Със звезди на „Златният Орфей“ и млади изпълнители отпразнувахме наследството на Генко Генов на концерт за неговата 90-а годишнина.

Празнуваме наследството на Генко Генов с концерт на ярки звезди и млади таланти

Събитието бе организирано от сина му Райчин Генов, а водещи бяха Богдан Томов и Ралица Ковачева-Бежан.

Включиха се печелилите отличия на фестивала Мими Николова, Камелия Тодорова и Орлин Горанов.

Тези ярки изпълнители застанаха до талантите от Училище за певци D Stars, тъй както „Златният Орфей“ създаваше звездите на българската музика.

Съвременните, живи аранжименти на песните, получавали награди на фестивала, направи Калин Жечев.

Той бе на сцената за съпровода на вокалистите заедно с Funky Miracle.

Солистът на групата Симо Желязков също участва в програмата, като го чухме и в дуетс Орлин Горанов.

Прозвучаха изпълнения на още любими артисти – Марина Драгомирецкая, Весела Морова – самостоятелно и като част от „Спектрум“, Ралица Ковачева-Бежан и др.

Основател и директор на Международния фестивал на българската популярна песен „Златният Орфей“, Генко Генов създаде престижна сцена за творците ни и прослави България чрез нейното изкуство и очарователна природа, като така постави страната ни на световната фестивална карта. Роден в Бургас през 1928 г., от дете Генко Генов изучава музика и чужди езици и това знание той слага в основата на работата си като организатор. В Консерваторията е студент на проф. Димитър Ненов, но инцидент слага край на развитието му като обещаващ пианист.

Когато през 1965 г. е назначен за музиколог в „Балкантурист“, само месеци по-късно организира фестивала „Песни за българското Черноморие“, а след две години се ражда и легендарният наследник „Златният Орфей“. През 1969 г. по негова инициатива лятното кино в Слънчев бряг е реконструирано в летен театър, който замества вариетето като сцена на фестивала.

„Златният Орфей“ насърчава композиторите, дори се появява терминът „фестивална песен“ – монументални открояващи се творби, сложни за изпяване, изявяващи в пълнота вокалния талант на изпълнителите си.

„Златният Орфей“ бързо става любим и е толкова популярен, че дори е събитие номер 1 по гледаемост в системата на „Интервизия“.

Чрез „Златният Орфей“ в България можехме да гледаме и най-популярните световни изпълнители. Точно рециталите, които нямаше да се случат без Генко Генов, дават удобна възможност на негови завистници и на властите да го обвинят в идеологическа диверсия. Така неговият голям труд за България е отплатен с дълги години затвор, раздяла и болка за Генко Генов и неговото семейство.

Години по-късно името на „Златният Орфей“ е все така скъпо на страната ни и на почитателите на хубавата музика. Така се събрахме за честването на 90 години от рождението на Генко Генов на 3 октомври в клуб „Сити стейдж“.

Събрахме се, за да благодарим в присъствието на съпругата му Дариана Генова, на изпълнители като Богдана Карадочева и текстописци като Михаил Белчев. Аплодисментите след всяка песен бяха за човека, който направи направи българската песен модерна – Генко Генов.

Интервю с Мими Николова, Камелия Тодорова и Райчин Генов в предаването „Тази събота“ по bTV можете да видите тук.

Снимки: Жоро Киферов

Джазът отново влиза в училище и изпълва пространствата на Клуба на дейците на културата в Димитровград в десетото издание на Младежкия jazz фестивал, организиран от Димитър Русев. Събитието е част от представяния от Община Димитровград Есенен салон на изкуствата.

Днес на Природоматематическа гимназия „Иван Вазов“ гостува група „Малчугани“ с ръководител Йордан Владев към Музикален център Art Libitum. Утре при учениците от Езикова гимназия „Иван Богоров“ ще бъде Джаз формация при Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, а в четвъртък в СУ „Любен Каравелов“ ще свирят и пеят Петя Габрова и Константин Кучев от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София.

В концертната програма утре от 18 ч. в Камерната зала на Клуба на дейците на културата ще чуем изпълненията на Мария Арнаудова /вокал/, Пламен Солаков /бас/ и Акустично джазово трио с Митя Йорданов /пиано/, Димитър Русев /китара/, Петър Ганев /ударни/. Специален гост ще бъде тромпетистът Венци Благоев. Вечерта продължава с джем сешън от 20 ч. с Милена Костова квартет – Милена Костова /вокал/, Иван Гърбачев /пиано/, Христо Минчев /бас китара/ и Кристиан Желев /ударни/. Събитието е с участието на Константин Христов – китара. Програмата в четвъртък започва с прожекцията на филм от 15:30 ч., а от 18 ч. ще чуем рецитал на вокална формация „Спектрум“.

Входът за всички събития е свободен.

С голямо уважение към труда на Димитър Русев, Джаз ФМ съдейства в популяризирането на събитието.

През изминалите дни имахме повод за истинска радост и гордост с новините около един от най-успешните български джаз музиканти – китариста Христо Вичев. Той беше на турне в Тайван като член на секстета SJZ Collective. Името е абревиатура на San Jose Jazz, действаща организация в Сан Франциско и околността. Тя е създадена през 1986 г., а сред целите й е чрез изкуството да събира хората заедно и да спомага за изграждането на по-силна и сплотена общност. San Jose Jazz продуцира два големи фестивала – Summer Fest и Winter Fest, и осъществява още десетки събития. „От доста години работя с тях, те са канили моя квартет много пъти, също така с други проекти съм участвал и в двата им фестивала. Имат и джаз програма за обучение на деца и възрастни, в която работя като преподавател.“ – разказва Христо Вичев в интервю за Джаз ФМ радио.

Христо Вичев в Тайван

Той обяснява, че преди години един от директорите на San Jose Jazz дава идея да се събере колектив от музиканти, работещи в района на Сан Франциско, които да представят свой нов прочит на музиката на известни джаз артисти. През лятото на 2017 г., когато светът отбелязваше век от рождението на Телониъс Монк, SJZ Collective правят програма с музиката на Монк. Тя е била приета много добре от публиката и така от организацията са решили SJZ Collective да стане официална група, която всяка година да представя музика на различен джаз композитор. Следващия месец ще бъде премиерата на дебютния албум на формацията - SJZ Collective Reimagines Monk.

SJZ Collective на Taichung Jazz Festival

Преживяното по време на турнето в Тайван, провело се миналата седмица, Христо Вичев обобщава с думите: „Беше едно много хубаво приключение.“ SJZ Collective взеха участие в Taichung International Jazz Festival и имаха изяви в клубовете Blue Note Taipei и Sappho Jazz Club. По време на фестивала шестимата музиканти бяха аплодирани от хиляди души публика. Неповторимата емоция е документирана от поредица снимки, някои от които публикуваме тук, а за усещането да свириш пред толкова много хора Христо Вичев споделя: „Наистина е много странно за джаз музикант. През повечето време ние не свирим на такива големи сцени. Това е един феномен, който аз лично само в Азия съм забелязвал – този интерес към тази музика. Като се замислиш, реално повечето хора, които присъстват на тези фестивали, не са само фенове на джаза, те живеят в този град. Това е голямо събитие, което се осъществява с участието на много международни музиканти, има и други прояви, свързани с фестивала, така че не може да се каже колко точно са джаз феновете, но една голяма част от хората наистина са привърженици на джаз музиката, други просто искат да се забавляват – за тях това е нещо интересно, за първи път го откриват. Надявам се в бъдеще да се превърнат в джаз фенове, но публиката тук наистина е грандиозна. На този концерт според организаторите са присъствали над 10 000 човека.“

Публиката на Taichung Jazz Festival

От една страна, е това незабравимо преживяване, а, от друга, българският китарист казва, че не по-малко се е насладил и на клубните изяви на SJZ Collective в Blue Note Taipei и Sappho Jazz Club. Blue Note в Тайпе е един от най-старите клубове от веригата на Blue Note. Той съществува от 52 г. и вероятно е един от първите джаз клубове в Азия. Sappho Jazz Club е по-нов, създаден е от британци, които живеят от дълги година в Тайван и които се стараят целогодишно да поддържат интересна програма. „Супер беше в малките, интимни джаз клубове, където публиката е част от музиката. За мен е много важно тази музика да бъде свързана с интимност, с близост до самите хора, които присъстват.“ – казва Христо.

Христо Вичев на сцената на Blue Note в Тайпе

За това свое пътуване той споделя, че му е напълнило душата и добавя: „С моята група често ходим до Азия – може би два пъти в годината, но досега не сме имали нито една покана за Тайван и това беше място, за което не знаех какво представлява. Останах доста доволен. Хората са прекрасни, много топли, сърдечни, културата им е невероятна, храната е прекалено вкусна, бих казал. Пътуването остави много добро впечатление у мен. Вече имам едно кътче от сърцето си, където пазя тези спомени. Много се надявам скоро пак да се върна там.“

Taichung Jazz Festival

След кратко завръщане в САЩ Христо Вичев отново поема към Азия - този път той заминава за Япония, където с певицата Теса Сътър ще изнесат поредица от концерти в следващите дни. Теса е англичанка, която вече от 30 г. живее в Ню Йорк. Двамата с Христо Вичев работят по проект, който китаристът се надява да запишат през 2019 г. През последните няколко години той свири в нейния квартет, когато тя прави турнета на Западното крайбрежие на САЩ. Сега в рамките на 11 дни в Япония акцентът ще бъде върху тяхното дуо – китара и глас.

До края на годината на Христо Вичев му предстои още едно турне в Америка, а през 2019 г. се очертават други интересни неща за китариста, сред които изява в престижния SFJazz Center в Сан Франциско. „Те избраха да представят квартета ми в една много специална програма заедно с други мои любими китаристи, между които Пат Матини и Джонатън Крайсбърг, така че ще е много голяма чест за мен да участвам в това мероприятие.“ – казва Христо, който към ангажиментите си добавя и японско турне през март със своя квартет.

Имайки предвид натоварената му програма, в края на нашия разговор попитахме Христо Вичев как му се отразява факта, че заради тези пътувания не може да бъде близо до своята съпруга и дъщеря им Аника, която се роди в края на миналата година, а Христо, с присъщата си топлина, отговори: „За мен е доста трудно емоционално, защото като млад баща, веднъж усетил това чувство, е много трудно да се откъснеш от малката рожба и с това пътуване вече 10 дни не мога да ги видя, общуваме само по Skype. Това емоционално е малко трудно, натоварващо, но няма как – професията ми е свързана с пътуване. Едно време майка ми и баща ми казваха: „Ти сам си си избрал тази професия, така че без оплаквания.“ В същото време някак се чувствам по-щастлив, вероятно това ще се отрази и на музиката. Когато излизам на сцената, може би се чувствам по-лек, всяка нота има значение. Много е трудно да го обясня с думи, бих го обяснил най-вече с музика. Мисля, че след това преживяване мога да музицирам на много по-дълбоки нива и горе-долу едното балансира другото.“ Цялото телефонно интервю на Таня Иванова с Христо Вичев може да чуете чрез бутона „Аудио“.

