Бразилският мултинструменталист Педро Мартинс, който през 2015 г. спечели китарния конкурс на Джаз фестивала в Монтрьо, направи дебюта си за Heartcore Records - лейбъла на известния китарист Кърт Розенуинкъл. Проектът, който се нарича Vox („Глас“), е втори албум в дискографията на Мартинс. Той работи по композициите през последните две години, създавайки 13 песни, в които рок звученето е подплатено от солидни джаз влияния. „Този албум е като книга с истории, които са се случили в живота ми. Това, което чувате, всъщност е моят вътрешен глас, разказващ истории чрез музиката.“ – казва Педро.

Двамата с Кърт Розенуинкъл се познават добре. Педро Мартинс свири в албума на китариста Caipi (2017 г.), а през последните години концертира с групата на американеца. Розенуинкъл създаде своя независим лейбъл, уморен от отказите, които получава, защото музиката му не успява да се впише в нечии представи и търговски намерения. „Отхвърлям идеята, че музиката е само средство за продаване на други продукти без сама по себе си тя да има стойност.“ – написа Кърт през април 2017 г. в своята фейсбук страница и допълни: „Ще създам своя собствена марка, която ще съществува в името на хуманността и музиката.“

В новия си албум Vox Педро Мартинс свири на китара, пиано и синтезатори, бас, барабани, перкусии, флейта и също така пее. Дискът е записан с участието на самия Кърт Розенуинкъл и специални гости, сред които - саксофонистът Крис Потър, пианистът Брад Мелдау, барабанистът Кайл Крейн, чието име нашумя след изявата му като дубльор във филма на Деймиън Шазел „Камшичен удар“.

Vox е изпъстрен с поетични истории, хубави мелодии и атмосфера на безгрижие и радост от живота. Макар че в някои моменти напомня на албума на Кърт Розенуинкъл Caipi, проектът на Педро Мартинс не е лишен от собствена идентичност и очарование. Младият музикант, който в момента е на 25 г., има огромен потенциал за разгръщане, който ще следим с интерес в следващите години.

Дата на издаване: 8 февруари 2018 г. от Heartcore Records

Наричат Марио Бионди певеца с най-отличителния и чувствен глас в съвременната соул музика, определят го като достоен наследник на Бари Уайт не само заради тембъра, но и заради съблазнителното усещане, което се носи от музиката му. Във всичко това ще се убеди българската публика на 18 октомври в Зала 1 на НДК. Бионди пристига в София по покана на Национален дворец на културата и Фондация „Аполония”, а събитието е част от актуалното турне на изпълнителя.

През последните години Марио Бионди се наложи като международна звезда с многобройни концерти в най-престижните музикални зали по света, сред които и Royal Albert Hall в Лондон. Бионди има зад гърба си 9 албума, като последният от тях излезе през март миналата година и носи заглавието Brasil. По случай издаването на проекта певецът реализира супер успешно турне, включващо 24 концертни града.

Музика за мечти в Brasil на Марио Бионди

Билети за концерта на Марио Бионди в Зала 1 на 18 октомври можете да закупите от касите на Билетен център – НДК и онлайн на tickets.ndk.bg и eventim.bg. За най-големите почитатели на вокалиста организаторите предвиждат ВИП билети в ограничен брой. Притежателят им ще има възможност да се потопи в атмосферата на събитието, възползвайки се от отделен вход за концерта през Клуб 1, специално посрещане с коктейл и музикално оформление и места с отлична видимост.

Снимка: от фейсбук страницата на Марио Бионди

Пристигнал в Съединените щати през 1971 г. талантливият, неуморен и вечно търсещ Милчо Левиев го очаква нелесен път, преминал през създаването на блестящи пиеси, участието в брилянтни проекти с най-големите имена в света на джаза, възнаграден със златна плоча и номинации за „Грами“. Солова кариера, собствена група Free Flight, партньорства с Били Кобъм, Ал Жеро, „Манхатън трансфър“, Чарли Хейдън, Дейв Холанд, Рей Браун, Питър Ърскин, Рей Чарлз, Еди Даниелс, Майкъл Френкс, Бърт Бакарк, Жоао Жилберто, Клеър Фишър, Лейни Казан и много, много други бележат този път… За всичко това разказваме в днешното издание на „Джаз истории“.

Дон Елис го насърчава в неговата всеотдайност към изкуството: „Това го считам за най-голям успех – музика, която аз искам“

Още с встъпването си в оркестъра на Дон Елис Милчо Левиев е на сцената. Той поема на турне, от което е издаден албумът Tears of Joy. В него влиза написаната от Елис пиеса Bulgarian Bulge по изпратената от Милчо Левиев от България плоча със запис на Криво садовско хоро. Ръководителят оставя само едно соло – изпълнява го новодошлият български музикант. В репертоара е и Blues in Elf, която Дон пише специално за Милчо. Две години по-късно за албума Soaring Милчо Левиев композира „Сладка питка“ по „Полегнала е Тудора“. А преди това, в Connection, основан на написаната от Дон Елис основна тема към култовия филм „Френска връзка“, Милчо Левиев аранжира две песни – Superstar на Ендрю Лойд Уебър и Тим Райс и Alone Again (Naturally) на Гилбърт О’Съливан. В ревюто си за албума авторитентият критик Ленард Федър пише: „Многоликият Милчцо Левиев, който за мен е българският Джаз пианист на месеца, внушава библейско звучене в Lean on Me на Бил Уидърз. Неговият аранжимент на Superstar е връхна точка в целия албум.“

Първите си стъпки в САЩ Милчо Левиев извървява със съвет, даден му от Дон Елис, който подкрепя неговото кредо за музиката – абсолютна всеотдайност в полза на изкуството.

Дон Елис казваше простички неща, като Майлс. Веднъж говорехме за това, че понякога доходът на джазовия музикант не е достатъчен и трябва да свири друга музика. Той каза: „Аз имам едно верую – първо слагам музиката и изкуството, а парите идват на второ място, макар че са важни. Един композитор, изпълнител, певец, трябва да се старае чрез мениджър или сам да постигне най-многото възможно, щом вярва в това. „Но аз няма да изменя на това, което правя, за пари.“

Веднъж от една звукозаписна компания ми предложиха аванс от 80 000 долара, за да им стана артист. Това беше фирмата на сина на Лорънс Уелк – много прочут богаташ, който водеше забавен оркестър. Харесваше моята музика: „Ти имаш страхотен потенциал, но забрави тези работи. Джаз пак ще свириш, но нека да направим нещо друго…“ И ми изпрати един много дебел договор. Дадох го на адвокат, който ме посъветва: „Трябва да решиш. Тук с по-особени изрази пише, че трябва да свириш точно каквото и както ти кажат. Ако нещо не им хареса, ще го поправиш, както те ти казват. Те ще ти казват как ще се обличаш.“ Готвели ми да стана поп артист. Обадих се и отхвърлих предложението: „Не.“ „Ти луд ли си?!“ „Да, луд съм!“ – и го отказах. Предложиха ми и можех да забогатея и да умра от мъка.

Аз не мога да правя нещо, в което не вярвам. Някои музиканти могат, и то много добри. Но те артисти не стават. Артистът е човек, който успее да изрази себе си, а не да имитира ситуацията наоколо, за да се харчи музиката. Както беше посочил един критик в Америка защо не се приема новата музика: „Страхът от неизвестното.“ Хората искат да чуят това, което им прилича на нещо познато. Сложиш други акорди, други ритми – става различно. Затова неравноделните тактове толкова време ги отхвърляха. Първо казаха, че джаз от това не може да се прави. Всяко ново нещо винаги в историята на изкуството е посрещано по този начин. Това го знаех от рано и знаех жребия, който съм хвърлил. Аз не съм изненадан. Но не мога да се оплача, че съм останал някога без пари. Дори като пристигнах, ми помогнаха със заем, който върнах. Но да съм изпаднал, да съм гладен и да нямам пари за наем – никога.

За най-големия успех научих от Стан Гец: „Днес можеш да бъдеш първи в „Данубийт“, другия ден може да те няма там. Важното е да се задържиш в музиката.“ Казах му: „Не съм работил и един час за пари нещо друго, освен музика, и съм се хранил от 17-годишна възраст като студент, без да се наложи да правя нещо друго.“ Това го считам за най-голям успех – музика, която аз искам. Това е огромен успех! Това е успехът на човек – да бъде доволен от себе си. А да живееш живот на лицемерие – това за мен не е възможно. Някои могат да го правят и те остават много добри музиканти – но те са занаятчии. Истинският занаятчия се цени много, защото не е лесно да станеш добър занаятчия, и то в джаза. Там е дори най-трудно.

За комерсиалната музика ще ви кажа нещо друго – има хубава комерсиална музика. Разбира се, че ще продаваш – ако не продаваш, от какво ще живееш? И тук не става дума само за пари – ти имаш и по-голяма аудитория. Както Хърби Хенкок направи Chameleon…. Той имаше хубави албуми, които се продаваха повече, защото заимства от поп, хип-хоп, рок музиката. Тогава каза: „Не мога да разбера какво грешно има човек да иска музиката му да се чуе от повече хора.“ Тук не е въпрос за пари – артистът иска да комуникира. Защо да съм горд, че един малък елит ще разбира моята музика и може би след 100 години ще стане интересна? Защо да правя музика, която малко хора да разбират и да чуват? Музиката е език. Колкото и модерен да е, трябва да говориш така, че хората да те разберат.

Духовната връзка на Дон Елис с Милчо Левиев е толкова голяма, че при тежко заболяване, когато смята, че е на смъртно легло, Елис вика при себе си медицинската сестра и й продиктува имената на шестима души, на които трябва да каже, че той страшно много ги е обичал. Един от тях е Милчо. На Дон Елис той посвещава „Песента на Дон“ Pavane for a True Musical Prince, която през годините изпълнява с групата си Free Flight, аранжира за LA Gospel Choir, записва в студиото с Вики Алмазиду и през 2006 г. включва в албума си Multiple Personalities с музиката на Дон Елис, заедно с Blues in Elf и още 11 песни. През 2003 г. той я изпълнява на живо в Солун с Вики Алмазиду, Били Кобъм и Йотис Кьорцоглу от Human Touch и така удря един клавиш на пианото, че от пръста му потича кръв: „Това е знак от Дон.“ – казва Милчо.

С Били Кобъм в студиото, до Монтрьо и по целия свят

Концерт в Солун с Били Кобъм и Вики Алмазиду

Концертът на Милчо Левиев в Летния театър в Солун е първата му среща на сцената с Били Кобъм, след като двамата работят заедно през 1975 г., свирят в Монтрьо и Лондон, откъдето имат издаден албум – Shabazz. Свързва ги Джордж Кейбълс – другият любим пианист на Арт Пепър.

Най-много като партньори научих от Дон Елис, Арт Пепър и Били Кобъм. Усвоих модерната електронна музика – имах пет кийборда. Тогава нямаше полифонични синтезатори, а беше само един тон. Затова имах няколко синтезатора и свирех с две ръце – като Джо Завинул. На Били Кобъм за мен му казал Джордж Кейбълс, което аз не знаех. И един ден в Лос Анджелис звъни телефонът: „Били Кобъм е. Свободен ли си да дойдеш в Ню Йорк, ако нямаш работа?“ А аз тогава нямах постоянен ангажимент. „Имаме много важен концерт, а Джордж се разболя.“ Аз пък докарах Глен Ферис – той свиреше със стария суингаджия Хари Джеймс и беше много притеснен, защото е модерен. Като дойде на първата репетиция, започваме, а той свири налудничави работи с този тромбон. Били на барабаните ме святка през очилата. В почивката питах Глен Ферис: „Искаш ли да вземеш тази работа? Престани да свириш тези глупости!“ И във втората част на репетицията свири страхотно и Били се успокои. С него ходихме навсякъде…

С Глен Ферис

От концерти в Монтрьо и Лондон излиза Shabazz, студийни албуми са Total Eclipse и A Funky Thide Of Sings, в който Милчо Левиев прави аранжимента на Sourcery на Били Кобъм, както и на Moody’s Modes – пиеса, на която е съавтор. В групата са Глен Ферис, с когото Милчо Левиев се познава от оркестъра на Дон Елис, а също и Джон Скофийлд, Майкъл Брекър, Ренди Брекър. Както казва Ренди Брекър: „Милчо превеждаше въображението на Били на музикален език, за да можем да го разберем и осъществим в музика.“

С Ренди Брекър на Джаз фестивала в Ниш

Отново български фолклор с Аирто Морейра

Били Кобъм е продуцент на албума на Аирто Морейра Virgin Land, в който отново прониква любовта на Милчо Левиев към българския фолклор.

С Аирто записахме Lydian Riff и Peasant Dance за албума Virgin Land – „Девствена земя“. На концерти в клубове той много настояваше да обявява заглавието на български и ме молеше да го уча как се произнася. Той е човек, който с едно дайре може да направи концерт… С него свирихме много в Америка – обиколихме цялата страна със съпругата му Флора – те са винаги заедно. С нас беше и саксофонистът Джо Феръл.

Рей Браун и Питър Ърскин са в триото на Милчо Левиев

С Рей Браун Милчо Левиев е приятел от групата на Дон Елис.

С Рей Браун и Питър Ърскин направихме албум под мое име. Обади ми се един японец да ме покани да направим трио албум с японски лейбъл. Казах му, че нямам трио. „Вече имате.“ – отвърна той: „Питър Ърскин и Рей Браун. Осигурили сме ги. Искаме само стандарти.“ Попитах дали не мога да включа поне една оригинална композиция. Позволи ми. На кавърите направих аранжименти, за да не звучат както обичайно се свирят. В студиото се притесниха: „Г-н Левиев, излизате от основната линия.“ Е, как да не излизам, като иначе ще ме хване клаустрофобията. Ако не изляза навън, се задушавам, да седя все в едно… Те го харесаха, издаде се.

С Питър Ърскин в Русе

В албума, озаглавен What’s New по пиесата на Коул Портър, влиза оригиналната композиция на Милчо Левиев Soup of the Day. След промените и Питър Ърскин, и Глен Ферис, и Били Кобъм, и Аирто Морейра, и Ренди Брекър идват у нас благодарение на Милчо Левиев, като някои се включват и в майсторските му класове в „Нов български университет“ и в гала концертите. А второто му завръщане в България през 1982 г. е с партньора му в групата Free Flight Джим Уокър.

