След като преди няколко месеца ни накараха да се чувстваме толкова горди с „Латино Грами“ за създадения в България проект „Еструна“, на 31 март в Зала 1 на НДК ще слушаме отново Арканхел с хор „Нови български гласове“ с диригент Георги Петков, вече като носители на най-престижното световно отличие за латино музика. То им бе присъдено за Al Este del cante в категорията за най-добър фламенко албум.

Проектът е роден в България преди 7 години по време на дълга вечер на слушане на музика преди ранен полет. Маргарита Борисова и Явор Ганчев от „Дюкян Меломан“ и „Джаз плюс концерти“ омайват с красотата на българския фолклор Арканхел след концерта му у нас: „Решихме, че можем да го убедим да не си ляга и вместо това тези няколко часа да поговорим и да слушаме музика. Така стигнахме до съставянето на „Еструна“ – спонтанно и едва ли не на шега. Самият Арканхел много пъти споменава, че не е вярвал, че този разговор ще се превърне в реален проект. А пък никой от нас не е и мислел, че след шест години той ще бъде награден с най-голямото отличие в музиката.“ – разказа Маргарита Борисова часове след щастливата новина. Светът за първи път бе чул и високо оценил сливането на фламенко с български фолклор.

Албумът, който заслужи голямото отличие, е записан на живо по време на три концерта в Испания през август 2017 г. Последваха десетки абсолютно разпродадени концерти в цялата родина на фламенкото. Преди това „Еструна“ имаха изяви и в двете страни. Ето че сега проектът се завръща в родното място, спечелил толкова много почитатели и огромен престиж за страната ни. На 31 март на сцената на Зала 1 на НДК ще излязат Арканхел и хор „Нови български гласове“ с диригент Георги Петков, както и Дани де Морон и Рикардо Морено – китара, Хосе Мануел Посада „Попо“ – бас, и Агустин Диасера – перкусии.

Репертоарът на Еструна се състои от оригинална музика на Арканхел и Георги Петков и нови интерпретации на традиционни песни от България и Испания. Песните са по стихове на Федерико Гарсия Лорка и Исидро Муньос, преплетени с традиционни текстове от българския фолклор като „Лале ли си, зюмбюл ли си“ и „Снощи съм минал, кузум Еленке“. Георги Петков е и автор на вокалните аранжименти на хора. „Водеща за всички участници е свободата – да търсиш и да откриваш нови хоризонти, докато черпиш с пълни шепи от красотата на традицията.“ – казват инициаторите на проекта.

Организаторите припомнят, че хор „Нови български гласове“ е сформиран специално за „Еструна“ от Георги Петков, който има богат опит в съчетаването на фолклор и популярна музика. Той е работил с музиканти като Адриано Челентано и Боби Макферин. От самото начало проектът е отворен към взаимодействие с джаза и световната музика. За основен китарист и музикален директор е привлечен Антонио Форчоне – един от най-оригиналните съвременни музиканти и композитори. Негов е и първият и най-голям хит на „Еструна“ – композицията „Аламбра“, в която е вплетена родопската „Руфинка болна легнала“.

След премиерата в София през 2013 г. пътят на Еструна минава през повече от 30 концерта в Испания, на най-големите сцени и фестивали за фламенко – Биеналето в Севиля, „Сума фламенка“ в Мадрид, „Белите нощи на фламенкото“ в Кордова, фестивалът за музика и танц в Гранада, и още – Барселона, Памплона, Уелва, Картахена, Малага, Ла Унион, Валенсия, Сеговия… Музикалната критика определя изпълнението им с еднозначното „истинска магия“. Проектът вече е видян от повече от 40 000 души.

През август 2017 г. „Еструна“ правят логичната крачка напред в развитието си – програмата е записана на живо, по време на три концерта, най-внушителният от които е на античния римски театър в Мерида пред 3000 души. „Музикантите в този фюжън проект споделят общ интерес за постигане на нещо много красиво, което направи впечатление на всички присъствали на този концерт, защото всеки един от участиците допринесе с нещо от своята традиция и култура, като така придаде съвършен баланс и хармония на цялото.“ Пише La Vanguardia и това е само един от бляскавите отзиви за „Еструна“.

Още можете да откриете на сайта на организаторите тук.Джаз ФМ е медиен партньор.

Снимка: Silvia Sanchez

На 17 март тази година се навършва век от рождението на Нат Кинг Коул и тържествата по този повод вече започнаха: концерти, книги, филми, албуми. Сред най-забележителните продукции, честващи годишнината, е новият албум на китариста, певец и композитор Джон Пицарели. Той реализира албум със закачливото заглавие For Centennial Reasons. Тук има игра на думи и препратка към прочутата джаз класика For Sentimental Reasons, изпълнявана някога от Нат Кинг Коул и с думата на английски език за „стогодишнина“ - centennial.

Американският китарист и певец Джон Пицарели, син на прочутия музикант в близкото минало Бъки Пицарели, винаги се е вълнувал от творчеството и личността на Нат Кинг Коул. Работил е с неговата дъщеря Натали Коул, познавал е съпругата му, а също така колаборира с брат му - Фреди Коул, който също е пианист и певец. Джон Пицарели признава, че Нат Коул е причината той да е това, което е. Ако се загледаме назад във времето, ще видим, че този албум е третият в дискографията на Джон Пицарели, посветен на Нат Кинг Коул. Той се утвърждава като певец и китарист с първия си проект, посветен на Краля Dear, Mr Cole от 1994 г. Още тогава той отдава своята почит и благодарност към творчеството на легендарния певец. През 1999 г. Пицарели записва нещо като продължение на тази продукция - P. S. Mr. Cole, отново с песни на Коул, интерпретирани вдъхновено от Пицарели.

Тази година американецът с италиански произход реализира третия поред в дискографията си албум, посветен на легендарния Нат Коул, наречен For Centennial Reasons. В него са включени интерпретации на песни като WhenI Fall In Love, The Very Thought Of You, Body and Soul. Тук могат да се чуят и две авторски композиции, вдъхновени от стила на Коул. Едната е Nat King Cool, която е препратка към първите години в кариерата на Нат като инструменталист, знае се, че е бил брилянтен пианист. Втората пиеса е дует на Пицарели с неговата жена Джесика Моласки и се нарича A Hundred Years From Now.

Дата на издаване: 8 февруари 2019 г. от Ghostlight Records

Три години след създаването на групата, след десетки концерти на клубни и фестивални сцени и дебютен албум през 2017 г. проектът на Христо Йоцов Jazz Cats продължава своя вдъхновяващ път и развитие с нов компактдиск – Jazz Cats 2. Премиерата му е тази вечер в „София лайв клуб“ от 20 ч. Името на формацията прави връзка с джазовия жаргон, според който музикантите се обръщат по този начин един към друг и също така разкрива любовта на Христо към котките.

Без особено големи амбиции през 2016 г. барабанистът събира квартет от музиканти, който включва испанския саксофонист Арнау Гарофе, завършилия в „Бъркли“ пианист Любо Цанев и един от най-активните басисти у нас – Димитър Карамфилов. Христо разказва, че се е впечатлил от таланта на Арнау по време на концерт на „Брас асоциация“ и това ново, свежо присъствие го е подтикнало да постави начало на проекта. Изборът на Любо Цанев се е получил естествено заради интровертното и задълбочено отношение на пианиста към музиката и свиренето му, лишено от „външни ефекти“. Своята особено важна връзка с басиста в групата Христо Йоцов коментира така: „Активната позиция и енергия на Митко са нещо, което на мен много ми допада.“

Постепенно Христо усеща потенциала на квартета, а израстването на формацията довежда до музикалната еволюция, на която ставаме свидетели в новия албум Jazz Cats 2. „С течение на времето това от идея се превърна в група със своите вътрешни връзки – човешки и музикални, със своите характери…“ – казва барабанистът в интервю за Джаз ФМ радио. Вторият албум се различава от първия като звучене, но и като усещане. Христо откровено споделя, че когато е започнал работа по него, е бил много внимателен и е имал известна доза съмнение относно посоката. Ако в първия проект основата беше любовта към бибопа, тук звученето е много по-богато и цветно, а посоката: по-фюжън ориентирана. Звуковата палитра е подплатена от повече мъдрост, зрялост и улегналост. Ако в първия албум имаше свежата енергия и искрената радост, че си срещнал съмишленици, с които споделяте общи интереси и естетика, ето че сега тази енергия се трансформира, а това позволява по-пълноценно да се насладим на общуването и динамиката в групата, на доверието между музикантите и на майсторството им, което тук се разгръща все по-свободно и лишено от егоизъм.

Jazz Cats включва 10 композиции, написани от Христо Йоцов. Той продължава любопитната концепция от предишния албум с всяка една от тях да представя различни състояния и емоции: „балансирани, бързи, бавни, минорни, мажорни, по-мъгляви, по-светли, по-сини, по-жълти.“, както Христо ги описва. „По отношение на музиката аз силно мисля в цветове.“ – казва той и също така твърди, че чува как звучи музиката още докато я пише. Jazz Cats 2 е населяван от умни котки, фънки котки, мистериозни котки, романтични котки, градски котки и т. н. Пиесата Giant Cats е препратка към класиката на Джон Колтрейн Giant Steps, а най-различната композиция в диска – Belly Dance Cats, е с етно звучене и е закачка с испанеца Арнау Гарофе, който брилянтно се справя с предизвикателството в свиренето на балканска музика. Всяка от темите грабва вниманието още от първия път, в резултат на което се е получил един слушаем албум, в който обаче няма компромиси с качеството.

„Артистът трябва да балансира – да е с една крачка напред пред публиката, но в същото време да не е толкова напред, че тя да не може да го последва.“ – казва Христо Йоцов и обяснява: „Когато пиша музика, се поставям на мястото на слушателя. Аз сядам и слушам. Харесва ли ми това? Увлича ли ме? Трепва ли ми нещо? Какво искам да се случи в следващата секунда? Каква история чувам? Разбирам ли историята, която ми разказва музиката?“ За начина, по който композира, барабанистът допълва: „Аз все още силно вярвам в основните и органични компоненти на музиката – мелодия, хармония и ритъм и по никакъв начин не се срамувам да използвам тези традиционни тежнения, които влияят на човешката психика.“

Най-силното въздействие си остава преживяването по време на живото изпълнение. „Нагласата на всеки един от нас е преживяването да е взаимно. Ние се нуждаем от отражението на енергията, която отправяме. Ако тя потъне отсреща и не се върне, ние страдаме. Така че този пинг-понг ефект го има непрекъснато.“ – казва Христо за взаимоотношенията между музикантите и публиката по време на концерт. „Винаги в музиката, която правя, аз се базирам на първичното усещане. Трябва в един момент да въздъхнеш и да се освободиш от това, което те е грабнало, понесло те е и в тази поредица от вълни на напрежение и отпускане се базира драматургията на всяка музика. Тя не е текст, който трябва да разбереш, тя е емоция, която трябва да усетиш.“ – казва още Христо Йоцов. Поглеждайки напред, пред групата предстои отваряне към нови пространства и излизане от пределите на България. Цялото интервю на Таня Иванова с големия барабанист и композитор може да чуете чрез бутона „Аудио“.

