Албумът на Теодосий Спасов с фолклор и джаз „Вяра“от 2005 г. прераства в концертна програма „Фолклорът среща джаза“, която ще бъде представена днес от 21 ч. в „София лайв клуб“ и на 25 април от 17 ч. в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив (там входът ще е свободен). „Това е тази вяра, която е отвъд религии и политически пристрастия – истинската, първородната човешка вяра, която всички ние притежаваме. Без нейната искра и пламъче не бихме живели страстно, не бихме творили и не бихме вървели по посока на духовното ни усъвършенстване към висините, към божественото.“ – описа вдъхновението Теодосий Спасов в интервю по Джаз ФМ.
В основата на проекта е личността на Вера Кочовска, с която той дълго разговаря по онова време. „Бяхме доста често срещани от съдбата. „Вина“ за това имаше нашият общ приятел Йордан Радичков. На път за село при моите родители се отбивах за малко през Плевен, срещахме се с нея само на кафе и да разменим по някоя дума, но не в професионално отношение и за посоките, в които се движим. Тя не ме е питала за музика – слушаше по свой начин моите албуми. Аз не я питах за нейните постижения и прозречния в уникалната й дарба. Говорехме си най-общи, човешки неща, от които се обогатявахме взаимно. Така реших да озаглавя албума „Вяра“ и да го посветя на нея.“ – връща се 15 години назад във времето музикантът.
Албумът „Вяра“ съчетава джаз и фолклор и е записан с Пейо Пеев – гъдулка, Петър Миланов – тамбура и бас китара (той свири на инструмента на Александър Бахаров), Ангел Димитров – електрическа китара, Стоян Янкулов – Стунджи – перкусии, Христо Йоцов – перкусии, Румен Тосков – клавишни, Михаил Йосифов – тромпет. Специални гости от Гърция са Йотис Кьорцоглу – бак китара, и Кастас Анастасиадис – барабани. Обложката е жива – под пръстите на слушателя разцъфва роза, върху напуканата от сушата земя изниква цвете, телецът от Варненския халколитен некропол блесва с искрите на златото, пещерата „Очите“ обръща погледа към теб…
За две от пиесите, които съпътстват нашия разговор в ефир, Теодосий Спасов разказа: „Майчинко“ за първи път я чух на село, в Белица. Бях дете и в читалището гостуваше народна програма. Между изпълнителите беше уникалният певец на родопски песни Георги Чилингиров. Аз като дете бях впечатлен, че той, пеейки, вадеше стар револвер и гърмеше във въздуха, което запечатваше моите впечатления до края на живота ми. Тази много известна родопска песен, когато тогава чух в Добруджа, години по-късно вече в един по-разкрепостен аранжимент я поднасям на своите съвременници. „Нещо прекрасно“ се роди в Истанбул, когато свирех там с международния симфоничен оркестър „Черноморски солисти“. Двама души се насочиха към мен на улицата и ме попитаха дали случайно не се казвам Теодосий и дали не свиря на кавал. Оказа се, че са музиканти. Единият – перкусионистът Изет Казъл, сме виждали в „Балкански ветрове“, появили се след „Балкански коне“ към 2000-та година, а другият бе диджей и тонрежисьор. Попитаха ме какво правя, разказах им, че имам свободен ден, искам да опозная джаз сцената и търся клуба „Вавилон“. Заведоха ме там и нещата се развиха от самосебе си. Запознах се със собственика, който по-късно ме покани за участия, ходихме и в един етно клуб, свирихме на джем. След полунощ се прибрах в хотела. Към 3 сутринта ме разбуди мелодия в съзнанието ми. Посегнах към диктофона и я записах. Темата по-късно я аранжирах и до днес я свиря дори със симфоничен оркестър.“
Сега концертите „Вяра – фолклорът среща джаза“ Теодосий Спасов ще ни поднесе със сборен състав от две от групите, с които свири в последните години – те са фолклорен и джазов квинтет и струнен квартет с ударни. Осмината музиканти от първите две формации излизат на сцената на „София лайв клуб“ тази вечер и в АМТИИ в Пловдив на 25 април: Пейо Пеев – гъдулка, Иван Георгиев – гайда, Християн Цвятков – китара, Генадий Рашков – тъпан, Мирослав Турийски – пиано, Николай Карагеоргиев – китара, Александър Леков – бас китара, и Начо Господинов – ударни.
„Тук има скрита атракция – приглушена – вътрешна и бурна. Музикантите от фолклора много харесват музикантите от джаз квинтета. Джаз музикантите харесват музикантите от фолклора и техните постижения и решения. Те са приятели в живота и се възхищават един на друг. Двете групи имат изострено внимание една към друга. Едните искат да научат фолклора, другите – джаза. Когато свирим, е истинско забавление, защото всеки показва какво чува и какъв е неговият коментар в случая, импровизирайки по формата в схемата на дадена пиеса. Това се вижда и на сцената. Ще видите това приятелство и основното, което ме занимава от години – споделянето на музиката, на импровизацията.“ – описа атмосферата Теодосий Спасов. Той прави контраст с вълната от 80-те години на миналия век, когато в музиката доминира стремежът към надсвирване: „Някои имат идея така да изсвирят нещо, че никой друг да не може да го направи. Това е безсмислено. Именно „Вяра“ е тази посока, в която музиката се споделя, както се споделят хляба и виното.“ – направи връзката с предстоящите празници Теодосий Спасов.
След премиерата си през миналата година, сега концертите „Вяра – фолклорът среща джаза“ претворяват музиката от оригиналния албум и добавят нововъзникнали пиеси, част от които ще бъдат изпълнени за първи път на живо. „Някои от тях са родени в САЩ по време на турне с фолклорния квинтет преди година. Започваме с ново „Граовско“, което се появи в този състав. Продължаваме с темата Yafo Hop, която изпълних преди години с Арканхел и Антонио Форчоне на концерта му от проекта „Еструна“ в зала „България“. Включил съм и „Ние сме вода“, която бях композирал за кампания за опазване на водите. Една от любимите ми теми е „Епруветка“, създадена под въздействие на впечатленията ми като ученик в Сливен и от сливенските музиканти. Има едно право ново хоро – може би последната пиеса, която се е появила в репертоара ни. И още много други…“ – обещава приятно преживяване с програмата Теодосий Спасов. Част от пиесите ще се изпълнят премиерно на живо.
