закъсняващ пътник, търсещ полет. Той мина покрай мен и аз се зарадвах, не го познавах лично тогава. Но ме възхити, че един човек музикант отива на турне някъде в далечна страна, представях си Германия или нещо такова.

Преживяването „Акустична версия“

В предишните издания на „Джаз истории“ разговаряхме и с други музиканти, работили през годините с „Акустична версия“, като басиста Петър Славов и саксофонистите Анди Скофийлд и Владимир Кърпаров. Сега Веселин Веселинов – Еко разказва за усещането да свириш с групата.

Веселин Веселинов – Еко:Те са си двойка. Точно това е усещането, според мен ролята на басиста или поне моята роля тогава беше да не им преча на тяхната великолепна комуникация, която имат. Само да не липсвам, но в никакъв случай да не преча, защото те имат такава комуникация на сцената. Било то от подобния им музикален бекграунд, от Музикалното училище – те се познават от деца, свирили са много заедно. Както се казва – знаят си и кътните зъби. Това нещо става все по ценно между другото – да имаш такава група от хора, двама, трима или четирима, които по такъв начин да свирят заедно, това е много рядко явление. Обикновено джазовите музиканти за един проект свирят с този, свирят с онзи и си отиват после, всеки по неговите си други задачи. В този смисъл те са истинска група. И Христо, и Тони, след това в края на 80-те г. се появи Гошо Дончев, станаха трио тогава. Спомням си един паметен концерт – „Акустична версия“ с Гошо Дончев и ние с Пармака и Стунджи, в трио. Това беше предвестникът на „Зона це“. В читалище „Петър Берон“ близо до Южния парк се правеше джаз фестивал, заваля страшен дъжд и всичко се премести в една малка зала и стана страхотно. Общо взето както виждаш – имам само хубави спомени. Автора на (тук пее известната тема Chameleon) Бени Мопин – с него имахме паметно участие на Варненския фестивал, пак тримата като „Акустична версия“ и Бени Мопин. Пак в този период – или 2004, или 2005 г. На следващата година имахме концерт със Стив Слейгъл – велик нюйоркски саксофонист. В „Порги и Бес“ свирихме с „Акустична версия“ в Австрия. Изобщо страхотни, страхотни неща.

„Акустична версия“ празнува 20-ия си юбилей с концерт на Варненския фестивал

Записи за албум, които никога няма да чуем

Веселин Веселинов- Еко:Нещата някак приключиха с това, че записахме един албум горе в тяхното студио в Бояна, което вече не съществува. Поради грешка в звукозаписната техника, имаше някакъв дефект и целият запис пропадна, отиде на кино.
Таня Иванова:Яд ли те за този албум?
Веселин Веселинов – Еко:Яд ме е, защото според мен се получиха много хубави неща. Имах едно соло, което стана много добре, може би по случайност, на едно парче на Христо, което се казваше To Bill – беше написано за Бил Евънс, с едни много интересни хармонии. Обаче засега нещата не могат да се изтеглят обратно и не могат да се възвърнат. Наистина това е албум – фантом, който е изчезнал в дигитално-аналоговата техника, от преходен тип. Затова се получи някакъв провал.
Христо Йоцов:Когато записвахме този албум един по един и двата магнетофона отказаха да работят. Ние ги дадохме на единствения човек, който поддържаше тези магнетофони в България, беше едно от техническите лица на магазин „Фактор“. Занесох му и двата магнетофона. Този човек почина месец след това, запечатаха апартамента от полицията за около две години. Машините останаха вътре и всичко отиде на кино. Бяхме направили половината от записите и всичко стигна до степен да не може да го възстановим, защото в този междинен период вече имаше компютри, но не бяха в степента тотално да изместят програмите и ние използвахме комбинация от компютър и два магнетофона, които вървят паралелно. Представете си един запис, който е разделен между компютър и магнетофони, които ги няма. Невъзможно е да се възстанови.

Страница от книжката към последния албум на „Акустична версия“ Time In Time Out с думи на Анри Матис

Роялът в студиото на „Акустична версия“

В днешното издание на предаването „Джаз истории“ стана дума за студиото на „Акустична версия“ в Бояна. То съществува до 2006 г., като до затварянето му се стига след поредица от неприятни обстоятелства. Христо Йоцов и Антони Дончев разказват любопитна история за един роял Steinway. На него в студиото са свирили както класически пианисти, така и джаз музиканти като Милчо Левиев, Ангел Заберски син, Живко Петров, Румен Тосков – Рупето и др.

Христо Йоцов:Трябваше да намерим роял за това студио. Изневиделица се появява Стойка Миланова. Сестра й – пианистката Дора Миланова, беше починала. Тя ни предлага следното нещо: „Аз ви давам рояла на сестра ми.“ И се оказва, че аз отивам на среща със Стойка Миланова при нейния баща – Трендафил Миланов, който беше директор на Музикалното училище, когато ние бяхме там. Той беше човек, от когото всички треперехме от страх.
Антони Дончев:Беше достолепен, спокоен.
Христо Йоцов:Нисък, но достолепен. И ни гонеше, а това, че свирим джаз…, просто беше трагедия. И аз ще говоря с този човек, който ни гонеше за тази музика. Тази среща успя, а сделката беше – ние получаваме рояла, а Стойка Миланова записва в студиото целия си солов репертоар. Разбира се, ние трябваше да го подновим този роял с изключително много средства. Поръчахме цял комплект резервни части, необходими за ремонта на пианото, защото то беше в отвратително състояние. Беше занемарено и не можеше да функционира. Ние вече се познавахме със Златин. Това е най-добрият акордьор не в България, а в Източна Европа. Ние пращаме запитване: „Може ли да купим тези и тези части?“ Те пращат офертата с описание на частите какво трябва, след което е посочена следната забележка: „Това би било възможно, само ако наш оторизиран акордьор и техник извърши това. Дневната му такса е еди-колко си марки, трябва да бъде настанен в 4-звезден хотел.“ Ние изчислихме, че за една седмица или за 10 дни трябва да дадем невъобразимо число пари.
Антони Дончев: 30-40 000 марки.
Христо Йоцов:И говорим със Златин и слава богу, той е минал някакъв курс при Steinway, има оторизация и те я одобриха. Така стана възможно този роял да бъде ремонтиран и да ни служи дълги години.
Антони Дончев:Въпросът е, че от Steinway преди да знаят кой ще ти е техникът, който ще ти монтира нещата, те не ти ги изпращат тези части. Слава богу Златин накара този роял да пропее.

Обложката на албума Time In Time Out

Появата на албума Time In Time Out

Христо Йоцов:Направихме два концерта в Германия, година или две преди това. С мен се свърза Мартин Пантелеев, братът на Веско Пантелеев и ни покани на един фестивал, който той прави в Северна Германия, на морето, много хубав фестивал за камерна музика и всяка година организира и един джазов концерт. Това беше повод да направим нови парчета. Направихме и концерт в Посолството в Берлин по покана на посланика, който стана много хубав концерт. Това малко пак пораздуха жарта. И когато през 2015 г. гледах по телевизията – Тони беше направил с бигбенда, с Милчо Левиев и Хор космическите гласове едно парче на Милчо – „Пътуване в два свята“, много се впечатлих, основно от това как двамата се допълват и колко хубаво става и му предложих на Милчо да направи концерт с „Акустична версия“. Той каза, че вече спира да свири, защото го болят ръцете, не може да издържи цял концерт и аз го навих да направим бенефис с „Акустична версия“ по случай 60-години на сцената, измислихме някаква работа. И си дадох сметка, че няма по-добър повод от това да направим промоция на нов албум в зала „България“. Спешно го организирахме този запис, месец преди самия концерт, който беше на 10 юни. Аз го продуцирах, всичко сам си свърших. Това е първият ми опит в тази работа. В залата на Музикалното училище с помощта на Милка Митева – директорката. Заради този инструмент, заради който става дума, там има хубав Steinway, организирахме мобилно студио и за две нощи записахме албума Time In Time Out с Жоро. Направихме промоция на албума в зала „България“. След това направихме доста концерти в България, представяйки албума. Също така той излезе и в Англия под същото име, но с друга опаковка.
Антони Дончев:Пак с помощта на Иво Върбанов, който е наш приятел и голям почитател.
Христо Йоцов:Това английско издание ще го представим в Лондон на 24 септември.