В навечерието на връчването на наградите „Икар“ по традиция Съюзът на артистите в България представя номинираните спектакли в „Софийски театрален салон“, част от Календара на културните събития на Столичната община. 14-ото издание на фестивала започва на 18 март с поклон към Големите в Театъра, някои от тях – пренесли своето изкуство и на киноекрана. Спектакъла „Апарт“гледаме от 19 ч. в театър „Азарян“ в НДК. На 15 март на същата сцена в почит към проф. Крикор Азарян за първи и последен път ще се играе „Чехов х 3“ – представление по трилогията, която режисьорът реализира в края на живота си.

Заветът на изградилите театралното ни изкуство – в „Апарт“

„Апарт“ събира в панорама образите и характерите на развилите българското театрално изкуство творци. „Често възниква въпросът къде са най-големите имена? Не, няма ги. Публиката ще види хора като Гинка Станчева, Наум Шопов, Емилия Радева – легендарни актьори от миналото, които са леко позабравени, но са оставили дири след себе си. Младите актьори повярваха в тях – харесаха им техните откровения, цитати, разкази и интервюта и преди да пресъздадат образите им се позаинтересуваха кои са тези хора. Това ми се струва ценното. Това е спектакъл за леко позабравените имена, които са били легендарни в онова време.“ – разказа по Джаз ФМ режисьорът Илко Ганев. Драматургът Людмила Сланева добави: „В спектакъла „величие“ го няма като послание. Той е наше обяснение в любов към артисти, които са живели във, със, за и от театъра и в които ние се разпознаваме. Искаме да им кажем: „Благодаря!“ Живеем във време, в които бързо се забравят направеното и приносът. Спектакълът е обяснение в любов към духа, към театъра, към живота.“

„Апарт“ е документална постановка по текстове и интервюта на едни от най-значимите български режисьори и актьори: Крикор Азарян, Леон Даниел, Наум Шопов, Ицхак Финци, Стефан Илиев – Чечо, Гинка Станчева, Емилия Радева, Мария Стефанова, Жоржета Чакърова, Гергана Кофарджиева, Никола Петков, Красимира Казанджиева, Стефан Германов, Христо Домусчиев и др. Той е вдъхновен от разкази и интервюта от сборника „Артисти със сребро в косите“. На режисьора Илко Ганев му е любима сцената, в която младите актриси говорят с думите на своите предшественички, а прожектираното на екран видео разкрива легендата Апостол Карамитев: „Защо всички са били влюбени в него? Опитваме се да погледнем под повърхността на мистиката и магията около конкретни образи, да открием какво е създало тази легенда.“

В интервю по bTV Radio Гинка Станчева бе казала:„Филмите и спектаклите, в които участвахме, бяха хубави, защото ние бяхме много истински и много истински играехме. Имаше един момент, в който работех денонощно. И накрая си казвам: „Имаме само една голяма обич от публиката, която ни топли сърцата и душите!“

„Когато нещо е направено с любов и неговото време изтече, любовта не умира, тя идва при нас.“ – посочва свързващата хора и поколения нишка Людмила Сланева. А днес продължаваме борбите, започнати преди, отбелязва Илко Ганев: „Думите на тези артисти звучат актуални и до днес и се произнасят от младите актьори като описание на собствената им действителност. Тези въпроси са и техните въпроси – кой къде е назначен, как цензурата е уволнявала, как е действала пенсионната реформа, какви са били сблъсъците с директори, с партията.“ Продължението е извън сцената: „Хора, които нямат нищо общо с театъра, са изключително докоснати от спектакъла, защото разбират, че става въпрос за живота.“ – обяснява Людмила Сланева.

В „Апарт“ участват Антъни Пенев, Бориса Сарафова, Димитър Крумов, Надя Керанова, Петя Бончева и Севар Иванов. Проектът се реализира с подкрепата на Столична програма „Култура“ и Министерството на културата.

В почит към проф. Крикор Азарян – „Чехов х 3“

Няколко дни по-рано – на 15 март от 19 ч. спектакълът „Чехов х 3“ще чества наследството на проф. Крикор Азарян. Той също ще се играе на сцената в НДК, носеща неговото име. Рождената дата на режисьора и преподавател всяка година събира неговите студенти и последователи: „За нас е важно да се виждаме, да си повтаряме думи, които той ни е казвал, как ни е научил на А-то и Б-то за нещата, които знаем сега.“ – казва с признателност Людмила Сланева. Тя обяснява, че за разбирането на театралното изкуство много важна е била идеята му да анализираш случващото се в света около теб: „Той винаги обръщаше внимание и ни учеше: „Спри! Не разбра ли, че нещо се случва? Какво се случва?“ Казваше, че е основно да знаем какво става и да го изиграем.“ Разбирането на съдържанието на всеки миг в живота е била идеята на Крикор Азарян за опознаване на богатствата на света ни: „В едно интервю го бяха попитали коя е думата, с която би описал живота. Той отговори: „Думата е „изведнъж“. Изведнъж нещо става, в един миг се влюбваш, в друг се учудваш, в трети си изумен. И това е животът. Трябва да сме живи, да усетим този миг.“ – предава завета на проф. Крикор Азарян неговата студентка Людмила Сланева.

В деня, в който проф. Азарян е роден, актьори от „Чайка“ в театър „Българска армия“, „Три сестри“ в Младежкия театър „Николай Бинев“ и „Вишнева градина“ в Народен театър „Иван Вазов“ ще съпреживеят от сцената заедно с публиката заснети на видео моменти от творческия процес по създаването на тези постановки. Във фрагменти от спектаклите ще видим Меглена Караламбова, Бойка Велкова, Георги Новаков, Александра Сърчаджиева, Койна Русева, Николай Урумов, Малин Кръстев, Станка Калчева, Владимир Люцканов, Валентин Ганев, Мария Каварджикова, Деян Донков и Марин Янев. Идеята и реализацията са на Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов. Във фоайето ще ни посрещне изложба с плакати от постановки на проф. Крикор Азарян през годините. След представлението за втора година фондация „Проф. Крикор Азарян“ ще връчи награда за ярко постижение в театралното изкуство.

• Интервюто на Светослав Николов с Людмила Сланева и Илко Ганев в предаването „Джаз ден“ на 11 март можете да чуете тукили чрез бутона „Аудио“.

На снимката: миг от „Апарт“

Днес Мирослава Кацарова обяви представянето на новата си концертна програма – Electronic Dreams, в която среща си дават електронната и акустична музика. Electronic Dreams е с премиера на 17 април в „София лайв клуб“, а на сцената с Мира ще бъдат Мирослав Турийски, Младен Димитров и Александър Леков. Ден след това музикантите ще изнесат концерт в „Бибоп кафе“ в Пловдив. По-долу публикуваме текста на Мирослава Кацарова, с който тя споделя повече за философията около създаванато на Electronic Dreams, а скоро в нашия ефир очаквайте разговор със самата вокалистка.

Когато за първи път открих електронната музика, философията на минимализма ме очарова необяснимо. Постепенно започнах да се стремя към умението с малко изразни средства да казвам много. Да опитвам с няколко тона да слизам в бездни или да изкачвам върховете на личните си планини. Почти невъзможна задача. Осъзнах колко ме вдъхновяват изпълненията, в които паузите и просторът между тоновете са също толкова смислени, колкото мелодията и звука. Колко ми влияе музиката, в която тишината говори не по-малко от всичко друго. Това постепенно се превърна за мен и в екзистенциално изразно средство. И сега смятам, че с мълчание понякога казвам повече отколкото с думи.

Изобщо, елекронната музика ми отвори нови светове, вътре в моя. Интересно нещо са звуците: понякога имам чувството, че един звук с цялата си абсурдност и нелогичност отключва истории и спомени, потънали в лабиринтите на несъзнаваното. Нямам обяснение за това. Ирационално е и когато повтарящият се ритъм така хипнотично се слива с вътрешния.

В музиката, може би и в живота, повтарящият се ритъм може да съдържа разнообразие, колкото и парадоксално да звучи. Възможни са изненадващи синкопи, разчупвания и засрещания. Импровизация в повторението - за това говореше Джейсън Моран преди година, като разказваше за Телониъс Монк. Монк, който транскрибира живота в музика.

Това е едно от нещата, които ме забавляват всеки път като пея - отраженията на живота в песните. А напоследък са ми интересни метоморфозите на звука и как той генерира нови светове и смисли със себе си. Електронната музика ми предостави неочаквани свободи: различен кийборд, компютри, електронни ефекти с малки и безброй вътрешни връзки, през които звуците минават и се трансформират. Електронно генерираните звуци са сигнали за други състояния на музиката, превръщат ме в криптограф на звука с тайните му, закодирани в него послания. Забелязвам, че тази хибридна изказност от електроника и акустични инструменти е музикална тенденция и ми се случи да го разбера покрай работата си по новата ми концертна програма, която кръстих Electronic Dreams. Ясно е, че електрониката е проникнала и в най-съкровеното ни, че пикселите подло подменят дефицити от истинския ни живот, но Electronic Dreams всъщност е вдъхновена от самия човек, с автентичния му „аналогов“ живот със страховете му, със срещите му очи в очи, със самотата му, с любовта и разделите, с тъгите и с миговете на щастие, с уроците и изборите.

Заедно с Мирослав Турийски сме подготвили две нови авторски песни, той написа музиката, аз - думите. Включили сме и някои стари песни от предишни мои албуми. Избрала съм още песни на „Бийтълс“, Ленард Коен, Есбьорн Свенсон, които винаги съм искала да изпея.

Благословена съм с приятелите си, с които ще съм на сцената - Миро Турийски, Младен Димитров и Александър Леков. Каня ви с радост и вълнение от сега на премиерите ни в „София лайф клуб“ на 17 април и в „Бибоп кафе“ в Пловдив на 18 април.

• За визията на новата концертна програма Мирослава Кацарова се доверява на фотографите Диляна Флорентин и Павел Червенков.

В началото на този месец Бранфорд Марсалис квартет издаде новия си албум, носещ поетичното заглавие The Secret Between the Shadow and the Soul („Тайната между сянката и душата“). То е вдъхновено от поема на Пабло Неруда, но саксофонистът твърди, че не търси аналогия между своята музика и творчеството на известния чилийски поет. „Аз не съм автор на песни в поп музиката. Аз пиша инструментална музика. Ние озаглавяваме пиесите, за да уловим емоциите – но не чрез думи, защото звукът е по-необятен от думите.“ – казва Бранфорд в интервю за Qwest TV. The Secret Between the Shadow and the Soul излиза три години след предишния албум на квартета – Upward Spiral, записан с участието на вокалиста Кърт Елинг. През 2016 г. имахме удоволствието да чуем тази музика на живо в София по време на фестивала A to JazZ.