Милчо Левиев създава с Джим Уокър феноменално успешната Free Flight, сливаща класиката и джаза

Free Flight е най-голямото достижение в кариерата ми. Там са обвързани класика и джаз. Първо имаше класическо дуо, а Джим Уокър е свирил на саксофон в гимназията. Навремето във всички училища – от средно до висше – имаше два бенда – A и В. По-готините бяха в Band A. Навсякъде имаше и симфоничен оркестър – нали учениците и студентите трябва да се учат? Сега това вече го няма. Образованието няма нищо общо с това, което беше навремето. И в България ги имаше преди, но сега не зная какво е останало – дано да има такива неща!

Групата Free Flight създадохме през 1981 г. Джим Уокър ме откри, научил и че свиря и класическа музика. Дойде да ме слуша в един джаз клуб, много ме хареса и предложи да направим дуо: „И аз се опитвам да свиря джаз, но досега не съм излизал от класическата музика. Свирих малко на саксофон, когато бях много млад, в гимназията. Сега на флейта зная, че е по-друга работа, но като започнем, аз ще започна леко да импровизирам. Ще свирим класическа музика и може би една-две „освободени“ пиеси, като джаз.“

Постигнахме голям успех! След това и двамата решихме, че ще е добре да създадем квартет с барабани и бас. През 1982 г. LA Times ни обяви за „Джаз комбо на годината“. След това два пъти един след друг се явихме в „Шоуто на Джони Карсън.“ Като ни чу, така се слиса, че веднага предложи: „Момчета, може ли да дойдете и утре?“ Това никога не се е случвало – един и същ гост да се появи в два последователни дни. Джим Уокър имаше чувство за хумор: „Да, да, но трябва да питаме нашия адвокат.“ А публиката умря от смях. И Джони Карсън се смя. Водещ като него няма досега.

В репертоара на Free Flight влизат аранжименти основно на Милчо Левиев на класически пиеси, както и негови оригинални пиеси като посветената на Дон Елис Pavane for a True Musical Prince, отгласът от България с Peasant Dance и Con Mucho Gusto, както и изповяданата любов към класиката и джаза в пиесата For Frederick and Bill, посветена на Фредерик Шопен и Бил Еванс.

Групата Free Flight се разпада заради прекомерната амбиция на съоснователя Джим Уокър. През 1983 г. властите допускат Милчо Левиев да се върне за трети път в България, но този път, за да е до майка си, която е тежко болна. Тя почива през 1985 г., когато на музиканта не му е позволено да влезе у нас. Но завръщайки се в Америка през 1983 г., разбира, че Джим Уокър е успял да го отстрани от Free Flight.

Временното разтуряне на групата – защото той после си я възстанови – дойде главно от естетическа и артистична гледна точка. Джим Уокър искаше да прави нещо като Яни и Клайдерман: „С тази елитна музика няма да натрупаме пари.“ „Ти какво искаш да направим?“ „Ще ми се смееш, но искам стадиони да напълня.“ „Ти, с тази тънка флейта?… Поне на саксофон да свиреше. Пееш ли?“ „Ти не можеш да разбереш, виж какъв успех имаме!“ Как ще се появим с този успех на стадиона?! Ние сме главно акустична група – само понякога използвах едно „Фендер“ пиано: „Тези хора излизат на стадиона със синтезатори, ти ще ги плашиш с тази флейтичка…, тънка флейтичка.“ – казвах му аз.

Постепенно стана ясно, че пътищата ни се разделят. Веднъж имахме много важно участие в телевизията. Като подгряващ акт ни сложиха един комик с такъв глупав хумор, че аз се отказах: „Не, не! Да си го слагат някъде другаде! Ние ще свирим след това Бах, а той разказва смешки като чалга. Лош вкус!“ Започнахме едни кавги… Намалиха участието на комика – само две шеги да каже и да ни представи. Така и стана.

Но Джим Уокър не осъзнаваше това и направи много голяма нечестна постъпка. Връщам се през 1983 г., след като бях в България при майка ми, вече две години имаме страшен успех – 1982 и 1983 г.; през 1981 г. бяхме само дуо с класическа музика и свирехме в малки салончета. Но с идването на големия успех мисля, че Джим Уокър реши, че може да води групата сам. Намери много добър пианист, който свиреше дори с Дейвид Бауи – всичко можеше да изсвири, но беше от тези „занаятчии“. Да се прави фюжън от класика и джаз не е като да „джазираш“ Бах. Те пропаднаха като група. Ако бях останал, ако бяхме се разбрали с този човек… Но не мисля, че щяхме да се разберем – той настояваше на тази концепция. Беше напуснал Филхармонията на Лос Анджелис като първи флейтист, когато вземаше по 70 000 долара на година, а ще се храни с джаз! Тази сума тогава се равнява на 700 000 долара сега. Напусна филхармонията, за да свири по стадиони с флейта… От тогава не си говорим.

Той зад гърба ми вече направил комбината, без да ми каже. Аз се връщам след един месец в България и чета в „Лос Анджелис таймс“: Milcho Leviev Flew from Free Flight – „Милчо Левиев излетя от Free Flight“. И пише, че Джим Уокър казал на Ленард Федър, че вече не искам да свиря с квартета, защото съм търсел друга кариера. Пълна лъжа! Обадих се на Джим да го питам какви са тези глупости. „Не мога да говоря. Говори с адвоката ми.“ – и ми затваря телефона. От тогава не съм му проговорил и дума.

Спечелих делото. Доста дълго време всеки месец ми плащаха по 1 000 долара. Първо изгуби пари и второ изгуби своята група, защото двамата съвместно бяхме ръководители. Като Уейн Шортър и Джо Завинул, Тад Джоунс и Мел Луис. Като гледам обаче и дуата все се развалят, защото там пък има друг спор – чие име да е първо на афиша. Сменяйте го – един път на единия, на следващия – на другия. Може ли такова нещо?! Да развалиш група заради името… Като че ли това е най-важното нещо – нали името ти е там?

Албумът на групата Free Flight – The Jazz/Classical Union се продава в тираж от над 20 000 – толкова необичайно голям е интересът към него.

Албумът е промоция за концертите – от там се храни музикантът. Ние не сме като в поп музиката, да взимаме големи пари от проценти отпродажбите на плочи. Това, както беше с Free Flight – да продадем 20 000 копия от джаз албум, се считаше за голямо постижение. Продават се по 10 000, 5 000, понякога 1 000…

Златна плоча с Ал Жеро

The Jazz/Classical Union на Free Flight започва с аранжимента на Милчо Левиев на Blue Rondo à la Turk. Година по-рано той е аранжирал тази пиеса на Дейв Брубек за албума на Ал Жеро Breakin’ Away. Това е албум-пробив, който постига златен статус на продажби, а вокалистът получава две награди „Грами“ – едната – за най-добро джаз вокално изпълнение на вокалист за (Round, Round, Round) Blue Rondo à la Turk.

Той беше награден с „Грами“, а аз, тъй като съм пианист и аранжор на Blue Rondo à la Turk, взех златна плоча. Това беше голямо постижение! Самият Брубек падна от кеф. Обади ми се: „Имам други композиции, които искам ти да направиш...“

За участие в албума го кани колегата от оркестъра на Дон Елис Джей Грейдън. Ал Жеро, който харесва таланта на Милчо Левиев, веднага приема.

Джей Грейдън е голям китарист – свиреше в оркестъра на Дон Елис, а след това напусна, за да стане продуцент. Влезе в Atlantic, където му поверили да продуцира Ал Жеро. С него пък се бяхме запознали на джем – аз свирех и той много ме хареса, затова и сега веднага приел да участвам. Грейдън му се обадил: „Знам, че искаш да вокализираш Blue Rondo – имам човека.“ „Кой е?“ „Милчо Левиев.“ „Е, това е!“ – веднага се съгласил Ал. Записахме и други неща, които не влязоха в този албум. Ще ги издадат един ден. Направихме още един мой аранжимент, който не издадоха, защото станаха много хубави песни и трябваше да се изберат най-хубавите.

Албумът Breakin Away дава на Ал Жеро световна слава. Но още преди той да оглави класациите, в момент на финансово затруднение Милчо Левиев отказва ангажимент да стане пианист на Ал Жеро на предстоящото му турне, тъй като той предложил малка цена.

Отначало те не знаеха дали албумът ще е успешен – трябва да го пуснеш, да го пробваш. Аз бях малко над 40 години: „Такова предложение на едно младо момче…“ „Милчо, много добре знам, но просто няма пари, аз самият нямам пари, иначе бих ти дал от мен.“ „Хайде да го оставим тогава за друг път.“ И той намери пианист, после му казах: „Ал, много добър пианист избра.“ „С теб щеше да е друго.“ – отвърна той.

Тогава бях беден като църковна мишка. Имал съм моменти на бедност – не точно бедност, плащал съм си сметките, но изведнъж – няма работа… Когато Дон Елис ме нае на работа, ме предупреди: „С бигбенда има работа общо два месеца в годината.“ Три турнета по три седмици… „Трябва да си намериш работа.“ „Каква?“ „Ще преподаваш.“ Започнах да преподавам, в един мексикански оркестър свирих, нелош, латино, за танци. Басистът можеше да свири само в една гама – до мажор, всичко свирехме в нея. Веднъж казах на шефа: „Не може някой път да не отидем в друга гама!“ Той отвърна с въпрос: „Това хората танцуват ли го?“

Неразбирателството с Кармен Макрей е последвано от оставка

Бях с Кармен Макрей, и от там се „чупих“. Докато свиря соло, ми прави забележка, че много ноти съм свирел. На другия ден свиря много малко: „Ти да не си Каунт Бейси?! Свири както трябва.“ Издържах един месец: „Кармен, подавам си оставката.“ И тя като в Радио София: „Ти не можеш да си подадеш оставката от мен!“ „Как да не мога?“ „Никой досега не го е правил.“ „Сега имаш случай.“

Номинация за „Грами“ с аранжирана за „Манхатън трансфър“ пиеса на Чарли Паркър

През 1983 г. „Манхатън трансфър“ стават първата група с награди „Грами“ в категориите за поп и за джаз музика, а аранжиментът на Милчо Левиев на (The Word of) Confirmation е номиниран за престижното отличие. За работата си с Милчо Левиев през 2011 г. пред Джаз ФМ вокалистът от формацията Алън Пол разказа:

Това бе много силно музикално партньорство. Той свиреше феноменално. Впечатли ме бързото темпо на неговата работа. Бе невероятно как той чуваше звученето на инструмента на Чарли Паркър и успя да го предаде под формата на вокални партии. Работата в студиото бе интересна, натрупахме богат опит, а също така бе и забавно. Получи се страхотно. Много доволни останахме. Много ценно преживяване.

Продуцент и на този албум бе Джей Грейдън, който осъществи връзката. Много се зарадвах. Събрахме се и той каза, че искат да аранжирам Confirmation на Чарли Паркър. „Многогласие?“ „Да, ти си в тази работа.“ Това обичах да правя, защото вече бях написал Don’s Song за вокален ансамбъл. Като занаятчия съм обигран в писането не толкова на солови песни, колкото на ансамбли и хорове, като LA Jazz Choir. Направих Confirmation. Техният албум се казва Mecca for Moderns – „Спасение на модерните хора.“ Стана много хубав албум.

И още една номинация за наградата „Грами“ с албума From All Sides на LA Jazz Choir

LA Jazz Choir ги знаех. Запознах се с диригента им Джери Ескалън. Много готин човек, преподавател в един от университетите на Ел Ей. Хорът беше съвсем млад – той го беше създал само преди две години. Чу за моите работи и ме покани да аранжирам. Един негов приятел, който е бил в България, го попитал защо да не направят песен, в която хорът да пее на български език. Беше намерил едно страхотно стихотворение – „Сбогуване“ – Farewell, което след това се разбра, че е от близка на Тодор Живков – Маруся Марчевска. Това е снахата, която избяга – те първо не пуснаха детето, но след това й го дадоха. Оказа се, че е доста опак човек и след това не направихме нищо друго.

Песента стана много сполучлива и те много точно произнасят българските думи. Записахме три мои неща: Don’s Song, For Frederick and Bill, които първо бяха инструментални пиеси, а след това ги направих вокални – за ансамбъл, както и за соло. Песента Don’s Song Вики Алмазиду я пее в синия албум. Тази песен първо беше за соло, след това я направих за ансамбъл и сега върви много добре. Дори едно печатно издателство – на Университета на Северно Колорадо, издаде партитурите – струват към 40 долара. Записите ни станаха сполучливи, но за съжаление хорът се разтури пак поради липса на средства. Съществуваха към 5 – 6 години, направиха 4 албума.

Албуми и концерти с Чарли Хейдън и Дейв Холанд

От сътрудничеството на Милчо Левиев с Чарли Хейдън се ражда партньорство с Дейв Холанд.

С Чарли Хейдън имахме дуо и направихме албума First Meeting, който сега се намира трудно. Записахме го в едно студио, но нямахме пари да го издадем. Проблемът беше, че Чарли искаше много пари – той беше страхотно известен, може да се сравни с Орнет Коулман, с кого ли не… Едни японци чули албума, дадоха пари и го издадохме. Дадохме на Чарли най-много пари, а продуцентът и аз взехме по-малко – това не е хубаво, но важното е, че албумът излезе.

Продуцентът – американец от японски произход – каза, че трябва да направим турне в подкрепа на албума, но не могат да платят огромния хонорар, който е поискал Чарли Хейдън. Намери за басист Дейв Холанд. С него направихме две турнета и издадохме два албума – The Oracle („Пророкът“) и Up & Down, който преиздадоха.

С Йотис Кьорцоглу и Питър Ърскин

Сътрудничествата са безброй…

Работих с един огромен певец – Еди Джеферсън, който вокализира сола на Чарли Паркър. Не съм работил с друг певец, който не ти казва в каква гама пее песента. Бяхме заедно в клуб The White House на океана. Пак в последния момент репетиции: „Еди, кажи ми в какви гами да ги свиря.“ „Която гама ти е удобно, бейби, аз съм певец, аз във всяка гама мога да го изпея.“ А имаше трудни пиеси като Lush Life… Аз с друг такъв певец не съм работил! Този човек го застреляха погрешка на излизане от джаз клуб в Чикаго, когато някакъв мафиот го объркал за друг човек… Много съм горд от работата си с него, той е важен!

И други ще спомена. Бърт Бакарак – знаете всичките му хитове… Raindrops Keep Fallin’ on My Head го направих в пет четвърти. Той ме нае за концерти с негова музика, в който дирижираше голям оркестър в Хюстън, Тексас. Работихме месец и си останахме близки след това. Когато организирах концерт на учениците на Дон Елис в почит към него, Бърт Бакарк дойде. Представих го на публиката: „Понеже нямаме аранжимент, ще изсвиря нещо в негова чест.“ Като засвирих Raindrops Keep Fallin’ on My Head в пет четвърти, той умря от смях. „Ние така свирим.“ – му казах. Както казваше Дон Елис: „Ние като свирим в четири четвърти, го мислим като пет четвърти, но махаме един бийт.“ Той е огромна личност – Бърт Бакарак.