„Акустична версия“ и Милчо Левиев в зала „България“, 2015 г.; фотография: Евгени Димитров от „Булфото“

Георги Дончев допринася със своя пиеса за Time In Time Out

Албумът Time In Time Out на „Акустична версия“ е записан в състав: Антони Дончев (пиано), Христо Йоцов (барабани) и Георги Дончев (бас).

Георги Дончев:Аз съм доволен от този албум, стана хубава музика. Интересното е, че Христо е най-плодотворен. Той много пише и даже се шегува, по време на концертите казва, че това се води пиано трио, а всъщност повечето от музиката е на барабаниста.

Една от композициите в Time In Time Out - Cocuye, е написана от Георги Дончев.

Георги Дончев:Тя е инспирирана от мястото, на което живях известно време, на един остров. Вдъхновена е от звуците на джунглата и от природата там.

Христо Йоцов и Милчо Левиев; фотография: Евгени Димитров от „Булфото“

Обратно към началото

Джазовият критик и писател Владимир Гаджев добре познава историята на групата и ни разказва за една случка отпреди десетилетия, връщайки ни към създаването на „Акустична версия“.

Владимир Гаджев:Това трябва да е било през 1982 г. Те свириха на Джаз фестивала в Русе със Симеон Щерев квартет. Това беше половината от стария „Фокус-65“ на Милчо Левиев и другата половина бяха Тони и Христо, т.е. те поемаха пряко щафетата от първия квартет на Милчо Левиев – „Джаз фокус-65“. След това Петьо Парчето, Бог да го прости, много обичаше да прави в Клуба на културните дейци коктейл, който си беше най-обикновено напиване, за който може и който носи. Тогава се заговорихме, доста подробно. Седяхме заедно с Тони и Христо и им казах: „Вижте какво, вие в момента свирите музиката на Симеон Щерев. Това е неговата естетика, неговият опит. Всичко е много добре, защото и вие трупате опит от общуването с него, но я няма вашата музика, музиката на вашето поколение.“ Тони, който много и не се допира много до живота, той си е в музиката, каза: „Не те разбирам.“ А Христо отвърна: „Той е прав.“ Малко след това те направиха квартета „ДИДИАН – X“, а после и дуото. Не си го приписвам като заслуга, че съм бил разбран правилно, но беше интересен епизод, защото Христо е по-земен от двамата, той е по-уфатен, старата българска дума, макар и диалектна, той се ориентира по-бързо. Освен това Христо има усет за историчност. В този момент те бяха два различни полюса на едно цяло, които много добре се допълваха и неслучайно се събраха заедно.

Антони Дончев и Милчо Левиев; фотография: Евгени Димитров от „Булфото“

Влиянията

От началото на тази година „Акустична версия“ изнесе два концерта , по време на които групата представи програма с джаз стандарти. Обикновено триото изпълнява своя оригинална музика и тази програма ни провокира да попитаме Христо Йоцов и Антони Дончев за техните влияния.

Антони Дончев:Аз си спомням, че още като тийнейджър, става въпрос за годните преди да започнем „Акустична версия“, бях разкъсван от това, че вкъщи се слушаше предимно джаз, най-различен – Майлс Дейвис, Гил Евънс, Джон Колтрейн. Обаче в училище се слушаше рок, а и аз самият много го харесвах – слушах Deep Purple, Emerson, Lake & Palmer, Genesis и ми харесваха и двете неща. Моята лична мечта беше: „Не може ли тези музики някак си да се обединят?“ Тогава през 1974 г. или 1975 г. излезе една компилация на „Балкантон“ с няколко парчета на Weather Report, няколко на Чик Къриа, едно на Бил Чейс. Плочата се казваше „Рок-джаз“ и аз като си я купих, си казах: „Е, Господи, благодаря ти, че се събраха двете любими музики.“ Там имаше култови парчета.

Христо Йоцов по време на концерт на „Акустична версия“ в Sofia Live Club, 2011 г.; фотография: Евгени Димитров от „Булфото“

Проф. Христо Йоцов е свикнал да отговаря на въпроса за музикалните си влияния, тъй като често му го задават неговите студенти в Националната музикална академия.

Христо Йоцов:„Добре де, вие като нямахте интернет, как намирахте откъде да слушате, да гледате, както ние в момента цъкваме и можем да видим всичко?“ Аз трябваше да обяснявам начина, по който ние се формирахме като музиканти. Споменахме, че първата ракета-носител беше Симеон Щерев – Банана, който ни изведе на международна сцена. А иначе отпреди това – всеки намираше музика, откъдето може. На Тони баща му има голяма колекция от музика и още тогава много се слушаше. Естествено в този период ние бяхме полудели по имена като Кийт Джарет, Чик Къриа – хем музикантско, хем модерно свирене, не е този мейнстрийм, този класически джаз, който много-много не ни интересуваше. На мен в този период страшно силно влияние ми оказа дуетът Чик Къриа-Гари Бъртън. Понеже аз самият свирех на вибрафон в това време и ми бяха като отправна точка за правене на камерна музика – двама души, пиано и вибрафон, това ми оказа силно влияние. Силно влияние ми оказаха албумите на Чик Къриа The Leprechaun, с щрайх квартет, много развита от класически тип музика, която и до ден днешен ме интересува, по- разгърнати форми, по-композиционна музика, не само импровизация и каквото стане. Започнахме да пишем сериозни парчета и всичките парчета на „Акустична версия“ от това време са доста сложни композиции – многопластови, многодялови, разгърнати. Това е в пряка връзка, първо, защото сме класически образовани музиканти. Когато си бил в Музикалното училище и си минал през тази материя, имаш съвсем други изисквания към това, което правиш, отколкото ако си пришелец в музиката. И това, че когато тръгнахме с Банана да пътуваме, ние ги виждахме тези хора на живо, което е най-страхотната мотивация. Ти го попиваш, това ти въздейства – или може да те сломи, да те откаже завинаги и да те депресира, или да те импулсира с невероятна сила. Слава богу, при нас беше импулсът, не беше депресия.

„Акустична версия“ в Sofia Live Club, 2011 г.; фотография: Евгени Димитров от „Булфото“

Среща на летището с Уинтън Марсалис квинтет

Антони Дончев:От много ранни години бяхме на една сцена с най-големите. Дори имаме в известен смисъл и комични случки, както е например с Уинтън Марсалис квинтет на летището във Варшава. Става въпрос за 1985-86 г. Ние си стоим квартета с Банана и Тушето на летището, контрабасът на Тушето е в калъфа и по едно време пристигат едни чернокожи момчета, с анцузи, защото те обичат да пътуват като баскетболен отбор, само че не бяха толкова високи. И едно дребно човече пристига и вика: „А, вие сте музиканти! Откъде сте? Ето, запознайте се с Уинтън Марсалис квинтет!“ Две вечери след това ги слушаме на сцената със страхотни костюми, от най-висок клас дизайнерски костюми, елегантни и свирят майка си и баща си. Така както и сега свирят. Така че ние имахме контакти с тези хора открай време и мисля, че това е едно от най-големите богатства, които са могли да ни се случат и да ни дари този отгоре.

Среща с Дизи Гилеспи в Хановер

Връщайки се към най-различни истории, Христо Йоцов и Антони Дончев се сещат и за срещата си с Дизи Гилеспи в Хановер през 1986 г., където отново свирят със Симеон Щерев – Банана във възстановения от него „Фокус квартет“. Четвъртият член на групата е басистът Теодосий Стойков.

Христо Йоцов: Отзад зад сцената имаше някаква малка зала с голяма маса с бяла покривка, където имаше общ кетъринг за всички групи и ние се оказахме на една маса с групата на Дизи Гилеспи. Какво да ти казвам повече?
Антони Дончев:На този фестивал участваше Sun Ra Archestra и аз от бекстейджа излизам покрай една завеса и ги гледам отстрани. По едно време се обръщам и Дизи беше зад мен, почти щеше да излезе на сцената, за да танцува с тях. Те много танцуваха. Сън Ра беше жив тогава, бяха с едни големи африкански роби.