Скоро музикантът възнамерява да запише продължение на албума „Вяра“, а след това да направи и първите си записи с джаз групата.
Интервюто на Светослав Николов с Теодосий Спасов и три от пиесите от албума от 2005 г. можете да чуете тукили чрез бутона „Аудио“.
„Басът е подценяван и недооценен инструмент, но всъщност той има много важна роля. Басът е свързващото звено между хармонията и ритъма. Той е в основата на групата. Той е важен колкото другите инструменти, но рядко гледат на него по този начин. Основата на всяка една сграда трябва да бъде най-здравата й част, но никога няма да чуеш някой, който влиза в сградата, да казва: „Каква хубава основа.“ Освен ако основата не е слаба, тя ще остане незабелязана. Хората ще ходят по нея и няма да си дават сметка, че тя е там. Животът на истинския басист е същото нещо.“ – от книгата на Виктор Уутън The Music Lesson (A spiritual Search for Growth Trough Music)
Виктор Уутън е едно от разпознаваемите лица на бас китарата, а думите му са базирани на сериозен опит. За щастие през годините ставаме свидетели на все по-голяма промяна в отношението към баса. От акомпаниращ инструмент основно той се превръща в инструмент, равнопоставен на останалите, а важната му роля все по-често излиза на преден план и вече не може да бъде пренебрегвана. За всичко това допринася майсторството на басистите, отреждащо им все по-ярко присъствие в музиката. За четирима брилянтни басисти, които няма как да останат незабелязани и техните нови албуми разказваме в следващите редове.
Лари Гренадиър - добре познат от триото на Брад Мелдау и сътрудничества с Джо Хендерсън, Чарлс Лойд и Пат Матини, записа соло бас албум, който ще остане в историята със своето изящно музициране. Издатели на The Gleaners са ECM Records, а любопитен факт е, че самият Манфред Айхер - легендарният създател на компанията, също е басист. Това донякъде обяснява и засиленото присъствие на първокласни басисти в каталога на лейбъла. Лари Гренадиър поема предизвикателството за подобен солов албум именно по идея на Айхер. „Целият проект ме отведе на интересно музикално пътешествие, когато започнах да решавам каква форма да придобие музиката. Това ме накара да навляза дълбоко в по-обширни идеи за звук, тембър, пространство, докосване и как мога да използвам контрабаса по различни начини, за да създам музика, в която има разнообразие.“ – казва басистът в интервю за jazzonline.com. Сред вдъхновенията му са албуми на Дейв Холанд, Мирослав Витоус и Гари Пийкок, а от страна на класическата музика са произведения на Бах, Бенджамин Бритън и Паул Хиндемит, писани за соло струнни инструменти. Заглавната композиция е вдъхновена от документалния филм The Gleaners & I (2000 г.) на починалата наскоро режисьорка Анес Варда. В The Gleaners Гренадиър изпълнява както свои композиции, така и пиеси на Гершуин, Джон Колтрейн, Волфганг Мутшпил, Пол Моушън и съпругата си – вокалистката Ребека Мартин, с която си сътрудничи често. За осъществяването на проекта басистът се опитва да избегне прекаленото наслагване и да се фокусира върху живия звукозапис в студиото. Музикантът изследва различни техники, експериментирайки с настройките и паузите, свири със и без лък и опитва различни вариации на звучене. В The Gleaners Гренадиър свири задълбочено, със забележителен финес, а от майсторството му се ражда притегателен звуков свят, който в един по-широк контекст ни напомня защо музиката е толкова велико изкуство.
Джон Патитучи – Soul of the Bass (Three Faces Records)
Това е 16-ят албум на големия басист, работил с имена като Уейн Шортър, Чик Къриа, Майкъл Брекър, Хърби Хенкок и мн. др. Патитучи черпи вдъхновение от друг солов проект, който от днешна гледна точка вече е класика - Emerald Tears на Дейв Холанд от 1979 г. В едно интервю той споделя, че инстинктивно е знаел, че е трябвало да мине време, за да запише свой такъв албум. Soul of the Bass се явява като продължение на диска на Патитучи Heart of the Bass от 1991 г. Новият албум включва кратки, виртуозни импровизации основно на акустичен бас, грабващи слушателя с изразителните си мелодии. „Мисля, че с възрастта твой приоритет стават саунда и усещането, с което свириш и ако успееш да предадеш това искрено, то ще прозвучи с яснота, която ще комуникира със слушателя и ще го привлече.“ – твърди Патитучи. Той записва Soul of the Bass в компанията на барабаниста Нейт Смит и своето семейство – съпругата си Сачи Патитучи (виолончело) и двете им дъщери – Грейси и Бела (вокали). Репертоарът комбинира музика на Бах с оригинални теми, някои от които провокирани от политическата ситуация в САЩ. Сред тях срещаме недвусмислени заглавия като Seeds of Change („Семена на промяната“), Truth („Истина“) и Trust („Доверие“). Soul of the Bass е изпълнен със светло усещане, интимност и топлина, които идват както от семейния момент в проекта, така и от удоволствието и лекотата, с които Патитучи свири. Чрез музиката той отправя смислени послания и по един много елегантен начин ни напомня, че в основата на всичко са човечността и силната връзката помежду ни и връзката ни с природата. В хармония с всичко това е и обложката на албума - сполучлива част от метафората. На нея виждаме акация от Кения, Африка. „Акацията е подходящ символ, защото тя е най-издържливата от дърветата, способна да устои на всякакво време и климат и също така обогатява почвата. Връзката за мен е в това, че душата на баса се намира в дървесината. Тя извежда напред духовността на музиканта. А инструментът продължава да живее дълго, след като музикантът си е отишъл, готов да повлияе върху душата на следващия си собственик.“