Бранфорд Марсалис ръководи своя квартет вече 3 десетилетия. В групата свирят Джоуи Калдерацо (пиано), Ерик Ривъс (бас), а най-младият член на състава е 27-годишният барабанист Джъстин Фокнър, който се присъединява към своите колеги преди 10 г. В The Secret Between the Shadow and the Soul квартетът изпълнява 7 композиции, като записите са направени в Австралия по време на една петдневна пауза на формацията, в която тя не е имала концерти. Репертоарът включва оригинални композиции на Марсалис, Калдерацо и Ривъс, а така също и теми на Андрю Хил и Кийт Джарет. Всяка от пиесите е подбрана внимателно и е на точното място, придавайки различен цвят и оттенък и обогатявайки звученето на проекта.

Саксофонистът винаги е твърдял, че обича да работи не просто с добри инструменталисти, а с хора, които притежават музикална интелигентност. В този смисъл дълголетието на квартета е лесно обяснимо. В момента формацията е на върха на своите възможности и именно общата история, споделената страст и майсторството са в основата на свободата за нови открития. The Secret Between the Shadow and the Soul е музикално удоволствие, поднесено от квартет, в който участват ярки индивидуалности, но четиримата музиканти свирят толкова сплотено, органично и отдадено без да оставят съмнение в това, че групата е нещо по-голямо от съставните си части.

Дата на издаване: 1 март 2019 г. от Okeh/Sony Masterworks

Земята ни събира в простор да се развиваме – красиви и добри, различни хора и култури. Това е перспективата, от която разкрива прелестта на света албумът „През очите на земята“ на Гергана Димитрова – Белонога. Той следва издадения през 2013 г. дебютен „През очите на слънцето“, с който солистката на „Мистерията на българските гласове“ и на камерната формация към хора „Ева квартет“ ни посвети във вълшебствата на природата през звуците на пигмеите, съчетани с българския фолклор.

Деветте песни и пиеси в този нов албум са композиции на Гергана Димитрова и нейния спътник в музиката и живота Костадин Генчев (кавал и други дървени духови инструменти), аранжиментите са техни, както и на Алекс Нушев (електронни инструменти, китара и бас китара), а текстовете са от народното творчество, допълнени с авторски на Гергана Димитрова и Илияна Георгиева. В записите участват още Виолета Петкова – гъдулка, и Петър Тодоров – глас и перкусии, а специални гости са тромпетистът Росен Захариев – Роко, Иван Цонков – тъпан, и Александър Селие – син на откривателя за света на „Мистерията на българските гласове“ Марсел Селие, който свири на хенгдръм. Продуценти са Гергана Димитрова и Алекс Нушев.

Албумът на Белонога изящно описва Земята като приказно място на красота, която ние ценим и творим. „Красотата трябва да е първо вътре в нас, а след това тя ни изразява, в моя случай – чрез музиката. Първият ми солов албум бе поглед навътре – той премахна рамките ми като певица, позволи ми да погледна към себе си и да извадя потенциала, за който не съм предполагала, че съществува. От тогава вървя по този път – и до днес.“ – казва в студиото ни Гергана Димитрова – Белонога.

В своята реализация обогатяваме света. Изминатото разстояние се измерва със следата на добро, която другите след нас ще продължат: „Всеки сам избира посоките и пътя, решава как да го следва, преценява към какво да поглежда от света наоколо и какво да вземе със себе си. Всеки сам прави своя избор.“ – описва дадената ни свобода Гергана Димитрова.

„През очите на земята“ разкрива най-хубавото в човека, неговата светлина. Създателите му не са позволили моментните ни слабости да ги разколебаят в достигането до ядрото от любов и красота у нас. „Винаги сме вярвали в това.“ – казва Костадин Генчев и се доверява на инстинктивно почувстваното от водещата фигура в проекта – Гергана Димитрова: „Тя има страхотен усет за нещата.“ Самата Белонога вижда в хората своя стремеж: „Това е необходимостта да потърсим вътре в себе си. Вярваме в тази музика, обичаме това, което правим, и винаги сме смятали, че сме на прав път.“

Самият процес на създаване на песните е съвместно извървян път, както го описа и Костадин Генчев: „По време на записите постоянно се променяха предварително замислените неща. Когато запишем мелодията и я „облечем“ в ефекти, сложим й „подправките“, ни хрумват други идеи и това напълно променяше първоначалната ни представа.“

Музика на единението – тя откроява специалния момент на поява на заряда, когато се срещаме и събираме в кауза. „Аз се чувствам по-зряла с течение на времето в правенето на тази музика, в работата в екип, в това как нещата могат да се получават заедно.“ – отличава Гергана Димитрова силата, която и в глобален план прави възможно хармоничното съществуване на една земя на различни хора и култури.

Това знание е изначално заложено в нас и моменталният успех на албума го доказва. През третата седмица на февруари той оглави Transglobal World Music Charts, а музиката от него звучи по целия свят. „Когато е изминат пътят, поглеждаш назад и разбираш колко много си преживял. Минахме по този път и сме щастливи.“ – благодарен е Костадин Генчев за случилото се между появата на идеята и реализацията на албума. Това е още една стъпка в следата, която музикантите оставят: „Почувствахме се богати с още нещо красиво, излязло от нас. Аз съм заредена и вдъхновена за още.“ – продължава напред Гергана Димитрова.

А пред нас е следващият албум, който ще е за възможността да чуем музиката в тишината – издава посоката, в която се е отправила Белонога. А преди това „През очите на земята“ ще достига до още и още слушатели. След предварителното представяне на живо в Първо студио на БНР, довечера е концертната премиера в „София лайв клуб“. На сцената в 22 ч. ще излязат: Гергана Димитрова – Белонога – вокал, Костадин Генчев – кавал, Виолета Петкова – гъдулка, Петър Миланов – китари, Петър Тодоров – перкусии, и специалните участници Росен Захариев – Роко – тромпет, и Калоян Павлов – ударни инструменти.

• До интервюто с Гергана Димитрова – Белонога при премиерата на албума, както и до разговора с нея и Костадин Генчев в навечерието на концертната премиера, можете да стигнете чрез бутона „Аудио“.

Преди да чуя тези техни думи, по покана на Гергана Димитрова – Белонога въведох слушателите в музиката от „През очите на земята“ със следния текст на обложката на диска:

В този дом живеят щастливи хора. Няма никой сам, незащитен.

Подкрепя Земята, събрала мъдростта на всички, достойно извървели своя път по нея. Утешава потокът чист, с прилива на радост болката отмил. Закриля гората, изникнала тъй силна и единна. С въздуха от нея свеж живееш и той е твоята опора в изследващ полет.

Така дарен и благодарен на Земята, ще я прегърнеш – тя е твоя. Силен, с лекота ще сбъднеш своите мечти.

Дошъл на място ново, пак ще бъдеш у дома. Ще имаш следващи стремежи, за да идеш по-далеч, а хората след теб напред ще продължат.

И търсещ, и постигащ – ще бъдеш удовлетворен, свободен. Свързан с всички в любов, щастието щедро ще споделяш. Това е свят без тайни на живот благословен.

Чуваш тази истина изпята и слушаш сърцето си и изпълваш душата си. Спокоен си. Нищо не тежи и всичко радва.

Дата на издаване: декември 2018 г. от NarRator Records

Балканите не са буре барут на конфликти, а цветове и разнообразие; музиката им не е неспирен бяг на надсвирване или дълбока драма, а красива поезия. Така ги описват в своята нова „Балканска рапсодия“ музикантите от „Виво Монтана“. „Исках да направим пиеса, в която да има разновидност от стилове, да няма еднообразие и само един ритъм. Идеята ми бе в нея всеки да може да открие себе си, затова в „Балканска рапсодия“ има такава разнородност на стилове.“ – разказа по Джаз ФМ основният композитор на „Виво Монтана“ Марио Методиев, който в групата свири на тромпет. Друг от тромпетистите – Денис Крумов, добави: „Искаме да покажем, че не сме просто духова музика, свиреща джаз или пиеси в балкански стил, а нещо уникално, което може да се трансформира във всеки стил музика.“

Всичката музика е в тях, а на хубавите преживявания, които споделят и още повече ги събират, ставаме свидетели във видеото към „Балканска рапсодия“. То е заснето по време на концерти на „Виво Монтана“ на фестивал в Турция. Тромбонистът Стилян Маринов ни пренася в атмосферата: „Взехме участие в ежегодния Фестивал на цитруса в турския морски курорт Мерсин. На него областта представя цитрусовите си плодове, тъй като това е основната култура в земеделието на региона. Имаше и шествие с много интересни фигури от цитруси – животни и коли, направени от портокали, грейпфрути и лимони. Много, много красив и разнообразен фестивал! Взехме участие повече от 20 държави, а ние представихме България.“

Във видето виждаме как музикантите не само свирят, но и танцуват и играят футбол – скъпоценни преживявания, в които са заедно. „Емоциите бяха много – пътуване, футбол, разнообразие, но най-силното изживяване си остава, когато се качим на сцената. Фестивалът е на откирто, на брега на морето и е много популярен. Идват хиляди хора, дори трудно стигнахме до сцената. Но като засвирихме нашата музика… Двете култури сме сродни по стил и изпълненията ни много се харесаха. Нас това изцяло ни изпълва.“ – разказа ръководителят на „Виво Монтана“ Пламен Крумов, който в оркестъра свири на туба. През 2010 г. той става инициаторът за създаването на формацията. Като учител по музика в Гимназия за преподаване на чужди езици „Петър Богдан“ той дава на учениците си инструменти, за да свирят и да продължат силната в региона традиция на духовите оркестри. Момчетата завършват училище, но пътищата им не се разделят.

Само няколко години след като спечелиха „България търси талант“ по bTVи дебютираха с албума „Меден дух“, „Виво Монтана“ очароваха с музиката си публики надлъж и нашир. През миналата година те бяха посрещнати като гордостта на родния град на Празниците на духовите оркестри „Дико Илиев“ в Монтана, изявиха се и на Джаз фестивала на вр. Перелик. За най-важното от случилото се през 2018 г., допринесло за развитието на групата, Денис Крумов разказа: „Един от най-знаменитите спомени от миналата година ще остане участието ни на Джаз фестивала на вр. Перелик, защото когато отидохме там, самото място на върха на планината ни накара да се почувстваме толкова българи, а и толкова хора на света заради самия стил на фестивала, заради самото усещане от публиката. Също така стотиците участия, на които представихме новите си пиеси. С всяко участие ние растем, учим се от грешките си и се усъвършенстваме – и това вече спомага и за развитието ни занапред.“

Напредъкът е ключов за тях – така и обявиха те при получаването на наградата от 50 000 лв. от „България търси талант“: „Ще инвестираме парите в развитието си.“Свирейки за пореден път в студиото ни, чуваме как звукът на оркестъра става все по-плътен и динамиките – по-дълбоки. А репертоарът им непрекъснато се обогатява с нови пиеси. Най-новата от тях се позовава на българската музикална традиция и на култов сръбски филм. „Монтана е много близо до р. Дунав. Нашият основен композитор Марио е от с. Гложене, почти на брега на реката. Една вечер той гледал филма „Аризонска мечта“ и слушал „Блус в 9“ на Милчо Левиев. Вдъхновен най-вече от неговата музика, той използва мотиви от „Аризонска мечта“ в пиеса, която също е в размер 9. Озаглавихме я „Гложенски ритми.“ – разказа ръководителят на състава Пламен Крумов. Пиесата музикантите изпълниха в студиото, а запис от цялото им гостуване на 21 февруари в предаването „Джаз ден“ можете да чуете тукили чрез бутона „Аудио“.