„Акустична версия“ в Sofia Live Club, 2011 г.; фотография: Евгени Димитров от „Булфото“

Концерти с джаз стандарти през 2018 г.

По-рано тази година „Акустична версия“ заедно с басиста Борис Таслев изнесе два концерта с джаз стандарти. В репертоара звучат теми на Пат Матини, Кийт Джарет, Бил Евънс, Чик Къриа, Стив Суалоу и др. Тази програма ще се изпълнява и през следващите месеци.

Христо Йоцов:Винаги сме правили от време на време и програми със стандарти, защото това е безценно богатство. Тези пиеси, които свирим, с които направихме два концерта, скоро ще има още, това връщане към същината на джаза е много оздравяващо, центриращо, фокусиращо, защото това са стандарти. Затова се наричат така, защото свиренето на тези пиеси означава майсторлъка, ценза, тапията за джазовия музикант. Може да свириш какви ли не измишльотини, но ако не можеш да свириш All The Things You Are, не си джазов музикант.
Антони Дончев:Да, така е.
Христо Йоцов:Така че това за нас не е халтура – няма какво да свирим или басистът го няма, така че да свирим стандарти, за да запълним нещата. Имаме много сериозно отношение към свиренето на тази музика и по някакъв начин ние я превеждаме на нашия език и свирим като „Акустична версия“, а не просто като изсвирване на тези пиеси.
Антони Дончев:Дори аз бих допълнил, сега като се замисля и изборът на пиеси също е много показателен, защото някак си пиесите, които избираме в голямата си част са едни по-пространни, с повече дялове вътре. Не типичните джазови пиеси, които са базирани на 12 такта блус или на 32 такта ABA схема. Това е пак тази потребност да открием нещо, което е извън тези съвсем базисни схеми. Това ни е водещото.

„Акустична версия“ - бъдещето

В края на поредицата за „Акустична версия“ се опитваме да надникнем в бъдещето на групата и по-скоро да разберем какво си пожелават тримата основни членове на формацията: Георги Дончев, Антони Дончев и Христо Йоцов.

Георги Дончев:Добре ще е, ако Тони има нови идеи и пише нови композиции, той също напоследък много не сяда да пише нови музики за „Акустична версия“, но ще е добре да правим нови концерти и нови парчета. Христо е човекът, Христо всъщност е двигателят на тази група, бих казал, защото той много бута нещата и откъм музика, и откъм организация. Ние с Тони сме малко по-мудни.
Антони Дончев:Това, което искаме, е да продължаваме да си правим такава музика, която излиза от нас, отвътре. Да съумяваме да не я изгубваме – поне за мен това е най-важното, защото тогава някак си се чувствам истински.
Христо Йоцов:Освен това се оказа, че ние с Тони имаме много сходна матрица на мислене. Ние например сме в състояние да направим една програма без да си кажем една дума, напълно импровизирана програма и тя да звучи доста смислено. Това е много ценно нещо и мисля, че това в края на краищата е стълбът на тази конструкция „Акустична версия“, разположена в толкова много години. Говоря за еднаквия начин, по който възприемаме музиката, еднаквия начин, по който си партнираме, защото това е много сложна игра. Тя не се учи – тя се случва или не се случва и е грехота, когато я има и не е случайна, да бъде игнорирана, омаловажена.
Антони Дончев:Това е като любовта. Или се случва, или не се случва.
Христо Йоцов:Доста общи неща има в двете области, защото, първо, или се случва, или не се случва. И второ – целият процес на правене на музика е абсолютно идентичен с правенето на любов. И ако има екстаз, това вече прави нещата напълно завършени. А обикновено има такъв.

Концерт на „Акустична версия“ в Jazz Bar, 2017 г.; фотография: Евгени Димитров от „Булфото“

Пластове минало и ивици хоризонт

В края на „Джаз истории“ по темата за това как си представя бъдещето на „Акустична версия“ разговаряме с Веселин Веселинов – Еко.

Веселин Веселинов – Еко:Това те ще си го решат – Христо и Тони, и съдбата естествено. При тези хора, както и при мен, има много дебели, тлъсти пластове минало, слоеве от пластове, от клъстери и лейъри и някакви ивички хоризонт. Сега въпросът е колко са големи тези ивички и доколко тези пластове минало пречат или помагат на тези ивички хоризонт да станат по-широки. Желая им късмет, единствено това мога да кажа, защото те са велика структура, велики хора, които трябва да продължават да правят това, което правят най-добре.

Присъединяваме се към казаното от Еко и сме в очакване на следващата изява на „Акустична версия“. В изминалите седмици се опитахме да документираме някои от най-важните моменти от дългогодишната история на групата, защото времето минава бързо, а някои неща се забравят. Работихме с много любов, широки усмивки и голямо удоволствие. А най-хубавото е, че историята на „Акустична версия“ продължава.

• Цялото предаване може да чуете чрез бутона „Аудио“. В ефира на Джаз ФМ „Джаз истории“ излъчваме в петък от 22 ч. и с повторение в неделя от 14 ч.

Снимки и материали: Христо Йоцов и Евгени Димитров от фотографска агенция „Булфото“.

За осмото издание на фестивала A to JazZ в София пристигат Лейла Хатауей, Джазмия Хорн и Кори Хенри с групата си The Funk Apostles. Фестивалът ще се проведе от 6 до 8 юли на обичайното място – Южен парк 2, отново при свободен вход. Джаз ФМ е медиен партньор.

Прочутата с невероятния си певчески талант и с модерната си социално ангажирана музика Лейла Хатауей ще пее в първата фестивална вечер. Дъщеря на Дони Хатауей, тя носи музиката във вените си. Удостоена е с 5 награди „Грами“. В София ще сме сред първите, чули на живо новия й албум honestly. През годините се помнят сътрудничествата й с Фарел Уилямс и Кендрик Ламар, както и изявите й на една сцена със Стиви Уондър, Принс, Мери Джей Блайдж и много други.

Богати, че сме живи – Лейла Хатауей записа албума Live за вярата, стремежа и действието за по-добър свят

Голямото име на младия джаз Джазмия Хорн ще пее в съботната вечер. Тя вече има първата си номинация за „Грами“, а на церемонията по връчването на отличията впечатли публиката с изпълнението си на Moanin’. След като през 2015 г. младата изпълнителка спечели първо място в престижното състезние на Thelonious Monk Institute of Jazz, започват да я сравняват с велики гласове от ранга на Бети Картър, Сара Вон и Нанси Уилсън. По време на европейското си лятно турне, част от което е и България, Джазмия ще ни представи току-що излезлия си албум A Social Call.

Роди се нова звезда на джаз музиката - Джазмия Хорн е възхитителна в дебютния си албум A Social Call

Акцентът в последната вечер на A to JazZ тази година ще бъде Кори Хенри с неговата група The Funk Apostles. Той е познат на почитателите на джаза от оркестъра Snarky Puppy, обявен от списание Rolling Stone за една от най-многопластовите групи на планетата. Хенри е носител на две награди „Грами“ за работата си с групата, но след 2012 г. е пътувал на турнета или записвал с всеки – от Брус Спрингстийн и The Roots до P. Diddy и Йоланда Адамс. У нас джазменът ще излезе на сцената с любимия си „Хамонд“ орган B3 от 1973 г. и редом с The Funk Apostles – формация от музикантите, които е срещнал през годините.

Музиката в звездния албум на Snarky Puppy - Family Dinner Volume Two, ни приобщава и превръща в едно голямо семейство

На фестивала A to JazZ тази година ще чуем още звездното трио от Люксембург Dock in Absolute, международния джаз оркестър JM Jazz World Orchestra, воден от носителя на „Грами“, тромбонист и композитор Луис Бонила, както и фюжън състава Daunius Pulauskas Group от Литва.