Крисчън Макбрайд и Едгар Майър с предстоящ съвместен албум
След като от години изнасят заедно концерти двамата бас виртуози Крисчън Макбрайд и Едгар Майър съобщиха, че най-накрая работят по първия си официален звукозапис. Новината обяви Макбрайд в социалните медии с хаштага #AllBassAllTheTime без допълнителни подробности. Носителят на 6 награди „Грами“ Крисчън Макбрайд е един от най-активините и харизматични музиканти в джаза, а Майър е класически басист, постоянно разширяващ своите хоризонти. В биографията му са записани сътрудничества с артисти като Джошуа Бел, Йо-Йо Ма, Бела Флек, Крис Тили и др. Крисчън Макбрайд и Едгар Майър се запознават през 2000 г. по време на учебен бас лагер, организиран от Виктор Уутън, а срещата им завършва с джем сешън. Първият им съвместен концерт се провежда 7 г. по-късно. „Да бъдеш на една сцена до Едгар, от една страна, може да бъде депресиращо. Бих искал да умея да правя това, което той може. Но също така е и вдъхновяващо, защото то ме кара да бъда уверен в това, което мога да правя и което правя добре.“ – казва Крисчън Макбрайд в интервю за cornellsun.com. От своя страна Едгар Майър споделя: „Да свиря с друг басист е нещо рядко за мен. Предпочитам да си сътруднича с допълващи се взаимно инструменти. Да свириш с Крисчън е преживяване, което обаче е твърде удовлетворяващо, за да го пропуснеш. Той е любимият ми бас музикант и аз обичам да го слушам отблизо и да усещам потока на неговата енергия и реакциите му.“
Класики на творци от Вагнер до Гершуин ще звучат в изпълнение на 16 солисти от 9 държави на 8 рояла в 4 града у нас през ноември. Форматът е създаден от живеещия от дълги години в Германия проф. Томислав Байнов. Концертите обединяват публиките в четирите града, финалисти в надпреварата за Европейска столица на културата – Пловдив (зала „С.И.²Л.А.“, 16 ноември), София (Зала 1 на НДК, 18 ноември), Велико Търново (Дворец на културата и спорта „Васил Левски“, 21 ноември) и Варна (Дворец на културата и спорта „Варна“, 23 ноември). Така едно от заключителните събития от домакинството на Пловдив още веднъж ще илюстрира неговия девиз „Заедно“.
„Това е много различна комбинация – ансамбъл от осем рояла не се вижда всеки ден, най-малкото защото трудно се намират толкова инструменти на едно място. В случая те ще бъдат внесени от чужбина. 32-те ръце на 16-те души са ръце на солисти, които трябва да свирят заедно и това е разширен вариант на камерно музициране.“ – обясни в студиото ни диригентът Григор Паликаров. Неговата роля ще бъде да изгради звуковата връзка между музикантите, които заради броя и големината на инструментите ще бъдат разположени на дистанция един от друг: „Сложността е, че това е по-голямо разстояние, а звукът се движи в пространството и разстоянията трябва да се компенсират.“ – описа задачата си Григор Паликаров.
На роялите ще свирят солисти от девет държави – България, Германия, Италия, Русия, Канада, Корея, Япония, Словакия и Филипините. Диригентът ще се запознае с тях два дни преди първата изява, а репетиции няма да има, тъй като няма и толкова голяма репетиционна зала. Това няма да е пречка за постигането на изключително прецизен и качествен звук: „Музиката е международен език, който обединява хора от различни региони и с различни култури, но този универсален език позволява те да се съберат два дни преди проекта, да репетират, да постигнат чудесен резултат и да го представят на българската публика.“ – обясни Григор Паликаров.
Солистите са лично подбрани от инициатора на проекта проф. Томислав Байнов, който от дълги години живее в Германия. „Виждали сме много рояли на една сцена, но това е било по-скоро като шоу. В този случай ансамбъл „Байнов“ има сериозна история и го очаква бляскаво бъдеще.“ – отбелязва разликата Григор Паликаров. Той посочи, че всеки от солистите от дълги години работи с проф. Байнов.
Творбите в програмата на концерта са с богато жанрово разнообразие: Карл Орф, Джоакино Росини, Рихард Вагнер, Карл Черни, Дариус Мийо, Джордж Гершуин и други. Обработките са на Карл Черни – прочут пианист, аранжор и автор на учебни помагала. Ще имаме привилегията да чуем съвременни композиции, създадени специално за този състав.
На сцената на концертите ще бъдат 8 рояла с по 88 клавиша… „Тъй като роялът е многогласен инструмент, той може да се състезава със звука на оркестър. В случая всеки роял ще бъде оркестър сам по себе си. Изпълнителите, които са със доказано качество, могат да си „играят“ с тембъра на рояла. Ще постигнем многогласие и оркестров звук и ще търсим темброво разнообразие.“ – описа естеството на работа диригентът Григор Паликаров.
Създателят на проекта „Концерт на 8 рояла“ е българският пианист и педагог проф. Томислав Байнов, който заедно с още шестима свои колеги основава Клавирен ансамбъл „Байнов“ през 1989 г. Център за изявите на състава е Южна Германия, но много скоро популярността му става и международна. Особено атрактивни са телевизионните им изяви. Репертоарът им обхваща както специално написани творби за четири и повече ръце, така и аранжименти на някои от най-популярните класически пиеси. Клавирен ансамбъл „Байнов“ е записал няколко изключително запомнящи се програми: „Шест ръце на едно пиано“, „Повече от 8 пиана“, „Пиана и перкусия“, „На живо в Люцерн“, „Карл Черни: Концертни квартети“. Специалитет на ансамбъла са изпълнения на творби на шест ръце, но на един роял, или на 11 или 12 ръце на две пиана, пиеси за повече от 8 пиана, дори до невероятния оркестър от 25 пиана.
Организатор на концертите е „Класик стейдж ентъртейнмънт“, а Джаз ФМ е медиен партньор. Билети се продават в мрежата на Eventim, както и на каси в съответните градове.