Няколко дни след интервюто в ефира на Джаз ФМ „Виво Монтана“ се завърнаха за пореден път в bTV, от чийто екран изгряха, и свириха в последното издание на Cool…T с Петя Дикова преди водещата да излезе в отпуск по майчинство. Младежите продължават да вървят напред, а погледите им са насочени нагоре. Още един от скъпите им спомени от миналата година е свързан с връх: „Имахме честта да свирим и във френските Алпи за 5 дни в началото на миналата година. Бяхме буквално под връх Монблан. Хората и там се докоснаха до нашата музика.“ – разказа Стилян Маринов. „Високопланинските райони ни влияят много добре.“ – добави на шега Денис Крумов. Но това е самата истина – „Виво Монтана“ са винаги на върха и предават устрема си на своите слушатели.

На 30 март от 19:30 ч. в Първо студио на БНР певицата Лили Илиева и пианистът Антони Дончев ще представят музикална програма с балади, наречена Little Sunflower. Идеята е концертът да бъде записан и издаден в албум. Двамата музиканти работят заедно от известно време, а своя прочит на някои от най-любимите си балади представят от около година. „Винаги сме имали афинитет да свирим няколко любими балади, които сега ще бъдат включени в концерта. Получава се една особена енергия. Аз поначало съм си мислила, че е редно да има разнообразие в стилистиката на даден концерт, но всъщност това пък е много хубава концепция - да направиш така че да подбереш еднакъв тип парчета, а пък интересното идва тогава, когато съумееш да ги изпълниш по различен начин и това му е най-хубавото на джаза, защото може да се експериментира на воля.“ – казва Лили Илиева в студиото на Джаз ФМ радио.

Дуото твърди, че подхожда интуитивно в своята съвместна работа и не се влияе от други дуетни сътрудничества. В селекцията на репертоара попадат заглавия като Alfie на Бърт Бакарак и Lush Life на Били Стрейхорн. Композицията на Фреди Хъбърд Little Sunflower е избрана не само за име на програмата, но и на целия албум. „Little Sunflower не е точно балада, но пък е пиеса, която позволява невероятна интерпретация. Във всеки един момент може да се случи нещо неочаквано в нея и това й е красотата.“ - споделя Лили, която не иска да разкрива твърде много от съдържанието на концерта, а Антони Дончев обобщава програмата така: „Това са тези песни, които всъщност правят тази музика толкова голяма и велика и я превръщат във феномен на XX век.“

Подходът на Лили Илиева и Антони Дончев към песните е базиран на импровизацията, така че всичко по време на техните изпълнения се случва на момента. Комуникацията помежду им се осъществява чрез внимателно слушане, а това прави музиката жива, наситена и богата. „За мен е голяма чест да пея с Тони. Винаги съм много щастлива, когато свирим заедно и е огромна привилегия. Чувствам се прекрасно всеки път.“ – казва Лили Илиева за работата си с Антони Дончев, а той от своя страна споделя: „Истината е, че аз се чувствам по същия начин. Мисля, че причината за това е фактът, че с музикант като Лили се чувствам изключително свободен. Това е нещо много важно за музикалното общуване, защото когато човек е свободен, той е себе си, той е истински. Той може да полети. В същото време не е сам, а е с партньор.“

С големия български пианист и друг път сме говорили за неговите полети в музиката, свързани с различни посоки и сътрудничества. Разговаряйки за настоящия дуо проект с Лили Илиева, не пропускаме да попитаме Тони как работата му, обхващаща целия спектър – от големи оркестри до интимни формати, му се отразява като музикант. „Това е едно огромно щастие, давам си сметка. Вероятно това е мечта на всеки един музикант – да може да обходи цялата тази палитра.“ – казва Антони и допълва: „Явно имам такава необходимост, щом го правя.“

По време на концерта на 30 март в Първо студио на БНР Лили Илиева и Антони Дончев ще запишат първия си съвместен албум. Музикантите си дават сметка за риска, който са поели. „Разбира се, че някои неща могат да се объркат. Всичко може да се случи, но точно оттам идва самото вълнение. Каквото и да се случи, то ще е абсолютно откровено, за мен най-важното нещо е да сме истински на сцената, да сме абсолютно откровени. Това винаги се вижда, винаги се чува в музиката. Аз съм много далече от идеята, че нещо трябва да бъде перфектно, защото силно вярвам, че няма перфектни неща, няма перфектни хора. На мен лично перфектните неща са ми скучни.“ – казва вокалистката. Със своя богат и дългогодишен опит Антони Дончев обяснява: „Всъщност всеки един музикант, избирайки да бъде музикант, той приема и един огромен риск, защото поправка няма. Музиката, която той е изсвирил, тя е отлетяла във времето и то не може да се върне и да я поправи. Музицирането вече е превърнало музиката в някакъв факт, което е уникалното на това изкуство.“ Цялото интервю на Таня Иванова с двамата музиканти може да чуете чрез бутона „Аудио“.

Портрет на Джордж Гершуин като новатор в музиката ще опише концертът „Рапсодия в синьо“, който ще представят в неделя, на 24 март, в зала „България“ Софийската филхармония под диригентството на Максим Ешкенази, солистите Вера Гиргинова и Валери Турманов и актьорите Ани Пападопулу и Валентин Ганев. Събитието е част от поредицата „Фортисимо академия“и включва изпълнения на заглавната творба „Рапсодия в синьо“, арии от „Порги и Бес“ и сюитата от филма „Един американец в Париж“. За младата публика този образователен концерт ще бъде любов от пръв поглед, тъй като ще ги срещне с красивата и достъпна, а същевременно дълбока музика на Гершуин. „И трудна за нас.“ – добавя Максим Ешкенази в студиото ни, а сопраното Вера Гиргинова се съгласява с него.

Концертът е в появата на точката на сливане на класическата, джазовата и популярната музика. „Когато „Рапсодия в синьо“ излиза, тя е била положително възприета от много хора, но създава скандал в обществото, защото не е имало такъв прецедент.“ – описва контекста на новаторството на Гершуин Максим Ешкенази. Той добавя, че никой от големите оперни театри не изпълнява „Порги и Бес“ до 1960 г.

За да пресъздадат атмосферата, в която е творял младият композитор, диригентът намира артисти, които са също в пресечната точка на класическата и джазовата музика. Вера Гиргинова експериментира във всякакви жанрове, включително и фолклора с „Тембристо“, и с голям ентусиазъм поема предизвикателната задача да изпълни Summertime в оригиналната версия: „Много ми допадна тази покана, защото основно се занимавам с оперна музика, но имам интерес в джаза. Творбата е на пресечната точка и това ми е страшно интересно, защото мога да използвам техниката си като оперна певица и влечението си към джаза и да направя това, което трябва според мен. Много ми харесва, че ще покажем по-оригиналното звучене на тези произведения. Summertime е интерпретирана в толкова много версии, че хората не си дават сметка, че това реално е оперна ария – и то много сериозна и много трудна. Тя е много висока – джаз певците обикновено я изпълняват по-ниско. Тази ария е супер майсторско произведение и сериозна оперна музика.“

Прекъсваме за кратко разговора, за да чуем версията на Summertime на Сара Вон, а Вера Гиргинова отбелязва, че ще изпълни песента с октава и половин тон нагоре. „Гениално произведение!“ – възхитена е тя. В концерта ще чуем певицата в дует с Валери Турманов на Bess, You Is My Woman Now, а баритонът самостоятелно ще представи I Got Plenty O’ Nuttin’. Ариите от „Порги и Бес“ са вплетени в текст, в който звездите на Народния театър „Иван Вазов“ Ана Пападопулу и Валентин Ганев ще разкажат историята на живота и музиката на Гершуин, описана в увлекателен разказ от Александър Чобанов. В представянето ще прозвучат и други образци от американската музика, която малцина познават. „Ще чуем каква е била концертната музика по онова време и веднага след това ще направим сравнение, за да видим колко революционно се е отнесъл Гершуин към изкуството, без страх.“ – обяснява замисъла Максим Ешкенази.

• Интервюто на Светослав Николов с Вера Гиргинова и Максим Ешкенази можете да чуете тукили чрез бутона „Аудио“

Джаз ФМ е медиен партньор.

Джазът като вълшебство разкрива спектакълът „Алиса в страната на джаза“ по сценарий на Невена Григорова и с отговорник за музикалната част Венци Благоев. В събота, на 23 март, от 11 ч. в клуб „Студио 5“ е второто представление, а поканата творците отправят към деца на възраст от 2 до 102 години. „Въвеждаме ги в света на джаза с много предизвикателства на сцената чрез приключенията на основната ни героиня Алиса. В тази страна тя се научава да пее, да свири и да суингира. Накрая решава, че може би няма да си тръгне от там или поне не в този ден, защото много й харесва. През нейния поглед преминава животът за всички деца, жадни за импровизация.“ – описва подхода към създаването на връзка с музиката Невена Григорова.

В ролята на Алиса дебютира куклената актриса Елин Стоянова, която играе и с куклата Дайна, специално ушита от сценографката Елена Рожич. Режисьорката Василия Дребова пък се въплъщава в образа на антигероя – Метрономата, която всячески обезсърчава Алиса. Нейният образ отговаря на херцогинята от любимата ни приказка. Чрез Вдъхновението, изиграно от танцьора от Lindy Hop Никола Симеонов Алиса осъзнава, че няма да се научи на музика от Метрономата. „Тя разбира, че музиката трябва да се усети, джазът трябва да се почувства и от там нататък ще се запалиш по него и ще искаш да останеш в тази чудна страна.“ – обяснява пленителното развитие на сюжета Невена Григорова.

Чрез историята децата опознават цялото богатство на джаза. „Той си има своите най-популярни пиеси, песни и изпълнители. Алиса направо започва да плува в най-дълбокото – тя пее като Ела Фицджералд, свири рагтайм и диксиленд, на моменти дори се получава фрий джаз.“ – описва пътешествието Венци Благоев. Неговият тромпет е част от музикалната приказка, в която свирят още едни от най-успелите ни млади джаз музиканти – Станислав Арабаджиев – пиано, Димитър Благоев – китара, Владимир Михайлов – контрабас, Стоил Иванов – барабани.

Ако това е първата среща на малчуганите с джаза, то създателите на спектакъла имат много отговорната задача да направят тази музика винаги желана, търсена, любима. Те представят най-доброто от нея така, че то директно да достигне до душите на малчуганите – бъдещи почитатели за цял живот: „Постигаме това по най-лесния начин – свирим така, както обичаме, както го правим за възрастните. Отворени сме към интерактивност – към края децата намират една вълшебна кошница с перкусии и засвирват. Когато малчуганите на такава възраст посвирят с искрени и добри музиканти, любовта им се засилва.“ – казва за свързването с изкуството Венци Благоев. Невена Григорова добавя: „Сценарият следва сюжета на вълшебната приказка, а всички ние обичаме изненадите и вълшебствата. Това е интересното и различното в това представление.“

„Алиса в страната на джаза“ е продължение на дългогодишния ангажимент на инициаторите да срещат децата с джаза – и с „Джаз за деца“, и със „Седемте бигбенд самураи.“ Дебютиращата като сценарист Невена Григорова обяснява: „Представяме го като забавна, лесно достъпна музика – интересна, отваряща съзнанието и освобождаваща енергията в децата. От известно време ми се искаше да има структура, сюжет, през който малките да я осмислят. Затова използваме пиеси от различните етапи на развитие на джаза, за да преминат през тях и да ги преживеят с приключенията на Алиса.“

Създаването на „Алиса в страната на джаза“ е подкрепено от фонд „Култура“ и програмата „Дебюти“ за сценарий. Предстои спектакълът да бъде представен на лятна сцена и на театралния фестивал в Кнежа.