Снимки: от турнето на SJZ Collective в Тайван, предоставени от Христо Вичев

Недалечното бъдеще, Швейцарските острови. Да, Швейцария е вече островна държава. Климатичните промени са довели до глобална криза и хората оцеляват чрез проекти. Властва Чиновника, по-висок дори от Дявола. Чувствата са спомен. Само спомен…

The Bingo Project на балет „Арабеск“ е предупреждение за всичко, което ни очаква на края на лесния път на удобното, пътя на живота, който привидно ни дава единствен шанс, но ни лишава от самите нас. Той е в точката, когато е ужасно късно – спечелили сме лотарията, но сме изгубени в безкрая на хаотичен космос. В прозрения за заблудите ни водят режисьорът Боряна Сечанова и хореографът Асен Наков, а на сцената на живо свири оркестър, воден от Георги Маринов. Сценограф е Елица Георгиева. Образа на Чиновника изгражда като гост Ники Станоев – талант, изгрял на екрана на bTV, любим с „Домашен арест“ и с последвала кариера в киното. Спектакълът ни отвежда към самите нас и ни връща убеждението в любовта, която може да даде отговор на всяко предизвикателство в живота.

„Всеки стремеж към материалното и към емоции, които не са свързани с позитивност, водят до бърз свършек на нещата. В спектакъла с ирония показваме точно тези моменти и в тях ситуацията се обръща срещу нас. Според мен спасението, когато се чувстваме недобре, е да мислим позитивно и да обръщаме внимание на любовта, на хората и на взаимоотношенията си с тях.“ – казва в студиото на Джаз ФМ хореографът Асен Наков.

Сатирата в спектакъла има и личен, и социален план. В търсенето на всяка възможност за единствената цел – набавянето на пари, едно помещение претърпява многобройни метаморфози – бинго зала, старчески дом, погребална агенция, сватбена агенция, сцена за кастинг за танцьори и за телевизионно състезание. „Всичко това е, за да могат да се усвоят още и още средства и хората, които управляват залата, търсят възможностите всички да са финансово доволни.“ – пояснява Асен Наков.

Това създава двойнствеността на основния персонаж – Чиновника – антигерой, но и герой. Всесилен, той дори надвива Дявола. „Чиновникът се оказва по-голям дявол.“ – констатира Асен Наков за персонажа – комбинативен в парите, които носят истинската власт. „Изкуството във всякакви обстоятелства дава устрем на хората. Затова и накрая Чиновника освобождава Дявола, защото той се явява носител на стремежа. Но от друга страна Чиновника се бори финансово да осигури всичко – така че в този смисъл той е и герой.“ – развива изразената в спектакъла двойнственост водачът на музикантите Георги Маринов.

На сцената на The Bingo Project e The Bingo Symphony Orchestra – симфоничен само в името си. „Всичко е по икономически съображения. Чиновникът е принуден, за да участва в следващия проект, да направи цяло представление. И тъй като парите решават всичко, използва групата от бинго залата, която така или иначе свири там. Той й дава гръмко име, само и само да отговорят на изискванията.“ – обяснява странното разминаване между бомбастично и реално Георги Маринов.

Музикантите на сцената са виртуозни, артистични и многолики. Те с еднаква жар свирят „Пролетно тайнство“ от Стравински и латино танци – зависи от изискванията на сюжета и от преплитането на действителното с виртуалното. А ако на сцената изненадващо излезе група брейк акробати, музикантите няма да и да трепнат, ще засвирят техия танц. Двама са класически изпълнители от „Софийски солисти“ и Симфоничния оркестър на БНР: съответно Орлин Цветанов, цигуларят, с когото Лили Иванова от години пее, и челистката София Радилова. Други двама млади музиканти, които свирят модерна музика – Евден Димитров от Funky Miracle (бас) и лидерът на квартет Стефан Горанов (ударни), допълват състава на формацията, водена от ъндърграунд китариста Георги Маринов. Той намира пряка връзка между спектакъла и своята съдба в музиката: „В постановката слушаме ъндърграунд класическа музика. В бъдещето тя няма как да е мейнстрийм, тъй като условията не го позволяват.“ – разяснява той.

И във всяко друго отношение The Bingo Project е тревожно близък до нашия живот. „Артистите изживяват на сцената реалността. Те пренасят голяма част от опита си навън в самия спектакъл.“ – загрижено отбелязва Асен Наков. Спектакълът ще е дебют в трупата на „Арабеск“ за няколко нови лица, „които се справят фантастично и ще се справят още по-фантастично“, вярва в тях хореографът, дълго време солист на танцовия състав.

Щом светът, който The Bingo Project описва, не е мечтаният от нас, спектакълът ни призовава да си се доверим, за да бъдем функция на себе си, а не на околната действителност. Не външни фактори ще предопределят съдбата ни, а ние ще сме в центъра на своя живот. „Любовта побеждава. За нас е важно хуманистичното послание. Най-абсурдното е, че Дявола е носител на хуманизма, защото той изразява творческия стремеж на хората – свобода, неограниченост, непредсказуемост. При всякакви обстоятелства сме едни и същи и в живот на предателства, обич, любов, вяра, доверие, борби Дявола олицетворява желание за промяна.“ – обобщава Георги Маринов.

The Bingo Project е нежно напомняне да изживеем себе си.

• Интервюто на Светослав Николов с Асен Наков и Георги Маринов можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

The Bingo Project на балет „Арабеск“ можем да гледаме на 24 октомври, 2 и 28 ноември, както и на 12 декември на сцената на Музикалния театър.

Съюзът на българските музикални и танцови дейци и Класик ФМ обявиха номинациите за наградата „Кристална лира“ за върхови постижения в изкуството през изминалия сезон. Отличията ще бъдат връчени на 1 ноември, Деня на будителите, на церемония в Музикалния театър, а по-рано същия ден журито ще определи носителите. Сега обаче публиката може да гласува за своя фаворит чрез обаждане на телефонен номер *7576 (без увеличение на тарифата), а крайният срок е 12 ч. на 30 октомври. Наградите „Кристална лира” са учредени през 1997 г. с цел създаване на система за обществено отбелязване на ярки постижения в музикално-изпълнителското и танцовото изкуство.

Тримата номинирани в категорията „Джаз“ са Росен Захариев – Роко, Вили Стоянов и Лили Илиева и „Минимум квартет“. В „Поп и рок музика“ за отличието се състезават Jeremy ?, Funky Miracle и „Виво Монтана“. Имена на джаз музиканти виждаме и в категорията „Оркестрово изкуство“, в която е номинирана Плевенската филхармония за спектакъла „Вечер на мюзикъла“ със солист Люси Дяковска и с участието на Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, Преслава Пейчева, Михаил Йосифов и Веселин Веселинов – Еко.

НОМИНАЦИИ В КАТЕГОРИЯТА „ДЖАЗ“
РОСЕН ЗАХАРИЕВ–РОКО– за изпълнението на прочутата творба Sketches of Spain през януари 2018 г. в Студио 1 с Бигбенда на БНР, както и за участието му в проекта на Антони Дончев на „Пловдив джаз фест“.
ВИЛИ СТОЯНОВ– за ежеседмичните концерти Old-School Trombone с репертоар от джаз стандарти от 30-те и 40-те години на миналия век, за изявите с BrazzViliDJ, „Брас асоциация“ комбо и бигбенд, Romaneno Project, Михаил Йосифов секстет, „Да хвърлим операта в джаза” с Милица Гладнишка, Tumbaito и Бигбенд – Русе, за участията в Софийския фестивал за камерна музика AGITATO, спектакъла „Синатра Вегас“, в проекта La La Land in Concert, за изявите в духовия октет Mr.Brass, както и в мултимедийния концерт-спектакъл „Лудо младо” на Деси Добрева.
ЛИЛИ ИЛИЕВА И „МИНИМУМ КВАРТЕТ“– за дебютния албум No Stars at All и за концертите по представянето му.

НОМИНАЦИИ В КАТЕГОРИЯТА „ПОП И РОК МУЗИКА“
JEREMY ?– за записаната от тях нова авторска музика и множеството изяви на живо.
FUNKY MIRACLE– за техния дебютен албум Fly и поредицата от концерти за представянето му.
„ВИВО МОНТАНА“– за албума „Меден дух“ и за десетките концерти в София и страната.

След обявяването на номинациите Вили Стоянов написа на страницата си във фейсбук: „За мен е чест и удоволствие! Същинската цел обаче не са номинациите и наградите, а популяризирането на джаза, както и красотата и жанровото многообразие на медните духови инструменти. Едно дете да реши да свири на музикален инструмент, вместо да прекарва свободното си време пред компютъра; една двойка да реши да се наслади на живото свирене, вместо на електронните бийтове в свободната си вечер, за всички нас е победа! Желая успех на всички номинирани, а с вас ще продължаваме да се срещаме по трасето .“

Списъка на номинираните можете да видите туки сред тях да посочите своя фаворит за присъждане на „Кристална лира“ на публиката. Церемонията по връчване на отличията ще се състои на 1 ноември от 19 ч. в Музикалния театър и включва много изпълнения на творци от различни жанрове на изкуството. Входът е свободен.

Церемонията по връчването на наградите „Кристална лира“ се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата и е част от Календара на културните събития на Столична община.

Кинтин Варгас талантливо внася духа на фламенкото в своята рок музика. Той произхожда от семейство на фламенко артисти от южна Испания. „Фламенкото го нося в кръвта си. Откакто съм роден, живея с него. Това е музиката на моя дом, на моите родители. Но от малък не го чувствах толкова дълбоко в мен, за разлика от брат ми, който свири на китара, и сестра ми, която пее фламенко. Аз пък станах рокаджия – това е моето вътрешно усещане. От малък се вълнувах от Джими Хендрикс, „Лед цепелин“, „Бийтълс“, „Ролинг стоунс“ – това са моите любими изпълнители. Така започна моята любов към рока и блуса.“

С израстването Кинтин Варгас все по-силно чувства фламенкото в себе си и го заобичва, също като рока и блуса. Така в неговата музика чуваме как фламенкото го държи здраво стъпил на земята със звука на традицията, а рокът го движи напред. „Фламенкото ми дава възможност да приемам чистото изкуство, а рокът ми помага да правя различните неща.“ – обобщава Кинтин Варгас.

Довечера той излиза на сцената на „София лайв клуб“ със своята група Los Zíngaros за финалния концерт от тазгодишното издание на Фестивала за нова музика от Испания и Латинска Америка ¡Olé! Festival. Организатор е „Институт Сервантес – София“ със съдействието на „Джаз плюс – концерти“, а Джаз ФМ съдейства в популяризирането на събитията. Началото на концерта е от 20 ч.

В музиката на Кинтин Варгас чуваме как, когато си сигурен къде си и кой си, душата ти е свободна да лети. Тогава се раждат албуми като „Универсална симфония 2“ – току-що излязъл и превърнал се в новия хит на Испания. В България ще сме сред първите, които ще слушаме тази музика на живо.

Новият албум на Кинтин Варгас ни отвежда към непознати светове. „Той се отнася към най-близкото ни бъдеще и представлява измислена история, която е свързана с нашата реалност. Бъдещето на човека е да бъде вечен скитник по света в търсене на възможности да оцелее. Земята вече е овладяна. В същността ни е да завладяваме. Винаги сме гледали към звездите и сега вече имаме технологията да изследваме вселената. Това е само едно начало.“ – чертае непосредствения път пред нас Кинтин Варгас.