Факти от историята на българския джаз попълваме в Уикипедия в специално събитие за Международния ден на джаза. На 30 април от 17 до 20 ч. в „Гьоте институт“ Жюстин Томс от Уикипедия – България ни кани на едитатон на тема джаз, като събира хората, които имат знанието, с хората, които могат да го въведат в енциклопедията на общността. „На едно място ще бъдат хората, които знаят за джаза, създават джаз, снимали са и са отразявали джаз събития и, разбира се, обичат джаза, с хората, които могат да редактират Уикипедия и да създават съдържание там.“ – обясни Жюстин Томс в интервю по Джаз ФМ.
„Като любител на тази музика, много страдам, когато не намирам достатъчно информация за българските изпълнители, композитори, музиканти в Уикипедия на български. А това е мястото, където трябва да съберем цялото човешко знание за свободно ползване. Ако ние не го напишем, няма кой да го направи. Ако не регистрираме историята, каквато се случва, тя ще бъде изгубена. Това е мисията на Уикипедия – да запази цялото човешко знание, да го даде свободно на всички следващи поколения.“ – каза Жюстин Томс.
На едитатона идната седмица опитни уикипедиански редактори ще помогнат на всички, които имат знание, да създадат много нови статии, свързани с българската джаз музика – творци и произведения. „Може да дойдат и хора, които нямат знания, но могат да превеждат, тъй като има статии на чужди езици с информация, която все още не е налична на български.“ – покани друга група хора Жюстин Томс. Тя каза, че организаторите са направили кратък списък с теми, които липсват в българската Уикипедия.
Няколко основни правила за добавяне на съдържание в Уикипедия:
Всеки може да пише там и да добави знание или снимка. Информацията трябва да бъде енциклопедична – конкретна, без суперлативи. Не може да се публикуват непроверена информация, клюки и клевети. Не може да се копира чуждо съдържание. Източниците трябва да бъдат цитирани коректно. Въведената информация винаги се проверява. Може да се редактира и без регистрация, но ако имаш, можеш да проследиш какво се случва с твоя принос. Информацията – име и електронен адрес, не се ползва по никакъв начин отвъд самата Уикипедия. Статиите от анонимни потребители се гледат по-строго и е по-възможно да бъдат изтрити. Първият параграф трябва да обясни темата накратко, а след това темата да се разгърне.
„Лесно е, много е приятно и е много „зарибяващо“. Човек започне ли веднъж, иска да допринася още и още. Уикипедия дава информация колко пъти статията е прочетена и цитирана, което окуражава всеки да продължи да допринася.“ – споделя Жюстин Томс.
Интервюто на Светослав Николов с нея можете да чуете тукили чрез бутона „Аудио“.
На снимката: момент от интервюто пред публика с Лени Вълкова – първата българска джаз певица. Разказаното от нея излъчихме в ефир и публикувахме на сайта ни в проекта „Джаз истории“ за описване на историята на българския джаз чрез разказите на неговите създатели. Автор на снимката: Александра Гълъбова.
От 1 до 10 май музиканти ще вникнат още по-дълбоко в изкуството на XX Юбилеен майсторски клас „Майстори след Майсторите“ на проф. Милчо Левиев, Вики Алмазиду и Велислав Стоянов. Той се организира от „Нов български университет“, а крайният срок за записване е 25 април. Могат да участват инструменталисти и певци, джаз и класически музиканти без възрастови ограничения. Проф. Милчо Левиев ще преподава джаз и класическо пиано, импровизация, диригент, R&BB (Rhythm & Bulgarian Blues), Вили Стоянов – тромбон, диригент на бигбенд, брас, ритъм и вокали – ансамбъл, импровизации във всички стилове, Вики Алмазиду – вокал, джаз, поп и уърлд мюзик, изкуството на пеенето.
Прослушването ще се проведе на 30 април от 13 ч. в Дом на културата „Средец“ (ул. „Кракра“ № 2а), като също така може да се осъществи по интернет. Инструменталистите трябва да подготвят три пиеси (джаз/поп стандарти, класически или авторски композиции) в бързо, умерено и бавно темпо. Певците се явяват с народна или етно песен, джаз стандарт и пиеса по избор.
Регистрации се правят на адрес http://sma.nbu.bg/, таксата за прослушване е 20 лв., за активно участие – 250 лв., и за слушатели – 150 лв.
Всички млади изпълнители, участвали в майсторския клас през годините, които биха искали да се включат в XX Юбилеен майсторски клас и да представят своя авторска пиеса, могат да се свържат с организаторите за повече информация на телефон 028110472 или на адрес mstoyanov@nbu.bg.
Заключителният галаконцерт ще бъде на 10 май от 19 ч. в кино „Люмиер Лидл“ в НДК. Специално участие ще вземат Юлиан Янев – пиано, Димитър Горчаков – пиано, Тодор Бакърджиев - тромпет, Васил Хаджигрудев – бас, Виктория Кирилова – бас, Стефан Здравески – саксофон, Исак Бенбасат – перкусии. Събитието ще отбележи 80-та годишнина на световноизвестния Милчо Левиев и юбилея на неговия майсторски клас в България. В него през годините са се включвали и музиканти като Били Кобъм, Чико Фрийман и Арън Голдбърг.
Всяка година на заключителния концерт на майсторския клас проф. Левиев и Вики Алмазиду връчват традиционно стипендии от своя фонд на най-добре представилите се участници в Академията. Фонд „Милчо Левиев & Вики Алмазиду“ е създаден по време на първото издание на майсторския клас през 2009 г. с техни средства и средства на „Нов български университет“ с неоценимата подкрепа на проф. Богдан Богданов (тогава Президент на НБУ) и д-р Георги Текев (Изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ). В две поредни години (2009 и 2010 г.) фондация „Димитър Бербатов“ също осигурява стипендии за участниците в майсторския клас. Мениджъри са били Павлина Величкова и гл. ас. д-р Борислав Дочев. От 2015 г. за Академията работи екипът на Факултет за дистанционно, електронно и продължаващо обучение на НБУ – Христо Чукурлиев, Мария Тумбева и Мартин Стоянов.