Имам и запис с Рей Чарлз в неговото студио. И други има велики, с които съм свирил…

• Разказът на Милчо Левиев можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
• „Джаз истории“ се излъчва по Джаз ФМ в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч.
• Своите джаз истории можете да ни разкажете на istorii@jazzfm.bg

Към предходните издания на „Джаз истории“ с Милчо Левиев можете да се върнете в секцията „Интервюта“ на сайта ни:

Първа част: Ученик на Панчо Владигеров и ръководител на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия, музикантът събира в изкуството си джаз, класика и фолклор

Втора част: С естрадния оркестър на Българското радио и телевизия – изпълняван и забраняван

Трета част: Единение на класиката и джаза

Четвърта част: „Джаз фокус’65“ озвучава филми-сатири за кинопрегледите, печели Наградата на критиката от Монтрьо, има малко изяви у нас, но изнася над 100 концерта в Западна Германия

Пета част: Нови забрани в България, а пътят към САЩ става все по-широк

Всички снимки са от личния архив на Милчо Левиев

Над 70 университета, пансионни училища и езикови лагери ще бъдат представени на изложението „Световно образование“, което ще се проведе на 23 и 24 февруари в София (в НДК от 10 до 17 ч.) и на 26 февруари във Варна (в хотел „Черно море“ от 11 до 18:30 ч.) Участниците ще могат да се възползват от възможности за обучение в цяла Европа, както и в САЩ и Канада, ще прочута възможностите за стипендии, ще се възползват от специални намаления и чрез консултантски центрове ще могат да кандидатстват в почти всички европейски дестинации. Гост-лектори ще разкажат за своите професии, ще бъдат поставени акценти върху ранното кариерно ориентиране, както и върху информационните технологии. Организатор е консултантската фирма за образование в чужбина „Интеграл“, а Джаз ФМ и други радиостанции от bTV Radio Group сме медиен партньор.

„За първи път ще участват повече училища от Европа, докато досега превес са имали английските. За първи път ще участват Inspired Group с над 50 училища на 5 континента и 6 пансионни училища в Европа – в Белгия, Италия, Испания и Швейцария. За първи път ще се представят две швейцарски училища с двуезични програми.“ – изрежда новостите в интервю по Джаз ФМ Таня Илиева – мениджър отдел „Средно образование“ в „Интеграл“. В подкрепа на родителите ще бъдат предложени възможности за намаляване на таксите: „Партньорите са се постарали да предложат максимално възможните стипендии – от 20 до 40% от таксите за обучение.“ За езиковите ваканции ще има отстъпки за записване по време на изложението и за пътуване в група. „Сега деца отиват за първи път на езикови ваканции на 8 – 9-годишна възраст, а на 14 год. отиват да учат втори език. Придружавани от наш представител, те разнообразяват своето лято. Наблягаме и на семейните ваканции, които да бъдат по-смислени и интересни. Родители и деца се занимават със своите области на интереси през деня, а вечерите прекарват заедно.“ – обясни Таня Илиева.

„Този път изложението ще е много разнообразно. Освен университети от цяла Европа, ще има и презокеански дестинации за образование. В семинарната част сме поканили гост-лектори с различни професии, които са сред най-търсените от кандидат-студентите. Лекторите ще споделят своя опит и ще дадат ценни насоки на младите хора. Тъй като отчитаме ръст на желаещите да учат актьорска майсторство, сме поканили Александър Алексиев, който преди години отиде да учи в САЩ с консултации по проект „Световно образование“, а днес е вече звезда на филми като „Възвишение“. Ники Кънчев ще разкаже за професията на журналиста. Бившият вицепремиер Николай Василев, дългогодишен посетител на изложението, ще разкаже за десетте успешни фактора за кариера. Ще има специализирана секция по информационни технологии и всички посетители ще могат да се докоснат до най-съвременните технологии – виртуална реалност, програмиране, сензорни технологии. За по-малките ще има презентации на тема как да планираме бъдещето. Опитали сме се максимално да бъдем полезни с информация за кариерно ориентиране. Една от целите на проекта е именно ранното кариерно ориентиране и избор на специалност. В рамките на изложението ще представим продукти, свързани с планиране на бъдещето и на финансите.“ – обясни пред Джаз ФМ Стефка Златева – мениджър по проект „Световно образование“.

Късен прием в британски университети с гарантиран кредит за цялото обучение на Острова при евентуален брексит ще предложи международното изложение „Световно образование“. Част от британските университети обявиха свободни места, като сред тях са топ училища като лондонския City University, университетите „Манчестър“, „Лийдс“ и „Уорик“. Тази възможност е подходяща за студенти, които не са успели да кандидатстват до 15 януари, когато изтече срокът за централизиран прием на Острова. Към тази дата документи за прием са подали 1900 българи, което е с 9% по-малко спрямо 2018 г., когато общият брой кандидатури бе 2080. Причина за това е сравнително късното решение за запазване на условията за прием, което накара част от кандидатите да се насочат към други европейски дестинации. Въпреки спада, цифрите надминават мрачните прогнози за голям отказ от британски университети и са по-добри от нивата отпреди 4 години, когато общият спад бе 10%. Междувременно се наблюдава близо двоен ръст на кандидатурите за елитните университети от „Оксбридж“ групата, където „Световно образование“ отчита рекордните 33 молби за прием при 20 за 2018 г. Сред предпочитаните специалности са компютърни науки, психология, философия, лингвистика и икономика. Сред предпочитаните от българи най-масови специалности на Острова са бизнес и мениджмънт, компютърни науки, изкуство, дизайн и креативни специалности, психология и медицина. През последните години ръст отбелязват кандидатите за биологически, социални и инженерни науки. Сред университетите с най-много български студенти са „Ковънтри“ и „Ланкастър“, следвани от „Портсмут“, „Лийдс“ и лондонския „Уестминстър“. Експертите очакват решението на британското правителство за новите условия на прием и са категорични, че проблеми при въвеждане на визи няма да има. Те се позовават на практиката си отпреди 2007 г., когато не е имало нито един регистриран отказ на виза за приет студент.

Междувременно Холандия се превръща в новата топ дестинация за българи с устойчивия ръст между 15% и 20% през последните няколко години. По данни на холандската организация за международно сътрудничество във висшето образование „Нуфик“ през учебната 2017 – 2018 г. България попада твърдо в топ 10 на държавите от цял свят със студенти в Холандия.
Страната ни заема седмо място след Германия, Италия, Белгия и изпреварвайки многомилионна Румъния. Сред най-предпочитаните университети тук е холандският първенец„Грьонинген“, както и „Хага“, където българската студентска общност е втора по численост след холандската.

Активните кандидатстудентски кампании за останалите европейски държави вече са в разгара си, поради което „Световно образование“ ще предостави информация за условията за кандидатстване в Германия, Австрия, Италия, Франция, Швейцария и др. Канада и Чехия са две от новите образователни дестинации на „Световно образование“. Специално за среща с участниците на изложението този уикенд в България ще са представители на Канадското посолство в Букурещ, които ще представят възможностите за образование в местни университети за българи. Канада се превърна в примамлива презокеанска дестинация, заедно със САЩ, след като отпаднаха визите за българи от миналата година. Местните висши училища предлагат 4-годишни бакалавърски програми и едногодишни или двугодишни магистърски специалности с право на работни визи за определен период след завършването.

През последните 3 години расте броят на българските ученици, които успяват да се преборят за стипендии между 10% и 50% от таксите за обучение, като през 2018 г. наши деца са спечелили академични стипендии в едни от най-селективните училища като британските „Сейнт Майкъл“, „Кардиф“, „Кейтърам“ и „Лайм хаус“. В рамките на изложението ще присъстват представители на повече от 20 елитни колежи, част от които ще проведат интервюта за стипендии между 20% и 40% от таксите за обучение.

Най-масовата възраст за отпътуване на децата за средно образование в чужбина е 15-16 години, когато пътуват над 50% от българските ученици. Ранни записвания за летни езикови ваканции с между 5% и 10% отстъпка са част от изненадите за посетители.

Специализирана работилница „Мартеница с кауза“ ще даде възможност на всички участници и посетители да изработят своя мартеница, която да закупят или предоставят за благотворителност. Събраната сума ще бъде дарена на център по приемна грижа на фондация “За нашите деца”, чрез който всяка година над 50 деца, лишени от родителска грижа, имат шанс да живеят в приемно семейство.

Повече можете да научите на сайта на изложението „Световно образование“.

• Интервюто на Светослав Николов със Стефка Златева – мениджър по проект „Световно образование“ и Таня Илиева – мениджър на отдел „Средно образование“ в „Интеграл“ можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Деца и родители заедно в света на джаза: Jazz Family – „Обичам да зная!“е поредица от интерактивни забавни концерти с образователна насоченост за деца от 5 до 12 години и родители. На тях им предстои заедно да научат любопитни и важни истории за стиловете и инструментите в джаза. Началото ще бъде поставено на 24 февруари от 14:30 ч. в клуб „Студио 5“. Темата на първия концерт е етноджазът.Каква е връзката между джаза и фолклора ще разберем, когато чуем традиционни инструменти като кавал, тамбура и тъпан, например, да свирят джаз стандарти в неравноделни размери. Децата не само ще слушат, но и ще участват – те ще чуят отговорите на своите въпроси, ще помагат в ритъма, танца и песента, а след концерта ще могат да докоснат инструментите, които създават тази магия и да се престрашат да свирят и те. В проекта участват водещата Иглика Радилова, организатор заедно с Таня Апостолова, и музикантите Борислав Петров – барабани и тъпан, Мартин Велев – бас китара, Живко Василев – кавал, и Борислав Илиев – китара и тамбура.

Децата и родителите често живеят в различни светове, в частност – що се отнася до музиката. Сега обаче те ще бъдат заедно в изкуството, ще общуват в красивата среда на джаза, даващ най-добра посока в живота – на свободата и на откровеното изразяване. „Децата ще могат да се докоснат до инструментите, ще видят как те свирят в ансамбъл, ще научат много за етномузиката в съчетание с джаз и ще могат да потанцуват и да попеят. Това е страхотен проект за деца и родители, който се надявам да постави началото на интереса на децата към тази музика.“ – каза в студиото ни Иглика Радилова, която ще е водещ на събитието.

Акцентът е поставен и върху родителите, които тук няма да са в ролята просто на придружители. Събрани за музиката, деца и възрастни ще направят още една стъпка към дълбочината на своето общуване – тя ще ги насочи към това да споделят преживявания, да се доверяват един друг, да са щастливи заедно: „Тази информация, която ще поднесем, ще е интересна и за децата, и за родителите и със сигурност ще е нещо ново и за двата отбора.“ – описва основата на близостта Иглика Радилова.

Музикалната база е паралелът на възникването на бибопа в САЩ по време на Втората световна война и след нея и на сватбарската музика у нас през 80-те, разказва барабанистът и изследовател Борислав Петров: „Бибопът е нова музика за импровизация – не толкова танцувална, а изкуство за изкуството. С възникването на сватбарската музика у нас в края на 80-те инструменталният фолклор се развива, като се модернизира от музиканти като Иво Папазов и Петър Ралчев. За мен те са новатори като Чарли Паркър и Дизи Гилеспи, като ефект върху обществото от това, което са създали.“

Инициативата е вдъхновена от работилница, която преди две години музикантите организират за деца на фестивала A to JazZ. Тогава те поставят акцента върху латино джаза. Инициаторът Мартин Велев обяснява: „Етноджазът е малко по-различна кауза от всичко друго, което можем да кажем, защото включва българската народна музика. Повечето деца и голяма част от техните родители не знаят много за фолклора ни, не знаят много за джаза, не са се интересували. Нашата кауза е да ги „осведомим“ какво се случва на тези два фронта и как те си помагат. Ще представим фолклорни пиеси и композиции от бибопа, дори и балада, преработени в неравноделни размери.“

Музикално-образователната програма цели да постигне учене чрез забавление: „Това събитие е ново начало на проекта отпреди две години с нашето вдъхновение да го представим на колкото се може повече родители и деца в цяла България през следващите години. Ще им открием колко красив е светът на музиката и колко е по-широк е от това, което до момента са видели, ще им покажем колко безкрайно интересен може да бъде той под най-различни форми, ще им дадем възможност да се докоснат до истински инструменти. И всичко това минава под забавна форма, така че децата и техните родители със сигурност ще бъдат изключително доволни и щастливи и ще си тръгнат усмихнати.“ – обещава организаторът Таня Апостолова.

Със специална покана към деца и родители, при цена на единичен билет от 7 лв, билетът за двама е на стойност 12 лв.

• Интервюто на Светослав Николов с Иглика Радилова, Таня Апостолова, Мартин Велев и Борислав Петров можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Мартон Юхас е унгарски барабанист, носител на няколко престижни награди, отличаващи безспорния му талант, а неговият дебютен албум Discovery, който беше издаден в края на януари, го превръща в един от най-вълнуващите млади джаз музиканти на Европа.

Кариерата на Юхас започва през 2005 г., когато той печели първа награда за соло перкусия в националния конкурс на Унгария. През 2007 г. заминава за САЩ, за да учи в Музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън. Пет години по-късно се завръща и установява в Европа, а биографията му включва сътрудничества с музиканти като Волфганг Мутшпил, Лионел Люеке, Гилад Хекселман и др.

Discovery е дебютът на Мартон Юхас като лидер – един проект, който ни среща със завършен инструменталист и креативен композитор. Барабанистът записва диска с 8 музиканти от 4 континента и държави като Китай, Аржентина, Франция, Испания, Полша, Русия и САЩ. Вдъхновението за албума идва от опита, натрупан за една година в програмата на Волфганг Мутшпил Focusyear, която се провежда в Швейцария. Focusyear отпуска стипендии на 9 музиканти, които в продължение на 12 месеца работят интензивно както като ансамбъл, така и индивидуално, а в обучението се включват световноизвестни джаз музиканти, сред които Джошуа Редман, Кърт Розенуинкъл, Авишай Коен и мн. др.

За Discovery („Откритие“) Мартон Юхас създава 11 композиции, всяка една със собствен облик и същевременно с това допринасяща за цялостната и завършена концепция на албума. Юхас е изследовател, потапящ се смело в дълбочините на музиката, експериментирайки с настроенията, атмосферата и отделните инструменти в групата, създаващи усещане за хор от гласове. В записите се откроява поетичното пеене без думи на китайската вокалистка Юми Ито. Мартон Юхас търси и прави откривателства в Discovery. И е щастие, че като слушатели имаме възможност да бъдем заедно с него.