Какво не знаем за света, което предстои да прозрем? „Тук, на Земята – нищо. Албумът ми е критика към обществото за това как разрушаваме нашата планета. В един момент няма да е вече възможно да живеем тук. Но истина е, че човекът винаги ще оцелее.“

• Интервюто на Светослав Николов с Кинтин Варгас в превода на Весела Петрова от „Институт Сервантес – София“ можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Първото, което плени публиката на концерта на Дейвид Бъркман у нас, бе скромността, с която той се появи на сцената, така характерна за големите музиканти. Това се случва, когато служиш на нещо по-голямо от теб, на идеята, че на сцената се случва разговор между теб и присъстващите. Пред публиката на концерта си в София Бъркман разказа за срещите си с различни култури и светове, превеждайки ги на езика на музиката. Той е интимен, откровен – не доказва нищо, споделя нещо важно. Музиката му отправя покана към въображението и го подслонява във философията на любопитството.

Обичан преподавател, Дейвид Бъркман проведе три работилници в София – интересни и вдъхновяващи с атмосферата, която той създаваше – че всички са заедно, че всеки придава форма на музикален свят сега, че непрестанно твори. Така той даряваше увереност на всеки в стаята, че е създател. А това е безценно!

Интересен и вдъхновяващ за музикантите и за публиката – Дейвид Бъркман е у нас за концерти и работилници

Иска ми се да попътуваме из годините на Вашето детство, където се ражда любовта към музиката, вниманието и отдадеността, с които се отнасяте към нея.
Започнах да свиря на пиано, когато бях на 8 години. Баща ми беше голям почитател на джаза, както и любител пианист. Интереса към музиката дължа и на него. Решението да й се посветя обаче дойде чак след като се записах в колежа „Бъркли“. И едва когато започнеш да се занимаваш сериозно, да се отдаваш, осъзнаваш колко необятно е и колко много работа имаш. Впоследствие се върнах в родния ми град Кливланд, щата Охайо. Свирих с известни музиканти, които гостуваха в града, с местните – също, по-възрастни от мен, и това беше прекрасен опит. Докато не се преместих в Ню Йорк, където прекарах следващите 35 години.

Кое е онова нещо, което винаги Ви връща към Ню Йорк и неговата джаз сцена?
Навсякъде по света има изключителни музиканти, но в Ню Йорк има едно непрестанно случване – взаимен стремеж и мотивация, заедно с всички онези млади музиканти, търсещи своето място. И по този начин човек вижда всичко от джаз сцената. И всички са заедно в това. Ню Йорк е място, където музиката е общ приоритет. Заедно с всички забележителни музиканти, които идват в града, и хората, които живеят тук – това за мен е най-хубавото!

Работата с музиканти от цял свят – Браян Блейд, Лени Уайт, Били Харт, Джо Ловано – споменавам само малка част, преподаването, като и многобройните уъркшопи, превръщат музиката Ви в среща на далечни светове и култури. Как тази съвместна работа променя творчеството Ви?
Разбира се, всичко това има силно въздействие. За мен е толкова интересно да бъда тук. Сред студентите ми в Холандия има много българи, благодарение на които се запознах с българския фолклор – с различните интерпретации на ритъма. И това е само един от многобройните примери за влиянието на музиката върху музиканта. Истината е, че това е диалог. И всеки, с когото свириш, оставя отпечатък върху работата ти. Чрез тези „разговори“ „посещаваш“ различни места, откриваш непознати неща. Това е и ценен начин да разбереш какво е възможно, да разшириш кръгозора, въображението си.

Какво поставяте в основата на преподавателския си подход?
С непрестанни упражнения разрешаваш всички проблеми. Когато бях на 20 години, това беше най-важното, на което трябваше да се науча. Днес е това, с което искам да помогна на останалите. Мога да говоря единствено за неща, които са помогнали на мен, и да се надявам да бъдат полезни на учениците ми. Всъщност основното, най-важното, е да си открил елемента, върху който искаш да работиш, и да търсиш начина, по който да постигнеш добър резултат, отстранявайки проблемите, преодолявайки препятствията. И трябва да е забавно! Това е моята философия: когато бях млад, останалите музиканти помагаха на мен, сега е мой ред.

Няколко от изпълненията Ви на концерта в края на септември бяха посветени на Том Харъл. Споделихте и красиви думи за него с публиката. Бихте ли ни разказали повече?
В концерта включих две пиеси, в които присъства неговото влияние, затова толкова много говорих за него. Том е невероятен музикант. И приятел. Човек, преминал през много. Вдъхновяващо е как твори едновременно във всевъзможни стилове, връщайки се и преминавайки през различни периоди. Това е нещо, което научих от него. Том е сред първите, които срещнах още в началото, когато се преместих в Ню Йорк, и остави огромен отпечатък върху музиката ми и начина ми на свирене.

Ако погледнем на инструмента като скулптура, която дава живот на музиката и красотата, как бихте обрисували Вашата връзка с пианото?
Това е нещо, изграждано през годините, постоянно изменящо се. Непрекъснато развиваш това, което правиш, идеите си, техниката си, трябва да преоткриваш. Това е процес, който постоянно тече. Винаги свирим на различни инструменти. В действителност това е диалог не само между теб и инструмента, но и между теб и останалите изпълнители. Гледайки на него като на скулптура, пианото е една огромна мебел, която те поставя в съвсем различна позиция спрямо групата, останалите на сцената. Дори чуваш музиката по друг начин. Пианото е между вас... И това също се отразява на музиката. Всичко се отразява, всичко е част от нея.

Срещата ни е под мотото „Есен с дъх на джаз“. В малкото оставащи ни минути ми се иска да Ви попитам каква е мелодията на есента в Ню Йорк, а защо не и обратното – как звучи Ню Йорк през есента?
Есента е... Може би не трябва да казвам това – един от малкото приятни сезони в Ню Йорк. Моят любим. И това са неща, които могат да бъдат част от музиката ни. Но сама по себе си тя е нещо различно – разказва какво се случва. Ако направим паралел, бих казал, че музиката е вид архитектура – изградена от различни елемента, съчетани абстрактно. Когато ги разместваш, винаги получаваш нещо ново. Пренареждаш ги, защото импровизираш, реагираш на момента. Представете си стая, в която слагате нещо и вадите друго от там. В основата на това постоянно движение е духът – той влага в музиката твоите мисли и чувства. Така че реагираш постоянно на тези движения, танцуваш с елементите на музиката. Понякога тя може да е за нещо специално, но обикновено е за самата себе си.

Дейвид Бъркман гостува у нас за концерти в София, Хасково, Пловдив и Смолян и работилници в София по покана на Groove Atelier на Никола Горялов със съдействието на Посолството на САЩ в България. На сцената с него бяха Димитър Льолев, Мартин Ташев, Васил Хаджигрудев и Никола Горялов.

Идната седмица в програмата „Есен с дъх на джаз“ на Groove Atelier с подкрепата на Посолството на САЩ у нас предстоят срещи с вокалистката, пианистка и преподавател Дина ДеРоуз.Ще я чуем в Смолян (28 октомври, 19 ч., Исторически музей), София (31 октомври, „Сити Марк арт център“), на „Пловдив джаз фест“ (1 ноември, 20 ч., Дом на културата „Борис Христов“) и в Ямбол (3 ноември, 22 ч., Club American). Нейните работилници ще бъдат в Groove Atelier в София на 29 и 30 октомври от 16 до 20 ч., а на „Пловдив джаз фест“ ще води майсторски клас на 2 ноември.

• Интервюто на Ива Генова с Дейвид Бъркман можете да чуете чрез бутона „Аудио“. В оригинал то е публикувано на англоезичната версия на сайта ни тук.

На снимката: момент от работилницата на Дейвид Бъркман в София. Източник – фейсбук страницата на фондация Groove Atelier

„Красив глас с камбанен звук, солиден тон и прецизна дикция. Стабилен основен глас и гъвкаво вибрато, които използва, за да изведе акцент в изпълнението на най-подходящите места.“ – така Detroit Free Press описва Дина ДеРоуз. Washington City Paper я определя като най-креативната и завладяваща джаз певица и пианистка след Шърли Хорн. Дина ДеРоуз пристига в България за поредица от концерти и работилници по покана на фондация Groove Atelier и със съдействието на Посолството на САЩ в България.

Дина ДеРоуз ще чуем в Смолян (28 октомври, 19 ч., Исторически музей), София (31 октомври, „Сити Марк арт център“), на „Пловдив джаз фест“ (1 ноември, 20 ч., Дом на културата „Борис Христов“) и в Ямбол (3 ноември, 22 ч., Club American). На сцената тя ще бъде с Димитър Льолев – саксофон, Борис Таслев – бас, и Никола Горялов – барабани. Нейните работилници са в Groove Atelier в София на 29 и 30 октомври от 16 до 20 ч., а на „Пловдив джаз фест“ тя ще води майсторски клас на 2 ноември.

Интервю на Дина ДеРоуз за Джаз ФМ радио:

Какво Ви привлече към джаз музиката?
Стартирайки като пианист и израствайки в Америка през 70-те и 80-те години, участвах в нашата училищна джаз група. Изпълнявахме песни от Каунт Бейзи, Дюк Елингтън, Оливър Нелсън, Мейнард Фъргюсън и др. Тази музика ми стопляше сърцето. Обичах суинг усещането и цветната мелодия! В този период свирех в много музикални стилове, докато на 20 години реших, че в джаза мога най-откровено да изразя себе си.

Кои музиканти Ви вдъхновяват?
Първоначално бях вдъхновена от пианистите Ред Гарланд, Томи Фланаган, Оскар Питърсън, Мери Лу Уилямс сред многото други. Когато започнах да пея джаз, бях повлияна от от Кармен Макрей, Сара Вон, Нат Кинг Коул, Били Холидей и много други класически джаз певици. А по-късно – от Нанси Уилсън, Шърли Хорн, Нанси Кинг, Ела Фицджералд, Марк Мърфи, Шийла Джордан, Джей Клейтън и много други.

Как протича творческия процес при Вас? Как изглежда един обикновен Ваш ден?
Животът си прави шеги с нас. Когато съвсем млада навлизах в джаза, свирех между 5 и 10 часа на ден, в зависимост от участията, уроците и т.н. Днес обаче трябва да оставя време и да планирам свиренето, паралелено с преподавателска си дейност в Университета по музика и сценични изкуства в Грац, турнетата по света, другите концерти…

Има ли специално значение в музиката Ви, което искате да предадете на слушателите?
Любов!

По какво работите в момента?
Работя върху запис със съвременни джаз стандарти, който ще излезе през есента на 2019 г. Можете да очаквате в него песни на Марк Мърфи, Алън Броудбент, джаз аранжименти на поп песни, както и няколко нови оригинални композиции.

Кое е най-запомнящото се за Вас сътрудничество с друг музикант?
Вероятно да пея заедно с пианиста и аранжор Майкъл Абийн! Свирейки пиано с мен, той съумява да ме води в повече и най-разнообразни музикални посоки, отколкото аз бих могла сама, и това е забавно и интересно предизвикателство за мен. Изважда ме от зоната на комфорта.

Как изглежда творческият процес, когато работите с други музиканти?
Няма процес… Има само слушане, слушане, слушане!

Изпитвали ли сте някога сценична треска на участия?
Да, дори понякога все още се случва, но научих някои методи, с които да се справя по-успешно, като дишане, медитация, йога, създаване на правилна нагласа.