Фонд „Милчо Левиев & Вики Алмазиду“ подкрепя развитието на младите изпълнители, като им осигурява финансова помощ при закупуване на инструменти, необходими нотни материали и книги. Проф. Левиев и Вики Алмазиду осигуряват професионално промотиране на най-добрите студенти на всички нива – участие в съвместни концерти, важни професионални контакти, препоръки за стипендии и представяне пред известни музикални институции. Всички участници през годините получават като подарък книгата на проф. Левиев, „Живот в 33/16“, музикалния албум „The Song of the Clown: Владигеров – Левиев“, създаден изцяло с финансовата подкрепа на НБУ, и албуми на Вики Алмазиду и проф. Левиев.
През 2008 г. в Солун е осъществен запомнящ се концерт на български студенти, участвали в Академията, съвместно с гръцки студенти от класа на Вики Алмазиду. Голямото музикално събитие е осъществено с финансовата подкрепа на „Нов български университет“, Милчо Левиев и Вики Алмазиду.
Милчо Левиев в „Джаз истории“ по Джаз ФМ за своя преподавател Панчо Владигеров и за себе си като преподавател. Разказ и на акад. Васил Казанджиев за проф. Владигеров.
Обикнал музиката и чрез рапсодия „Вардар“ от Панчо Владигеров, Милчо Левиев става негов ученик в Консерваторията. Най-ценният урок – да използва в композициите си богатството на българския фолклор, разказа музикантът в „Джаз истории“ по Джаз ФМ:
Той на всички ученици го казваше: „Имаме съкровищница, извор, който не пресъхва.“ Той беше гений! Беше като малко дете. Никога не говореше за музиката – свиреше и по този начин показваше. Занасям му домашната си работа. Той сяда отляво, аз свиря, той слуша и ме гледа. И след малко взима един дебел червен молив и, както са двете страници, зачертава – и ме гледа! Той ти взима темата и започва да свири като джазмен – импровизира. И така се учиш как да пишеш музика. Стравински е казал гениална фраза: „Музикалната композиция е една „замразена“ импровизация.“ Това е! Като седнеш, импровизираш. С тази разлика, че импровизацията като я изсвириш – това е. А тук, като си го запишеш, и не се излагаш. (Смее се.)
Винаги съм казвал – в изкуството майсторството е задължително. Занаята ако не го знаеш, колкото и талантлив да си, нищо не можеш да направиш. На български „занаят“ звучи малко отрицателно: „А бе, остави го, той е един занаятчия!“ Занаята, майсторството, сръчността – това трябва да го имаш! Всички големи композитори са го притежавали. Да не говорим, че са учили в чужбина. Панчо Владигеров – в Германия, Любомир Пипков – във Франция. Майсторството са го усвоили. Как можеш да си писател, без да знаеш езика?! А в музиката трябва да знаеш различни музикални езици. Един съвременен композитор, който не знае езика на джаза, не може да бъде съвременен композитор. Както и един съвременен джазмен, ако не знае какво става в другите стилове музика – какъв джаз ще пише?
Милчо Левиев:Първата ми учителка Пенка Петкова разбра любовта ми музиката, разбра, че точно ще свиря каквото искам, а не да правя упражнения през цялото време. Следващият ми учител беше един от най-големите композитори на XX в. – Панчо Владигеров, който беше велик импровизатор. Аз ви казах как той не говореше как да композираме, той сядаше на пианото и с твоята тема правеше чудеса. Така се научихме – и Васко Казанджиев, и всички. След това той беше толерантен – не е вярно, че е искал да няма модерно. Как остави Васко, който беше най-модерният тогава? Е, ако беше донесъл напълно атонална творба, 12-тонна система, щеше да го изхвърли. Един път му свирехме нещо на Шонберг. Той каза: „Туй какво е, бе? Аз по 100 такива на ден мога да ги правя!“ и имитираше на пианото. Но той обичаше съвременната музика като Барток, Шостакович, Прокофиев – тези, които все още бяха някак си в традицията. Всяка музика идва от другата, но най-модерната 12-тонна система – а Васко беше приятел с Константин Илиев и Лазар Николов – те пишеха такава музика, затова не ги свиреха. И Васко започна да пише така, но за Панчо носеше „по-нормални“ произведения. Васко е талант, който рядко се среща.
Акад. Васил Казанджиев: 13-годишен, срещнах Константин Илиев в Русе. Още 10-годишен бях започнал да правя опити да композирам и му показах написаното. Той ме въведе в музиката с много съвети как да пиша, прави ми анализи на симфонии на Цезар Франк, на Брамс. И започнах още тогава да пиша със съвременни средства – политонално, със смесване на тоналности, но не все още атонално. След това при Владигеров 5 години най-много съм му благодарен за това, че ни въведе в занаята. Като му занесе човек творба, написал 50 – 60 такта, той хващаше молива и гумата, като казваше: „Да е жива и здрава Баба Гума, че композитор без да прави поправки, не е истински композитор.“ И на практика ни демонстрираше как трябва да се поправят недоимъците на това, което си написал. Това продължи пет години – всяка седмица имах урок. И неслучайно той ни караше всички негови студенти да присъстваме, за да наблюдаваме грешките, които правят колегите ни. От това имам огромна полза, защото той като немски възпитаник ни демонстрира как са работили още Хайдн, Моцарт, Бетовен – всички класици. Просто овладяхме занаята при него, което е от огромно значение. Ще му бъдем вечно благодарни с Милчо, ние му дължим страшно много.