Сред българските артисти са Милица Гладнишка с Мишо Йосифов секстет, етноджаз проектът „ГлоБалКан“, електросоул новаторът TromBobby, Лили Илиева с „Минимум квартет“ и българо-американската соул-фънк формация Two Cities One World.

Входът за A to JazZ Festival е свободен благодарение на изключителната подкрепа на Столичната община, Министерството на културата и фондация „Америка за България“.

На снимката: Лейла Хатауей

Лура ще ни срещне със своята музика, вдъхновена от красотата и щастието на Кабо Верде, на 11 май в „София лайв клуб“. Съвременен джаз от Бразилия ще ни донесат Metá Metá на 15 юни на същата сцена. Двата концерта са представени от Inside Out Events, а Джаз ФМ е медиен партньор.

Лура разказва за живота и любовта: „В Кабо Верде обичаме да сме щастливи. Обичаме музиката, обичаме живота!“
„Щастливи сме, защото искаме да сме щастливи. Дори понякога да имаме малко като материални неща, винаги имаме надежда. Ние сме хора, които носим надеждата в сърцата си. Обичаме живота! Обичаме да танцуваме, обичаме музиката!“ – така Лура описа хората на Кабо Верде в интервю по Джаз ФМ преди две години в навечерието на първото си гостуване у нас. И добави: „Всеки ден грее слънце – и това е една добра причина да сме усмихнати!“

Мария де Лурдес Асуншао Пиня е родена в Лисабон, но корените й са от малката островна държава Кабо Верде, която е бивша португалска колония. Музиката на Лура е базирана именно на островните традиции и стиловете морна, фунана и батуке, но е повлияна и от африканската музика като цяло, както и от модерния западен звук, най-вече аренби. През 1996 г. записва своя първи албум и до днес има вече шест заглавия в дискографията си. Herança е последният й албум и изследва най-възвишените и свещени аспекти на батуката и фунана. Приемайки и изразявайки наследството на една цяла нация, Лура продължава да развива и усъвършенства изкуството си. През 2007 г. тя участва в знаменития филм „Фадо“, където изпълни песента си Morna, припомнят организаторите. Лура е много известна и с дуета си със Сезария Евора Moda Bô.

Във втория концерт от поредицата за първи път в България през юни ще чуем бразилците Metá Metá. В превод името на групата означава „три(ма) едновременно“ – това са Жусана Марсал (вокал), Тиаго Франса (саксофон) и Кико Динучи (китара). Триото e създадено през 2008 г. и има издадени три студийни албума и две EP-та. Музикантите привличат вниманието на медиите с неочаквания си подход към бразилската музика, изоставяйки клишетата и съчетавайки елементи от джаза с бразилската и африканската музика, разказват организаторите на събитието.

Metá Metá творят в центъра на музикалната сцена на най- големия град в Бразилия – Сао Пауло. С първия си албум те привличат вниманието, вторият получава възторжени отзиви в медии като Rolling Stone, Independent и Guardian, а третият е с ясни влияния от мароканската и етиопската музика.

„Трудно е в днешно време да правиш музика в Бразилия, но същевременно е и важно поради една и съща причина – да се противопоставиш на дезинформацията и омразата с изкуство, чрез което да видиш възможността за създаването на по-добро и толерантно място.“ – изразяват вярата си музикантите от Metá Metá.

Йорданка Христова изучава музикално майсторство под ръководството на Милчо Левиев и с него започва своя професионален път в музиката. Първият й запис е под диригентството на маестрото, когато през 1963 г. подготвят „Серенада“ с Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия. Веднага след завършването на класа му, той я взема като солистка на ръководения от него състав, а съвсем скоро Йорданка Христова пее с оркестър „София“ и оркестър „Балкантон“. Само за няколко години създава значителен репертоар с песни на Йосиф Цанков, Милчо Левиев, Тончо Русев, Петър Ступел, Светозар Русинов, Иван Маринов, за да достигне във втората половина на 60-те до първите си емблематични песни „Делфините“, „Облаци“ и „Песен моя“. В първата част на „Джаз истории“ с Йорданка Христова разказваме точно за този период от нейния творчески път.

Началото е с Милчо Левиев

В дома на Йорданка Христова винаги се е пеело, но тя не е гледала на музиката като на свое призвание, докато животът не я среща с Милчо Левиев като преподавател в Студията за естрадни изпълнители.

Навремето, като се събираха по домовете и празнувахме, винаги се е пеело. Татковият род е от бежанци от Кукуш. Много пеят всички роднини! Певческия си талант, гласа си дължа на тях. Така че от малка съм закърмена с музика. Пяла съм в училище, провокирана от моята любима класна. И танцувах – играех балет, докато сестра ми свиреше. И така съм си пяла непрекъснато. Един ден сестра ми научила, че има конкурс в Студията за естрадни певци. Явих се и ме приеха. Музиката винаги е била в мен, с мен, без да й отдавам първостепенно значение и да ми е цел в живота. Постъпвайки в тази студия за естрадни певци, по цял ден бяхме около зала „България“. Преподаваха ни и техника на дишане, модерни танци, фризьорство… Бяхме на долния етаж, под „Концертна дирекция“.

От Милчо Левиев Йорданка Христова се учи и с него записва първата си песен.

Той е влезнал в мен и от време на време си ползвам частици от това, което ми е казал. Уникален, невероятна личност! И като музикант, и като изказ. Аз го боготворя, много го обичам, страшно! С него записах първата си песен – „Серенада“ от Иван Маринов. Майка му ми преподаваше солфеж. Той ми предложи тази песен, а Милчо Левиев й направи блестящ аранжимент. Страхотна!

Дебютната си песен „Серенада“ Йорданка Христова записва през 1963 г. с Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия под диригентството на Милчо Левиев – автор на аранжимента. Музиката е на Иван Маринов, а текстът – на Николай Николов. „Серенада“ е издадена в плоча с най-хубавите естрадни песни на годината. На 20 години, Йорданка Христова вече е на сцената.

Милчо Левиев бе диригент на оркестъра на радиото, а Вили Казасян беше пианистът. Той имаше малка формация – „Студио 5“, която в събота и неделя свиреше на матинета в „БИАД“. Той ме покани и аз започнах да пея там. Коста Цонев беше водещ, участваше и Пенка Груева. В групата бяха: Вили Казасян, Дечо Таралежков – саксофон, Слави беше барабанист, Камилата – контрабас, и Боян Хаджиев беше китаристът.

С оркестър „София“

Йорданка Христова е първата солистка на оркестър „София“ при създаването му през 1964 г. и остава в състава до 1967 г. Още в самото начало в музиката тя е с най-добрите в джаза и се развива в това ценно сътрудничество.

Людмил Георгиев, Косьо Драгнев, Мишо Ваклинов – те бяха приятелски кръг. Те са от „Джазът на младите“ и „Джазът на оптимистите“, които бях гледала и в цирка. Впоследствие имах огромното щастие през 1964 г. да ме поканят да пея в новосъздадения към Столичната община оркестър „София“. Той бе един от трите състава в „Софийски оркестри“ – ръководеше го Людмил Георгиев, начело на духовата музика беше Сашо Михайлов, а на „Софийски солисти“ – Васил Казанджиев. Ръководител на „Софийски оркестри“ бе Емил Георгиев – изключителен! Изключителна личност, голям диригент, той бе и композитор и невероятен аранжор. От него са се учили Иван Стайков – блестящ аранжор, Сашо Бръзицов – той винаги е споменавал, че ако не е бил Емил, е нямало толкова дълбоко да навлезе в тайнството на аранжимента. Имах щастието да го познавам и страшно много сме се обичали.

В оркестър „София“ бяха Борето Ненков – пиано, Янко Торбов – контрабас, Християн Платов – китара, Иван Данов – тромпет, Людмил Георгиев – алт саксофон и кларинет, Димитър Симеонов – тенор саксофон, Косьо Драгнев – тромбон, Коко Чилев беше с големия баритон саксофон. Страхотни, изключителни момчета, толкова ги обичам цял живот! Просто нямам думи какви прекрасни хора са!