Дата на издаване: 24 януари 2019 г.

Десет години след последния си албум En este momento чилийската джаз певица Клаудия Акуня, която е чест гост на сцените на нюйоркските клубове, най-после издаде нова продукция. С Turning Pages тя се заявява и като певица, и като бендлидер, и като автор на 7 от песните.

След дългогодишно затишие и отлагане, последвали фантастичния албум En este momento, може да се каже, че чакането си струваше. С новите си записи Клаудия Акуня се затвърждава като може би най-добрата съвременна латино джаз певица, която умее да се изразява еднакво добре и на испански, и на английски език. Това се е пропило и във вокалните й фрази, които майсторски лъкатушат от латино драматизма, претворен с мощта на гласа й, до обрана и умна изразителност в джаз стилистика на фона на модерни и неочаквани аранжименти, какъвто е например този на песента But Beautiful.

Предпоследният й албум En este momento преди 10 години стана събитие в музикалния свят – и за публиката, и за критиката. Той бе реализиран с настоящия пианист на Дони Маккаслин – Джейсън Линднър, а редом с тях бе и Бранфорд Марсалис, изпълнил ролята и на продуцент.

Дълбок глас, меланхолични и мечтателни настроения, мощен и овладян вокал, задълбочено познаване на латино традицията и певческото джаз изкуство – това е най-общо описание на безспорните музикални качества, които чилийската джаз певица с лекота разгръща в най-новия си албум Turning Pages. Той се появи в началото на февруари тази година, сякаш да затвори страницата на един дълъг творчески период, в който Акуня е съзряла за нова изказност, примамлива и хибридна, съчетала латино и джаз в различни нюанси.

Песните й излъчват ту меланхолични и тъжни, ту ведри и светли състояния, категорични послания, разлистващи нейния богат и интелигентен женски свят. До завладяващия й глас застават отново много добри музиканти: Хуанчо Херера – нейният дългогодишен китарист, пианистът Пабло Вергара, елегантният барабанист Яйо Серка, както и басистът Карлос Хендерсън. В някои от песните се чува и романтичната хармоника на Грегоар Маре.

Дата на издаване: 1 февруари 2019 г. от Delfin Records

Има много причини младите вокалисти да изучат джаз стандартите и евъргрийните. От тях произлиза популярната музика днес и те са ключът към нейното разбиране, интерпретиране и развиване. И тъй като са основата, дават възможност на певците да подходят към тях по индивидуалния начин, присъщ на музикалния им характер. Публиката интуитивно ги харесва – мелодиите им са обичани и днес, десетилетия след тяхното създаване. Сюжетите на тези песни са свързани с умението да създадеш специфично настроение и увлекателно да разкажеш история – да дариш слушателя с цялостно преживяване само в рамките на няколко минути. Ето защо е толкова нужна инициативата, която певицата и вокален педагог Румяна Коцева поде за провеждането на Фестивал за изпълнение на евъргрийни и джаз стандарти от деца и младежи Evergreen Fest Sofia 2019.

Той последва провежданите в продължение на няколко години от 2012 г. насам концерти на ученици от класа й по поп и джаз пеене „Българските евъргрийни“. Изявите бяха с фокус върху десетилетията от развитие на българската музикална традиция, започвайки от 50-те. В един от тези концерти на Лятната естрада в Борисовата градина се включиха и легендарните Ирина Чмихова, Маргрет Николова, Мими Николова, Лиана Антонова и Маргарита Радинска. Първото издание на Evergreen Fest Sofia 2019 се състоя на 17 февруари в кино „Люмиер Лидл“ и привлече интереса на десетки изпълнители от цялата страна на възраст от 8 до 30 години.

Организатори са фондация „Музика Вива”, съвместно с Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926 г.“ с председател Надежда Захариева и Музикално-издателска къща „Студио Артес“, подкрепа оказа фондация „Седмица на мира“ на Юджи Мията от Япония, а Джаз ФМ е медиен партньор.

Чухме млади изпълнители с голяма дарба, изведена на преден план от прелестни песни, поднесени по най-обаятелен начин.

Изпълненията на толкова много таланти от цялата страна е обещание за хубава музика, която в следващите много години ще съпътства живота ни.

Фестивалът нямаше конкурсен характер, но сред участниците в различните възрастови групи журито и присъждащите специалните награди избрахме най-ярките за гала концерта. На него певците получиха своите дипломи и още веднъж ни зарадваха със своите изпълнения.

Удоволствието да изслушаме песните от фестивала и да определим участниците в гала концерта бе мое, заедно с певците Камелия Тодорова и Васил Петров. Почетен гост бе Мими Николова, а официални гости бяха Румен Бояджиев, Даниела Кузманова и Светла Славеева – секретар на Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926 г.“

Двама от участниците имаха щастието да пеят със своите вдъхновители.

За по една песен в спонтанно родилата се идея за дует излязоха Камелия Тодорова и Васил Петров.

Всички участници получиха подарък – есенно листо, грейнало за нов живот с цветовете на боите, нанесени върху него от Белослава Костадинова – един от най-младите участници.

Финалните минути на вечерта бяха за обща фотография и за снимки и разговори с новите приятели, с членовете на журито и с инициатора Румяна Коцева.

• Записи на някои от участниците в Evergreen Fest слушаме в предаването ни за музика на живо „Джаз емоции“.

Снимки: Evergreen Fest

С концерта-спектакъл „Да послушаме кино“ Хилда Казасян сбъдва една своя дългогодишна мечта. Певицата ще представи някои от най-красивите теми от български филми на 27 март в Зала 1 на НДК, а заедно с нея на сцената ще бъдат Живко Петров (пиано), Димитър Карамфилов (контрабас) и Христо Йоцов (барабани). Вместо Михаил Йосифов, с когото Хилда работи от години, в събитието ще вземе участие друг превъзходен тромпетист: Росен Захариев – Роко. Причината за промяната е, че точно по това време Мишо ще бъде на турне с групата Pink Martini. Специални гости в „Да послушаме кино“ са Теодосий Спасов и Васил Петров.

Росен Захариев - Роко

„Когато работиш с такива изумителни музиканти, с които аз имам честта да работя и когато същевременно те са и твои много близки приятели, репетициите се превръщат в много приятно, вълнуващо прекарване.“ – така Хилда Казасян описва подготовката за концерта в интервю за Джаз ФМ радио. До атмосферата на репетициите се докосваме чрез снимките на Васил Къркеланов, които може да разгледате в публикацията.

Росен Захариев - Роко, Теодосий Спасов и Хилда Казасян

Предисторията на този концерт ни връща назад във времето, когато през 2007 г. Хилда Казасян издаде албума си с филмова музика „Замълчи, замълчи“. В разговора ни тя споделя, че сякаш не е била готова напълно за него. „Аз съм убедена, че нещата се случват тогава, когато трябва да се случат. Мисля, че оттогава много пораснах във всяко едно отношение и сега се чувствам далеч по-готова, имам самочувствие и увереност да се докосна до едни от най-популярните филмови теми.“ – казва вокалистката и допълва: „Сега, когато се заигравам с тези песни, усещам удоволствие. Когато записвахме албума, знаех, че страшно много ги обичам и искам да ги направя, но тогава се притеснявах дали ги правя както трябва. Докато сега съм се отпуснала и това ми носи супер удоволствие и истинска радост.“

Хилда Казасян и Живко Петров

Изключително отговорна в случая е работата на Христо Йоцов и Живко Петров, които са се заели с аранжиментите на песните. „Този път двамата надхвърлиха всичките ми очаквания.“ – казва Хилда, пояснявайки: „Трябва да си изключително добър, за да можеш да направиш нещо, което хем да звучи актуално, хем да е в нашия стил, хем в същото време по никакъв начин да не опорочиш това, което е създадено. Трябва да направиш нещата с много чувство за мяра. А с тези аранжименти Христо и Живко наистина ме накараха да се успокоя, че това, което правим, е точно това, което си представях.“

Христо Йоцов

Това е идея на Хилда за представянето на едни прекрасни песни и инструментална музика от по-стари български филми, но така или иначе става дума за песни, които се помнят, които поколения наред знаят. Изненадата ще е, че те ще бъдат представени по съвсем друг начин с естетиката на нашата музика, на джазовия език и силно се надявам, че ще бъдат възприети. Наистина е много мащабен проектът, много усилия хвърлихме с Живко. Ние сме аранжори на програмата. Естествено Хилда взима невероятно силно участие в конструирането на нещата, в идеите за облика на целия спектакъл. Това си е абсолютно нейна рожба, така че мисля, че ще бъде едно емоционално преживяване. – Христо Йоцов за концерта „Да послушаме кино“

Димитър Карамфилов и Христо Йоцов

Изпълнена с чиста обич към музикантите, с които работи, в ефира на Джаз ФМ Хилда заяви: „Безкрайно им благодаря, че така ми се доверяват!“ Тя твърди, че са се събрали група от съмишленици, че ги свързва не само музиката, но и еднаквото усещане за света. Това е причината Хилда да иска да ги запази до себе си, защото те я карат да се чувства спокойна и щастлива. Още от самото начало певицата е била убедена, че иска да направи концерт в Зала 1 на НДК с квартет. Това е колкото рисковано, толкова и обмислено решение. „Не искам никакви украшения към този квартет, защото те самите са толкова страхотни музиканти и спойката между нас вече е толкова съвършена, че аз не мисля, че заради това, че сме в тази голяма зала, на тази голяма сцена, има нужда от добавки, за да се случи нещо наистина качествено.“ – казва Хилда. Тя е поканила двама специални гости, с които се чувства комфортно и с които я свързва близко приятелство – Теодосий Спасов и Васил Петров. С толкова много талантливи хора на една сцена Хилда описва очакването си за концерта така: „Струва ми се, че доста голямо очарование ще се разлива в залата тази вечер.“

Теодосий Спасов и Хилда Казасян

„Избрали сме неща, които на мен ми действат много добре, които аз много харесвам.“ – казва Хилда за репертоара и също така споменава, че някои от темите е почувствала близки заради работата на Христо Йоцов и Живко Петров по тях. В спектакъла „Да послушаме кино“ ще чуем някои песни от албума „Замълчи, замълчи“. В него свири вече покойният пианист Румен Тосков – Рупето. Част от концерта ще бъде посветена именно на него с две песни, на които е направил аранжиментите и една композиция на Рупето от филма „Мила от Марс“. Друг акцент в програмата ще бъде музиката, която чухме за първи път преди две години по време на концерта „С музиката на Вили“, представен заедно с Бигбенда на БНР. При подготовката за него Хилда и Христо Йоцов са преровили архивите, за да открият възможно най-много музика, написана от Вили Казасян и са попаднали на великолепна филмова музика, която не са чували преди това. Част от нея беше обединена в две сюити – едната с романтично звучене, а другата - с музика от криминални филми. Сега по време на този концерт романтичната сюита ще бъде представена по един различен начин и за целта Хилда се е впуснала в истинско приключение: „Купих си вибрафон и в момента се върнах 25 г. назад. Като една ученичка вкъщи с метронома до мен си връщам формата на инструмента, на който бях много добра преди години.“

Росен Захариев - Роко, Хилда Казасян и Димитър Карамфилов

„Вълнуващи емоции, които те правят жив и които те карат да се чувстваш страхотно, защото все по-дълбоко и по-дълбоко навлизаш в онова нещо, което е твоят занаят. В случая моят занаят е музиката и ми е страшно приятно да дълбая там. И да се развивам, защото въпросът не е просто да става нещо и да имаш концерти и участия, въпросът е да се чувстваш все по-добре, когато стъпваш на сцената по какъвто и да е повод.“ – разсъждава Хилда за всички нови и вълнуващи неща, които й се случват с всяка следваща смела стъпка, която прави в музиката. Премиерата на концерта „Да послушаме кино“ съвпада с рождения ден на певицата. Тя твърди, че по принцип не обича да го празнува, а ние й пожелаваме един истински, незабравим празник с красивата филмова музика и любовта на публиката в Зала 1 на НДК.

Цялото интервю на Таня Иванова с Хилда Казасян може да чуете чрез бутона „Аудио“.

Снимки: Васил Къркеланов

Суперзвездата на оперната сцена Анджела Георгиу дойде у нас за първи път не да ни заслепи със своята неотразимост, а да ни сгрее с вълшебството на изкуството. Със своя партньор Стивън Костело, Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ под диригентството на маестро Найден Тодоров тя изнесе двучасов концерт, последван от пет биса с продължителност като за трета част на събитието, но с въздействие, което го трансформира от изява в истински празник на музиката.

Частта с бисовете бе многозвучна – и с акцент от нейните блестящи превъплъщения – тя се върна към големия си пробив на световната сцена в ролята на Мими в „Бохеми“, и дори с дуетна канцонета. На езика на джаза – вечерта завърши с джемсешън. В този момент креслата в официалната Зала 1 на НДК неусетно се бяха превърнали във фотьойли пред камината в уютна хижа, а навън трябва да е зима, защото на теб ти е толкова уютно в топлината, която артистите създадоха за душата. Това е силата на изкуството да сближава, да радва и да извиква любовта.

Но как въздейства изкуството? Как нещо преднамерено създадено може да стигне естествено и органично до публиката? След пламенното въведение с увертюрата към операта „Набуко“ от Верди Анджела Георгиу излезе на сцената, за да изпее красиво и окриляващо арията на Адриана Лекуврьор от първо действие на операта на Чилеа. Така вече знаехме линията, която артисти и публика ни разделя и върху която предстои да стъпим и така да я заличим в движението един към друг. Слушателите очаквахме зашеметяваща буря, от Анджела получихме нежна милувка. Имахме пред себе си нещо необозримо голямо, което до края на концерта щеше да стане наше.

Като истински звезда, Анджела Георгиу поздравяваше своите почитатели до излизането си от сцената, а аплодисментите бяха стихнали още преди певицата да потъне зад кулисите. От които след нея излезе Стивън Костело, посрещнат с изграденото през годините обичайно недоверие към партньорите на големите изпълнители, с които те избират да се изявяват. Той с размах скъса паяжината на съмнението.

А когато в следващото му изпълнение чашата вино от оперното действие бе заменена от пластмасова бутилка вода с розова капачка в контраста на елегантния му черен костюм, той безпрекословно спечели публиката, която до края го посрещаше и изпращаше като дълго очакван любимец. Сега вече разбрахме как изкуството в ръцете на своите жреци прави не-истинската чаша вино на сцената толкова действителна. Изкуството превръща илюзията в истина – възприемаме с очите, виждаме със сърцето.