Милчо Левиев:С Панчо пет години учих композиция и най-интересното беше, че имахме индивидуални занятия, но всички бяхме заедно. Той беше много комичен човек в хубавия смисъл – правеше майтап от всичко. Ние не искахме да изпуснем този театър и всички се събирахме. И той нямаше против занятията да са като майсторски клас. Аз имам урок от 14 ч., Васко Казанджиев от 15 ч. Но всички се събирахме, понякога умирахме от смях. Това му правеше густо на човека – като майсторски клас, без да е обявено така. А всички научихме повече така – като слушаш какви поправки прави на един, то се отнася и за теб. В България това не мога да го търпя, когато спреш оркестъра и говориш на обоя, и всички започват да приказват. А бе, хора, това, което казвам за него, може би и за цигулките се отнася, тази фраза в мелодията… „Да бе, извинявайте, господине.“ И след малко – отново. През 90-те години им казах на Радиооркестъра: „Който от вас да отиде на Запад, още на следващия ден ще бъде уволнен, ако говори, когато диригентът говори.“ Сашо Владигеров си отиде заради това нещо. Всички приятели му казвахме: „Махни се от тези хора, ще те побъркат!“ Просто липса на дисциплина и липса на уважение.
Всичко научено в музиката за Милчо Левиев е дълг да предаде на своите студенти и ученици – и в САЩ, и в Гърция, и тук, в България, на майсторския клас, който води в „Нов български университет“. Музикантът разказва:
Преподавателската дейност никога не ми е била като на Вики – на постоянно, както тя в Консерваторията в Солун. Бях в Университета на Южна Калифорния – USC. Можех да съм на щат, но предпочетох да остана на хонорар, защото много ми се пътуваше. Давал съм частни уроци в Америка, в Гърция също имам ученици.
Но главно за мен преподавателският опит е в „Нов български университет“, където Богдан Богданов ме покани да водя майсторски клас през 1999 г. Макар да е само 10 дни, това ми е най-развитата дейност. Аз не само ги уча, но и се уча от тях. За мен е велико, че идвам да работя с млади хора. Човек е задължен да предаде на по-младите това, което е научил. Някои не споделят уменията си: „Защо ще им казвам моите „номера“? Нека да ги открият като мен.“ Има такива хора и в България, и в Америка. Кени Дру свиреше с хавлийка върху пръстите си. Питах го защо: „Да не ми откраднат пръстовките.“ – отговори той.
Всеки клас става все по-добър и очаквам и този път доста високо ниво, защото и сега наш асистент ще бъде Вили Стоянов. Той подготвя учениците първите няколко дни. Вики коментира: „По-страшен е от Грегори!“ Ако Грегори ги викаше рано сутринта и ги задържаше след часовете, то Вили не ги оставя на мира – репетират! Препоръча ни го Мишо Йосифов. Познавах Вили като тромбонист, но не знаех, че е композитор и педагог, а също и внук на Йосиф Цанков, Бай Йожи.
На снимката: Милчо Левиев с Вики Алмазиду и специално поканената от тях на сцената Мими Николова на галаконцерта през 2018 г. Източник: НБУ
Силно свързан с вярата, Васил Петров отново озари празниците с музикален поздрав за Великден. След като на няколко пъти ни поднася своя песен с написана от него музика по стихове на св. Серафим, сега той ни честити Възкресение Христово с „Да бъде светлина“. Песента е написана от композитора Росалин Наков и е по текст на Ангел Симеонов. Тя озвучава празничния ефир на Джаз ФМ, за да ни напомня думите на Васил Петров към нашите слушатели: „Когато ходим в мрака и не виждаме светлината, е лошият момент – тогава можем да си въобразяваме, че сме в светлина. Но Божието присъствие определя истинската светлина, която трябва да следваме през живота си, за да наследим вечно блаженство.“
Композиторът Росалин Наков отдавна има желание да създава празнични песни, свързани с християнския календар. Когато в началото на годината той получава покана от отец Божидар да работи с децата в неделното училище в столичния храм „Въздвижение на Светия кръст“ в областта на музиката, тя идва и с идея за подготвяне на великденска музикална програма. „Вместо да използваме нещо готово, предложих да напиша специална песен.“ – разказва в студиото ни Росалин Наков. Той се обръща към поета Ангел Симеонов, с когото само преди няколко месеца създадоха коледната „Бяла приказка“ в изпълнение на Орлин Горанов. „Той изключително бързо написа текста. Разговорът ни беше в петък, в неделя предстоеше първата среща с децата, а в събота ми продиктува написания текст. На следващия ден бях готов с мелодията и започнахме да разучаваме песента с децата. Изключително съм щастлив от реакцията им – от тяхното желание да я научат и от усърдието, с което работиха. Детската оценка е най-истинска и съм много щастлив, че може би сме направили нещо добро.“ – с признателност казва Росалин Наков. Той предлага песента и на Васил Петров, който веднага я записва: „Постарах се да я изпея по начин, по-близък до сърцето, отколкото до ума. За такива песни такъв подход е необходим.“
Инструменталът е записан с, както ги определя Росалин Наков – прекрасни музиканти и страхотни приятели: бас линията изсвирва Ивайло Звездомиров, китари – Цветан Недялков, флейта – Явор Желев, обой – Светлана Анчева, в щрайха участва Десислава Чолакова. „Аз съм на пианото и съм много благодарен и на тонрежисьора и блестящ музикант Иван Христов, с когото записваме и който много помага в крайната оценка в целия процес.“ – изрежда имената на подкрепилите го музиканти Росалин Наков. В оформянето на музиката участва и Васил Петров. „Винаги, когато работим заедно, се срещаме, обсъждаме. Това е толкова хубаво и добре – така че винаги го правим. Когато съм заобиколен с такива хора и когато пред мен са стиховете на Ангел, които много дълбоко чувствам и виждам в себе си, съм изключително удовлетворен и се стремя с още по-голямо усърдие да подхождам към това, което правя.“ – описа съвместната работа Росалин Наков. В записа участва хор „Бон-бон“ с ръководител и диригент Рози Караславова. „Те много спомогнаха за цвета и настроението на песента.“ – с благодарност казва Росалин Наков.
А децата в неделното училище изпълняват „Да бъде светлина“ в събота на музикално-поетичен рецитал, заедно с още една песен и стихове, посветени на празника.
Васил Петров ни честити предстоящия празник: „Светло Възкресение Христово! Това е поздравът на оправданата надежда – победата над смъртта.“
Интервюто на Светослав Николов с Васил Петров и Росалин Наков можете да чуете тукили чрез бутона „Аудио“.