50 години по-късно Йорданка Христова отново пее с любимите си музиканти от оркестър „София“ в празничен концерт на Джаз фестивала в Банско за юбилея на оркестъра. Завръщаме се към 1964 г. Току-що завършила класа на Милчо Левиев, Йорданка Христова е вече солист на водения от него Бигбенд на Българското радио и телевизия и продължава да навлиза все по-дълбоко в изкуството на джаза.

Първи запис в чужбина с бигбенда на Българското радио и телевизия

През 1964 г., след като мина годишната продукция на Студията за естрадни певци, Милчо Левиев веднага ме покани с ръководения от него бигбенд на радиото на турне в Румъния. Тогава направих първия си запис в чужбина – „Събота вечер“ – Sabatto Notte от репертоара на Мина. Записахме я от едно изпяване.

Йорданка Христова толкова обича тази песен, че преди да я запише, вдига бунт за нея, който за малко не струва кариерата й.

На годишната продукция на студията – на 15 и 16 юни, бях наказана. На един пролетен конкурс ми бяха махнали „Събота вечер“ и бяха оставили само „Една красива грешка“, затова аз отказах да пея. Концертът се предаваше по радиото и телевизията на живо от зала „България“ и се записваше от „Балкантон“. В антракта разбрах, че няма да пея тази песен и аз казах, че тогава няма да изляза на сцената. Това беше такъв скандал! Милчо и големите актьори-комици ме защитиха, но ме наказаха от радиото. Сега чак се учудвам на моята смелост! Една шефка, не си спомням името й, ми каза: „Вие няма да видите радио и телевизия!“ И аз отвърнах: „Много важно, има и „Концертна дирекция!“ Просто от къде ми дойде този кураж, не знам…

За годишната продукция всички можеха да си избират каквото искат, а аз трябваше да изпея една руска и една българска песен. Това ми беше мъмренето и последното предупреждение. Изпях руската песен „Ты стоиш у окна“ и „Една красива грешка“ на Милчо Левиев.

В домовете на хората от малкия екран

Успехът на натрапената руска песен е толкова голям, че води до първите сериозни изяви на телевизионния екран.

И точно юни месец, когато те коментират нашите концерти в зала „България“, казаха: „Тя пее на руски по-добре от Ирина Чмихова дори!“ 3 – 4 пъти пях песента по телевизията. Дори на Кулата, където много рядко имаше часове, водещите в малкото студио трябваше да клекнат, за да излязат от кадъра, а аз заставах на тяхно място и изпявах „Ты стоиш у окна“. Едни от първите ми изяви на телевизионния екран бяха с песента, която трябваше задължително да изпея на тази годишна продукция.

Първи бис

На концерта-продукция на Студията за естрадни изпълнители Йорданка Христова получава първия си бис от почитатели за песента „Една красива грешка“, композирана от Милчо Левиев по текст на Радой Ралин.

Милчо Левиев ми я написа по стиховете на Радой Ралин. Тази песен ми донесе такъв успех! Вече бях популярна в София покрай изявите в „БИАД“ – матинетата със „Студио 5“ на Вили, и си имах публика. Те дойдоха – аз съм по средата на спектакъла – и искат бис! Изпях „Ты стоиш у окна“ и „Една красива грешка“ и те ме бисират! Това е първият бис в живота ми – на „Една красива грешка“! С голямо удоволствие направих тази песен, защото обичам и Радой Ралин, и Милчо Левиев – изключителни личности в българската култура!

Йорданка Христова пее и с оркестър „Балкантон“

Освен с бигбенда на радиото и с оркестър „София“, Йорданка Христова вече пее и с оркестър „Балкантон“, а композиторите се влюбват в нея.

Вече бях с Християн и работех с най-добрите музиканти – с Милчо Левиев в бенда на радиото, с „Балкантон“, с оркестър „София“. Като ме чуваха различни композитори – ние се познавахме и контактувахме, София беше толкова малка тогава – предлагаха ми да пея техни песни. Петър Ступел се обади, отидохме у тях и той ми изсвири „Съседът тромпетист“ и „Калинка – Малинка“, а след това – и „Закъснялото братче“. За новогодишната програма в навечерието на 1965 г. заснехме в БНТ клип за „Съседът тромпетист“. Борето Годжунов беше тромпетиста, а един актьор беше баща ми в тази фабула, която се разиграва в песента – драма с хепиенд. Имам много хубав спомен от снимките на тази веселяшка песен. После Жул Леви, когото също много обичах, ми предложи песен, записах и песен на Георги Робев. Много обичах тези големи български музиканти. Виждахме се в Съюза на композиторите, в клубоветете… Доста контактувахме.

И още за „Пролет и любов“ от Жул Леви.

С Жул се срещахме в Съюза на композиторите или в кафето на зала „България“, което го държеше Соня – там идваха доста хора. Християн много го обичаше, свиреше в много негови песни. Жул беше предложил на Християн да изпея песента, и той веднага я аранжира. С удоволствие правеше това, защото и Жул Леви беше голям музикант.

Още в първите години Йорданка Христова започва да пее песни на Тончо Русев

Тончо Русев обичах цял живот! Той е първи братовчед на Християн Платов – баща му на Тончо и майка му на Християн са брат и сестра и естествено се познавам с него от много отдавна. Той беше тромпетист – много добър, с много здрав и красив тон – в оркестър „Балкантон“ с Димитър Ганев. Бяхме у тях на гости, той ми изсвири „Криеница“ и аз веднага се съгласих да я изпея. После направихме и други негови композиции. А през 1969 г., когато имах няколко песни за „Златният Орфей“, той в последния момент ми предложи „Очи различни“. Казах му, че не мога да я изпея, защото вече имам четири песни за фестивала – и той я даде на Лили. Така че аз донякъде съм причина да се намерят с Лили Иванова. Не че те нямаше да се открият, но от тогава започнаха този тандем. Много бяхме близки, много го обичам – познавам и цялото му семейство – и жена му, и дъщеря му, и брат му, и баща му. Изключително музикален и емоционален… Напусна ни съвсем наскоро…

Богомил Гудев – текстописецът

Как се появяваха български кавъри на световни хитове?

Песента „С усмивка“ е на Рей Чарлз и с български текст от Богомил Гудев. Кирил Семов ми каза, че знае кой може да ми напише фантастичен текст. Аз съм в радиото, времето ми за запис е след малко, а текста го нямам. Стоя на телефонния апарат – от тези, които работят с монета от 2 ст., слушалката ми е на рамото и записвам текста на ръка, влизам в студиото и записвам песента без никакъв проблем. Богомил Гудев имаше абсолютен слух. Той беше басист, но не се занимаваше основно с музика – баща му е народният музикант Гуди Гудев. Богомил Гудев беше химик и даже имаше научна степен с един труд, който издаде. Беше изключително интелигентен и емоционален, много умееше да прави текстове – както и Захари Петров – които запазват вокала. Ако е „а“ гласната в оригинал, той успяваше да намери съответстваща българска дума – и да е подходяща и точна, и да е с този вокал на това място, за да го изпееш по-добре. Той ми издиктува текста, а песента я записахме от първото изпяване с бенда. Тогава всичко се записваше заедно – нямаше отделни писти, смесване – всичко се правеше пряко. Тонрежисьорът Мишо Люцканов и тоноператорът Кольо Тасев бяха гениални – мои любими! В текстовете, които Богомил Гудев правеше, нямаше прозодия – ударението да пада на грешното място – да не ме притеснява да изменям мелодията, за да спася прозодията. Никога не съм имала проблем с текст на Богомил Гудев и Захари Петров – изключителни майстори! И така, Божо ми диктува с усмивка, аз си записвам с усмивка и стана тази весела песен – супер!

„С усмивка“ е кавър на Рей Чарлз – една от световните звезди, около чиято музика българските джаз творци се събират.

С тези музиканти слушахме предимно джаз, естествено – нищо друго! Закърмена съм с големите музиканти, с голямата музика. Денонощно слушаме музика и контактувахме до зори. Някой се сдобил с нова плоча, отнякъде дошъл запис… Веднага се събирахме. И бридж играехме, това е!