Скоро пристигате у нас за 3 концерта в София, Ямбол и Смолян, ще участвате на „Пловдив джаз фест“ и ще проведете работилници в София и Пловдив – част от проекта „Есен с дъх на джаз“ на Groove Atеlier. Какво очаквате от престоя си в България?
Много се радвам да дойда в България за първи път! Никола Горялов и други български музиканти бяха ученици в Грьонинген, когато преподавах там преди няколко години, и оттогава съм заинтригувана. Затова благодаря на Никола, че ме покани!

Имахте ли възможност да се запознаете с българската народна музика и с нейния типичен неравноделен размер?
Докато преподавах на някои от тези музиканти, се запознах с известна част от българската народна музика, особено песенната. Невероятно е!

Ще свирите с едни от най-добрите български музиканти – Димитър Льолев, Борис Таслев, Никола Горялов. Какво ще чуем на концертите Ви?
Сигурна съм, че ще е много приятно, тъй като те са прекрасни музиканти! Ще чуете някои песни от американската песнопойка като You Stepped Out of a Dream, Green Dolphin Street и др. Очаквайте още Birks’ Works, както и United на Уейн Шортър – това е заглавната песен в последния ми албум, Clockwise на Сидър Уолтън, както и нови оригинални пиеси, които ще излязат в следващия ми албум.

Имате ярък и богат опит като джаз преподавател. Вълнувате ли се от музикалните работилници в София и Пловдив?
Абсолютно! Интересно ми е да видя какъв ще е подходът ви, като се има предвид, че това е интерактивен и холистичен формат, отворен за всеки инструменталист или вокалист на всяко ниво. Ще изследваме импровизацията, вокалните техники и разказването чрез музика.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да следва стъпките Ви?
Трябва да обичаш това, което правиш. Ако не е така, прави нещо друго.

Какви са вашите топ 3 съвета за развиващия се джаз музикант?
Слушайте, слушайте, слушайте музиката! По този начин научих най-много от това, което знам.

Какво ще изпитаме на концертите и работилниците Ви у нас?
Ще имате забавно и обогатяващо преживяване. Джаз = Свобода.

В „Есен с дъх на джаз“ на фондация Groove Atelier с подкрепата на Посолството на САЩ в България преди няколко седмици Дейвид Бъркман изнесе концерти и води работилници. Повече подробности ще намерите на сайта ни тук.

Според световноизвестният цигулар Ара Маликян изкуството е начин да се разбираме и да приемаме различията си. В това ще се убедим по време на второто гостуване на големия музикант в България. Концертът му, който е част от турнето „Невероятното пътешествие на една цигулка“, ще се проведе на 1 ноември в Зала 1 на НДК, а организатори са BG Sound Stage.

Ливанец по рождение, с арменска кръв и испанско местожителство, космополитът Ара Маликян пътува и се вдъхновява от музиката на различни народи, стилове и епохи. В своите изпълнения той преплита класиката с рока, фламенкото с народни ритми – арабски, арменски, руски. Работил е и по различни музикални проекти, свързани с филмите на Педро Алмодовар и Карлос Саура.

„Мисля, че днес не можем да поставяме етикети на музиката. Музиката е музика – джаз ли ще бъде, фламенко или циганска няма нужда да се сочат с пръст и да се коментират коя какво представлява. Всеки артист трябва да свири със своето вътрешно усещане онова, което харесва. Той трябва да предложи на публиката дори нещо, което самият той не знае какво е. Понякога аз самият не знам какво ми е хрумнало да изсвиря. Например свиря фламенко, но по мой начин, или свиря ориенталска музика, но нямам претенцията, че е в стила - тя звучи по мой начин. Аз се радвам на интерпретацията и се опитвам да предам това усещане на публиката, която го приема и се зарежда. Считам, че един ден етикетите, определенията ще отпаднат и ще остане просто музика и нищо повече.“ – казва Ара Маликян в интервю за предаването „Сутрешно кафе“ на Класик ФМ радио. Целия разговор на нашия колега Георги Митов – Геми с Ара Маликян може да чуете тук.

Всеки ден е чудо, всяка утрин е подарък и пътят ни изпълнен е с чудеса… Белослава ни зарежда с жизнерадост в песента си „Дай ми време“, която обявява излизането на петия й албум. Певицата си е дала обещание – а вече и на нас – той да е готов до Коледа.

Новият проект на Белослава е дете на два сезона. Половината песни вече са написани в компанията на лятното слънце, а есента дава нова творческа енергия, разказва вокалистката в интервю по Джаз ФМ: „Още с прибирането от морето ме завладя есенна, музикална, градска, генерално творческа еуфория. Вече трета седмица живея толкова активно, че дните ми се сляха, случиха ми се много градивни неща в музиката и в кулинарния живот.“ Белослава отбелязва знаците на прехода – обличането на първите пуловери, правенето на първите чайове, отварянето на първата бутилка червено вино: „Животът ни е пълен със знаци, които много често пропускаме. Но има голямо вълшебство във всеки преход и той осмисля дните ни. Ако изпускаме тези мигове, няма да се чувстваме щастливи.“ Новият албум на Белослава огрява с лятно слънце, очарова с пъстротата на есента и ще стопли зимата.

В него има сюжети и истории от последните две години след излизането на „Красотата“. Това време бележи и промяна на музикалния партньор – след Живко Петров, с когото започна преди 18 години, Белослава днес работи с Антони Рикев. Основната група музиканти, с които пее и записва, включва още Радослав Славчев, Николай Данев, Елена Кокорска и брас: Денис Попстоев, Тодор Бакърджиев, Мартин Йотов. За Белослава брасът е изключително важен: „Усетих тягата, радостта и емоциите, които дава една брас секция. Антони и Тодор разписват много красиви линии, които звучат като беквокали, а ние с Елена изпяваме беквокалите – така се сливаме и преплитаме и това дава импулс и радост.“

Музиката в новия си албум Белослава описва като разказвателна, с подчертана мелодична линия, която й липсва в общата среда на динамичния звук на деня. „Дай ми време“ ще има и видео с режисьор Васил Стефанов и оператор Жоро Марков, в което участват четири къдрави жени – едната е Белослава, а другите са барабанистка и две танцьорки, едната от които и певица – Манал, а другата – и ММА боец – Джоана.

• Интервюто на Светослав Николов с Белослава, проведено на 23 октомври, можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Белослава излиза на сцената на „София лайв клуб“ на 27 октомври с новия си сингъл, с още от новите си песни и с любими хитове. На 10 ноември тя ще пее в клуб „Мармалад“ в Пловдив. На 1 декември в „Терминал 1“ очакваме поредното издание на големия концерт: Белослава, Рут Колева, Миленита.

Повече: на фейсбук страницата на Белослава.

„Фестивалът A to Jazz беше абсолютно ФАНТАСТИЧЕН!!! Обичам, когато идвам в Европа и публиката е възторжена! Както винаги учех събралите се хора на любов, надявайки се, че така правя предшествениците си горди!“ – написа Джазмия Хорн във фейсбук страницата си след концерта в София в началото на месец юли. Тогава имахме удоволствието да се докоснем отблизо до вокалното изкуство на една от най-нашумелите съвременни джаз певици и лично да се срещнем и да разговаряме с нея.

Джазмия Хорн привлича вниманието през 2015 г., когато печели Международния джаз конкурс, организиран от Института „Телониъс Монк“. През 2017 г. тя издава дебютния си проект A Social Call, който получава номинация за „Грами“. Това се оказват две големи и важни събития в живота на един нов артист, какъвто е Джазмия Хорн и именно те отварят много врати пред нея. В момента тя работи по следващия си проект, който е планиран за издаване през пролетта на 2019 г. и продължава да сбъдва мечтите си, като непрекъснато разширява своите хоризонти, работейки с различни оркестри и артисти.

След това, което чухме по време на концерта й в София, не е трудно да си обясним успеха на Джазмия Хорн. В интервю за Джаз ФМ радио тя обобщава силните си страни така: „Чувствам се малко по-различна заради моя бекграунд“ и допълва: „Това, което значително ме различава от който и да е – не са талантът, времето, красотата, а е божествената връзка с мястото, откъдето идвам.“ За любовта към джаза, за духовната връзка с музиката, закодирана още в името й, за освобождаващата и лечебна сила на пеенето и за превръщането на негативната енергия в нещо позитивно разговаряме с Джазмия Хорн. Цялото интервю на Таня Иванова с вокалистката може да чуете чрез бутона „Аудио“, а по-долу да прочетете какво сподели тя специално за Джаз ФМ радио.

Нека започнем с това, което виждам. Изглеждате невероятно! Външният Ви вид е свързан с Вашата идентичност, права ли съм?
Да.

Това е като начин да направите изявление чрез себе си или нещо подобно?
Не съвсем. Аз имам раста под шапката, така че когато посещавам нови места, предпочитам да покривам косата си. В духа на моите предшественици, много от които са имали раста прически или коси, направени по специфични начини, някои, разбира се, са показвали косата си, но не и пред други хора, а са я оставяли непокрита, когато са сами. Така че това съм аз, почитайки моя храм, уважавайки моите предшественици с начина, по който се обличам. Винаги покривам главата си. Аз обичам тялото си и обичам да го покривам. Обичам да нося дълги поли, защото създават усещане, че съм по-висока, а краката ми не се виждат. Постепенно се превръщам в това, което съм, израствам вътрешно, учейки за различните диаспори и по-специално за африканската диаспора, защото произлизам оттам. Реших да обърна внимание на това, да го изследвам и се получава чудесно. Всички си мислят: „О, това е начинът, по който тя би трябвало да изглежда сега.“ Аз приемам това отношение, защото се наслаждавам на ситуацията. Чувствам се щастлива.

Джазмия Хорн – има думата „джаз“ във Вашето име.
И „horn“ - „духов инструмент“.

Да, има музика в името Ви. Кога се влюбихте в джаз музиката?
Мисля, че бях на 14 г., в гимназията, там нямаше особено много джаз. В живота ми има много хора, които са ми повлияли и са ми казвали: „Ти трябва да пееш джаз.“ Това ми се струваше много скучно, нещо, което е за по-възрастни хора. Не познавах историята на тази музика, по онова време слушах разни съвременни артисти. Имах един учител, който веднъж ми даде диск и ми каза: „Прибери се вкъщи и чуй това?“ Първата песен в записа беше Shulie-A-Bop – изпълнение на Сара Вон, и аз всъщност се разплаках, когато го пуснах, защото никога преди това не бях чувала нещо толкова изискано, щедро, енергизиращо и успокояващо в същото време. Не бях на себе си. Пуснах си останалите записи в диска, след като изслушах тази песен около 100 пъти. Научих я и правех това, което Сара Вон правеше с гласа си, докато не осъзнах, че всъщност мога да бъда себе си. В музикално отношение аз не трябваше избирам дали да пея само госпъл или R&B, или поп, защото е нещо популярно, а всъщност можех да изследвам с гласа си различни неща – различен тембър, тонове, регистри. Аз бях като дете в магазин за бонбони. Просто реших да продължа да опитвам и да добавям по нещо ново. Не бих могла да изпълнявам опера с името Джазмия Хорн. Просто няма да е правилното нещо. Аз просто станах Джазмия. Превърнах се в себе си.