Снимка: храм „Въздвижение на Светия кръст“. Източник: сайтът на храма.
Музиката на GloBalKan фокусира наследството на общността, преработва го през личния усет на членовете на формацията и го излъчва в синтезирана радост и щастие от пъстротата на живота. Това е усещането, което изначално приобщава по инициатива на кавалджията Недялко Недялков, носител на „Грами“, за общо музикално изживяване саксофониста Владимир Кърпаров, китариста Петър Миланов и перкусиониста Стоян Янкулов. „Идеята да се съберем заедно бе да сме в тази компибинация точно тези хора и никой друг. Сливането между нас го има и в характерите, и в усещането преди да вземем инструментите и да засвирим. Тази откровеност и чистота на усещанията се предава и в музиката. Тогава ефектът е най-силен и си личи, че всичко е неподправено и искрено.“ – казва в студиото ни Недялко Недялков часове преди премиерата на албума „Въртележка“ с концерт утре вечер от 20 ч. в „Книгата“ на ул. „Раковски“ в София. От първата среща на „ГлоБалКан“ с публиката са изминали точно година и два месеца. А от тогава насам музикантите са направили щастливи своите слушатели на много концерти в цялата страна.
GloBalKan събира таланта на ярки солови изпълнители, любими от различни жанрове – фолклор, класика, джаз, рок и поп. Много често в различните си проекти те са многолики и можете да ги чуете в разнообразна стилистика. „В този албум всеки намира своето място в музиката. Ние много се радваме, защото това, от което сме имали потребност, го правим. И то е да свирим без граници – всичко да бъде като пъстра въртележка. Всеки от нас свири други стилове в други състави – от рок и класика до поп и джаз. Самите ние имаме тази потребност да обединяваме и да свирим всичко това в неговото сливане. Ако свирим в едни рамки, няма да се чувстваме особено комфортно, затова самите ние, без да искаме, започваме да си правим импровизации и комбинации от различни стилове.“ – описва музиката на „ГлоБалКан“ Стоян Янкулов.
Репертоарът на групата събира в едно фолклорът на България и Гърция, музикалните традиции на салса, танго и ча-ча. Всичко това – в 11 пиеси – оригинални композиции (пет на Недялко Недялков и една на Петър Миланов) и аранжименти на народни песни, както и на прочутото „Либертанго“ на Пиацола. В проекта участват вокалистите Стоименка Недялкова – прочута фолклорна певица, известна и от много джаз и кросоувър проекти, включително с Боби Макферин и Найджъл Кенеди, Богдана Петрова – първата победителка в „България търси талант“ по bTV, както и Марта Мавроиди от Гърция.
Перфектното записване и смесване дължим на Стоян Янкулов, обложката на „Въртележка“ е създадена от Кирил Велчев, за представянето му в публичното пространство се грижи Дора Арабаджийска, а дискът излиза с подкрепата на „Музикаутор“. След премиерата му в София утре вечер ще го чуем на 5 юли на етно фестивал на сцената на Античния театър в Пловдив. И символът от заглавието ще ни напомня, че в нашия безкраен полет сме издигнати от общността, а спускането в този кръговрат е подемна сила за следващия устрем.
Интервюто на Светослав Николов с Недялко Недялков и Стоян Янкулов можете да чуете тукили чрез бутона „Аудио“.
В новия си албум The Seven Rays големият саксофонист Джери Бергонци ни очарова не само със своето майсторство, но и с начина, по който вплита духовни идеи в своята музика. Бергонци представя прекрасна, въздействаща сюита от 7 части, базирана на различни езотерични вярвания. Сред вдъхновенията на музиканта са и мистичните асоциации, заложени в сакралното число седем. Седемте музикални лъча на Бергонци осветяват пътя ни в посока намиране на цел и последващите магнетизъм, съзидание, хармония, познание, посвещаване и ред.
Джери Бергонци създава сюитата преди няколко години и я представя с големи оркестри по време на концерти. Албумът The Seven Rays тенор саксофонистът записва в квинтет с Фил Гренадиър (тромпет), Карл Уинтър (пиано), Джони Аман (бас) и Андерс Могенсен (барабани).
„Имал съм късмета да свиря с толкова много чудесни музиканти в миналото, но живея в настоящето и всичко това не е спирало. Аз, разбира се, се наслаждавам на нещата, които правя тези дни.“ - казва Бергонци, чиято кариера е блестящ пример за непрекъснато обновление, движение напред и развитие. Легендарният музикант е познат като забележителен импровизатор, композитор, автор на специализирани издания и преподавател. Разнопосочният му опит е в основата на мъдростта и израстването, които осезаемо се долавят и в новия албум The Seven Rays. Създаването му е провокирано от идеите, заложени в различни духовни вярвания и течения, но си личи, че те са осмислени и обогатени от дългогодишното духовно преживяване, свързано с музиката.
Те са нежни, фини, прекрасни – и толкова всеотдайни и силни. Толкова силни. Това са трагичните персонажи на жените от прочути опери, които дават всичко за любовта и й принасят най-високата жертва – живота си. Те са в центъра на спектакъла „Опера дива“ на балет „Арабеск“ по идея и с хореография на Мариана Крънчева, а премиерата е довечера от 19 ч. на сцената на Музикалния театър. В шумни времена на осъществяване на конюнктурни самоцели чрез принизяване на жената, продукцията я поставя в центъра в нейната същност – извор на любов, пълноценна в своята реализация.
„Съвременната жена има много сложната задача да бъде много неща едновременно – приласкаваща, обединяваща, нежна, майка, съпруга, да пази семейното огнище, но същевременно да бъде личност, която се развива, създава, става професионалист в различни области. Съчетанието на тези много роли е сложно и една жена цял живот се учи да го прави. В спектакъла образите на на Виолета от „Травиата“, на Чочо сан от „Мадам Бътерфлай“, на Норма и Тоска от едноименните опери са на изключително силни жени, в които любовта е преобладаваща и в името на тази любов и на мъжа, когото те обичат, стигат до крайната жертва – да жертват живота и щастието си.“ – поставя основата на спектакъла Мариана Крънчева.