В следващите изпълнения Анджела Георгиу продължи да вълнува не толкова отвън чрез зрелищност, колкото отвътре с нежност и любов. Безукорна, прелестна и все така недемонстративна, вълнението на изкуството тя доставяше директно на душата, промъквайки го чисто през сетивата, с които възприемаме света. Анджела Георгиу не бе с нас в качеството си на звезда, тя ни разказва от какво са съставени звездите.

Изненадата на публиката от липсата на очаквана демонстративност постепенно концентрира вниманието върху съпреживяването. Когато в края на втория си дует двамата, съвсем необичайно, отстъпиха към дъното на сцената, където завършиха арията, точно както в действителен спектакъл, те вече ни липсваха. А финалът на изпълнението бе началото на шумната ни благодарност за вълнението. Осъзнахме колко много сме ги заобичали и че с тях светът е друг. Разбрахме, че сме извървели път един към друг, бяхме им се доверили да ни водят.

Път, който самата Анджела Георгиу изминава от малкото родно румънско градче до всички световни сцени, и там доверието тя печели с всяко свое участие десетилетия наред. Когато ги виждаме щастливи в изразяването на любовта, добре е да знаем, че тя е нещо, което много им е липсвало в браковете им. За Анджела Георгиу и колегата й Роберто Аланя в оперните среди се говореше за „семейство Чаушеску“ и тя преживя бурен развод с обвинения за физическо посегателство върху нея. Заради травмите от раздялата със своята партньорка от сцената пък Стивън Костело губи гласа си точно преди да излезе на сцената на „Метрополитън“. И ето ги сега тук – силни, светли и обичащи.

Непринудени и естествени. Стивън с ръка на ухото подканя публиката да го аплодира – и този банален похват във всяка друга музика идва с огромен чар в необичайната среда на оперното изкуство. Проблясващият на моменти часовник на ръката му напомня за хода на времето и за неговата относителност – то е това, с което го изпълниш.

Анджела и Стивън заедно с българските музиканти изпълниха цялото време с любов. Двамата често пяха прегърнати и споделяха един микрофон. Бяха едно тяло, един звук. Епохите се измерват не с векове, а със стъпките в надграждането на човешкото познание, изявено чрез развитието на естетическия усет. На този концерт бяхме в Ерата на любовта.

У нас вълнението на зрителите се изразява с количеството светещи екрани на снимащите почитатели. Постепенно хората, записващи с телефоните си, ставаха все повече, продължителността – по-голяма, батериите падаха, а гигабайтите памет намаляваха, защото публиката слушаше, снимаше, ръкопляскаше, и пак снимаше, за да запомни и да разкаже. Такива силни мигове завинаги се отпечатват в теб, но и физически искаш да запазиш доказателство за изречените и почувствани истини, които да споделиш в живота си.

Анджела Георгиу не трепва нито веднъж, докато по време на ария внезапно я осветява изтървана светкавица от телефона на несръчен с техниката, но искрен в чувствата почитател. До бисовете, когато при поредния насочен към нея телефон тя прекъсна танца със Стивън Костело, за да позира като във филмов миг кокетно за снимка – най-характерната от преднамерените пози, която в случая бе единствено изпълнена с искреното: „И аз се радвам с вас!“

Бисове – първи, втори, изненада – трети, съвсем неочаквано – четвърти, невероятно – пети! Публиката, в изблик на радост, скача на крака, сяда, но не се обляга в креслата, а с издадено към сцената тяло очаква следващата сладост от изкуството.

В него нямаше нищо изкуствено – чухме и видяхме истината. Истината за любовта.

След концерта Зала 1 изсипа на студения площад маса от вълнуващи се, усмихнати хора, с които по улиците на града към клетките в цялото му тяло бликна струята на щастието.

Действителността е по-голяма от нас – растем, обхващайки все повече от нея. И превръщаме вълшебствата в наша реалност.

Снимки: Софийска филхармония

Близо 400 изпълнители ще представят многообразието на музиката ни в станалите традиционни срещи, организирани за националния празник от Софийската филхармония. На 3 март на двете сцени на зала „България“ ще има целодневна програма от класика, джаз и поп под наслова „Обичам българската музика“. Входът е срещу дневна карта на цена от 6 лв.

Пред публиката ще се изявят Софийската филхармония, Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, Детският филхармоничен хор, Бигбендът на БНР, групата за автентичен фолклор „Бистришките баби и внучки“. Ще са насладим на изпълненията на още хорове – „Гусла“, „Ваня Монева“, „Нуша“. За бъдещето на музиката ни ще узнаем от изпълненията на формации на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Камерните състави „Филхармоника“ и „Бела Воче“ също са сред участниците в програмата. И тази година водещ на събитието е актьорът и директор на Народния театър Мариус Донкин.

Музикалният маратон ще започне в 10 ч. с изпълнения на ученици и студенти от Националното музикално училище и Националната музикална академия. От 19 ч. е симфоничният концерт на Софийската филхармония под диригентството на Славил Димитров. Финал ще поставят солисти от Бигбенда на БНР от 20:30 ч.

Отделните събития ще се проведат на кратки панели. Дневната карта е на цена от 6 лв. и важи за всички концерти. Тя може да се закупи на касата на зала „България“, от Ticketsbg.comи Eventim.bg.

Тя беше един от най-фините разказвачи на истории, до които продължаваме да се докосваме чрез песните и блестящия й вокален талант. На 13 декември миналата година ни напусна голямата Нанси Уилсън, а само преди дни – на 20 февруари, се навършиха 82 г. от рождението й. Днес публикуваме спомени на легендарния американски пианист Рамзи Луис за Нанси Уилсън, споделени пред Евън Хага за списанието JazzTimes.

Срещнах Нанси Уилсън преди много години чрез Джон Ливи, който беше първият афроамерикански мениджър на таланти, изнасящи концерти не само в САЩ, но и по света. Той вече беше подписал договор с Кенънбол Адърли и други артисти и проявяваше интерес и към мен. Отидох в офиса му и там срещнах една млада дама. Не знаех коя е тя, а Джон ми каза: „Искам да се запознаеш с тази млада дама. Сериозно обмислям да подпиша договор с нея. От нея ще излезе нещо голямо. Името й е Нанси Уилсън.“

Джон Ливи ми разказа малко за Нанси и определено имаше големи планове за нея, защото искаше да я изпрати в Лондон, за да пазарува рокли, с които да излиза на сцената. Той подписа договор с нея, подписа и с мен и усещаше, че ще се получи добре, ако изнасяме концерти заедно. След няколко години ни ангажираше за по 10-15 дати годишно, може би и повече. Така се озовавахме заедно в съблекалните и хотелите и имахме време да общуваме. Толкова се сближихме, че тя стана кръстница на дъщеря ми. Нанси беше прекрасен човек. Тя не се впечатляваше от известността, нито беше роб на външния си вид. Интересуваше се от това да протяга ръка и да докосва хората.

Мисля, че ако трябва да опиша Нанси, ще кажа, че тя просто беше човек, който обичаше да пее. Беше индивидуалист по отношение на своя стил на пеене, но споменаваше Джими Скот много, много, много пъти. Без съмнение обичаше Сара Вон и Били Холидей. Дайна Уошингтън също беше една от нейните любими певици, но не толкова много, че да й подражава. Мисля, че харесваше начина, по който Дайна навлизаше в текстовете на песните, както и Нанси правеше и това идваше от блуса. Нанси не четеше ноти, но ако изсвириш песента веднъж за нея и я оставиш да я чуе, тя запомняше мелодията. Имаше толкова чувствителен слух, че ако правех промени с някой и друг акорд, тя би могла да ме последва както би направил един саксофонист. Нанси можеше да ме следва в хармонично отношение, след което ще ме погледне и ще се усмихне.

Никога не сме се възприемали като „джаз“, „поп“ или „R&B“ артисти, просто гледахме на себе си като на музиканти, които обичат страхотна музика. Тя ми казваше: „О, Рамзи, чу ли тази песен?“ И тази песен можеше да е от Бродуей. След това аз щях да назова дадена песен и тя да се окаже на върха на поп класациите. Говорехме за музиката като за музика. И поради факта, че не изпълнявахме поп, европейска класическа музика или джаз като Чарли Паркър, Били Холидей или Сара Вон, на хората им беше трудно да ни класифицират по определен начин. Затова попадахме в много различни категории.

През 60-те г. и двамата имахме усещането, че САЩ са в много деликатна позиция. Нанси намери време да отиде до Селма и да бъде с Мартин Лутър Кинг. Аз не успях, но Нанси го направи. И двамата бяхме чувствителни към сътресенията в държавата и опитите да бъдат решени расовите проблеми. Всички музиканти бяха чувствителни към това. Нанси– също, без съмнение.

Направихме няколко албума заедно - The Two of Us, Meant to Be, Simple Pleasures. Нанси винаги знаеше какво иска, влизахме в студиото и не отнемаше повече от един-два опита, най-много три, преди да приключим. Тя беше една и съща както в студиото, така и по време на концерт: естествен талант, който изливаше душата си без колебание. Всички се поглеждаха в студиото и си казваха: „Това беше страхотно!“. Нанси се обръщаше към контролната стая и питаше: „Как беше?“ Ние отвръщахме: „Шегуваш ли се? Ела и чуй сама!“

Обичах работата й с Кенънбол Адърли. Всички записи на Нанси са качени на моя iPod, там са и всички записи на Кенънбол. Качвам само най-доброто от най-доброто (смее се). Двамата се обичаха и се познаваха преди аз да срещна Нанси. Това беше една от причините тя да отиде при Джон Ливи, защото Кенън вече работеше с него. Той беше казал на Джон: „Трябва да чуеш тази млада дама от Охайо.“

Тя беше един от най-добрите радио и телевизионни водещи заради своята обаятелна личност и любовта си да говори с хората и да общува и винаги да бъде наясно със случващото се в професионалните среди (през 60-те г. тя води The Nancy Wilson Show по NBC, което печели награда „Еми“, а през 90-те г. Нанси Уилсън става водеща на Jazz Profiles, документална поредица по Националното обществено радио, посветена на джаз легенди и наследството на джаза, бел. ред.) Нанси не само имаше чувство за хумор, тя знаеше вицове. Някои от тях бяха толкова цветисти, че не би могъл да ги разкажеш по радиото (смее се). Всичко, което мога да кажа за Нанси, е, че тя беше великолепен талант и с нея общуването ставаше с лекота. Ние се обичахме като приятели и като семейство.

Инструменталистите от „Тъпани и гайди“ и вокалистките от „Кипри“ спечелиха възторжени почитатели с предизвикателството да направят традиционната музика съзвучна с начина, по който чуваме света днес – индивидуален и характерен, полифоничен и приобщаващ. В своето изкуство те внасят деня ни с неговия неспокоен ритъм – изразяват го и го хармонизират. Музиката им е непрекъснато общуване на миналото със съвремието – „Кипри“ разработват автентични народни песни, а „Тъпани и гайди“ добавят към обичайните за музиката ни инструменти от името на групата още кахон и диджъриду, които са в основата на музикалното изкуство на Южна Америка и Австралия

„Традицията се изменя векове наред и ние сме актуални със съвремието. През последните години наблюдаваме голямо завръщане към фолклора. Ние сме една от групите, които се сформираха със стремежа той да се съхрани и публиката да се забавлява с него.“ – обясни ръководителката на „Кипри“ Илияна Найденова в студиото на Джаз ФМ. Вокалистката Полина Иванова описа своя стремеж: „Фолклорът не е застинал преди 100 – 200 години. Той се развива. Той е традицията на народа и ние сега имаме нова традиция. Аз искам да бъда част от това развитие. Хубаво е да се появяват искрени патриотични настроения на нашите празници.“

„Кипри“ и „Тъпани и гайди“ ни канят на националния празник 3 март от 20 ч. в „София лайв клуб“ за общ концерт, точно както ни събраха година по-рано. За атмосферата Илияна Найденова припомня: „Веят се знамена, танцува се… Тръпката е огромна, защото виждаш изключително много млади хора, облечени цивилно или в бродирани ризи, с тениски от фолклорнни клубове – всички хванати на хорото под ритъма на музиката, която изпълняваме. Много зареждащо и изключително позитивно преживяване. Този празник трябва да отбелязваме така – през деня да почетем всички загинали, а вечерта да се съберем и да бъдем заедно с изуството.“

Идеята на музикантите е чувството за общност, която ни прави силни в събирането на изявени индивидуалности, да стане част от нашето ежедневие: „Музиката ни е крачка към това срещите да са по-постоянни, не само при специален повод. Показваме тази традиция на празници, а по-далечната цел е това да е едно постоянно настроение, което да обединява.“ – споделя Илияна Найденова.

Обединени около добра кауза, имаме силата да я осъществим. Колко много можем да постигнем, когато сме заедно в постигането на полезна за общността цел, свидетелства съпричастността на гостуващите в студиото ни творци към възстановяването на Националния студентски дом. Разговора водим на 25 февруари, когато се провежда поредната акция по почистването и връщане към живот на пространството в центъра на столицата, изчезнало от културната карта на града при пожар през 2001 г. Преди няколко месеца по инициатива на новия директор на Националния студентски дом Християн Даскалов започват акции по разчистване и възстановяване. Те са съпътствани от музикални и театрални изяви. „Можем да си пожелаем в България да има много такива хора, които с примера си да покажат какво трябва да се случва.“ – коментира Илияна Найденова. И „Кипри“, и Петър Йорданов – Бъни, който също е в студиото, свирят на събития в сградата на пл. „Народно събрание“ № 10.

Фолклорът е колективната мъдрост, към която всеки добавя. Петър Йорданов – Бъни от „Тъпани и гайди“ внася в музиката си всичко, което открива и му се случва: „Интегрирам постоянната информация, която вече е достъпна отвсякъде – различна музика от различни култури, модерните течения в музиката. Когато свиря народна песен, търся допирните точки с всичко, което чувам. Представям си го като пъзел – не всяко нещо с всяко си пасва, но има някои, които се сглобяват от първия път.“

Това привнасяне на нови влияния Илияна Найденова оценява с неговото качество да обогатява: „Фолклорът е начин на живот. Можем да го наречем „традиция“ или „нова традиция“, но за щастие, през последните години наблюдаваме колко много хора се обръщат към начин на живот, свързан с изворната песен. Същевременно животът върви към глобализация и към тази изворна музика ще се добави кахон, диджъриду или друго. Това ще допринесе за по-актуалното звучене на музиката, то е един плюс.“

„Кипри“ издирват изворни песни, които след това представят пред публиката с фрагмент и ги разработват. Така в студиото ни на живо Илияна Найденова, Полина Иванова, Ася Андонова, Цветомира Цачева и Илина Стефанова изпълниха в съпровод на кахона на Петър Йорданов – Бъни молитва за дъжд „Дай Боже дъжд“ – китка от познати и по-малко популярни шопски песни, свързани в уникалния за групата начин.