• Интервюто на Светослав Николов с Невена Григорова и Венци Благоев можете да чуете тукили чрез бутона „Аудио“.

През лятото на миналата година триото на пианиста Дейвид Дауър с Люк Хаулър – бас, и Мат Фишър – ударни, бе в България за клубни концерти в София и участие на Джаз фестивала в Банско. Краткосвирещият албум Made in Sofia стана естествен завършек на успешното турне у нас. Записите бяха направени в студио „Пекарната“ в София в края на годината, а завършеният продукт се появи на пазара през февруари 2019 година. Made in Sofia включва три композиции на Дейвид Дауър, както и негов аранжимент на класическата песен на ABBA Mamma Mia. Албумът е посветен на естественото влечение и любов на музикантите от триото към България, българската култура и преди всичко – към българския джаз.

26-годишният пианист, композитор и преподавател Дейвид Дауър е австралиец, но живее и работи в Лондон. През 2015 г. той завършва магистратура в Западноавстралийската академия за изпълнителски изкуства с проект, фокусиран връху алтернативни техники в соло пиано изпълненията. В свое интервю Дейвид разказва: „Израснах в малко фермерско селище, разположено на 150 мили от Мелбърн. Започнах да свиря на пиано по чисто прагматична причина. Моят по-голям брат не искаше де продължи уроците, които майка ми вече беше заплатила. Тогава практичната ми майка реши да изпрати следващото си дете, тоест мен, да се учи да свири на пиано. Това се случи, когато бях на 6 години. Досега не съм спирал!“ Като източници на вдъхновение Дейвид Дауър посочва пианиста Брад Мелдау и... „Бийтълс“.

Дейвид Дауър записва своя дебютен албум в дуо с перкусиониста Мат Фишър. Албумът носи малко странното заглавие The Frog, the Fish, and the Whale („Жабата, рибата и китът“). Това са прякорите на негови приятели, като The Fish (Рибата) е барабанистът Мат Фишър. За музиката Дауър търси партньори, които отговарят на неговия ведър характер: „Аз обичам да се усмихвам на сцената и затова харесвам партньори, които се усмихват заедно с мен“.

Списание London Blues and Soul отбелязва: „Дейвид е създал истинско богатство от изразни средства, което далеч надхвърля имитацията и прави неговото изкуство мигновено разпознаваемо“.

Интервю на Емил Войников с Дейвид Дауър:

Преди всичко поздравления за Вашия нов краткосвирещ албум, озаглавен Made In Sofia. Заглавието е красноречиво. Запознахме се на Джазовия фестивал в Банско през последното лято, където аз имах удоволствието да представя Вашето трио на публиката. Как стигнахте до България? Беше ли това нещо обмислено и планирано предварително или беше просто едно приключение?
Първоначално това беше приключение. Ние, бендът, наистина харесвахме българската музика, но не знаехме много за културата. Смятахме, че това е място, което трябва да се проучи и открихме, че тук има много добра джазова сцена и публика, която я подкрепя. Дойдохме веднъж само за да пробваме и получихме удивителна обратна връзка. Ние просто се влюбихме в България, във вашите градове и в забележителната ви култура – ето защо се върнахме и записахме нашия албум в София.

Спомням си, че когато споменах заглавието на Вашия дебютен албум на сцената в Банско – The Frog, the Fish, and the Whale („Жабата, рибата и китът“), вие тримата, които също бяхте на сцената с мен, внезапно избухнахте в бурен смях.
(Смeе се.)Да, това е странно заглавие за един албум, чиято обложка беше художествено оформена с рисунки на жаба, риба и кит. Това подчертава моето чувство за хумор… Това са прякорите на мои приятели – Жабата, Рибата и Кита, които аз събрах в една песен и в заглавието на албума.

Да се върнем към Вашия краткосвирещ албум Made In Sofia. Форматът включва 3 ваши пиеси, както и добре известната Mamma Mia на ABBA, аранжирана също от Вас. Трудно е да се определи Вашата музика в жанрово отношение. Вие черпите вдъхновение от джаза, класическата, популярната музика и така нататък. Слушателят може да чуе чести смени на ритъма, на темпото, както и промени в настроенията. Освен това не е тайна, че Вие имате добро чувство за хумор. Вашият стил се разпознава лесно. Как успявате да постигнете това?
Мисля, че това не е показност, а просто е много естествено. Това е почти като говоренето – ако говорите по определен начин, вие бихте могъл да пеете по определен начин. Ако следвате собствения си глас, ще предложите нещо, което е истински ваше.

Слушали ли сте изпълнения на българския пианист Милчо Левиев?
Да, той е изумителен! Слушал съм го няколко пъти.

Мисля, че е достатъчно да чуете само няколко негови акорда, за да разпознаете неговия стил и да разберете, че това е именно Милчо Левиев. Планирате ли да се върнете в България с Вашето трио през тази година?
Да, да! Ние идваме в България от 8 до 21 юли и ще направим 15 концерта в различни градове.

Ще цитирам по памет пасаж, който Вие споделяте в едно интервю: „Аз обичам да се усмихвам на сцената и затова ми харесва да свиря с музиканти, които се усмихват заедно с мен“.
(Смее се.)Да!

Как се случва взаимодействието между Вашите партньори в триото?
Мат и Люк са дългогодишни мои приятели и ние се радваме на нашата дружба, независимо от ситуацията. Удоволствие е да свириш с музиканти, които са толкова талантливи – те имат чудесен слух и слушат много внимателно музиката. Но на сцената не се отправят упреци, ако някой направи малка грешка. Понякога музикантите стават подозрителни и се ядосват. Това никога не се случва с тези две момчета. Ние просто се усмихваме – не стигаме до остри изблици, които да ни повлияят на сцената и аз мисля, че това помага на всеки да свири по-добре. Ние сме спокойни, щастливи, радваме се на приятелските отношения между нас, в музиката, а също и в живота.

Къде предпочитате да живеете – в Австралия, в Европа или може би Вие сте космополит?
Мисля, че Европа е идеалното място за живеене. В момента аз съм в Австралия, семейството ми е тук, аз трябва да се връщам, просто трябва да съм тук. Но Европа е толкова удивителна, богата на култура и интересна. В идеалния случай аз бих приел да живея някъде в Европа.

• Предаването All-Time Jazz Masters на Емил Войников с музиката на Дейвид Дауър можете да чуете тук: първа, втораи третачаст, или чрез бутона „Аудио“.

През лятото Дейвид Дауър ще гостува отново у нас, като ще изнесе концерти в градове, сред които София, Бургас, Велико Търново, Димитровград, Хасково, Пловдив, както и в арт клуб „Мишел“ в Созопол.

Тази година се появи един интересен албум, посветен на оригиналната музика от култовата музикална продукция на Астор Пиацола и Джери Мълиган Tango Nuevo от 1974 г. Става дума за албума на аржентинския саксофонист и композитор Хавиер Джирото и неговото трио, наречен Tango Nuevo Revisited.

От заглавието е видно, че става дума за нов прочит на стария музикален материал на Пиацола, който е своеобразно предизвикателство, отправено от прочутия продуцент от ACT Music Зиги Лох. Всъщност Лох е един от най-ревностните почитатели на албума на Пиацола и Мълиган от 1974-та. През годините той е допринесъл много за популяризирането му и дълго е мечтаел да реализира съвременен отговор на композициите в него. Четиресет години след появата му, Зиги Лох пътува до Аржентина с надежда да открие музикант, който да се припознае в това дръзко начинание: да пресъздаде пиесите от този исторически важен албум в модерни, съвременни версии. Едва след като се завръща в Европа, Лох се среща с тромпетиста Паоло Фрезу, който му препоръчва аржентинския музикант Хавиер Джирото.

Понастоящем Джирото живее и работи в Рим, който силно напомня за Аржентина и с манталитета на хората, и с атмосферата си. Самият той е роден в Аржентина, но има италиански произход. За първи път чува албума на Пиацола Tango Nuevo, когато е 10-годишен и той се оказва ключов в живота му, защото свързва ведно любимите му стилове: аржентинското танго и американския джаз. В младежките си години Хавиер Джирото свири в танго оркестри и в джаз групи. След това заминава за Бостън, където учи джаз в колежа „Бъркли“. Там усъвършенства уменията си като саксофонист, основно баритон саксофон. По-късно решава да се премести да живее в Италия, където също е у дома си. Там именно се осъществява срещата му със Зиги Лох и приема предизвикателството да пресъздаде в нова и в по-свободна стилистика композициите на Пиацола от албума му от 1974 година. Едно от важните съвпадения при него е чувството му, че танго нуево, както и джазът не се нуждаят от догматична чистота, присъща за други жанрове. Точно това свободолюбиво отношение към музиката се чува в новия му албум Tango Nuevo Revisited, където редом с него свирят вдъхновено и виртуозно двамата му партньори: Джани Йоро - бандонеон и Алесандро Гуис - пиано и електроника.

Така се получава новият прочит на стария музикален материал, в който се срещат електроника и акустични инструменти, джаз и танго нуево. Стилът е разбираем и е преминал през популярните нюанси на джаза. Основният инструмент тук е бандонеонът. Неговият драматичен и носталгичен тон придава на музиката кинематографичност, романтика и мечтателност. А саксофонът на Джирото е съвършено различен от този на Мълиган в оригиналния запис и макар баритонът му да звучи някак по-твърдо, мекотата на изпълненията произхожда от дълбините на музиката, наречена Tango Nuevo.

Дата на издаване: 8 март 2019 г. от Act Music

С вечните човешки теми, които продължават да ни тревожат и днес: за любовта – дълбока и моментно заслепение, за новия свят, чието динамично развитие пленява и ни поставя в ситуация на догонване, за чуждото и родното, за упражняването на властта – отговорно и като самодържец, за ролята на жените, за лидерството, даването на кауза, сплотяването на съмишленици и въздигането на обикновените хора в герои – постановката на „Италианката в Алжир“ от Росини на сцената на Държавна опера – Стара Загора идва с отговори, да – с отговори, на сериозни въпроси, с оригиналния подход на режисьорката Урсула Хорнер и с превъзходни изпълнения на Петя Петрова, Родриго Тросино (Италия), Валери Турманов, Ивайло Джуров и екипа на оперната трупа.