Сара Вон е едно от най-големите Ви влияния. Какво бихте й казали, ако имахте възможност да се срещнете с нея?
Никой не ми е задавал този въпрос преди. Това е толкова красиво! Бих й казала: „Мис Вон, вашето наследство продължава да живее и въпреки че не мога да се поставя на ваше място, аз ще продължавам чрез моите собствени интерпретации да отправям послания, да се грижа и да подкрепям музиката по начин, по който вие сте правили това. Наистина оценявам, че мога да се облегна на рамото ви чрез работата, която сте свършили за общността и освобождаването на африканците, въпреки че това не е толкова самоуверено на фона на направеното от Нина Симон и Бети Картър, но аз продължавам да оценявам това, че в своята музика вие пеете за правдата и несправедливостите, които преживяваме. Обичам ви!“

Има толкова много талантливи вокалисти днес. Какво Ви прави различна и кои са Вашите най-силни страни?
Не съм имала възможност да разговарям с другите вокалисти, може и да се чувстваме по сходен начин, а да не знаем това. Някои от тях, които уважавам и на които се възхищавам: Даян Рийвз, Сесил Маклорин Салвант, Вероника Суифт, Грегъри Портър, Рене Мари, Ди Ди Бриджуотър. Всъщност всички те са по-възрастни от мен, имат опит, който аз нямам и са част от индустрията от по-дълго време. Чувствам се малко по-различна от тях заради моя бекграунд, заради мястото откъдето идвам, от средата, в която съм възпитана. За съжаление не знам нищо за тяхната семейна среда. Начинът, по който бях възпитавана и отглеждана, ме е направил човека, който съм днес, не просто музиканта, който съм. Тази нагласа, индивидуалност, тези характеристики се вливат в моята музика. Така че аз имам различен подход към музиката – той е най-вече духовен. Преди всичко останало аз винаги почитам моя Бог, моите предшественици. Моят Бог и моите предшественици ми казват от какво се нуждае публиката ми. Те ми го казват не с думи, а чрез духа. Аз съм просто един плавателен съд за нещата, които правя и всичко минава през мен, то не е моя идея. Това е един висш глас, който аз не бих могла да обясня. По мое мнение това, което значително ме различава от който и да е друг – не са талантът, времето, красотата, а е божествената връзка с мястото, откъдето идвам.

Като млад артист Вие се нуждаете от подкрепа. Какъв вид и получавате ли достатъчно от нея?
В момента в Ню Йорк една от организациите, която оказва силна подкрепа, е Jazz Fountaion of America, също така и Local 802 – обединение на музиканти. Те имат различни начини, по които достигат до артистите. Помагат им в намирането на място за живеене, в правенето на застраховка, намират ти адвокат, ако имаш нужда… Те оказват подкрепа в много отношения, което наистина е добре. Моето семейство също е много подкрепящо, екипът ми е много подкрепящ, моите музиканти – и те, мениджърската ми компания, колкото и изненадващо да звучи лейбълът ми също е много подкрепящ. Когато се роди второто ми дете, те ми изпратиха огромна кошница с неща за него – кърпи, пелени, завивки, сапун, люлка, дрехи, всичко, от което се нуждаех за бебето. Това не се случва често в звукозаписните компании, така че се чувствам благословена да имам толкова голяма подкрепа.

Изкуството и музиката в частност ни позволяват да изразим гледната си точка. Как Джазмия Хорн гледа на света, в който живеем?
Преди да стана Джазмия Хорн аз съм просто една жена. Преди да бъда просто една жена заради системата в Америка аз съм чернокожа жена. Точно в момента чернокожите жени са на най-ниското стъпало в Америка. Най-напред са белите мъже, следвани от белите жени, след това идва ред на други етноси като азиатци, персийци, араби, испанци и след тях са чернокожите хора, а черните жени са след черните мъже. Това за мен е отвратително. Аз съм родена на тази земя с тази кожа, с този дълбок глас, с тези очи, с тази къдрава коса – не съм правила нищо специално за това, просто съм се появила такава. Моята лична реалност е свързана с това, че хората гледат на мен с отвращение или се отнасят с мен по начина, по който са се отнасяли с прабаба ми или прадядо ми през 40-те, 50-те или 60-те, 70-те г. Това всъщност не е болезнено, то е отвратително, защото то не ми пречи да направя това, което имам нужда да правя. Ако удариш пръста на крака си, ти може да имаш затруднения с ходенето. Расизмът не спира движението ми, когато имам нужда да бъда духовна. Расизмът пречи на хората с африкански произход по много начини. На първо място той им се отразява икономически. След като завърших училище, от университета, в който кандидатствах, ми казаха: „Можем да ви отпуснем само тази стипендия.“ Затова, че идвах от конкретен район и бях дете на самотна майка, системата автоматично се отнася с теб по този начин, тя разбива семейства и премества деца от едно място на друго. Заради този тип среда, в която бях отгледана, когато тръгнах на училище, нямаше и следа от образование, свързано с бизнеса. Хората приемаха, че щом си артист и си креативен, това е достатъчно. Никой не ме научи за звукозаписните компании, за мениджмънта, за издаването, разрешителните, за записването на моя собствена музика или за рекламирането и промотирането й. Аз нямах достъп до това познание. Виждах хора от тази среда – моите бели колеги или азиатци, араби, които успяваха с лекота, защото зад гърба си имаха някой, който да рекламира музиката им, те имаха хора, които да им предложат място за оставане, когато дойдат в Ню Йорк. Имаше период, когато живеех в Ню Йорк и бях бездомна. Тогава нямаше много хора, които да искат да ми помогнат. Тези фондации, които са уж там, за да ни подкрепят, са там само ако си човек на някой от индустрията. Те не са с теб, ако нямаш препоръка или не си направил име, дори и да се казваш Джазмия Хорн – това няма значение. Ако спечелиш конкурса, носещ името на Телониъс Монк или те номинират за „Грами“, тогава хората ти помагат. Но преди това не получаваш помощ. Моята реалност е да се срещам с живота лице в лице, понякога сама, но аз не съм сама всъщност, защото има толкова много жени, които преживяват същото като мен. Това е несправедливo, несправедливо е за целия свят, това е във вреда на нас самите. Наистина е отвратително. Но това, което имам предвид, е: „Погледнете ме, не мисля, че бих била същия артист, със същото сърце, със същата движеща енергия, ако не бяха трудностите, с които се сблъсквам като чернокожа жена в този свят, не само в Америка. За мен тази музика е много освобождаваща, защото чрез нея не е нужно да си държа езика зад зъбите. Ако искам да пея скат, всичко излиза навън и аз се рея като пеперуда. Това е моето време да летя и да бъда свръхестествена. Всички натурални неща, които нося в себе си, излизат навън чрез музиката и търсят начин да бъдат изразени чрез викове, крясъци, ругаене, писъци, за да премахна вътрешната болка. Всичко, което излиза навън, е чисто съществуване, то е музика, то е просто естествено. Мисля, че това е чудесен начин да съществуваш, да бъдеш и съм благодарна за това, че чрез моя саунд мога да трансформирам тази негативна енергия, която получавам, в нещо позитивно. За мен това е единственият начин за живеене и начин да лекувам себе си. И когато другите жени ме видят, те си казват: „Аз също мога да излекувам себе си.“ Не е нужно да се превръщаш в нещо грозно, само защото някой друг се е отнесъл грозно с теб. В това намирам радост.

Основната тема в дебютния Ви албум A Social Call е любовта.
Да, точно така.

Какво означава любовта за Вас?
Не знам как да обясня това на английски или на който и да е друг език, но ще се опитам. Любовта е безусловно усещане… Знаете ли, винаги казвам на хората в публиката да обичат себе си, защото ако не обичаш себе си, не оставяш пространство да обичаш някой друг. Осъзнах това, след като станах майка. Чували сте как в самолетите казват първо вие да си сложите кислородната маска преди да помогнете на някой друг. Това е любов. Например, ако водата в чашата ви е на привършване, ти не можеш да дадеш вода на някой друг, защото ти самият се нуждаеш от вода, за да живееш. Твоето тяло се състои от 90 % вода, без която ти не би могъл да съществуваш. Така че първо пий колкото се нуждаеш и след това утоли жаждата на някой друг. За мен това е любов. Днес по целия свят ние много се страхуваме да проявим уважение към отделния човек – постоянно говорим за тази класа, за тази група от хора, с което мисля, че си правим лоша услуга. Мисля, че ние като хора правим много неща, които аз намирам за неправилни. Не сте виждали катерица да се държи по този начин. Те воюват за територия, но не го правят през цялото време, а само когато някой преминава през тяхната територия. И така защитават мястото, където виреят и правото си да съществуват. Това е всичко. Мисля, че това е много важно.

Какво ново Ви предстои – нова музика, идеи, албум, събития?
Новият ми албум ще бъде издаден през пролетта на 2019 г. Ние сме в процес на записи в момента. През октомври имам концерт с WDR Big Band, това е нещо много вълнуващо за мен. За първи път пея с европейски бигбенд. Те аранжират по нов начин музиката ми и аз разказвам на всички за този гиг, защото много се вълнувам. Преди седмици имах изява с Уинтън Марсалис и Jazz at Lincoln Center Orchestra и беше страхотно, така че ми се иска да правя повече подобни неща. Аз работя с моето трио или квартет, но искам да разширявам хоризонтите си. С голям оркестър енергията е различна, много е силна, така че искам по-често да имам подобни сътрудничества.

Четвърт век публиката в цял свят пулсира в ритъма на „Ямато“. 12 барабанисти излизат на сцената, за да изпратят вълна от енергия към публиката с многобройни барабани. Техният талисман – тайко барабан, е изработен от 500-годишно дърво. Групата от префектура Нара отново ще ни завладее – на 13 ноември в Двореца на културата и спорта във Варна, на 15 ноември в зала „Сила“ в Пловдив и на 18 ноември в Зала 1 на НДК. Джаз ФМ е медиен партньор.

На изпълненията на „Ямато“ можете да се насладите тук.

Групата на японските барабанисти „Ямато“ е създадена през 1993 г., когато дебютира на фестивала в Тойчи, Кашихара-ши в областта Нара с оригиналната композиция на създателя на състава Маса Огава Hyu-ga („Изгрев“). От тогава са изминали 25 години. Досега японските барабанисти „Ямато“ са свирили в 54 държави в над 3500 спектакъла пред 6 милиона зрители. Британските медии нарекоха техния звук „Музиката на тялото“. Барабанистите живеят в селището Асука, известно като родното място на японската култура, но през по-голямата част от времето – между 6 и 10 месеца всяка година – изнасят експлозивните си представления по целия свят. Ямато се гордеят, че са групата с най-голям брой международни представления сред всички японски изпълнители.

The Times: „Шоуто на „Ямато“ е чисто театрално приключение, изпълнено с балетна грация и заразителен хумор.“
The Evening Post: „Беше просто завладяващо. Невероятният талант и чистата радост, от това, което правят, бяха очевидни.“
The Scotsman: „Чистата енергия среща духовните висини.“

„Искаме да сме креативни.“ – това е мотото на Ямато. Ето защо, освен че свирят заедно, членовете на групата живеят заедно в една общност и се стремят да творят и да създават всичко сами. Това включва музикалните композиции, театралните продукции, декорите, общата визия за осветление, хореография, техники на изпълнение, костюми, грим, сценични настройки и реквизити, дори палките за барабаните, така наречените бачи, използвани в представленията, са изработени от тях самите. Този начин на живот и поглед към света е в основата на изпълненията и успеха на „Ямато“ по целия свят. „Ямато“ използват своята креативност, за да превърнат уадайко барабаните в изкуство, което резонира във всички страни по целия свят. Изкуството на уадайко е вдъхновявало много хора от древни времена. Японските барабанисти „Ямато“ съхраняват тази традиция в сърцата си и продължават да я пресътворяват и вплитат в своето модерно и енергично изкуство.