• Съвместното изпълнение на „Кипри“ и Петър Йорданов – Бъни на „Дай Боже дъжд“ можете да чуете чрез бутона „Аудио“, където сме публикували интервюто ни с музикантите.

Снимка: Sofia Live Club

Антъни Стронг е сред обещаващите британски джаз певци от новото поколение, чийто нов албум се нарича Me and My Radio. Той ще се почви официално през април, но вече може да се чуе пилотната му песен You to Me Are Everything. Стронг е създал продукция, която свързва ведно различни музикални влияния производни на джаз, фънк, соул, поп. Всичко това той прави без усилие, с талант и музикалност, която притежава и заради годините свирене на пиано, защото освен образован певец в Кралската музикална академия в Англия, той е и бакалавър по джаз пиано. Това е повлияло и на пеенето му: овладяно, без излишни атака, с меко звукоизвличане, брилянтен тайминг. Песните, които Антъни Стронг е подбрал, са записани с оркестър и са разнообразни по звучност и произход. Повечето от тях са от класическия американски сборник с песни, разработени в неговия елегантен, вече разпознаваем стил. Могат да се чуят интерпретации на Чаплиновата Smile или My Chérie Amour, Anything Goes...

Целият албум е записан и изработен прецизно и професионално, с огромно отношение към песента като най-краткото музикално произведение, с което чрез музика и текст трябва да се разкаже една история. И Стронг го прави с лекота, но и с дискретна и елегантна ирония, която е като тънка нишка в красивия му и топъл глас. С музиката си британският певец заявява своя безспорен талант, но без да се взима насериозно и сякаш между другото небрежно изпява песните си, с ненатрапливи, привлекателни аранжименти.

След големия пробив на Антъни Стронг във Франция новият му албум Me and My Radio има всички качества да му спечели почитатели в целия свят, защото това е музика, изпълнена със светлина и очарование, с мяра и вкус.

Дата на издаване: 19 април 2019 г. от Guaranteed Records

В последното засега издание на „Джаз истории“ с Милчо Левиев той ще разкаже за пътищата към родината – довели го тук през 1980 г. за солов концерт, през 1982 г. за дуетен с Джим Уокър от Free Flight, както и в началото на демократичния преход с нови концерти за надеждата – съвместно с Теодосий Спасов и отделно със своя „Катуми квартет“. По-късно сътрудничеството с майстора на кавала ще продължи, Милчо Левиев ще свири с Анатоли Вапиров, ще е отново на сцената със своя колега от консерваторията и приятел акад. Васил Казанджиев и с Бигбенда на Българското национално радио. Музиката ще го срещне с Вики Алмазиду, а преподавателската му кариера ще продължи с майсторски клас в „Нов български университет“.

По пътя му към свободата Милчо Левиев е насърчен от своя приятел – емигрант в Германия, Емил Бояджиев. Когато той си отива от нашия свят през лятото на 1993 г., през есента Милчо Левиев събира приятели за излъчен на живо от Първо студио на БНР концерт в негова памет. Участват Анатоли Вапиров, Теодосий Спасов, Васил Пармаков, Стоян Янкулов – Стунджи. Те правят близо половинчасов „Джем за Емил“. На идеята концертът да бъде издаден Милчо Левиев отговаря с предложение за съчетаването на изпълнения от него със записани в студиото пиеси. В тях се запазва ядрото Левиев – Вапиров – Спасов, на клавишните вече е Антони Дончев, а на ударните – Христо Йоцов, присъединяват се басистът Пламен Жечев и Симеон Щерев – флейта. „Ако ти не искаш промяна, сетивата ти може да искат – обичаше да казва Емил – защото сетивата ни днес се нуждаят от повече пространство, от повече „пневма“.“ – пише в посвещението към него на обложката на албума.

Първо завръщане в България – през 1980 г.

Напуснал България през 1970 г., 10 години по-късно Милчо Левиев е поканен тук като част от духовното отваряне към света, подето от Людмила Живкова. Радой Ралин и брат му Йоан Левиев го известяват за поканата с писма, в които го уверяват, че лично Тодор Живков гарантира неговата безопасност. На летището го очакват музиканти, организирани от Людмил Георгиев, а на снимка в центъра на Пловдив е сред приятели – брат му Йоан Левиев, Лея Иванова, Огнян Видев, Веселин Николов, Джони Пенков, Георги Божилов – Слона. Официалните институции остават резервирани. При второто му идване у нас две години по-късно телевизията излъчва интервю с дуетния партньор Джим Уокър, но не и с Милчо Левиев.

На главната улица в Пловдив през 1980 г.

Когато Людмила Живкова стана министър на културата, тя се опита да отвори светлината към Запада и след това – към Изтока. После разбрах, че тя е идвала преди на мои концерти – те колко бяха! – но е знаела за „Фокус“, знаела е как съм излязъл… Тя уредила моето завръщане. Радой Ралин ми изпрати писмо – не по пощата, а също и брат ми – да не ме е страх, защото лично Живков гарантирал. А на мен гражданството ми беше отнето. В досието – това, което ми дадоха – пише: „предател на Родината“. Как ще тръгна за България?!

От Лос Анджелис смених самолета в Ню Йорк, а след това – в Австрия. Там ме хвана страх – след час и половина съм в София. Пийнах джин. На пристигане брат ми ме пита: „Колко ракии удари от шубе?“

А те какво направили? Людмил Георгиев събрал музиканти на балкона в залата на летището. Свирят! Мен ме беше страх, че може още при кацането да ме изведат през задната врата и да обявят, че не съм пристигнал… Радой ми беше писал, че Людмила е гарантирала, че нищо лошо няма да ми се случи. Това, което се случи е, че при второто ми идване пуснаха по телевизията интервю с Джим Уокър, но не и с мен, защото се плашеха от голямата ми уста.

Нямах никакви проблеми при завръщането си. В „Универсиада“ имаше кордон от полковници – пиле не можеше да прехвръкне! Три четвърти от публиката на тези концерти никога не беше слушала джаз. Те дойдоха само заради това, че съм избягал. Да видят – как така съм избягал – добре съм бил тук, пък съм се махнал.

Когато се завърнах тук, някалко дни не спах. Не от страх, от вълнение! Седмицата в София почти не успях да затворя очи. Чак когато си отидох в Пловдив, си починах – беше ме хванала треска от толкова неспане и такова вълнение.

Три концерта – солов, дуетен с Джим Уокър и с квартет „Катуми“

Първото завръщане на Милчо Левиев през 1980 г. е със солов концерт, който носи надежда за свобода. Това чувство излъчва и последвалият джемсешън, на който свири с Алберт Мангелсдорф – човека, който в първата стъпка на емиграцията му – в Германия, го въвежда в музикантските среди. 10 години по-късно те са заедно на сцената в София, а в джем сешъна се включва и Камелия Тодорова. През 1982 г. Милчо Левиев е тук с Джим Уокър от Free Flight, а следващото завръщане за музика у нас е в първите месеци на промените. На 4 януари 1990 г. той изнася с Теодосий Спасов първоначално замислен като солов концерт в Зала 1 на НДК. През същата година в същата зала Милчо Левиев излиза със своя квартет „Катуми“. Записи и от двете събития са издадени на плочи.

На сцената на зала „Универсиада“ през 1980 г.

Първият ми концерт беше соло пиано в зала „Универсиада“, когато дойде един страшен състав от Германия с Алберт Мангелсдорф. Накрая направихме джем на сцена – с Алберт и четири ръце пиано с неговия страхотен пианист. После отидохме в „Операта“, където също имаше джемсешън и тогава Камелия Тодорова излезе на сцената.

При второто ми идване, през 1982 г., исках да дойде целия квартет Free Flight, но пуснаха само Джим Уокър. Първоначално настояваха да дойда отново сам, но им казах: „Не съм изключително солов музикант. Не вярвам толкова в соло пианото, обичам любов да правя. Поне да бъдем дуо.“ Направих грешка, трябваше да настоявам да е целият квартет: „Имам един квартет с Джим Уокър – първият флейтист на Филхармонията на Лос Анджелис.“ Но те веднага ме спряха: „Нали каза, че може и да сте двама?“

А когато дойдоха промените, доведох квартет, в който другите трима бяха тъмнокожи. Това вече ги побърка! Но нямаше какво да кажат – тогава вече беше свобода. И пак се намери някой да каже: „Не можеше ли поне двама бели да бъдете?“ Отговорих им: „Такъв е съставът! Какво да правя?!“ А пък с Майлс Дейвис Бил Евънс беше единственият бял. Майлс разказваше как в Юга му се подигравали: „Какво прави този бял на сцената с теб?“ Тогава той казал на Евънс: „Бил, трябва да си направиш собствен състав и избягвай южните щати.“

С квартет „Катуми“ в Зала 1 на НДК през 1990 г.

Името на квартета „Катуми“ идва от първите срички на имената на трима от неговите членове –цигуларката Карън Бригс, перкусиониста Тути Хийт и самия Милчо Левиев. Във формацията участва и Недра Уийлър – контрабас. Концертът е със специалното участие на Теодосий Спасов, а в репертоара са пиесите на Милчо Левиев California Winter и „Понеделник сутрин“ от едноименния филм.

Още в първите дни на свободата Милчо Левиев е у нас. Настаняват го в хотел „България“ като спомен за славните джаз времена в залите на комплекса.

Бяха ме настанили в хотела над зала „България“ – да ми напомняло: „Г-н Левиев, за Вашата носталгия.“ – каза чиновничката. Това беше веднага след промените – палатки на студенти… Направо се уплаших!

Преди първия си концерт у нас след промените се запознава с Теодосий Спасов

След като вече два пъти е донесъл надеждата за свобода, в първите дни на 1990 г. Милчо Левиев я възвестява. Той излиза на сцената на Зала 1 на НДК за концерт, планиран като солов, но впоследствие реализиран с Теодосий Спасов.

С него имаме дълга история на партньорство. Представи ми се през 1990 г., когато дойдох тук за соловия си концерт. Докато се разсвирвам, забелязах, че едно момче седи и ме чака. Обърнах се към него. „Аз съм Теодосий.“ – каза той. А вече Кирил ми беше казал за него! Кирил Тодоров бе мой много добър приятел и съученик, създал групата „Траяна“ в Стара Загора. За мен той е най-добрият аранжор и водач на вокална джаз група. По-добро от „Траяна“ досега не съм чул! Беше ми изпратил една композиция, в която свири кавал. „Кой е той?“ „А, той е страшен! И пее.“

Когато Теодосий ми се представи, му казах, че вече знам за него. Попита дали може да се включи в моя концерт, тъй като е соло пиано. А то стана така, че вечерта две трети свирих аз, а последните 3 – 4 пиеси бяха с него. Той ми каза, че знае мои пиеси – Just Another Blues, „Джим, Джем, Джам“. Точно тогава по промените бяха преиздали в България книжката на Dick Groove с нотите. Теодосий си я купил и ги научил, но пък, тъй като някои бяха стари, вече не ги помнех. Казах му, че не ги знам наизуст, а той отговори, че има ноти. Пресвирихме пиесите на репетициите и след това концертът излезе в албума „Гурбет мохабет“. Така се срещнахме с Теодосий. След това няколко пъти го водих в чужбина – в Швейцария, в Германия…

Записите от концерта на Милчо Левиев и Теодосий Спасов от 4 януари 1990 г. са издадени на плоча и компакт диск. Автор на обложката е дъщерята на композитора Яна Левиева. Повечето пиеси са оригинални композиции на Милчо Левиев, няколко са на Теодосий Спасов, а „Рага Тодор“ е резултат на тяхното съвместно творчество.

Концерти, албум и много неиздадени записи с Анатоли Вапиров

И още едно дуо – с Анатоли Вапиров. Двамата се запознават при гостуването на квартет „Катуми“ през 1990 г. Основно изпълняват джаз стандарти, макар фрий джазът да им е страст. Нерядко публиката на концертите им плаче от силните чувства.

Когато докарах Карън Бригс, Тути Хийт и Недра Уийлър, имахме джем сешън в ресторант-градина. Там първо видях тромбониста Георги Борисов, който изсвири моята пиеса Sad a Little Bit. След това излезе Анатоли Вапиров – Дядя Толя. Не го познавах, дори не знаех, че е руснак. И Тути, и Карън се изумиха от свиренето му. Той като занаятчия е… Не мога да кажа „най-добър“, защото и Владимир Кърпаров е страшен… Сега има саксофонисти на много високо ниво – знаете ги в Бигбенда на БНР – и Момчев, и Льолев и Борето, на Парчето сина, а Наско Хаджиев – това е нещо страшно! Та, така се запознахме с Анатоли. Направихме едно дуо и къде ли не ходихме в страната с него, но зад граница не успяхме да излезем. Издадохме албума Concerts by the Black Sea само с джаз стандарти. Дядя Толя искаше или да свирим фрий джаз, или стандарти, но не и оригинални пиеси. И имаме материал за друг албум, само с фрий джаз. А той е страшен! Казвах му: „Дядя Толя, с това свирене ще изгоним публиката, разбери!“ Той ми отговаряше: „Сега с промените хората всичко слушат.“ Предложих му да свирим фрий в началото, а после да преминем към стандарти, за да чуят слушателите нещо познато. Много добре стана. Имаме и видео.

Музиката събира за живота Милчо Левиев с Вики Алмазиду

Запознава ги неговият дългогодишен приятел Иван Минчев.

Вече 300 души казват, че те са ме запознали с Вики Алмазиду, а това направи Иван Минчев през 2002 г. За нея първи ми каза моят зет Георги Ангелов, който беше негов подчинен в телевизията – стаите им бяха една до друга. Георги ми каза: „Има една българка-гъркиня, която е феноменална певица.“ Тя не искаше да идва за концерт тук, а аз да отида в Солун. С Иван й се обадихме и той й каза: „Ето го човекът.“ – и подаде слушалката. Казах й, че с удоволствие ще отида в Солун: „О, благодаря Ви много!“ Отидохме, направихме концерт в „Милош клуб“ и така започна цялата история.