Началото на едно смело начинание поставя присъединяването към състава на мецосопраното Петя Петрова, разказва директорът на Старозагорската опера Огнян Драганов: „Преди 2 години ангажирахме Петя Петрова – мецосопрано с изключително интересен фах. Първото нещо, което мислихме за един такъв глас, е в каква роля да го въведем. С главния диригент Ивайло Кринчев решихме да поставим „Италианката в Алжир“.“

През образа на героинята на Петя Петрова можем да осмислим важни теми на съвремието ни. Силна жена в мъжки свят, чужденка, далеч от родните земи, в любовта тя намира вдъхновение и от нея черпи смелост, за да спаси от плен – както другите италианци в Алжир, така и бея от неговото любовно заслепение. „Специално ситуацията, в която се намира Изабела, е много трудна и невъзможна за една жена. Тя прави това, което правят мъжете в един мъжки свят, но чрез своите женски черти. Това е нещо трудно, хубаво и интересно. На мен дори би ми се искало да го владея. Не откривам себе си в този образ, макар че ми е много приятно да го изграждам и да се поуча от него.“ – разказва за героинята в себе си Петя Петрова. Тези нейни думи баритонът Валери Турманов в ролята на Тедео посреща с окуражителното: „Напра́ви го!“

Неговият герой е влюбен в Изабела, но оставя на заден план своето влечение към красивата италианка, за да й помогне себеотрицателно в осъществяването на добрата за всички кауза. „Мисля, че и той остава доволен накрая.“ – коментира развитието Петя Петрова. „Не, не остава доволен!“ – репликира я Валери Турманов: „Той е тайно влюбен в Изабела и за съжаление не я получава, защото тя си избира, естествено, по-младия италианец. Но пак – по-добре италианец, отколкото алжирец.“ – със смях казва Валери Турманов, акцентирайки върху още един основен конфликт в спектакъла – между родно и чуждо.

„Италианката в Алжир“ поставя така актуалния проблем за срещата между различни светове, сблъсъка между тях и начина, по който те се свързват и разделят. Това е темата за изграждането на национална идентичност и съзнанието за принадлежност. В днешния контекст Петя Петрова я поставя така: „Всички тези чужденци, които идват в Европа и искат да се интегрират тук, не знам колко успяват. В операта нито италианците се интегрират в Алжир, нито алжирците приемат начина на живот на италианците. Разделят се като приятели, но всеки предпочита своя собствен живот. Не знам как ще се случи в съвремието при нас.“ Валери Турманов продължава нейната теза: „Всяка култура си е различна и няма как, при условие, че си живял в една страна от дете, да бъдеш друг. Където и да попаднеш, е така. По същия начин се случва с нас, когато работим в чужбина – милеем за родината. Ние сме си българи и си оставаме българи. Това е.“

Създаденият през 1813 г. сюжет, привидно ни препраща към миналото – към края на XVIII в., но третира теми и въпроси, чиято връзка със съвремието ни успешно изявява режисьорката Урсула Хорнер. Тя освен това отваря към света постановката, замислена първоначално като собствена продукция на Старозагорската опера, разказва директорът Огнян Драганов: „Имахме желание да направим нова постановка, но преди малко по-малко от две години се срещнах с Уши Хорнер във Виена, където живее, и тя ми напомни за този спектакъл на„Италианката в Алжир“, с който бе номинирана от оперния театър, създаден от Йоан Холендер.“

Урсула Хорнер вече е позната и много любима на българската публика от друга своя постановка, представена на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора от Македонската опера и балет – „Севилският бръснар“. И в нея сюжетът се развива като в игра, в непринуден поток на действие на сцената. Тя отбелязва нуждата от оригинален актуален подход към класическите творби: „Държавна опера – Стара Загора има огромен потенциал. Поради странни причини, с които вече се сблъсках на Балканите, публиката е свикнала да гледа едни и същи постановки отново и отново. На мен обаче ми се искаше да покажа как по друг начин може да бъде представено познато оперно произведение – начин, който ще разкрие огромните възможности на Старозагорския оперен театър.“

„Тази творба въздейства с идеята, че всеки един от нас носи силата в себе си. Като я изявим, не ни трябва твърдо управление или сплотено общество, за да можем като личности да донесем промяна. Чрез образа на Изабела „Италианката в Алжир“ показва, че една жена в чужда страна може да постигне много, движена от любов и действаща последователно. Любовта й е силна, тя е олицетворение на силата. Изабела тръгва на това пътешествие и се впуска в приключението, движена от любовта – така че любовта отключва силата. В днешния ни свят, управляван от популизма и икономическата свързаност, е добре да се върнем към основата – любов, разбирателство и вяра в своите възможности.“ – съветва Урсула Хорнер.

Предизвикателствата на съвремието ни ни насърчават да намираме нови възможности за реализация. Както се случи на оперната ни сцена с инициирането от Огнян Драганов преди четири години на създаването на Балканска оперна мрежа – механизъм за сътрудничество между театрите в региона. В случая тя дава възможност за пренасяне у нас на готовата сценография на Мартина Сеня от македонската постановка на „Италианката в Алжир“, режисирана от Урсула Хорнер. Огнян Драганов посочва поредния добър пример за партньорство: „Уши Хорнер ми каза, че сценографията и костюмите на спектакъла са живи, че в Скопие с тях са изиграни две – три представления. Свързах се с директора на операта Васо Ристов, който е член на създадената от нас преди четири години Балканска оперна мрежа. Така взехме сценографията и костюмите от Скопие. Благодарение на взаимоотношенията между нашите две страни успяхме да получим сценографията без да плащаме митнически такси, което безкрайно много облекчи бюджета на операта. Този спектакъл идва с основния екип, който го е поставил в Скопие – режисьорката Уши Хорнер, Мария Пупучевска – костюми, и Мария Ветеровска – асистент-сценограф.“

Сериозните теми, които винаги са били предизвикателство пред човечеството в неговото развитие, с „Италианката в Алжир“ Урсула Хорнер доближава до нас чрез пренасянето на действието в епохата на началото на бурно икономическо развитие преди век. Хуморът от произведението режисьорката реализира в жива комедия, която е забавна, вълнуваща, трогателна – и много сериозна. Този специфичен подход те прави съпричастен към съдбите на героите. „Не можеш да се смееш непрестанно в продължение на два часа – веселието трябва да се редува със сериозни моменти. Мога да го сравня с планина и низини – има върхове на забавлението и долини на осмислянето. И трябва да си много отговорен – не можеш да направиш добра комедия, ако не приемаш темата й абсолютно сериозно.“ – описва майсторството на поставянето на комедия Урсула Хорнер.

Петя Петрова потвърждава: „Това е една от тайните на правенето на комедия. Колкото си по-сериозен, толкова си по-смешен. В ситуацията, на фона на която си много сериозен, изпъква твоята неадекватност. Много е важно темпото – с помощта на режисьорката се получиха такива отношения между нас, че всяка репетиция и спектакълът бяха едно забавление. Обикновено за сериозните неща малко се стягаме, но тук такова нещо нямаше.“ „Винаги се забавляваме – и на репетициите, и на спектаклите.“ – подкрепя я Валери Турманов. „Темпото е и благодарение на маестро Ивайло Кринчев, който ни позволи да бъдем себе си и да обиграем ролите си. Много е важно да бъдем весели, да сме приятели на сцената. Ако не сме такива, каквито се познаваме, и не сме приятели, няма как да се получи химия между нас и публиката това винаги го вижда.“

Съдбата на героите в „Италианката в Алжир“ е вдъхновение и за публиката, и за самите творци, споделят Петя Петрова и Валери Турманов. „Много ми харесва такъв тип жена като Изабела, възхищавам й се. Понякога случайно някакви черти от образа й изскачат в мен, не толкова цялостни. И се радвам, че на сцената мога да преживея такива ситуации и такъв характер, какъвто не си позволявам в живота.“ – прави извод Петя Петрова. А Валери Турманов отбелязва силата й, когато тя претворява образа на своята героиня: „За мен спомен от този спектакъл ще остане Петя Петрова и особено боя, в която тя ми забива ъперкът. И всичко приключва!“ „Кога иначе ще набия два пъти по-едър от мен мъж!“ – възкликва с удивление от възможностите на Изабела актрисата.

Валери Турманов продължава да изрежда любими усещания, произлезли от тази постановка: „Харесва ми партията, харесва ми трудността й, харесват ми играта и движението на сцената, както и това, че е комично и забавляваме хората. Най-много ми харесва, че хората се забавляват, обичат този тип опери. Те ръкопляскат след всяка ария, което в оперната драма няма как да стане, а накрая ни аплодират на крака. Просто е готино!“ Петя Петрова отбелязва контакта със зрителите: „Публиката участваше заедно с нас и се забавляваше, което е целта.“ „Това ни даваше абсолютно същата енергия, която се надявам и ние да даваме на нея.“ – търси взаимността Валери Турманов.

След възторга от първото представяне пред публика на 9 март, утре вечер е втората премиера на „Италианката в Алжир“ от Росини на сцената на Държавна опера – Стара Загора – с премиерния състав и под диригентството сега на Владимир Бошнаков. Така театърът прави поредната крачка напред в своето развитие, което скоро ще го отведе към копродукция с една от най-значимите италиански трупи. На 22 март спектакъла при гастрол в Пловдив гледа д-р Клаудио Ораци – директор на Операта в Каляри, с която Старозагорската опера подготвя съвместна постановка на „Атила“.

Спектакълът „Италианката в Алжир“ в Стара Загора още веднъж доказва, че с любов, всеотдайност, инициативност и усърдна работа трудното не е невъзможно. „Това е едно изключително трудно заглавие, към което малко театри посягат. Не защото не е интересно – напротив, цялата публика реагира безкрайно възторжено тази вечер, а защото е трудно да се намерят певци, които да покрият музикалната партитура. Безкрайно съм щастлив, че маестро Кринчев успя с ансамбъла на Старозагорската опера да постигне ново ниво – ниво, което видяхме всички ние – и в оркестъра, и с хора. Успяхме да усетим блясъка на ансамбловия театър на Росини. Въодушевен съм, с поглед, разбира се, напред!“ – удовлетворен е от постигнатото Огнян Драганов.

С тази постановка ръководената от него трупа е на ново стъпало в развитието си. „Ние се съизмерваме в България с другите оперни театри и смятаме, че се намираме на изключително добро ниво. С този спектакъл обаче се съизмерваме и с европейските оперни театри, за което съм безкрайно щастлив. Вървенето напред е винаги позитивно, пък то те задължава да не правиш крачка назад.“ – уверено гледа към следващата по-висока цел пред Държавна опера – Стара Загора Огнян Драганов.

• Репортажа на Светослав Николов можете да чуете тукили чрез бутона „Аудио“.

Снимките са от премиерата на „Италианката в Алжир“ от Росини на 9 март 2019 г. и са дело на Георги Петков.

Новият албум на американската джаз певица и носителка на „Грами“ Катрин Ръсел се нарича Alone Together и включва колекция от стари американски песни, претворени за нов живот със съвременни детайли и свежи аранжименти.