Какво е Тайко?
Тайко e музикален инструмент, познат на всеки японец. От зората на историята богатите вибрации на тайко барабаните са изпълвали с вдъхновение и кураж хората в Япония. Техният звук се чува и до днес, той съпътства всички ритуални празненства и фестивали навсякъде в страната. За повечето японци звукът на барабаните действа успокояващо, защото той е същинското въплъщение на Япония – той е самата Япония!

„Ние, барабанистите от „Ямато“, ценим дълбоко и вярваме в уникалността на тайко барабаните. Отдадени сме и съхраняваме традициите и търсим нови възможности за представянето на този величествен инструмент. Целта ни е да намерим още повече възможности за бума на тайко по света.“ – казва Маса Огава, създател и артистичен директор на „Ямато“.

При създаването си през 1993 г. „Ямато“ включва четирима барабанисти. Днес творците в състава са над 20. На следващата година те свирят в Китай пред над 20000 души, като продължават турнето си в в Южна Америка през Индонезия, Корея и Сингапур. ПРез 1998 г. „Ямато“ печелят наградата Spirit of the Fringe на Фестивала на изкуствата в Единбург, като за един месец се разпродават 23 техни представления. Историата на успехите продължава през следващите години, а за новия си сезон артистите подготвят програмата Chousensha – The Challengers.

Билетите за спектакъла на японските барабанисти Ямато може да намерите онлайн на epaygo.bg, в Билетния център на НДК, в „Дюкян Меломан“ и в мрежата на Easy Pay и „Ивентим“.

Какво представляват различните музикални инструменти, използвани от „Ямато“?

Нагаду-дайко („дълъг барабан“) или Мия-дайко
Това е най-често срещаният тайко. Направен е от цял ствол (от вид азиатски бряст, японски кипарис или дъб). Обикновено е с диаметър между 45 и 90 см, с бъчвовидно тяло, с дължина равна или по-голяма от диаметъра. Кравешките кожи са закрепени с гвоздеи, „бю“, затова понякога тези барабани се наричат и бю-дайко. Има силен бумтящ звук и на него може да се свири както в хоризонтална, така и във вертикална позиция. Този вид барабан е донесен в Япония от Китай през Корея около XV в.

Хира-дайко („плосък барабан“) или Одайко
Хира-дайко означава „плосък барабан“. Направен е по същия начин като мия-дайко, но тялото е по-късо от диаметъра. Одайко означава „голям плосък барабан“ и е с диаметър над 150 см.

Окедо-дайко
Това са барабани с различни размери, чиито кожи са опънати с въжета. Тялото е направено от дървени дъги, пристегнати заедно, подобно на бъчва. Малките са сравнително леки, така че да може да се свири на тях, докато се носят. Често се използват при изпълнение на Шишимаи (японско танцово представление) или на Кабуки. Големите може да се поставят на висока стойка, така че на тях да свирят едновременно двама барабанисти. Най-големият окедо-дайко в Япония е с диаметър 380 см.

Шиме-дайко
Малко барабанче, донесено в Япония от Корея около VI век. Тялото е направено от цяло издълбано парче бряст или бор. Има кожи и от двете страни, пристегнати с въжета, висок тон, подходящ за изпълнение на най-бързите ритми. Често се използва в постановките на Но и Кабуки.

Чапа
Малки бронзови чинелчета, популярни в древността в Близкия Изток. Донесени са по пътя на коприната първо в Китай, а после и в Япония през периода Нара. Често се използват при религиозни церемонии.

Шамисен
Донесен е в Япония от Китай през остров Рюкю. Днешният му вид е оформен през XVI в. Прилича на триструнна китара, има тесен дълъг гриф и резонаторна кутия. Свири се посредством голямо перо, наречено „бачи“. Счита се, че шамисенът най-добре изразява японската чувствителност. Използва се в представления на Кабуки, Бунраку и Жорури, както и за акомпанимент на традиционни песни и танци.

Кото
Струнен инструмент, обикновено с 13 струни. Донесен е от Китай през епохата Нара и е използван в дворцовата музика и танци. Първоначалният му вид се нарича Чикуши-кото. Отначало е използван само за акомпанимент, но композиторът Кенко Ямада го превръща в солов инструмент. Ямада подобрява конструкцията и заедно с майстора на кото Фусайоши Шигемото създава нов вид, който е дълъг около 180 см. Това значително подобрява звуковите възможности на инструмента – звукът става по-силен и по-ясен. Ямато свирят на кото, направено по оригиналната технология на Ямада от издълбан ствол на 40-годишна пауловния (дърво от Югоизточна Азия със сърцевидни листа и ароматни лилави цветове) с диаметър около 40 см.

Шино-буе
Къса бамбукова флейта, направена от вид бамбук, наречен шино. Има 12 разновидности, винаги със седем дупки. Използва се за мелодичен дубльор на ритъма на Тайко.

В мрежата на „Ивентим“ можете да закупите билети за Варна, за Пловдиви за София, а събитията във фейсбук да проследите тук, съответно за Варна, за Пловдиви за София.

Снимка: Isao Ogawa

„Работя с Елиане Елиас и Марк Джонсън от април 2017 г. Удоволствието да свиря с тях е безкрайно, защото те са истински майстори в музиката вече десетилетия наред. В свиренето им няма една излишна нота, така че всъщност техните изпълнения за мен са образци.“ – казва барабанистът Тиаго Мишелин в интервю за Джаз ФМ радио. Тази вечер ще го слушаме като член на Елиане Елиас трио. Събитието поставя начало на „Пловдив джаз фест“.

Тиаго Мишелин е роден в Бостън. И двамата му родители са пианисти и се срещат в Музикалния колеж „Бъркли“. На 6-годишна възраст той се мести с майка си в Бразилия и там започва да взима уроци по капоейра, усвоявайки основите на перкусията. На 16-годишна възраст се връща в Бостън, където започва да свири в групата на баща си – Нандо Мишелин, с когото и до днес продължават да изнасят концерти да записват музика.

„Когато свирех, той идваше в стаята, където репетирах и започваше да свири с мен. След това, баща и син, ходехме заедно на концерти и това ни даваше толкова много теми за разговор. Освен това свирех с много музиканти, които бяха на неговата възраст, а аз бях само на 14-15 г.“ – споделя още барабанистът. На въпроса как музиката прави живота му по-хубав, той отговаря: „Дори не се замислям за това. Просто животът ми е музика. Тя лекува всичко. Ние като музиканти имаме нужда да свирим, аз самият имам тази потребност. С приятелите ми обсъждаме музиката и чрез нея се събираме заедно, а когато свирим и концертите се получат добре, виждаме как въздействаме върху публиката и колко силна лечебна сила има музиката.“

В САЩ Тиаго Мишелин се запознава с българския пианист Любо Цанев. От няколко години Любо свири в родината си, а утре ще го слушаме с Христо Йоцов и неговия проект Jazz Cats в Bee Bop Café – едно от съпътстващите събития на „Пловдив джаз фест“ тази година. Тиаго Мишелин и Любо Цанев участват в група, наречена Strange Changes в Бостън, основана от студенти, учещи в „Бъркли“. С тази формация са изпълнявали от стандарти до композиции на Франк Запа. Другият български музикант, когото Тиаго споменава, е басистът Петър Славов. Двамата се познават, посещавали са свои концерти, но все още не са имали възможност да работят заедно.

Тиаго Мишелин концертира по целия свят, а негов дом е Ню Йорк. За пулса на града барабанистът разказва: „В Ню Йорк свирят толкова невероятни музиканти, заради които не може просто да останеш такъв какъвто си и да бъдеш доволен от това, което имаш, а постоянно трябва да разширяваш своите хоризонти и да стигаш все по-далече. Когато чуеш добри музиканти, които дори не познаваш, всъщност разбираш какво искаш силно – да свириш и каква е посоката, в която искаш да поемеш. Животът там, разбира се, е много забързан, динамичен и вероятно вдъхновението идва по-бързо от обикновеното. Със сигурност динамичният живот в Ню Йорк ускорява всичко останало.“ Според Тиаго политическата ситуация в САЩ в момента всъщност стимулира музикантите. „Всички артисти трябва да използват гласа си и те го правят. Известните артисти, които имат голяма публика, трябва да се изразяват още по-открито, за да достигне тяхното послание до все повече хора. Бавно, но сигурно Америка се събужда.“ – твърди барабанистът.

Поглеждайки към предстоящото, Тиаго Мишелин ни споделя за една от новите си страсти, на която се посвещава в моментите, когато не свири в проекти на свои колеги. Това е електронната технология „сензорна перкусия“. Става дума за разработен софтуер, който се управлява от датчици. Те улавят движенията на ръцете на музиканта по време на свирене и задействат електронни семпли. Така барабанистите могат да създават електронна музика, която звучи естествено и органично.

Цялото интервю на Таня Иванова и Светослав Николов с Тиаго Мишелин може да чуете чрез бутона „Аудио“.

„Специално за нашия народ, за да стане наистина народ, трябва отново да се конституира от отделни индивиди, които имат достойнство и знаят какво са, кои са и какво представлява техният живот.“ – коментира в интервю по Джаз ФМ психиатърът, политически затворник, емигрант, писател и общественик д-р Любомир Канов. Той гостува в студиото ни на „Пловдив джаз фест“ часове преди литературната вечер на фестивала. „Светлата гравитация на думите“ е темата на срещата днес от 18 ч. в клуб „Петното“ с него, с Аксиния Михайлова, Инна Пелева и Александър Секулов.

„Аз помня.“ – това ще бъде първото изречение на автобиографичната книга на д-р Любомир Канов. Паметта е важна – памет за успехите, но и за грешките, за травмите, за всичко, което ни носи болка и не сме успели да преработим в посоката по-силни да вървим напред. Затова за дълбоките проблеми имаме ужасната способност да забравяме, все едно никога не се е случвало. „Имаме тази склонност, понякога порок, да забравяме. Това е често пъти своеобразно бягство в забравата поради непоносимата тежест на битието. Това е спасителен механизъм и нерядко една терапия се състои в изравянето на зарити травматични неща, които трябва да бъдат разбрани и преодолени.“ – коментира д-р Любомир Канов.

Потискани, травмите продължават да въздействат и да определят нашето поведение. „Да, без дори да го осъзнаваме и заради това правим погрешни избори. Ние сме помнещи същества и сме длъжни в името на собствения си интегритет като хора да имаме протяжност във времето между всичките свои аз-ове и да бъдем идентични сами на себе си. Когато прекъснем чрез забрава или чрез интернализирана лъжа връзката със самите себе си, се превръщаме в двойнствени, тройнствени фрагментирани същества, които продължават живота си в състояние на пълна загуба на връзка с душата си. Трябва да помним какво ни се е случило. Българският народ, за разлика от други – например еврейския, имат изключителната слабост да забравя. Ние махаме с ръка дори за събития, които са съвършено скорошни, поради което нямаме шанс да разберем историята и поведението си и съответно – своето бъдеще.“ – отбелязва един от проблемите на миналото и съвремието ни д-р Любомир Канов.