Това отваря пътя към песни, които ще слушаме, ще пеем и ще помним цял живот. За тях – в следващото издание на „Джаз истории“ по Джаз ФМ. Тогава Йорданка Христова ще ни разкаже за сътрудничествата си с Йосиф Цанков, Зорница Попова, Морис Аладжем, Светозар Русинов и много други, ще сподели своето разбиране за партньорството в музиката, ще ни каже защо често в песните си използва речитативи…

Разказът на Йорданка Христова можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

„Джаз истории“ се излъчва в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч. Можете да ни пишете на istorii@jazzfm.bg

На снимката: Йорданка Христова на юбилейния концерт за 80-ата годишнина на Тончо Русев

Глобалният концерт на звездите по случай Международния ден на джаза тази година ще бъде в Санкт Петербург, като в залата на Маринския театър ще се изявят над 30 от най-големите имена в джаз музиката, представители на 14 държави. Творчески директори на концерта тази година са предложилият честването на Международен ден на джаза Хърби Хенкок и руснакът Игор Бутман, музикален директор е Джон Бийзли. Тил Брьонер, Тери Лин Карингтън, Джоуи ДеФранческо, Фатумата Диауара, Кърт Елинг, Робърт Гласпър, „Манхатън трансфър“, Бранфърд Марсалис, Даян Рийвз, Лии Ритенауър, Лусиана Соуза и много други ще излязат на сцената на концерта, който започва в 23 ч. българско време и ще се излъчва на живо на сайтаи на фейсбук страницатана Международния ден на джаза.

Изборът върху Санкт Петербург пада заради неговото голямо значение за културните процеси в Русия, включително заради създаденият там през 1927 г. Първи концертен джаз бенд, последван две години по-късно от Първи джаз колектив. През 1989 г. в Санкт Петербург е основана единствената до момента Джаз филхармонична зала в Русия. Маринският театър е едно от бижутата на Санкт Петербург – град, който може да се похвали с много обекти в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство.

Световният концерт за Международния ден на джаза тази година бе предшестван от празнично събитие в Ню Орлиънс, на което Хърби Хенкок се срещна с млади таланти, а на сцената се изявиха Пати Остин, Ледиси, Филип Бейли, Билал, Preservation All-Stars и много други (на снимката). Над 1500 души присъстваха в залата, а концертът бе посветен на тривековния юбилей от основаването на Ню Орлиънс.

За Международния ден на джаза Мирослава Кацарова сподели със своите слушатели нова версия на „Бяла тишина“ на Борис Карадимчев и Богомил Гудев. Песента е създадена заедно с Мирослав Турийски – пиано и аранжимент, Веселин Веселинов – Еко – бас, и Христо Йоцов – ударни, в национална кампания за претворяване в съвремието на българското музикално наследство.

„Честит празник на джаза и на всички нас, които се вдъхновяваме, спасяваме, отразяваме в тази музика! През годините започнах да чувам в нея не само звуци, ритъм, хармонии, но и паузите и тишината й. Опитвам се да овладявам изкуството на мълчанието и тишината и в собствения си живот…“ – написа Мира на своята страница във фейсбук.

В 15 ч. в „Следобедни импровизации“ очаквайте специалния гост на Таня Иванова за днешния празник.

Празник на балканския етноджаз предстои на концерт на формация, специално създадена, за да празнува наследството на региона, интерпретирано чрез изразните средства на джаза. Теодосий Спасов сформира звездния състав Western Balkans Band BG, с който ще открие SoFest на 9 май – Деня на Европа, в „София лайв клуб“ от 20 ч. „Ние сме толкова близко един до друг, а почти не се познаваме.“ – констатира в студиото ни Теодосий Спасов и ни кани да чуем оригиналната музика, създадена и изпълнена от него на кавал заедно с македонеца Влатко Стефановски – китара, сърбина Васил Хаджиманов – пиано и клавишни, черногорката Йелена Йовович – вокал, босненеца Амар Чашляр – ударни (той е още доктор на музикалните науки и на източните бойни изкуства), албанеца Дритан Хекурани – бас (член на Филхармонията на Тирана, участник в много джаз проекти).

Тази музика съдържа в себе си приятелството, желанието да опознаваме, сближаването. „Посоката е нашата естетика, нашата музика, всичко онова, което на Балканите споделяме и харесваме. Когато сглобявам такива групи, искам да съществува преди всичко приятелство. Защото най-хубавата музика се прави с приятели!“ – казва Теодосий Спасов.

Чрез концерта още веднъж ще усетим колко сме близки и същевременно – различни. Всеки от членовете на групата е ярък характер. Как този проект ще даде възможност това да се изяви? „Всеки се готви самостоятелно и ще имаме два дни да сглобим програмата. Тя включва по три пиеси от Влатко и от мен, както и по две от Васил и Йелена. Преди всичко ще звучи фюжън. Ще бъдем дълбоко в корените на балканската традиция с много съвременни похвати – на европейската музика, джаз естетика и форма.“ – обясни концепцията на първия концерт на Western Balkans Band BG Теодосий Спасов.

Използвах случая, за да попитам Теодосий Спасов за неговото музикално партньорство и житейско приятелство с Влатко Стефановски. Той разказа: „Срещнахме се на „Куманово джаз фестивал“, където свирих с трио „Приказка“ с Анатолий Вапиров – саксофон, и Стоян Янкулов – Стунджи – ударни. Влатко бе свирил предния ден с триото си, но останал да ме чуе. След концерта организаторите ни запознаха. Харасехме се мигновено и си обещахме да свирим заедно. Тогава дойде и възможността за „Балкански коне“. Ден преди концерта-премиера на проекта се роди неговият син Ян. Наистина се получи среща с прекрасно духовно продължение и до ден-днешен.“

За SoFest, на който ще бъде премиерата на Western Balkans Band BG, Теодосий Спасов разказа: „Амбицията на организаторите е той да е ежегодно столично събитие с качествена културна програма, която да интересува различни поколения.“ Фестивалът започва с концерта на 9 май, продължава с търговско изложение за био и домашни стоки в градинката „Кристал“ до 13 май (10 – 19 ч.), на 12 май ще има богата културна програма в Централния военен клуб (представяния на книги на балкански и български автори, безплатни кинопрожекции на филми от България и Балканите, конференция за иновациите и инвестициите в Западните Балкани и караоке парти за деца от създателите на социалния проект „Маргаритка“ Вики Терзийска и Яна Липованска). На 13 май във Военния клуб литературната и филмовата програма, както и караоке партито продължават, като ще има детско илюзионно шоу с Ненчо Илчев и извънреден спектакъл на „Възгледите на един учител за народното творчество“ от Камен Донев. Джаз ФМ е медиен партньор. Всички подробности можете да откриете на сайта и фейсбук страницата на фестивала.

• Интервюто на Светослав Николов с Теодосий Спасов можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Елиане Елиас претворява пиеси от бродуейския мюзикъл „Човекът от Ла Манча“ в новия си албум Music from Man of La Mancha. Записите са направени с два комбо състава – единият – с басиста Марк Джонсън и барабаниста Сатоши Такеши, а другият – с Еди Гомес и Джак Дежонет. Майсторът на перкусията Маноло Бадрена свири и с двата състава. Предходния й проект с прекрасна музика Dance of Time спечели латино „Грами“ миналата година, а албум ни разкрива привлекателния и интелигентен свят на една талантлива бразилка от преди над две десетилетия.

Историята на Music from Man of La Mancha започва преди 23 години, когато авторът на оригиналната музика на бродуейския мюзикъл „Човекът от Ла Манча“ Мич Лий кани Елиане да преработи някои пиеси от него като й дава пълна свобода. Той е убеден, че тя е най-подходяща да пресъздаде и освежи оригиналния музикален материал. Мич Лий е голям почитател на творчеството и стила й, наблюдава развитието й и истински й се възхищава. До него в подкрепа застава и аранжора на оригиналната версия на мюзикъла, а Елиане Елиас получава свободата и предизвикателството да създаде нов прочит на „Човекът от Ла Манча“ в компанията на две различни ритъм секции – контрастни помежду си, но допълващи стила и финеса й със своята виртуозност, интелект и изразителен музикален изказ.