Това е седмият албум в дискографията на вокалистката, която разгръща своята класа като певица, бендлидер и аранжьор. Тя внимателно е избрала стари и позабравени песни от суинг ерата, както и такива, които разкриват любовта й към музиката на Ню Орлиънс. Ръсел е успяла да ги претвори в модерни аранжименти като не е заличила очарованието на имплицитната им ретро естетика, към която тя неведнъж е показвала афинитета си. За Катрин Ръсел винаги е била важна хармоничната връзка между текстове и мелодичната структура на песента, затова и тя винаги внимава при избора си на репертоар.

Изпълненията й отново са брилянтни, зрели, но непретенциозни. Тя е съумяла да открие прелестта на певческата си фраза и да я втъкне майсторски в плътния инструментален контекст. Редом с нея творят още китаристът Мат Мюнистери, барабанистът Марк Маклейн, басистът Тал Ронън, кийбордистът Марк Шейн. Често наоколо звучат брас или струнни, които допълват звучността и музикалната атмосфера.

Получил се е магичен албум! А като се има предвид, че Ръсел го записва буквално за няколко дни в паузи от турнето си с легендарните Steely Dan, става ясно за какъв професионализъм и висота на музикалност става въпрос!

Дата на издаване: 1 март 2019 г. от Dot Time Records

С Марио Маланини и Кирил Манолов в главните роли, с режисурата, сценографията и осветлението на Марио де Карло и под диригентството на Димитър Косев на 29 март гледаме в Зала 1 на НДК най-новата суперпродукция на Русенската опера „Набуко“. Шедьовърът на Верди ще ни пренесе в далечните времена на древна Юдея и Вавилон с участието на над 150 артисти. Вавилонските завоеватели ще изпълнят сцената със своята енергия я блясък, а трагичните образи на безжалостно прогонените юдеи ще ни трогнат с един от гениалните моменти в световната оперна литература – „Хорът на евреите“. Va pensiero добива такава популярност, че се превръща във втори национален химн на Италия. Точно с тази музика почитателите на Верди го изпращат в последния му път на 27 януари 1901 г.

Богатите и пищни костюми, ефектите на художественото осветление, фантастичната сценография и въздействащите мизансцени са на художника и режисьор на постановката Марио де Карло (Италия). „Със своя екип той постави тази опера по европейски начин – изключително изчистена и красива, много „тъмна“. Учуди ме как един човек успя да направи режисурата, сценографията и художественото осветление съвсем сам.“ – разказа в студиото ни диригентът Димитър Косев.

Неговата първа среща с „Набуко“ е като студент в Консерваторията във Виена, когато трябва да дирижира откъс от нея. „Тогава усетих величието й – как може нещо да изглежда толкова малко и фино, а в крайна сметка да е толкова огромно!“ – оценява майсторството на Верди Димитър Косев. Той посочва и че със сюжет, написан преди 150 години, творбата е актуална с посланията си и ще каже нещо важно на всеки в публиката. „За мен „Набуко“ професионално и дори чисто житейски е навлизане в дълбоките води на моята професия. Учих паралелно „Луд гидия“ и „Царицата на чардаша“ – доста контрастни заглавия.“ – казва младият диригент за мястото на тази творба в живота и изкуството му.

Ролята на Набуко ще изпълни Кирил Манолов, стъпил здраво на пътя на успеха на международната оперна сцена. Италианските критици го обявиха за най-добрия Фалстаф в света. През сезона той пее в триптиха на Пучини в Римската опера, изявява се на сцените в Севиля, Монреал и др.

С този спектакъл любимецът на публиката Марио Маланини се завръща у нас в ролята на Измаел. Той е звезда в афишите на най-престижните световни оперни сцени на „Ла Скала“, „Арена ди Верона“, Дойче опер, „Ковънт гардън“, Щатсопера, Гран опера – Париж, оперните театри на Мадрид, Барселона и Лисабон, където под палката на най-големите световни диригенти си партнира с величията Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Рената Скотто, Монсерат Кабайе, Катя Ричарели, Шърли Верет, Мария Киара, Ева Мартон, Мирела Френи, Тереза Берганца, Лео Нучи, Ренато Брузон, Шерил Милс и много други.

В спектакъла участват още Йоана Железчева (Абигайл), Петя Цонева (Фенена), Ивайло Джуров (Закария), Теодора Чукурска (Анна), Иван Пенчев (Абдало), Емил Желев (Върховен жрец на Баал).

„Изключителен състав, за който нося огромна отговорност. За да направим тази опера с такъв състав, се иска много смелост, но мога да кажа, че съм много спокоен с тези хора на сцената. Всяко нещо, направено с желание, се получава качествено. Желанието прави това чудо да се случи по прекрасен начин.“ – казва с благодарност за подкрепата младият диригент Димитър Косев. Той припомня и момента на силен заряд, когато проф. Павел Герджиков ентусиазира целия екип на Русенската опера за брилянтната постановка на операта „Луд гидия“.

• Интервюто на Светослав Николов с Димитър Косев от предаването „Джаз ден“ на 11 март можете да чуете тук или чрез бутона „Аудио“

Концертмайстор на оркестъра е Мария Павлова, а хормайстор – Стелиана Димитрова-Хернани.

Джаз ФМ е медиен партньор.

Преди време брат ми Георги Войников разказа в моето предаване по Джаз ФМ следната история: „Към края на 50-години на миналия век по Радио София често звучеше една песен, изпълнявана от Катерина Валенте на немски и обявявана от водещите като „Цял Париж бленува за любов“ – красиво заглавие, най-вече заради употребения глагол „бленува“, което най-вероятно е заслуга на българския преводач. Всъщност, това беше известната лирично-сантиментална песен на Коул Портър с тривиалното заглавие „Обичам Париж“.

Изобщо от 20-те до 60-те години на миналия век американците са имали голяма слабост към Франция и нейната столица. Да си припомним левия бряг на Сена и Ротондата, където редовни посетители между войните са Хемингуей, Скот Фицджералд, Гъртруд Стайн, Езра Паунд. Салонът на американската писателка и колекционер Гъртруд Стайн е бастион на модернизма в Париж. Тя колекционира Матис, Гоген, Тулуз-Лотрек, Пикасо. Известни музиканти и джазмени като Джоузефин Бейкър, Бил Колман и Сидни Бешей правят от Франция своя втора родина. Самият Коул Портър живее дълго време в Париж, а Гершуин пише творба, наречена не другояче, а „Един американец в Париж“.

Темата на All-Time Jazz Masters тази вечер ще бъде „Американски писатели, поети и джазмени в Париж“. Мои гости ще бъдат г-жа Даяна Хейг – собственик на книжарницата „Шекспир и приятели“ във Варна, и г-н Ерик Перотел – аташе към Френския културен институт, също във Варна. „Шекспир и приятели“ е създадена по модела на някогашното културно средище в Париж „Шекспир и компания“, основано от американската издателка Силвия Бийч през 1919 г. В своето интервю Даяна Хейг допълва, че освен книжарница и място за четене „Шекспир и компания“ е била също часовникова кула, поща и място за обмяна на пари.

Според Даяна по онова време Париж е бил истинско място на свободата, защото американците са можели да пият алкохол свободно, а жените са можели да се разхождат хванати за ръце по улиците. Ерик Перотел припомня контекста на събитията – сухия режим в Америка.

Джак Керуак, според Даяна, е както винаги предизвикателен: „Дойдох във Франция, пише той в своя автобиографичен разказ Satori in Paris, за да не правя нищо друго, освен да се разхождам и... да ям“. Ерик съобщава малко известния факт, че създателят на бийт движението Джак Керуак е писал на френски не само стихове. Той посочва, че романът „На пътя“, написан от Керуак през 1952 г., но открит едва през 2018 г., е написан на френски. При това „На пътя“ няма нищо общо с известната творба на Керуак „По пътя“ (On the Road).

Ерик Перотел припомня, че в периода между двете войни много парижки кафенета работят по цяла нощ в търсене на духа на оригиналното, на екзотиката, на забавленията и опиянението. Даяна и Ерик са единодушни с американския писател Ъруин Шоу, според когото всяко хубаво нещо в Париж „започва на маса в Парижко кафене“. „Без да съм парижанин,“ – казва Ерик Перотел – „бих искал да кажа, че в парижките кафенета наистина се случват доста неща. Най-важното е, че там се разменят погледи. И мисля, че „играта на погледи“ е нещо много френско“. В края на своето интервю Даяна Хейг припомня мотото на своята книжарница: „Бъдете добри с непознати, защото те биха могли да се окажат небесни ангели“.

Франция е първата страна в Европа, която разпознава джаза като автентична художествена форма. Съвременният американски тенор-саксофонист Скот Хамилтън, който идва за първи път във Франция в края на 70-те години, но живее в Европа до ден-днешен споделя, че „във всяко френско градче, в което имаше поща, имаше и джазов клуб“. В предаването тази вечер ще чуем музика, записана в Париж от американски джазмени като Зуут Симс, Лайонел Хемптън, френски бендове с американски солисти като тромпетиста Джо Нюман, Джанго Райнхард и неговият „Хот клъб оф Франс“, както и неповторимите френски актьори и певци Жо Дасен и Жан Габен.

• Интервютата на Емил Войников можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Съвременният прочит на българския фолклор минава през вникването в неговата дълбочина, изучаването на цялостния му контекст и пресъздаването му на основата на това разбиране чрез езика на класиката и джаза, на акустичната и електронната музика, в проекта Live на Нина Николина. След премиерното му представяне на 8 февруари, на 29 март в „София лайв клуб“ отново ще бъдем с изкуството, която ще сътворят за нас вокалистката и нейните съмишленици – инструменталистите Калин Вельов, Мартин Ташев и Ясен Велчев и певицата Таня Първанова. Специални гости в този концерт ще са Свилен Ноев и Любо Киров.

Често споменаваме в едно словосъчетание „извора на българския фолклор“. Нина Николина посочва естествената и символичната връзка между процесите в природата и човешкия живот: „Както от извора тече вода, така и народната ни музика преминава през различните поколения, за да достигне до нашите деца. Ако ние не го обичаме, не го ценим и не се занимаваме с него, със сигурност ще пресъхне.“

Със своето предупреждение тя въвежда темата за отношението ни към традицията не като отглас от миналото, а като път към бъдещето, който извървяваме чрез синтезираното колективно знание. В него втъкаваме своя жизнен опит: „Ние обогатяваме традицията. Народната песен е минавала през много поколения, много сърца и гърла – и всеки е доснадил нещо. Ако и ние продължим, тя ще живее. Убедена съм, че това е пътят на фолклора. Винаги се радвам на млади хора, които се занимават с народна музика. Различни стилове музика черпят от него. Има неща, които не са изпети и чути, има огромен архив, има интересни истории, които могат да се приложат към съвремието ни. Често отварям сборник с народни умотворения, в който има толкова смешни неща, с които и днес можеш да се забавляваш. Трябва да обърнем внимание на тези неща, да се посещават библиотеки, да се отварят старите книги, да се слушат старите изпълнители – и се откриват много ценни неща.“ – съветва Нина Николина.