Как оцеляваме? Вместо спасявайки се за сметка на другите, можем да бъдем по-силни, смели и добри към себе си и хората около нас. Коя е точката, в която самите ние ще спрем с бягствата и очакванията друг да сбъдне мечтите ни и да направи живота ни по-добър? Коя е точката на събуждане? „Тази точка е моментът, когато се вгледаме в ужаса наречен „аз“ и се опитаме да бъдем абсолютно искрени пред огледалото. Това е началото на всяко самопознание, самосъзнание и доблест. Няма общност без честност и искреност към самия себе си, което означава по някой път да бъдеш и суров. Специално за нашия народ, за да стане наистина народ, трябва отново да се конституира от отделни индивиди, които имат достойнство и знаят какво са, кои са и какво представлява техният живот.“ – посочва д-р Любомир Канов.

Музиката е едно от средствата за създаване на общност. „Музиката е космичен инструмент, механизъм за съобщения със светове много повече, отколкото забавление. Тя е изказно средство, което трансцедира словесния език и отеква в най-дълбоките хармонии на пространството и времето. Още навремето Питагор е обяснявал небесните хармонии. Ние сме обединени по някой път в общата радост от музиката и хубавото изпълнение. Това е нещо прекрасно и трябва винаги да го търсим.“ – казва д-р Канов.

В коментар за силата на думите и начина, по който описваме себе си и предначертаваме бъдещето си, той даде въпроси за размисъл: „Дали не използваме евтин език, дали не принизяваме красотата на нашия език, дали чрез неукост и необразованост и все по-малко прочетени книги не принизяваме самото намерение да изказваме по най-добрия начин себе си?“

Интегритетът и любовта са му давали сила в годините, когато излежава присъда за „контрареволюционна пропаганда“ в края на 70-те и началото на 80-те: „Аз съм упорит човек, но това, което ми даваше опора, беше ясното съзнание, че съм изправен срещу чудовища и несправедливи хора, подли и живеещи в лъжа. Моето упование беше, че никога няма да се предам и няма да ме пречупят. Това беше основното. Вътрешна сила ми даваше още това, че в моя живот е имало много любов – от родители и от истински хора.“

• Интервюто на Таня Иванова и Светослав Николов с д-р Любомир Канов можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

„Пловдив джаз фест“ се организира от Мирослава Кацарова чрез нейната компания „Блу Ем“ и се осъществява с подкрепата и партньорството на Общинска фондация „Пловдив 2019“. Фестивалът е част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. Джаз ФМ е медиен партньор.

„Преживяванията никога не са тъжни.“ – бързо изстрелва в отговор на въпрос за белега от разделите Иван Гърбачев. Въпросът е предизвикан от пиесата After You, която открива дебютния му диск, записан с още трима важни музиканти, живеещи и работещи в Пловдив – Александър Леков – бас, Николай Карагеоргиев – китара, и Начо Господинов – барабани. След концертната му премиера, състояла се по чиста случайност на знаковия 24 май, Деня на българската писменост, просвета и култура, албумът се среща отново със своята публика на „Пловдив джаз фест“ утре вечер. Иван Гърбачев и неговите приятели-музиканти ще го представят на 3 ноември, в събота, от 23 ч. в Bee Bop Café.

Завършил Музикалната академия, в творческия Пловдив за съвместни концерти в различни проекти го откриват Александър, Николай и Начо. Иван бързо стига до идеята за авторски проект: „Албумът е плод на моята работа като композитор през последните 6 – 7 години. Мелодиите бяха 12 – 13. С моите колеги избрахме тези 8, които решихме, че ще станат най-добре.“ – разказва той.

Time Lapse е за пътешествието, съпроводено с открития, изненади, приключения. Музиката се вглежда, изследва, изучава и продължава напред в 8 пиеси, характерни с интересни развития, проникновени съзерцания и стремително втурване напред. Предстоят още толкова неподозирани, но очаквани радости!

Time Lapse е толкова автентичен, че дори преди да се запознаем с автора, вече го познаваме като любознателен пътешественик, винаги готов да се удиви. „Да, обичам да пътешествам в почти всичко. Не се задържам на едно място. Винаги обичам нови неща, нови места, нови хора, нова музика. Идеята ми за моята музика е да звучи малко по-различно, да не е клиширана, да е нова.“ – потвърждава нашите усещания той.

Музата Иван Гърбачев открива в смисъла: „Вдъхновявам се от толкова много музиканти и изпълнения, че не бих могъл да ги изброя. Вдъхновявам се от личности, дори един спортист би ме вдъхновил да напиша нещо.“

Щастието намира в семейството: „Истински ме вълнува и ми е скъпо моето семейство – роднините и близките, които ме подкрепят и обичат. Те ме правят щастлив, с тях се чувствам добре и това ме зарежда.“

Силата набира в трудностите: „Сами знаете каква е обстановката и отношението към музиката като изкуство. То прави така, че да ни е трудно. Сам се бориш, но това не ме обезкуражава, продължавам напред и се боря.“

Мечтите му са големи и благородни: „Мечтая за много възвишени неща – световен мир, любов и разбирателство между хората, за повече гласност на музиката.“

Своя глас за музиката Иван Гърбачев дава в албума си Time Lapse, отпечатан на диск и достъпен и чрез платформата CD Baby.

Чрез описанието му на откриващата албума пиеса се убеждаваме още веднъж в изводите си за неговата музика и неговия характер. After You – „След теб“ – е за това какво се случва, когато един човек си замине от живота ти и какво остава след него. Щастливо или тъжно преживяване? „Щастливо, разбира се! Няма тъжни преживявания!“.

• Интервюто на Таня Иванова и Светослав Николов с Иван Гърбачев можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

„Пловдив джаз фест“ се организира от Мирослава Кацарова чрез нейната компания „Блу Ем“ и се осъществява с подкрепата и партньорството на Общинска фондация „Пловдив 2019“. Фестивалът е част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. Джаз ФМ е медиен партньор.

Направил операта популярна сред широки аудитории, привнасяйки поп елементи в своите изпълнения, прочутият италиански тенор Алесандро Сафина идва за първи концерт в България. Събитието ще е със съпровода на Софийска филхармония и ще се състои на 16 ноември в Зала 1 на НДК.

От 9-годишна възраст Алесандро е започнал да се занимава с оперна музика. Малко след постъпването си в консерваторията „Луиджи Керубини“ във Флоренция младият певец започва да обикаля Европа, изпълнявайки главни роли в едни от най-известните оперни произведения. В средата на 90-те Сафина започва да работи в нов жанр – поп опера, добавяйки към своя академичен вокал елементи на поп, соул и мюзикъл.

Тогава започва съвместният му творчески път с известния италиански музикант и продуцент Романо Музумарро, с когото през 2000 г. записва първия си сингъл La sete di vivere, а след това – и албума Insieme a te. Сингълът е 14 седмици на първо място в радио класациите на Холандия и е лидер по продажби в различни музикални платформи. Албумът Insieme a te е издаден в повече от 30 държави, станал е златен в Бразилия и Тайван, както и 4 пъти платинен в Холандия само няколко месеца след появата му.

Алесандро Сафина има зад гърба си множество сътрудничества с велики артисти като Хосе Карерас, Андреа Бочели, сър Елтън Джон, Юън Макгрегър (в саундтрака към филма „Мулен руж“), Сара Брайтман, Петра Бергер, Род Стюарт, американската рок група The Pretenders и други.

На първия концерт на Алесандро Сафина в България ще имаме удоволствието да се насладим на класически и кросоувър изпълнения на Santa Lucia, Besame mucho, Luna, Guarda che luna, Libertango, Canzone per te, Incanto и други. Джаз ФМ е медиен партньор.

„Манхатън трансфър“ ще пеят за първи път у нас в зала „България“, а техните следовници от група „Спектрум“ ще ни подготвят за преживяването с 40-минутен концерт. Събитието, което дълго ще помним, ще се проведе на 12 ноември и е организирано от „Ню медиа студиос“, а Джаз ФМ е медиен партньор. След като направихме петима слушатели щастливи с покани за концерта, през следващите дни ви даваме възможността да спечелите атрактивни награди – пет диска с новия албум на групата – и да станете съавтори на концерта (по-долу ще видите как).

Алън Пол от „Манхатън трансфър“ пред Джаз ФМ през 2012 г.:

Каква е емоцията, с която се обръщате към слушателите, че те толкова ви обичат?
Според мен говорим за нещо извън рамките на нашата група, за самата природа на хармонията. Хармонията привлича хората. Тялото ни е механизъм, който реагира на вибрации. Хармонията, дали излъчвана от нас или от другаде, се свързва с инстинктите ни.
И още в публикацията на сайта ни: „40 години хармония“

Близо половин век „Манхатън трансфър“ са лидери в акапелната музика, а спойката между членовете е толкова силна, че промените в състава са само няколко – от 1979 г. членовете са в неизменен синхрон до смъртта на Тим Хаузър през 2014 г.Сега групата има нов вокалист – Трист Кърлес, който с огромно уважение и отговорност подхожда към мисията на групата. Формацията гостува в София с новия си албум The Junction, вдъхновен от Tuxedo Junction на Глен Милър – пиеса, която „Манхатън трансфър“ пресъздават във вокален вариант през 1975 г. Всички инструментални аранжименти са на Мервин Уорън – петкратен носител на наградата „Грами“ и много обичан като един от оригиналните членове на Take 6.

В групата, която ще акомпанира на вокалистите на концерта в София, са трима изявени музиканти с дългогодишна самостоятелна кариера: на пианото е Ярон Гершовски, който е музикален директор на състава, на баса свири двукратният носител на наградата „Грами“ Борис Козлов (ръководител на Mingus Big Band, свирил с Майкъл Брекър), а на барабаните е Рос Педерсън, чиято кариера следим, откакто го чухме в Snarky Puppy през 2006 г.

Ярон Гершовски пред Джаз ФМ:

„Да слушам хубава музика и да й се възхищавам - това ме кара да искам да бъда още по-добър в работата си.“
Пианистът и музикален ръководител на „Манхатън трансфър“ разказва за кариерата си на солов изпълнител и на член на бележитата формация.

През дългите години на новаторство и нестихваща популярност „Манхатън трансфър“ печелят редица награди „Грами“, а през 1981 г. стават първите музиканти, носители на отличието и в джаз, и в поп категориите. Историята на групата се преплита и с българската музика – Милчо Левиев аранжира за нея пиесата на Чарли Паркър (The Word Of) Confirmation и е номиниран за „Грами“ за най-добър вокален аранжимент. В песента, създадена за албума Mecca For Moderns от 1981 г., на пианото е Милчо Левиев, на барабаните – Стив Гед, а самият създател на вокализата – Джон Хендрикс, участва със скат соло. „Това бе много силно музикално партньорство. Той свиреше феноменално. Впечатли ме бързото темпо на неговата работа. Бе невероятно как той чуваше звученето на инструмента на Чарли Паркър и успя да го предаде под формата на вокални партии. Работата в студиото бе интересна, натрупахме богат опит, а също така бе и забавно. Получи се страхотно. Много доволни останахме. Много ценно преживяване.“ – разказа по Джаз ФМ за сътрудничеството с българския музикант Алън Пол.