През 1995 г. са записани девет пиеси на принципа на лайв сешъна. За жалост тогава настъпва усложнение с договорните отношения и записите, чието издаване е отложено, потъват в забвение. През 2014 г. авторът на музиката на „Човекът от Ла Манча“ си отива от този свят и така и не вижда своята идея реализирана от Елиане Елиас в нови и вълнуващи аранжименти. А те наистина са неочаквано променени, но преработени с много чувство за мяра и отношение от всички музиканти.

Елиас Елиас винаги е правела впечатление. Когато през 80-те решава да се премести от Рио в Ню Йорк, именно Еди Гомес е човекът, който й помага да предприеме съдбовната промяна. Тогава той я представя пред Майк Мейниери от Steps Ahead, a в тази епоха групата е институция и символ на добрия музикален вкус. През нея минават първокласни джаз музиканти и Елиас е една от тях. Още тогава тя впечатлява като техничен и умен пианист, който умело разиграва своята инструментална фраза. И не само ритмически, както се очаква от човек, родом от Бразилия. През годините тя развива своето дълбоко чувство за рехармонизация, вдъхновено на места от Бил Еванс. Това никак не нарушава вродената й страст към ритъма. Тя пази това като специално изразно средство и в пиесата с името на албума Man from La Mancha Елиане Елиас свири настоятелно ритъм с лявата си ръка. През това време Гомес и Дежонет я повеждат от въвеждащия капоейра ритъм към пианистичната й интерлюдия, последвано от интелигентното и сдържано джаз соло на барабаните.

В другия комбо състав тя не се чувства по-малко комфортно. До нея са Сатоши Такеши и настоящият й партньор и в живота Марк Джонсън. От предишния си брак с Ренди Брекър тя има красива и талантлива колкото нея дъщеря. А работата й с Марк Джонсън оказва силно влияние върху начина й на мислене и подхода на рехармонизация. Покрай неговата работа в триото на Бил Еванс (до неговата смърт през 1980 г.), тя успя да възприеме много от неговите идеи за свои, но и да ги преработи по свой характерен начин. По-късно Елиане Елиас записа албум в почит към Еванс. Изобщо, огромното й и безкомпромисно познаване на музикалния материал от мюзикъла и нейното прецизно изследване на детайлите е довело до чудесни аранжименти, направени с фантазия и вкус. И това е същността на този албум.

Дата на издаване: 13 април 2018 г. от Concord Jazz

Насладете се на стилна музика и неустоимия вкус на сурово-сушена серия „Перелик“ с новата игра по Джаз ФМ!

Слушайте „Джаз ден“ и „Следобедни импровизации“, отговаряйте на дневните ни въпроси на имейл igra@jazzfm.bgи всеки ден от 2 до 30 май включително можете да спечелите пълна кошница с биволски и дивечови луканки и суджуци „Перелик“!

Желаем ви успех!

Търговско съобщение

Изкуството, виното и природата на България и съседните Гърция и Република Македония отново ще ни съберат на първия по рода си балкански пролетен фестивал. „Орбелус ритъм и вино“ ни кани за втора година на 12 и 13 май, а в музикалната програма са формациите на Теодосий Спасов, Влатко Стефановски и Танос Ставридис. Концертът е на 12 май от 18 ч. пред винарската изба „Орбелус“, а в неделния ден от 10 до 15 ч. можем да посетим избата, да участваме в дегустации или да си направим пикник сред лозята. Партньори в организирането на събитието са Община Петрич и Джаз ФМ.

„Орбелус ритъм & вино“: музика и вино за връзката ни с природата и доброто съседство

Най-прочутите етноджаз изпълнители на България, Република Македония и Гърция ще ни срещнат със своята музика на този празник на приятелството. На преден план в трите трио състава са три различни инструмента – кавала на Теодосий Спасов, китарата на Влатко Стефановски и акордеона на Танос Ставридис. Част от преживяването ще бъде докосване до различни уникални вина, произведени от местни сортове – Мелник 55 (ранна мелнишка лоза) от първата био сертифицирана изба у нас „Орбелус“, негоска от био лозята на гръцката изба „Хадживаритис“ и вранец (превежда се като „черен жребец“) от македонската „Стоби“, която притежава около 1/3 от всички насаждения в Република Македония.

• Билетът за концертите е на цена от 15 лв., като е осигурен транспорт между Сандански, Рожен, Мелник и Петрич и мястото на събитието – избата-бъчва на „Орбелус“ в с. Кромидово. Всички вина и храни ще могат да бъдат закупувани на място. Организаторите започват да посрещат гости на 12 май след 16 ч.

Ярки индивидуалности, те постигат съвършено единство и хармония, когато свирят заедно. Многобройни стечения на обстоятелствата водят до съдбовен момент – Скот Кинси, Матю Гарисън, Гари Новак и Арто Тунджбояджян се събират в групата Human Element. Седем години след дебютния си албум, създаден буквално за един миг, те имат втори и поемат на европейско турне, което ще ги доведе и в България. Human Element излизат на сцената на „София лайв клуб“ на 8 май.

„Чисто вълшебство е.“ – казва Скот Кинси в интервю по Джаз ФМ за момента на появата на искрата, която ги запалва за музиката: „Тя идва от пълната непредсказуемост. Гари ни разтърсва, никога не знаеш каква идея ще изложи Матю, а барабаните на Арто са самото олицетворение на мелодията!“

Кийбордистът Скот Кинси ни е познат от Tribal Tech, басисът Матю Гарисън е свирил с Джо Завинул, Джон Маклафлин и Хърби Хенкок, перкусионистът Арто Тунджбояджян е част от формации на Ал Ди Меола, Джо Завинул и Марк Джонсън, а барабаните на Гари Новак сме слушали в изпълнения на Стинг, Чик Къриа и Аланис Морисет. Когато са заедно, се чувстват като братя, усещането е като за семейство. „Това означава, че си имаме доверие, че можем да постигнем много, че можем заедно да огледаме света около нас и чувствата си от това да вложим в албум.“ – посочва Скот Кинси.

Втория си албум Human Element завършват „секунда преди да поемем на турнето“, а закупилите го по време на първия им концерт у нас ще са сред първите в света, които го слушат. Отразил един объркан свят, за неговата мисия Скот Кинси обяснява: „Ние искаме да внесем добро в света, да излъчим положително послание, да призовем хората да се вгледат в себе си. Албумът ни е озаглавен You Are in You („Ти си в себе си“), което означава да откриеш себе си вътре в самия теб, защото ти си едно цяло и няма нужда да търсиш одобрение отвън. Това, което ни липсва, търсим навън, а ние вече го имаме, то е вътре в нас.“

Магичната привлекателност на музиката, която Human Element създават като група Скот Кинси описва така: „Поемаме на пътешествие и виждаме много неща – някои ги очакваме, за други дори не можем да предположим. Но е винаги интересно да открием света около нас. Музиката е пътешествие, което може да бъде изпълнено със смъртни опасности или пък да е изтъкано от красота. Не знаеш – и това те води напред. Ако знаехме какво предстои, нямаше да я има тази искра.“

Винаги обичал българската музика, Скот Кинси няма търпение да свири на мястото, създало толкова много красота… Очакваме него и тримата му музикални братя скоро!

• Интервюто със Скот Кинси ще чуете в „Джаз ден“ в петък.

Възхищавам се на единството и хармонията, които постигате в групата, в която характерът на всеки един от вас е така ярко изявен. Това прави музиката ви богата и интересна. Как го постигате? Каква е магията в групата, която я няма никъде другаде?
Интересен въпрос, на който ми е трудно да отговоря. Отчасти е химия между нас, отчасти – нашата история. С Матю бяхме заедно в колежа и свирихме в група там. С Гари Новак свирим от средата на първото десетилетие от века. С Арто също сме записвали и свирили много. Това е нашият естествен начин на общуване, това е химията, която се получава само и единствено, когато свирим заедно. Магията между нас е свързана и с отношението ни към изкуството – когато свирим, сме самите себе си, не се опитваме да направим нещо, което е извън нас. Така че, когато общуваме и сме свързани с момента, се получава това вълшебство.