Самата тя е с народната традиция от дете, не спира да я изследва и да я изявява в музиката си. Освен като основа на жизнеността на народа ни, Нина Николина определя фолклора като дефиниращ нашата идентичност: „Той съществува само по тези земи. От малка обикалям по фестивали и съм се срещала с фолклор от различни краища на земята, а нашият е най-хубав, прави най-силно впечатление и вълнува хората, които дори не разбират текста. Това означава, че самата мелодия и изпълнението са така кодирани, че вълнуват.“

Нина Николина обръща специално внимание на текстовете – за да направи песните по-достъпни за слушателите, тя предварително разказва на публиката за какво се пее в тях, като например „Излел е Делю хайдутин“ или песента за майстор Манол, в която е заложено знанието за здравата основа. Качествата на младата невеста са крепителният елемент на общността – любов, грижа, съпричастност. Когато сянката й е вградена в основата на моста, тя губи живота си като отделен индивид и придава своята сила на цялата общност.

Смесването на жанрове, традиции и култури показва, че идентичността не е в отстояване на „българското“ във въображаем конфликт с други „враждебни“ култури, а в приноса към общото развитие: „С музиката падат границите, които си сглагаме, така си помагаме да си общуваме.“ – припомня Нина Николина.

На концерта довечера в „София лайв клуб“ Нина Николина ще бъде с музиканти, с които заедно ще съберат джаз и етно звученето: „Калин Вельов е на барабаните. Той е завършил латино музика в Ротердамската консерватория и свири на много инструменти от различни краища на света, които представя на концерта. Мартин Ташев е чудесен импровизатор като тромпетист и певец със страхотен глас. Таня Първанова е солист на ансамбъл „Филип Кутев“ – тя е много нисък алт, много рядък глас и много интересен тембър. Ясен Велчев от група „Те“ също е човек с класическо образование като нас, което помага да погледнеш на фолклора като на нещо различно и толкова ценно. В Музикалното училище и Музикалната академия всеки е изучавал и другия вид фолклор, вдъхновявал големи музиканти-класици, и всеки със своя опит допринася този проект да бъде на високо музикантско ниво.“ – разказва за приноса на съмишлениците си Нина Николина.

Двама нейни много добри приятели ще са специални участници във вечерта: „Със Свилен Ноев от „Остава“ сме смесили един от неговите хитове „Мъничко човече“ с „Руфинка е болна легнала“. А към Любо Киров съм отправила провокацията да изпее автентичната народна песен „Море пиле“.“

• Интервюто на Светослав Николов с Нина Николина от ефира на предаването „Джаз ден“ от 26 март можете да чуете тукили чрез блутона „Аудио“.

„Неговото сърце е голямо колкото слънцето.“ – с тези думи Майкъл Бубле представи от сцената на наградите „Джуно“ своя голям благодетел в музиката и приятел в живота Дейвид Фостър. Хитовият автор на песни прие наградата за благотворителна дейност, присъждана от Music Canada. През последните 20 години Дейвид Фостър е подкрепил над 400 благотворителни организации, а чрез своята фондация предоставя финансова помощ на семейства с дете, нуждаещо се от трансплантация. За 33-те години от съществуването си фондацията му е подпомогнала с милиони долари 1 100 семейства, като провежда и информационни кампании за насърчаване на донорството.

„Той ме вдъхнови да бъда по-добър човек, чрез него осъзнах необходимостта да допринасям по всеки възможен начин.“ – каза Майкъл Бубле, обявявайки отличието на Дейвид Фостър. Преди това сподели от личен опит: „Зная, че с болно дете в семейството страданието и допълнителните разходи нямат край. Подкрепата, която е нужна, за да останат семействата заедно, е ключова за оздравяването. С хора като Дейвид Фостър това става по-лесно. Той не само набира и дарява много пари, но и посещава децата в болниците. Не си тръгва от стаята, докато на лицето на малчугана не изгрее усмивка. Думата „не“ не е в неговия речник. Вместо това той задава два въпроса: къде имате нужда от мен и с какво мога да помогна. Като такъв познавам Дейвид Фостър.“ – описа го Майкъл Бубле. Много развълнуван, в този момент той направи пауза, а думите му бяха толкова силни и произнесени с такова вълнение, че в залата настана тишина.„Можете да ръкопляскате.“ – призова Майкъл Бубле публиката да аплодира приноса на Дейвид Фостър. И продължи: „Делото на Дейвид ни напомня, че можем и трябва да си поставяме високи цели, да слушаме призива на сърцето си и да намираме нови и нови възможности да допринасяме.“

В заснет предварително филм Дейвид Фостър разказа трогателната история, поставила началото на благотворителната му дейност. Той я определи като второто посвещение в живота си, което вероятно ще надживее музиката му. Всичко започва с телефонно обаждане на майка му, която му разказва за болно момиче, нуждаещо се от трансплантация. Тя го моли да се срещне с детето и да окуражи семейството му. Той посещава момичето в болницата и на тръгване я пита какво още би могъл да направи за нея. „Бих искала да видя сестра си – не съм я виждала от три месеца.“ – отговаря болното дете. Узнал, че семейството не може да си позволи самолетния билет за това пътуване, Дейвид Фостър го купува. „В момента, в който погледите на двете деца се срещнаха – на петгодишното дете, което впоследствие почина, и на неговата сестричка, разбрах, че има ужасяваща липса, която трябва да преодолеем.“ – разказва за импулса да развие благотворителна дейност Дейвид Фостър.

След това от сцената на наградите „Джуно“ той разказа как в началото, в средата на 80-те, всяка година 30 известни личности – музиканти, актьори и политици, са участвали в благотворителни събития в неговия град – спортен празник и последващ голям концерт. Когато осъзнава, че по този начин не може да събере нужните пари, той активизира работата на своята фондация. Поставя изглеждащата невъзможна цел – набирането на 30 милиона долара, а когато тя е постигната, определя новата – 50 милиона долара, които трябва да да бъдат събрани до средата на следващата година. Дейвид Фостър благодари на дарителите, сред които посочи стоящия до него на сцената с очакващата го статуетка в ръце Майкъл Бубле: „Той безброй пъти пя без хонорар.“ В този момент камерата показва пълните със сълзи очи на младия мъж. „Докато повечето музиканти вече не ми вдигат телефона, защото винаги довеждам разговора до това да помогнат. И никога не ме е срам да помоля!“ – завърши Дейвид Фостър.

Големият композитор и продуцент е написал редица хитове на Даяна Крол, Мадона, Майкъл Джексън и много други, създал е музиката към филми като „Бодигард“ и е откривател на таланта и насърчител в музиката на някои от днешните й знаменитости – Селин Дион, Джош Гробан и, разбира се, Майкъл Бубле. На тазгодишното раздаване на наградите „Джуно“ самият вокалист получи 14-ото си отличие – Love бе определен за най-добър съвременен албум. Той е продуциран от Дейвид Фостър, в чиято колекция са 6 награди „Джуно“, 16 – „Грами“, по едно отличие „Еми“ и „Златен глобус“. Музикантът има и три номинации за „Оскар“. Той е въведен в Залата на славата на канадската музика, неговата звезда е и на Алеята на славата в Канада. През 2010 г. Дейвид Фостър едновременно бе приет в залите на славата на канадските и на американските автори на песни. От 2013 г. има звезда на Алеята на славата в Холивуд, която е разположена до тази на неговите музикални герои от „Бийтълс“.

Церемонията по връчването на наградите „Джуно“ тази година ще се запомни и с ярката реч на Джереми Дачър, който спечели наградата за музика на коренното население. Той отправи силни послания срещу нарушаването на правата на индианците в Канада. Когато времето му изтече, бе пусната музика и той трябваше да напусне сцената преди да е завършил изказването си. Но следващият получател на „Джуно“ – Макс Кърчман от Arkells го върна на сцената и му предостави своето време. Така Дачър завърши речта си с послание за уважение и сближаване, а не разделение.

За първи път тази година неправителствени организации у нас подеха кампания в подкрепа на дарителството – „България дарява“. Тя ще се провежда активно в последната седмица на март, но през цялата година ще служи за връзка с инициаторите на 120 каузи в подкрепа на развитието – образование, здравеопазване, опазване на околната среда, спорт, подкрепа на малцинствата, решаване на регионални и социални проблеми и др. Повече за инициативата разказаха в ефира на bTV Radio Елица Баракова от „BCause: В помощ на благотворителността“ и Ашод Дерандонян от „Заслушай се“.

• Изпълненията на живо на Майкъл Бубле от неговото шесто телевизионно предаване за NBC звучат тази седмица в предаването ни за музика на живо „Джаз емоции“ във вторник от 21 ч. с повторение в събота от 19 ч.

Източник на снимката - фейсбук страницата на наградите „Джуно“.

За един час тази вечер ще изгасим осветлението в 20:30 ч., в центъра на София ще се проведе целодневен фермерски пазар с работилници, вечерта ще звучи акустична музика и ще има огнено шоу, а ентусиасти ще направят нощен преход до Черни връх. Столичната община се включва с изгасване на осветлението на фасадите на обществени сгради, светофари светят със зелено сърце, а през целия ден в центъра се събират отпадъци от електрическо оборудване, ненужни дрехи и опасни вещества. Организатор на инициативата е Световният фонд за дивата природа, а в нея се включват десетки общини. „Отношението към околната среда е важно, защото тя ще ни осигури по-устойчиво бъдеще.“ – подчерта столичният заместник-кмет по екология Йоана Христова.

Фермерският пазар „От нашата ферма – с любов за вас!“ ще работи от 10 до 18 ч. пред Народния театър „Иван Вазов“. Там Световния фонд за дивата природа ще проведе тематични работилници за изработване на декоративни фигурки от восък, за приготвяне на домашно сладко и сурови крекери, както и за разпознаване на сирена.

На паркинга на площад „Батенберг“ до 16 ч. ще бъдат разкрити мобилни пунктове за събиране на текстил, стара техника и опасни отпадъци. „За миналата година отпадъците от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, събрани със системите на Столичната община, са над 4 700 тона. 5.5 т. са събраните опасни отпадъци от домакинствата. Само за първите няколко месеца на 2019 г., откакто е въведена системата за разделно събиране на текстилни отпадъци, са събрани над 30 тона.“ – съобщи заместник-кметът на София по опазване на околната среда Йоана Христова. Тя представи още една инициатива на общината: „Светофарите на някои места в София днес светят със зелено сърце, за да отправим ясно послание за любов към природата. Те ще ни подсетят да изключим осветлението за един час вечерта като част от световната инициатива.“

В 20:30 ч. ще спрем за час да използваме ток, а в София ще бъде изгасено осветлението на значими сгради. Пред Народния театър „Иван Вазов“ ще започне акустичен концерт със специалното участие на Sofia Gospel Choir, Бояна Желязкова, Wet Pebbles Band. Ще бъде представено и традиционното огнено шоу.

За трета година съвместно с Българската асоциация за ски в свободен и екстремен стил ще се проведе нощно изкачване на Черни връх. Сборният пункт ще бъде пред х. „Алеко“ в 19:30 ч. От участниците се изисква единствено да се снабдят с челници, както и да носят дрехи, съобразени с климатичните условия.

Организацията на българските скаути също се включва в „Часът на Земята“, мобилизирайки деца и младежи от клубовете в цялата страна. Те ще организират засаждане на дървета, посещения на музеи, експедиции сред природата, както и различни образователни игри.