През 1998 г. „Манхатън трансфър“ са въведени в Залата на славата на вокалните групи, а през тази година Националният съвет по музика на САЩ присъди на тях и на Чик Къриа най-високото си отличие – Eagle.

• В следващите дни чрез фейсбук страницата на Джаз ФМ ще дадем на петима слушатели по един екземпляр от новия албум на „Манхатън трансфър“, както и възможността да станат съавтори на концерта идната седмица. Кажете ни коя сред техните песни ви е любима и защо. Музикантите проявяват жив интерес към мнението ви и обещават да включат ваши фаворити в концерта си в понеделник. Ние, от Джаз ФМ, ще им предложим да изпълнят на българска сцена аранжимента на Милчо Левиев на (The Word Of) Confirmation.

Създателят на „Бели, зелени и червени“ и на Камерен ансамбъл „Филипополис“ Веселин Николов бе удостоен с орден „Стара планина“ първа степен. Отличието той получи от президента Румен Радев на церемония във вторник. Другите двама наградени бяха лекарят проф. Чавдар Славов, д.м.н., и радетелят за опазване на българския дух в Македония Панде Ефтимов (посмъртно).

С орден на гърдите си Веселин Николов чу думите на президента: „Казват, че там, където думите не успяват, говори музиката. Ако днес ние, българите, успяваме да разбираме езика на джазовата музика, това до голяма степен се дължи на безспорната дарба и амбицията на Веселин Николов. Като създател на първия професионален джаз бенд у нас, той се превърна в един от носителите на свободния творчески дух за цели поколения.“

Саксофонистът Веселин Николов създава първия щатен професионален джаз оркестър у нас на 1 октомври 1971 г. към Младежкия дом в Пазарджик. През годините част от състава са били китаристът Огнян Видев, басистът Пъшо Конов, барабанистът Радул Начков. Формацията новаторски съчетава свободни джаз импровизации с български фолклор. С това и с майсторството на своите изпълнения „Бели, зелени и червени“ са търсени участници във фестивали по цял свят – от Ню Йорк през Варшава и Москва до Делхи.

От името на Веселин Николов, на синовете на Панде Ефтимов и от негово име благодари проф. Чавдар Славов: „За мен тази награда е особено ценна, защото е символ на единението ни като нация – музикант, общественик, лекар – уж разнопосочни пътища, а представени заедно. Виждаме, че сме работи за едно – съграждането и достойнството на Родината. Медалите са върху нашите гърди, в ръцете на децата ни и внуците, но те са и поклон за нашите учители, близки, колеги и приятели, на всички, без които човек не би могъл да съгради нищо в живота си. Те са поклон пред българската държавност и нейните герои. Радвам се, ако образованието, здравеопазването, сигурността, екологията обединяват политическото мислене. Вярвам, че у нас, макар със закъснение, ще победят благородството и добротата, а грубостта и агресията ще останат в миналото. Затова са нужни усилия и както поетът е казал: „Посади фиданка, подай ръка на падналия, прокарай пътека до самотника, изправи се срещу негодника, не оставяй за утре добрите намерения, защото сега повече от всякога за нас е важно да спасим деня“.

Думите на благодарност на Веселин Николов към колегите му са: „За мен всеки един от вас е частица от този висок орден и вие напълно със своя труд и талант сте го заслужили. Заслужавате го и за това, което всеки един от вас е дал от себе си на хората за общото ни дело, както и за това, че ми гласувахте доверието си да бъда толкова време ваш лидер. Всички, надявам се, помните как винаги и колко високо носихме трибагреника на Родината ни навсякъде по света, където сме били. Примерите са неизброими, а това трябва да ни прави и сега заслужено горди.“

Проф. Чавдар Славов, д.м.н., въвежда в урологичната практика над 10 диагностични и над 15 оперативни методики, разработва 320 научни труда, 16 монографии и учебници, 13 рационализации и изобретения. Той заема ръководни позиции в Медицинския университет, Александровска болница и в Министерството на здравеопазването и споделя огромния си опит и чрез активна преподавателска дейност. Той бе удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.

Панде Ефтимов участва в патриотични групи, целящи независимостта на Македония, заради което прекарва общо 7 години в югославски затвори. Прокуратурата го обвинява в „българофилство“, за което се предвижда смъртна присъда, но го спасява активната публична защита в западния печат. Панде Ефтимов тайно заснема и уведомява българските власти за откритата каменна плоча с Битолския надпис на цар Иван Владислав. Записва и опазва множество фолклорни материали, допринася за издирването и възстановяването на българските военни гробища. Посмъртно той бе удостоен с орден „Стара планина“ втора степен.

Снимките са предоставени от администрацията на президента

Първият албум на Fingertone (Филип Александров – Фичо) и Malik (Майкъл Флеминг – Lexus) идва със съзерцателна музика, предразполагаща вглеждане в себе си и отваряне към космическата хармония. Тази музика е почувствана веднъж и след това дълго e осмисляна, за да достигне сега до нас на диск с предстояща премиера днес след 23 ч. в „София лайв клуб“.

„Бързо направихме песните, но отне време да ги финализираме. Сега дойде моментът и сме много доволни. Явно хубавите неща изискват време.“ – поглежда назад към изминалите години Филип Александров. Той е музикант, чието изкуство ни е познато от различни формации, включително Babyface Clan и Plastic Hi-Fi, както и от сътрудничествата с Белослава и най-вече с – Рут Колева. Една среща се оказва съдбоносна и преломна.

С Майкъл Флеминг преди повече от пет години го запознава DJ Ilko – музикант от групата Tri-O-Five, на която вокалистът е фронтмен. Идеята за съвместен албум се появява мигновено. Malik описва взаимността в основата на творческото им сътрудничество: „С Фичо споделяме еднакви музикални предпочитания. Беше много лесно да се свържем, когато решихме какво искаме да правим. И двамата сме фънки и грууви. Така стигнахме до Spiritual Funk to the Groove („Духовен фънк в груува“).“

Макар да е динамичен, албумът носи спокойствието, с което е създаден. „Имах много повече време и не трябваше да бързам. Когато работиш в студио, е голям плюс да имаш време да прецениш. А и предполагам, че имам повече опит и мога да изразя себе си по-добре в това, което искам. Знам по-добре отпреди какво искам да постигна.“ – обяснява Fingertone за дългото осмисляне на музиката. Върху искреността акцентира и Malik: „И аз, и Фичо споделяме това, което е вътре в нас – и ето го резултатът.“ Яснотата на музикалната идея и мирът в душите на творците правят за публиката света по-разбираем: „Не сме искали да напрягаме слушателите с много неща, но те са там, отдолу, и оставяме всеки сам да си ги намери.“ – описва проникновението Fingertone.

Spiritual Funk to the Groove двамата творци създават с уважение към любимата музика. „Този албум за мен е поклон към традиционния джаз и към фънка, музиката, която днес вече не се свири. Това е послание към артистите, че истинската музика никога няма да си отиде.“ – с убеденост в гласа заявява Malik.

Ако космосът отеква с въпроса, който си задават седем милиарда души: „Това ли е животът за мен?“, музиката в Spiritual Funk to the Groove осветява пътя, който сами ще извървим, взели живота си в своите ръце.

• Чрез бутона „Аудио“ можете да чуете интервюто на Светослав Николов с Филип Александров и Майкъл Флеминг от 7 ноември.

В сътворяването на Spiritual Funk to the Groove участват вокалистите Рут Колева и Елена Кокорска, барабанистът Деян Драгиев – Даката, саксофонистът Петър Момчев, китаристът Майк Делука, а барабаните програмират Боян Златков – Барона и Васил Вутев – Soulization. Албумът е реализиран с подкрепата на „Музикаутор“ по програмата „Културен фонд“.

Концертната премиера е на 9 ноември от 23 ч. в „София лайв клуб“. Слушателите тогава ще са първите, които ще могат да си закупят диска и ще чуят всички песни, изпълнени от Fingertone и Malik заедно с Рут Колева и Елена Кокорска и в инструменталната компания на Боян Златков – Барона (бас), Петко Дреников (китара), Деян Драгиев – Даката (барабани), Петър Момчев (саксофон) и Кирил Зафиров (тромбон). Събитието ще започне с диджей сет от 21:30 ч., а представянето на албума ще бъде допълнено и от още песни в дълга вечер на хипнотичната, съзерцателна и светла музика.

Дата на издаване: 9 ноември 2018 г.

Красиво е това, което се случва на сцената, и важно това, което отеква в душите, в поредицата от спектакли, в които вокалистът Васил Петров и продуцентът Маргарита Тошева ни отвеждат в атмосферата на Лас Вегас през 60-те. Чрез шоуто на сцената на Зала 1 на НДК възприемаме забавлението в чистата му форма – не като бягство от действителността, а като възможност да се отдалечим от проблемите, да съберем сили и, така подготвени, да се справим с предизвикателствата в живота. Хубавата музика и пищните танци ще създадат у нас духовната нагласа да постигнем щастието.

„Забавлението в изявите на Франк Синатра в Лас Вегас е свързано с изкуството – то те разтоварва и възвисява духовно, доближава те до Бога.“ – казва Васил Петров. След първото представяне на спектакъла миналата година, тази вечер от 20 ч. ще се насладим на продължението отново на сцената на Зала 1 на НДК. Sinatra: Vegas 2 ни очаква със суинг, джаз и боса нова, танци и гост-участници. Джаз ФМ е медиен партньор.

На сцената отново ще бъде специалният гост от Мисисипи Брус Джонсън, а дуетни партньори на Васил Петров ще са още Михаела Филева, Орлин Павлов и малката Валерия Стоянова. Ще акомпанира All Stars бигбенд, дирижиран от Антони Дончев. Кордебалетът от 12 балерини ще излезе с нови костюми с естествени щраусови пера и с модерни фракове. „Трябва да е пищен спектакълът!“ – обобщава Васил Петров. За визията на балета се грижи Кремена Халваджиян, режисьори са Румен Григоров и Алекс Борназ, а хореограф е Александра Енева.

В Sinatra: Vegas 2 звучат всички най-любими песни от първото издание на програмата, включени са и много нови. В също нов елемент Васил Петров, Брус Джонсън и Орлин Павлов се събират в диалог и шеги като на джемсешън. Това пресъздава типичната атмосфера в Лас Вегас през 60-те, което е директна препратка към прочутия Rat Pack на Дийн Мартин, Франк Синатра и Сами Дейвис джуниър. „Целта ни е хората да се потопят плътно в атмосферата на епохата, когато се е създавал шоу бизнесът.“ – посочва Васил Петров. Спектакълът отбелязва 120 год. от рождението на Джордж Гершуин и 20 год. от смъртта на Франк Синатра.

Началото тази година ще е още по-зрелищно – ако в първото му издание Васко ни въведе чрез филм, в който слиза от луксозен автомобил, във второто той се издига в небето над София отново с музикална тема от екшън филм.

Защо двамата творци очакват това събитие с такова нетърпение: „Има много какво още да покажем на публиката от тази тема.“ – казва Васил Петров, а Маргарита Тошева добавя: „Да преживеем отново това усещане и да доставим удоволствие на публиката.“

Това усещане преди година изпълни сетивата ни!

• Интервюто на Светослав Николов с Васил Петров и Маргарита Тошева можете да чуете чрез бутона „Аудио“.