Когато има съдбовно предназначение да се срещнете и да свирите заедно, нищо друго не е можело да се случи. Какъв път извървяхте, за да се съберете?
Толкова много необичайни неща се случиха, които се оказаха свързани помежду си… Бях започнал да работя по нов албум и Арто ми се обади и ми каза, че е в Лос Анджелис. Беше дошъл да се види с Джо Завинул, който обаче беше болен. Питах го какво ще прави утре. „Нищо.“ – отговори ми. „Ела вкъщи.“ – му предложих аз. Дойде. И час по-късно вече бяхме записали шест пиеси – страшно много – появили се на мига, абсолютно спонтанно. Осъзнах, че се случи нещо преломно – бях тръгнал с идеята да запиша солов албум и изведнъж посоката се оказа съвсем друга.

Свиренето с Арто така ме вдъхнови! Винаги съм харесвал неговата музика, но не го познавах толкова добре, не бяхме свирили много заедно, а винаги много ми се е искало. И ето го тук, готов за това, изпълнен с идеи… Това беше повратен момент! До тогава в групата си включвах различни музиканти – понякога работех с Арто, друг път – със Скот Хендерсън. В този момент обаче осъзнахме, че има друга енергия, че слагаме ново начало. И решихме да създадем истински квартет с четирима постоянни и равнопоставени членове – без лидер – аз, Арто, Матю и Гари. Така взехме решение да направим албум. Имахме вече записите с Арто, които направихме в студиото ми у дома, а като група след това се събрахме в студиото на Гари Новак, което по онова време беше в Бърбанк, и записахме пиесите, които влязоха в първия ни албум.

Подобно развитие успоредно се случваше при Матю. Той имаше група с Джим Биърд и Джийн Лейк – Walking Fish. Беше подобна на нашата, но все пак – различна. Когато решихме да свирим заедно, знаехме, че това е съставът.

Много ме привлича искрата във вашата музика, личи си как тя ви възпламенява. Как стигате до този връх, облян в светлина, когато музиката се излива?
Чисто вълшебство! Идва в мига, в който се съберем и започнем да свирим. Дори да не го чувстваме пет секунди преди този миг, засвирим ли, появява се, нещо припламва. Гари има голям принос за това със своето свирене. Барабаните му вълнуват. Но искрата идва от пълната непредсказуемост. Гари ни разтърсва, никога не знаеш каква идея ще изложи Матю – като хармония, като ритъм, като звучене, като текстура… Начинът, по който той програмира, те въвлича в приключение. Саунд ефектите му те отвеждат в неподозирана посока. Нямам никаква идея какво ще направи той в следващия момент и това направо ме грабва. Защото ние си казваме, че сега ще свирим в определена тоналност, но Матю изобщо не го е грижа… (Смее се.) Разбира се, че го е грижа, естествено, че сме на един и същ нотен лист, образно казано, но това, което прави, винаги успява да ме изненада. Той поема в непредсказуема посока и това постоянно ме държи нащрек – какво се случва, къде сме? Той непрестанно изпраща нови сигнали за тоналността, които понякога улавям на мига, а друг път ми трябва повече време да се захвана за тях. При всички случаи той умее да води и това има притегателна сила. Същевременно в ритъм секцията се набира огромна енергия. Арто е най-диалогичният музикант, с когото съм свирил. Неговите барабани са самото олицетворение на мелодията!

Така че чувам тази мелодия от Арто, неговата покана за разговор към нас, поемам по непознатия път, по който ме повежда Матю, а Новак те движи с ритъма си напред. Това е толкова вълнуващо за всички нас! Конкретно за себе си мога да кажа – обичам тези моменти!

Все едно сте на разходка в планината, изкачвате хълм и се радвате на всички неочаквани красоти наблизо и надалеч…
Да, точно така гледам на музиката. Винаги когато свиря, се чувствам така. Поемаме на пътешествие и виждаме много неща – някои ги очакваме, за други дори не можем да предположим. Но е винаги интересно да открием света около нас. Музиката е пътешествие, което може да бъде изпълнено със смъртни опасности или пък да е изтъкано от красота. Не знаеш – и това те води напред. Ако знаехме какво предстои, нямаше да я има тази искра.

Името на групата ви е свързано с идеята за човешката природа – винаги е полезно да си напомним за човешкото – за добротата, любовта, разбирателството и съпричастността, да бъдем себе си и да се свързваме с хората около нас. Всичко това описахте като стоящо в основата на групата – и е видно, че е така. Как възприемате хората около себе си – в тяхното общуване и в ярката им индивидуалност? Какви са предизвикателствата и откъде идва светлина?
Всеки в нашата група е толкова различен от другите и същевременно се чувстваме като братя. С Матю се познаваме от колежа. С Гари също свирим отдавна и сме направили много музика заедно. Те са моето семейство. Това е толкова важно! Това означава, че си имаме доверие, че можем да постигнем много, че можем заедно да огледаме света около нас и чувствата си от това да вложим в албум. Както е с новия ни диск – в него споделяме усещанията си за изпълнения с проблеми свят – нашия президент и политическата система, която е в състояние на самовзривяване. Не знаем как това ще ни се отрази и как ще промени живота ни. Не знаем какъв ще бъде следващият ход на този човек. Ние искаме да внесем добро в света, да излъчим положително послание, да призовем хората да се вгледат в себе си. Албумът ни е озаглавен You Are in You („Ти си в себе си“), което означава да откриеш себе си вътре в самия теб, защото ти си едно цяло и няма нужда да търсиш одобрение отвън. Това, което ни липсва, търсим навън, а ние вече го имаме, то е вътре в нас. Така че трябва малко повече да се обърнем към себе си и да не сме функция на света около нас: трябва да се грижим за хората, които обичаме, да развиваме важното за нас – музиката, изкуството.

Да сме честни и почтени.
Това също. И никога няма да направим нещо противно на това. Дори не мисля, че сме поставени пред избор – никога никой от нас не би накърнил честността и почтеността си. Това сме ние, това ни е важно, в това влагаме най-доброто от себе си, с това допринасяме. Надяваме се нашето послание да достигне до слушателите – хората да го чуят, да го почувстват, да го видят, да го оценят. Но ние не свирим с тази цел, ние свирим, защото това обичаме да правим. Даже да не ни обръщат внимание, ще продължим.

Но хората ви обичат и ние ще сме толкова щастливи да ви чуем тук, в София! С какво ще ни зарадвате от сцената?
В момента изграждаме програмата си. Сега сме в Краков, утре ще репетираме и ще решим какво точно искаме да правим. Искаме да свирим музика както от новия, така и от първия ни албум. Ще включим и пиеси, които Матю и аз сме написали за наши албуми. Все още не сме изработили точния репертоар, но със сигурност ще има музика от новия ни албум – това е музиката, която сега особено много ни вълнува. Чисто нов е – завършихме го буквално секунда преди да тръгнем на турнето. Така че всеки, който дойде и си купи новия ни албум, ще е сред първите в света, които го чуват.

На Вашия сайт виждам снимка на един щастлив човек, както се определяте под нея. Какво е последното нещо, което Ви направи щастлив?
Това, че съм тук сега – в началото на нашето турне с приятелите ми и с любимата ми музика – нов етап от живота на групата ни. Щастлив съм от това! Не сме издавали албум от 5 години и въпреки това можем да дойдем тук, да свирим за хората… Новият ни албум е голяма крачка напред – той показва колко много сме се развили от предходния насам. Всички сме се променили, мисленето ни е друго. Осъзнаваме, че сме извървели път в изграждането ни като личности, което е и темата на албума ни. Говорим за всеки един от нас като личност – кой съм аз, в какво вярвам, как възприемам света…

Очаквам срещата с вас!
И аз! Винаги съм обичал българската музика. Каквото съм слушал, е било невероятно! Така че нямам търпение да свиря на мястото, създало толкова много красота и такава прекрасна музика. Очаквам срещата с българската публика и благодаря за Вашите насърчителни думи! Нямам търпение!