Милчо Левиев с Вики Алмазиду и Били Кобъм на концерт в Солун

След това правихме концерти с Били Кобъм, с кой ли не. Само едно нещо искам – имаме достатъчно материал от изяви пред публика – да издадем такъв албум. Тя не обича записите на живо, защото иска много прецизно да изработи крайния резултат. Вики е студийна певица. Когато пее на живо, тя не е жестикулираща, не прави фасони на сцената – застава и пее. И гледа да е близо до пианото, а не 30 метра пред оркестъра.

Продължаваме да правим дуетни концерти в клубчета, защото обичам, докато свиря, да отида в друга песен и тя ме следва. Веднъж бяхме с квартет. Казах на момчетата: „Като тръгна нанякъде, вие продължете, не ме следвайте, аз ще се отбия. Защото ако всички тръгнем да свирим фрий джаз, няма да се намерим. А аз ще ви намеря.“ Така и правя. Като започна соло, тръгвам и те знаят, че постепенно трябва да ме оставят, защото вече не могат да ме следват.

С Вики Алмазиду Милчо Левиев записва албума с авторски пиеси Quiet Love – мини джаз опера в 11 части, излязъл със съдействието и на Джаз ФМ, както и албума основно със стандарти, но и с една оригинална съвместна песен – „Нина“. Дълго време се говори за дуетния им концерт в зала България от 2002 г. и за срещата с Йотис Кьорцоглу и Били Кобъм в Солун през 2003 г.

Милчо Левиев с майсторски клас в „Нов български университет“

Всичко научено в музиката за Милчо Левиев е дълг да предаде на своите студенти и ученици – и в САЩ, и в Гърция, и тук, в България, на майсторския клас, който води в „Нов български университет“.

Преподавателската дейност никога не ми е била като на Вики – на постоянно, както тя в Консерваторията в Солун. Бях в Университета на Южна Калифорния – USC. Можех да съм на щат, но предпочетох да остана на хонорар, защото много ми се пътуваше. Ето сега Питър Ърскин по същия начин не е щатен преподавател, за да може да пътува. Давал съм частни уроци в Америка, в Гърция също имам ученици.

Проф. Богдан Богданов връчва диплома на възпитаник на майсторския клас на Милчо Левиев в НБУ

Но главно за мен преподавателският опит е в „Нов български университет“, където Богдан Богданов ме покани да водя майсторски клас през 1999 г. Макар да е само 10 дни, това ми е най-развитата дейност. Аз не само ги уча, но и се уча от тях. За мен е велико, че идвам да работя с млади хора. Човек е задължен да предаде на по-младите това, което е научил. Някои не споделят уменията си: „Защо ще им казвам моите „номера“? Нека да ги открият като мен.“ Има такива хора и в България, и в Америка. Кени Дру свиреше с хавлийка върху пръстите си. Питах го защо: „Да не ми откраднат пръстовките.“ – отговори той.

С Чико Фрийман и Грегори по време на майсторския клас в НБУ

Всеки клас става все по-добър и очаквам и този път доста високо ниво, защото и сега наш асистент ще бъде Вили Стоянов. Той подготвя учениците първите няколко дни. Вики коментира: „По-страшен е от Грегори!“ Ако Грегори ги викаше рано сутринта и ги задържаше след часовете, то Вили не ги оставя на мира – репетират! Препоръча ни го Мишо Йосифов. Познавах Вили като тромбонист, но не знаех, че е композитор и педагог, а също и внук на Йосиф Цанков, Бай Йожи.

Майсторски клас в НБУ с Били Кобъм и Грегори

Преподавателската ми работа е най-добре развита тук, защото това вече е майсторски клас.

На майсторския клас в „Нов български университет“ Милчо Левиев през годините води Питър Ърскин, Били Кобъм, Крейг Бейли, Чико Фрийман и много други колеги от САЩ.

С Били Кобъм на „Пловдивски джаз вечери“

Музикалните си партньорства отвъд океана той споделя и на „Пловдивски джаз вечери“ с Били Кобъм, Аирто Морейра и още много.

На сцената с Йотис Кьорцоглу и Питър Ърскин

Празнува 60-ата си годишнина с първото изпълнение на живо у нас на кантатата „Зелената къща“

Едно от ключовите произведения на Милчо Левиев е кантата „Зелената къща“, написана по покана на LA Gospel Choir и изпълнена и в София за неговата 60-а годишнина през 1997 г. под диригентството на Павлина Величкова с вокална формация „Елия“ с участието на Стефка Оникян, Димитър Рупчев, Елена Колева и Петър Салчев, с трио „Акустична версия“ – Антони Дончев, Христо Йоцов и Петър Славов младши, с участието на Милчо Левиев и Теодосий Спасов.

За „Зелената къща“ ме договорира Джери Ескълън – диригентът на LA Gospel Choir. Творбата е на три език – английски, български и старолатински. Идеята е за природата – как един ден човечеството ще загине, ако продължаваме така. В САЩ я изпълнихме няколко пъти, не стигнахме до това да я запишем в студиото. Тук я направих два пъти – на 60-ата ми годишнина през 1997 г., а Милан Огнянов засне филм „Зелената къща“, в който използва кукери. Концертът беше голям – Любо Денев събра бигбенд, който свири „Антивалс“, всичко. Те пяха и „Зелената къща“ и други песни. Направихме също моите „Симфо джаз скици“ – това е най-дългото ми произведение, на което все още нямам запис.

На 30 юни 2005 г. е световната премиера на написаната през 1957 г. и оркестрирана през 1992 г. „Соната“ от Милчо Левиев. Изпълнява Софийската филхармония под диригентството на Васил Казанджиев, а солист е Павел Златаров.

„Музиката е звук в ритъм“

– Спомням си един от първите пъти, когато ви слушах, как произвеждахте звук от всички части на пианото – с ключове, с докосване на струните…
– Това някои хора го считат за шоуменство. Аз търся звуци. Музиката е звук и ритъм. Звук, подчинен на ритъма. Няма значение какъв е той – мелодия ли, хармония ли. Интересен звук, звук, който не можеш да обясниш с думи – това се търси. Пианото е арфа. Но като натискаш клавишите, можеш да произведеш пулсиращи звуци като етно музика. Ето, като свирим с Теодосий фолклор, звучат едновременно кавал и пиано. Как става тази работа? Нали трябва нещо като цимбала, за да се вържат звуците на двата инструмента? Дори Васко Казанджиев ми каза веднъж: „Никога не съм си представял кавал с пиано.“ Това е най-неподходящият инструмент – има и четвърт тонове, пианото е много трудно. Аз знам къде да спра, за да не звучи фалшиво. Васко недоумява: „Това е страшно! Кавал си го представям с народен инструмент, или ако е от западните инструменти – да има щрайх или пък други духови. Но пиано и кавал…“ Казвам му: „Всичко става. Кавал с туба, кавал с арфа дори. Ако арфистът знае какво да свири.“ Музиката е звук в ритъм.

• Разказа на Милчо Левиев можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
• В началото на май ще ви срещнем отново с Милчо Левиев и неговата партньорка на сцената и в живота Вики Алмазиду в навечерието на техните майсторски класове в „Нов български университет“. Те ще ни разкажат за съвместното си творчество.
• Предаването „Джаз истории“ се излъчва в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч. по Джаз ФМ радио.
• Своите джаз истории можете да споделите на istorii@jazzfm.bgс презумпцията, че те ще бъдат публично използвани.

Към предходните издания на „Джаз истории“ с Милчо Левиев можете да се върнете в секцията „Интервюта“ на сайта ни:

Първа част: Ученик на Панчо Владигеров и ръководител на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия, музикантът събира в изкуството си джаз, класика и фолклор

Втора част: С естрадния оркестър на Българското радио и телевизия – изпълняван и забраняван

Трета част: Единение на класиката и джаза

Четвърта част: „Джаз фокус’65“ озвучава филми-сатири за кинопрегледите, печели Наградата на критиката от Монтрьо, има малко изяви у нас, но изнася над 100 концерта в Западна Германия

Пета част: Нови забрани в България, а пътят към САЩ става все по-широк

Шеста част: Златна плоча и номинации за „Грами“ в САЩ

Всички снимки са от личния архив на Милчо Левиев

Неслучайно Крис Потър има репутацията на един от големите съвременни джаз новатори. Всеки следващ албум на саксофониста е любопитна среща с неговия блестящ талант, прогресивно мислене и идеи, брилянтната му техника и неизчерпаемо въображение. Новият албум на Потър Circuits е потвърждение на всичко това. Проектът излиза от каталога на британския лейбъл Edition Records след три поредни заглавия за ECM. „Този албум е като повратна точка за мен в музикална посока, така че се чувствам много щастлив, че имам до себе си някои свежи лица, които го подкрепят.“ - казва Крис Потър в пресинформацията за диска.

„Това е нов проект, който обаче има връзка с нещата, които съм правил досега. Звученето е по-електронно, използвам синтезатори, нещо, което никога не съм правил в предишните си албуми. Използвам и ефекти на саксофона от време на време - нещо, което също не бях правил. Това е някаква нова музикална палитра, но в голямата си част стои усещането за жив звукозапис, основното са импровизацията и комуникацията между музикантите. Аз много се забавлявах и това беше първият път, когато взех файловете и ги занесох вкъщи, където имам студийно оборудване и можех да наслагвам дървени духови инструменти, китари, гонг, каквото исках и се наслаждавах на работата по проекта. За мен това беше шанс да направя своя Sgt. Pepper. Мисля, че тук има един такъв момент – да запазиш същността на джаза, но той да не звучи по начина, по който всички очакват. Тук са дълбоките структури и дълбокият му смисъл, съхранили се през годините, но нашият свят се променя, средата продължава да се променя, нещата, които ни заобикалят се променят и като артист ти искаш да реагираш на това, което се случва. Музиката в албума е свързана с нещата, които виждам около себе си, с начина, по който живеем, но се надявам, че в основата на всичко това е човечността.“ – това сподели Крис Потър в интервю за Джаз ФМ радио. Със саксофониста се срещнахме през ноември миналата година на „Пловдив джаз фест“.

Circuits е записан с участието на нашумелия пианист Джеймс Франсис и известния барабанист Ерик Харланд. В 4 от общо деветте композиции свири басистът Линли Март, работил с имена като Джо Завинул, Трилок Гурту и Мино Синелу. Крис Потър прави много сполучлив избор на музиканти, с чийто талант и енергия представя цял нов свят от звуци, в който се преплитат експресивни сола, интензивни импровизации, запомнящи се мелодии и неустоим груув. В изпълненията няма нищо излишно, албумът е перфектно балансиран във всяко едно отношение. Circuits е здраво стъпил върху солидните основи на джаза, но с модерното си звучене той би могъл да привлече и по-широка аудитория от хора, които не е задължително да определят себе си като почитатели на джаза. Тук ставаме свидетели на онзи специален момент, в който музиката излиза от стиловите рамки, смело пулсира в ритъма на днешния ден и ни води напред.

Дата на издаване: 22 февруари 2019 г. от Edition Records

Музиката на Николай Иванов – Ом и Петър Йорданов – Бъни (Two Man Orchestra) в албума им Magical Views хармонизира сетивата ни, с които възприемаме света, защото са важни както начинът, по който той отеква в нас, така и вибрациите, които ние ще изпратим към него. Тя дава мир, а нуждата от него публиката показва със своето поведение. Хората слушат внимателно и остават в настроението на музиката… „Забелязвам от концертите ни, че между нас двамата се получава особена енергия. Ние свършваме, а хората нито си тръгват, нито ръкопляскат. Това за мен означава, че се е получила особена вибрация.“ – споделя Николай Иванов – Ом в интервю по Джаз ФМ радио.

Песните от Magical Views на живо чуха вече слушателите в София и Казанлък, днес е концертът в Троян – в бар „Библиотеката“ от 21 ч., а в събота събитията са две – от 11 ч. в Художествената галерия в Стара Загора и от 21 ч. в „Хипстер“ във Велико Търново. Двамата свирят в малки градчета, където хората имат нужда от музика. „Там културната сцена е пълен разпад.“ – отбелязва с тъга Ом. Това прави отговорността им двойно по-голяма – да съберат парчетата в стабилна постройка. След това щастлива да чуе музиката им ще бъде публиката в сръбския град Кикинда, в Сегет, Будапеща и Естергон в Унгария и в румънската столица Букурещ.

С Magical Views двамата ни разполагат в идеалната хармония на Витрувианския човек на Леонардо да Винчи. Пиесите дават въздуха да се издигнеш над вълните на ежедневните тегоби и свободата да се разтвориш в света, за да го приемеш като своята комфортна среда, а не като враждебно обкръжение. От таланта на Ом да рисува музиката се насища с жива образност. Калейдоскопът подрежда в красиви фигури всичките ни преживявания – с техните положителни и отрицателни знаци.

Николай Иванов – Ом открива таланта на Петър Йорданов – Бъни на площада в Смолян – на джаз фестивала младежът е част от групата „Ехоо“, в която тогава се открои и вокалната дарба на Павел Терзийски. „Уникално е усещането да си в сътрудничество с хора, с които възрастовата разлика е много голяма.“ – казва Николай. „По този начин придобиваш друг поглед към света. И така има развитие.“ За Петър съвместната работа е уникален шанс за израстване: „За мен е предизвикателство да успя да се справя.“ Той откроява забавен паралел: „В Пловдив свирихме в БНР и Ники каза: „Като се сетя, че през 1986 г. съм записвал тук, лошо ми става.“ А аз съм роден през тази 1986 г.!“

Двамата съмишленици са цял оркестър – те свирят на десетки инструменти в 14-те пиеси на албума, записват в лупери, наслагват в реално време и така постигат масивен звук. „В The Forest има 16 трака с китарата. Енергията направо влиза в хората.“ – отбелязва силата на музиката Ом. В записите и на живо той свири на акустични и електрически китари, синтезатори, флейти (немска блок флейта, индийски бамбо флейти, ирландски уисъл), тамбура, ситар; пее вокали, които са като хорове. „Всички неща, които ни дава техниката на нас като музиканти, ги използваме.“ – гребе с пълни шепи от възможностите за създаване на звук Николай Иванов – Ом. Когато свирят на живо, Бъни прави вълшебства с хенг дръм, кахон, африканско джембе, електронен уейв дръм и различни перкусии, като рейнстикове, например, за създаване на атмосферни звуци.

В многозвучността на Two Man Orchestra е богатството на света около нас. И то трепти с тази енергия, която ни прави спокойни, уверени и обичащи. „Музиката е най-големият полет и най-голямата врата към това да се извисим над всичко ежедневно и гибелно. Нашият стремеж е този полет да го предадем на хората, които ни слушат.“ – казва в заключение Николай Иванов – Ом.

Дата на издаване: 6 март 2019 г.

• Интервюто на Светослав Николов с Николай Иванов – Ом и Петър Йорданов – Бъни можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

„Виждам талант, много талант. Виждам много смели хора, дръзнали да се занимават с изкуство във времена, когато изкуство сложно се създава и трудно си намира публиката. Виждам енергия.“ – възхитен е от творбите на възпитаниците на Факултета за приложни изкуства на Националната художествена академия неговият декан доц. Мирослав Богданов. До 10 март можем да разгледаме произведенията на младите творци в галерия „Академия“ на ул. „Шипка“ № 1.

Изложбата представя завършващите дипломанти, но много от тях вече имат достатъчно активен художествен живот, както отбелязва техният ръководител. Тя бележи края на обучението им в академията и началото на Голямото обучение в живота, използва символиката на израстването доц. Богданов.

Факултетът за приложни изкуства на НХА има 11 специалности – от традиционни декоративни изкуства като резба, керамика и текстил, през метала, който се развива в различни направления, до дизайн специалности – за детска среда, индустриален, рекламен, за порцелан и стъкло. „Сценография“, „Реставрация“ и „Мода“ са другите три специалности във факултета. Всички те са представени с творбите на дипломантите в изложбата в галерия „Академия“.

Евгения Илкова от специалността „Метал“ участва с инсталация от стари дограми от къща в центъра на София, паметник на архитектурата. „С голяма, видима разруха в дограмите, вътре инсталирах серия обекти за тяло – бижута, които носят същия дух на разпад – на традиции и ценности, които днес доста хора пренебрегват.“ – казва тя. Сътворено е нещо много красиво, което след това изчезва и се губи. „За мен лично няма как да има градеж без разпад. Няма как да вървим напред без да минаваме през трудности, няма как от раз да сътворим нещо без то да бъде по някакъв начин разрушено, изкривено, да понесе последствия от целия този процес. Чак след разпада, чрез нашите действия структурата би могла отново да се издигне и да добие ценности, които по пътя сме изгубили, но после сме намерили.“ – описва своите наблюдения Евгения Илкова.

За дипломната си работа Татяна Христова от специалността „Керамика“ използва банален предмет от ежедневието, който е зареден със специален код – бравата. „Идеята беше да извадя един елемент от традиционното му използване и да го претворя в съвсем друга визия. Участвам с три произведения – пластика, инсталация и пано, като съм ги назовала „Портали“. Вратата е портал: влизаш – излизаш, срещаш се с нови хора, общуваш, което като че ли спряхме да правим очи в очи. Исках да акцентирам на този факт чрез нещо, което използваме в ежедневието, и не се замисляме за това.“ – казва тя. Зад вратата ни очаква нещо ново, но никога не знаем какво е то, докато не отворим. Така бравата става символ на кураж: „Това е смелост! Много хора стоят зад вратата и не смеят да я отворят. Никога не знаеш какво те чака след това...“

Деканът на Факултета за приложни изкуства на Националната художествена академия доц. Мирослав Богданов е горд с постиженията на възпитаниците: „Колегите преподаватели полагат усилия да подготвят студентите откъм естетическа, художествена и технологична гледна точка. В рамките на курса на обучение това се случва. Всички виждаме как младежите влизат на приемните изпити и как излизат. Разликата е огромна! Това ме навява на усещането, че незабележимо се извършва сериозен труд от двете страни. Те си вярват и успяват – може би заради малките формати, може би заради честността, която витае, а може би защото сме такива хора. Важното е, че нещата се случват. Откакто изпълнявам тази длъжност, ходя по задължение на защитите, но това за мен е истинско удоволствие! Когато дипломантът си представя проекта, когато изказва своите мисли как е достигнал до това решение, тогава улавяш всички трепети, напрежение, проблеми. И виждаш резулата.“

За времето в НХА Евгения Илкова специално откроява придобитото умение да прави правилния избор: „За целия процес, през който минаваме до една реализирана творба, не стига само желание. Тези години ми бяха ценни да се науча да знам кое ми е приоритет и как да си разпределя времето, да реша какво обичам да правя и как да влагам себе си в него.“

Така направили избор, оставаме последователни в него, както посочва Татяна Христова: „Една идея трябва да се следва до край. Докато вървиш по пътя, тя се променя и накрая резултатът е толкова различен от първоначалния замисъл, че самият ти се изненадваш. Това научих – че не трябва да се отказваш от идеите си.“

• Интервюто на Светослав Николов с декана на Факултета за приложни изкуства на Националната художествена академия доц. Мирослав Богданов и дипломантите Евгения Илкова и Татяна Христова можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

На 15-и и 16-и март в Националния дворец на културата ще се проведе новото издание на традиционното изложение „Образование без граници“ и кариерния форум „Образование и кариера“. Събитието обединява двата сектора – образование и кариера, като представя водещи учебни заведения и компании. На изложението ще участват фирми, работодатели, училища, университети, академии, институции и организации от цял свят. Участниците ще получат информация за желаното обучение и реализация, а за съвременните изисквания ще научат подробности от водещите работодатели. Събитието, на което Джаз ФМ е медиен партньор, предлага огромно разнообразие от възможности и перспективи.

Организаторите тази година разширяват обхвата на изложението с темата, перспективите и възможностите за кариерно развитие. Този акцент – „Образование и кариера“, е съпътстван и от конкретни предложения, които ще бъдат представени от десетки български работодатели и германската работодателска агенция. Основната идея е образованието да бъде отговорна, сериозна крачка и условие за успешна кариера в България. Посланието е след добро образование в чужбина младите хора да се завърнат в България и у нас да приложат и развиват своите знания, квалификация и творчески възможности.

Амбицията на организаторите тази година е и да представят нов тип образователни инициативи. Поводът е Международният ден на потребителя – 15 март. В рамките на изложението квалифицирани лектори ще говорят за основните права на потребителя, област, в която у нас има дефицит. Ще бъдат изнесени беседи за правото на образование и на информация, за правото да бъдеш чут, за правото на здравословна околна среда и правото на безопасност. Младежката конференция започва от 13 ч., след официалното откриване, и в нея ще вземат участие лектори от Асоциация „Активни потребители“, Асоциацията на европейските журналисти – България, Европейския потребителски център – България, WWF – България, Института за пътна безопасност. Темата за право на образование ще бъде развита от преподавателя в Софийския университет доц. д-р Владислав Миланов, който ще обясни защо езиковата култура и образованието стоят в основата на нашето общество.

Всеки желаещ да посети изложението и младежката конференция може да се регистрира предварително на сайта на изложениетоили на място в Националния дворец на културата. Входът е свободен. Изложението е създадено през 2009 г. и се организира с подкрепата на Столична община. Събитието традиционно се посещава от хиляди ученици, студенти, младежи, млади учени, преподаватели, родители и общественици, професионалисти и експерти в съответните области.

Героичен епос за нашата сила e песента „Вечерай, Радо“ в изпълнението на трио „Тембристо“ с участието на Георги Стрезов. В своите три минути тя звучи монументално и отеква с жизнената енергия на целия ни народ. Сопраното Вера Гергинова, обоистът Вълчан Вълчанов и кавалджията Недялко Недялков се събират за проекта си „Тембристо“ с експерименталния концерт Musical Impressions в камерна зала „България“ през 2015 г. с произведения от класиката, джаза, мюзикъла и българския фолклор. Сега те са в студиото на Георги Стрезов, за да сътворят музикален разказ за устояващото на всички бури дърво – преживяло много и винаги младо. Две традиции – на класиката и фолклора, са свързани със съвременните пулсации на модерния аранжимент. Освен гласа, обоя и кавала, тук присъстват пиана, изсвирени от включилия се и с английски рог Вълчан Вълчанов и от Георги Стрезов, който на свой ред участва с бас китара, перкусии и семпли, включително на записани от него вокални партии на хор „Космическите гласове“ на Ваня Монева.

„Вечерай, Радо“ е олицетворение на триединството, което формира представата за музикалния свят на българите. „Всички знаят с какво сме известни по света по отношение на музиката: оперните ни певци – от десетилетия назад във времето, класическите ни музиканти – невероятно добри концертмайстори в целия свят, и народната музика.“ – посочва Вълчан Вълчанов – инициатор на създаването на „Тембристо“ и на записването на песента. С Вера Гергинова двамата са приятели от 12 години, той е близък и с Недялко Недялков. И тримата са владетели на инструментите си в своите жанрове, но желанието да опознават света ги води до различни експерименти.

Пътеките на странствания в музиката и културата се събират в концерта Musical Impressions на 19 юни 2015 г. в камерна зала „България“. Тогава за първи път прозвучава тяхната версия на „Вечерай, Радо“. Вълчан Вълчанов се връща към този момент: „Никой не очакваше какво ще се случи – на английски рог имитирах гайда, докато Недялко импровизираше със своя кавал и влиза гласът на Вера. Беше интересно да видим реакцията на публиката. Тя беше поразена от учудване и позитивност, което ни накара да продължим да работим в тази насока и да правим най-невероятни нестандартни произведения.“ В този експериментален концерт са джазовите My One and Only Love, Embraceable You и My Favourite Things, както и Tonight на Ленард Бърнстайн, звучат Oblivion на Астор Пиацола и образци от класиката – Моцарт, Хендел, Карл Филип Емануел Бах, Алесандро Скарлати и Сен-Санс, а също и популярни народни песни. На пианото е Стефан Врачев, също като Вълчан Вълчанов член на Софийската филхармония. „Вечерай, Радо“ музикантите представят в оригиналната оркестрация на Филип Кутев. „Песента е тригласна и ние си разпределихме тези три гласа. Кантото е във Вера, а ние с Чани свирим втория и третия глас. Търсихме да има линия и да звучи добре. В концертното изпълнение изключително се придържаме към аранжимента на Филип Кутев, а в по-новата версия ще чуете електронни звуци и присъствието на обоя, кавала и арменски дудук.“ – разказва Недялко Недялков.

Осъвременяването на звука и разполагането му на мащабния екран на филмова суперпродукция е дело на Георги Стрезов. Записващият за Холивуд и световни лейбъли млад музикант е основният човек, с когото „Тембристо“ работят, разказва Вълчан Вълчанов: „Когато се прави музика, е хубаво тя да достигне до по-широк кръг от хора. Затова решихме да я комерсиализираме, в добрия смисъл на думата. Потърсихме по-фино звучене и същевременно да има бийт. Георги Стрезов добави бас китара и ударни. Пианата свирим аз и той, сложихме отгоре и нашите инструменти, които на пръв поглед дори не може да се разбере какви са. Аз отдавна експериментирам с обоя, като му слагам ефекти, вадя от него по-различен звук. Хората казват: „Какъв хубав сопран саксофон!“ Ами не. „Каква хубава флейта!“ Казвам: „Това не е флейта, това е кавал.“ И, естествено, нашето бижу е Вера, която над нас е в интересен микс между оперно и поп пеене. Всеки от нас е голям експериментатор. Кавалът е народен инструмент – Недялко свири абсолютно всичко, което съм чувал като музика – фолклора на различни народи, джаз, класика – с него сме представяли Вивалди и Бах. А Вера е много изявена оперна певица, но е отворена към всички стилове.“

На подхода на Вера и на един музикален опит на финала дължим извисяващото въздействие на песента – съдържащата се във фолклора жизнена сила е обещание за бъдещето ни: „Аз не мога да избягам от това, че съм оперна певица, колкото и да ми се иска да експериментирам. Напоследък ми е все по-интересно да търся пътища встрани от класиката. Моят обработен от години в активни ангажименти като оперна певица глас носи по-въздушната украска. При мен тези неща стават абсолютно естествено. Записвайки, Жоро Стрезов даде идеята да сменим мелодията и да покажем малко повече от нюнасите в гласа ми. Беше като проба, но пък след това много ни допадна и решихме да го оставим. Това е последният куплет на песента. Там Чани „пее“ основната мелодия, а аз импровизирам. А иначе с фолклора съм много внимателна, тъй като не съм школувана в този вид музика. Допитвам се до Недялко, защото той е най-големият специалист в тази област. Държа да запазя автентичния текста, диалекта. Ние се свързваме със земята и с традициите, с нещо, което е извън нас. Ставаме проводник на една енергия, която съществува в корените и гените ни. И предавам нещо от моята душевност.“

Генотипът ни звучи в музиката, каквато и да е тя, посочва Недялко Недялков: „Като българи, дали свирим класическа или друга музика, провокираме гените чрез музиката и чрез нашето усещане. Всеки има специфична чувствителност. Мисля, че се получават фино и елегантно.“ Той е благодарен на усилията на Вълчан Вълчанов за реализацията на записа: „Слушайки тази хубава музика – зад един завършен продукт стоят много време, талант и идеи. Така се получава нещо толкова красиво. Приносът до голяма степен е на Чани. На мен ми беше много лесно на три пъти да вляза в студиото и да се впиша в почти завършена картина.“

Митичността във „Вечерай, Радо“ на „Тембристо“ отзвучава с гласовете на хор „Космически гласове“ на Ваня Монева. „Те придават страхотна естетика и красота на цялостното звучене.“ – казва Вълчан Вълчанов. А ефекта върху слушателя Недялко Недялков описва с думите: „Изстрелват звука в Космоса.“

Единението в музиката е илюстрирано и от подкрепата, която създаването на песента привлича. За реализацията помага италианец, почитател на България, женен за българка от Софийската филхармония. Подкрепа оказва и Musicauthor, с чиято помощ ще бъдат подготвени и новите пиеси на състава, композирани специално за тях от Георги Андреев. В момента „Тембристо“ работят също върху поп вариант и на песен на Рахманинов. На 3 април музикантите ще се върнат към атмосферата, дала началото на всичко това – те ще са на сцената на Драматичния театър „Иван Димов“ в Хасково за концерт по покана на диригента на Хасковския камерен оркестър Цанислав Петков. В родния град на Недялко тримата ще изпълнят творби от софийския си концерт, а Чани ще свири „Обоят на Габриел“ на Енио Мориконе от филма „Мисията“ – това соло преди години той изпълнява с Оркестъра на Класик ФМ.

Когато слушаме песента „Вечерай, Радо“ в изпълнението на „Тембристо“ с Георги Стрезов, около нас има само един звук – нейният. Магична и хипнотична, тя изпълва цялото звуково пространсто. Имаме нужда и от тази мъдрост, и от тази хармония – а усещането за съвременност ни уверява, че те са част от света ни сега.

Обаятелното видео е на Ники Илиев:

• Интервюто на Светослав Николов с Вера Гиргинова, Вълчан Вълчанов и Недялко Недялков на 8 март в предаването „Джаз ден“ можете да чуете чрез бутона „Аудио“.