Докато Мадам Бътерфлай гледа към пристанището в очакване на съпруга си Пинкертон, я изпълват спомени. Сякаш преживява отново първата им среща и трепета на любовта им... До мига в който го вижда да слиза от кораба с друга жена. Виолета и младият Жермон са щастливи заедно. Намесата на бащата – Жорж Жермон, кара Виолета да отблъсне любимия си и да се предаде на болестта. Тоска стои над окървавеното тяло на любимия си Каварадоси. За да запази живота му, тя отива да се отдаде на барон Скарпиа, предводител на римската полиция. Гневът й надделява и тя убива насилника. Норма е разкъсвана между гнева от предателството на Полионе, неин таен любим и баща на децата й, любовта си към него и чувството за вина от собствената си лъжа пред своя народ. Тя решава да накаже Полионе и новата му любов Адалджиза, но впоследствие им прощава, предава се и сама тръгва към кладата.
Мариана Крънчева улавя есенцията на тези четири опери в откъси, в които разказва основното от драматургията: „Обединяващите елементи са любовта и пътят към смъртта, която не разглеждам като трагедия, а като избавление.“ Чрез текста на Ани Петрова и музикалната среда на Петко Манчев спетакълът е отправен към съвремието ни с темата за мястото на жената до мъжа. „С визията показваме поглед към жената в различните й образи в живота на мъжа – като богиня и муза, като слугиня и средство за постигане на цели и удоволстие. С текста вникваме в творчеството – като кошмар и страдание, като благословение и щастие.“ – разказва Мариана Крънчева.
Величието на любовта отеква още по-ясно в драматична ситуация и излизаме то залата с чувството, че любовта е това, към което трябва да се стремим и за което да направим всичко чисто от душата и сърцето си. С допълнителните средства на драматургията оперното изкуство намира своето претворяване в балета. Репетиторът Теодора Стефанова определя спектакъла като интелектуален, сензитивен, жив, истински и любовен във всякакъв аспект: „Той бърка директно в сърцето. В него вложихме много сърце и труд. Когато нещо се прави с любов, с взаимно доверие, се получава нещо прекрасно. По време на репетициите виждам искрящите очи на танцьорите, чистити им души. Те не се интересуват кога трябва да свършим, дали не сме пресрочили времето… Тази уникална себеотдаденост води до крайния резултат. Работили сме спектакъла с много, много любов. Любовта ще спаси света!“
За ролята на Мадам Бътерфайл гост-артистът Веса Тонова навлиза в непознати пространства. „Тя постъпи много смело като се впусна в този проект, много далеч от стандартното й амплоа на примабалерина в класически спектакли. Свалям й шапка!“ – изразява възхищението си Мариана Крънчева. Виолета е Петя Колева, Тоска – Даниела Иванова, Норма – Андрея Андонова. Стефан Вучов е Пинкертон, младия Жермон, барон Сктарпия, а Васил Дипчиков – Жрож Жермон, Каварадоси и Полионе. „Те танцуват с цялото си сърце. Момичетата излъчват такава женственост и красота, че на моменти забравям да гледам за забележки – просто им се радвам на това силно излъчване – женственост и изящество, което струи от четирите. Стефан и Васил във всяка картина са в различен образ. Това е много сложно – за две минути трябва да сменят изцяло излъчването си и усещането си за стъпване по сцената.“ – описва сложността на ролите и способността на артистите да се превъплътят в тях Мариана Крънчева. „Виждайки чрез тях невъзможната любов, която изиграват, ние усещаме възможността на тази любов заради силата на техния дух.“ – обобщава тя.
В творческият екип на постановката са още сценографът Никола Налбантов и авторът на костюмите заедно с Мариана Крънчева – Елена Иванова.
Интервюто на Светослав Николов с Мариана Крънчева и Теодора Стефанова можете да чуете тукили чрез бутона „Аудио“.
Програмният директор на Джаз ФМ и водещ на сутрешното предаване „Джаз ден“ Светослав Николов отново ще оценява изпълнения на млади музиканти от цял свят в 13-ото издание на Международния младежки джаз конкурс в Букурещ. Той ще се проведе от 11 до 19 май и в него тази година се състезават 15 формации с членове от 13 държави от целия свят.
За първи път на конкурса има българско участие – това са студентите на проф. Христо Йоцов от Националната музикална академия в групата Connections – Виктор Викторов – барабани, Иван Йорданов – саксофон, Светлин Стайков – акустичен бас и Владислав Шопов – китара. Сред другите полуфиналисти са музиканти от САЩ, Австралия, Япония, Франция, Германия, Италия, Люксембург, Полша, Турция, Русия, Украйна и Азербайджан. Участниците изнасят по два концерта – на сцена и в клубна атмосфера.
Техните изпълнения оценява четиричленно жури, в което освен Светослав Николов са и румънският композитор с български корени Петру Стоянов, австралийският пианист и лидер на формация Дан Папирани, който има осем албума в дискографията си и е отличен с множество награди, както и тромпетистът и преподавател от САЩ Андрю Чийтъм, свирил с музиканти от Оркестъра на Каунт Бейси, с любимия на българската публика Конрад Хъруиг, с Джеймс Морисън и много други. Той преподава джаз импровизация в Тексаския университет.
Конкурсът завършва с гала концерт на финалистите, на който се определят победителите – носителят на Голямата награда и отличията за вокалист и инструменталист.
Емблематичният международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“, носител на едни от най-престижните награди в областта на изкуството и трикратно удостоен със сертификата за качество „Европейски фестивал“ на Европейската фестивална асоциация, през 2019 г. празнува своя десети юбилей.
В програмата на фестивала през годините са участвали стотици прочути музиканти и формации с бляскава кариера, като всепризнатата заслуга на „Дни на музиката в Балабановата къща“ е да създава събития с уникален знак. Именно на неговата сцена са осъществени първите гостувания в България на знаменитите: Еманюел Паю (соло флейтист на Берлинска филхармония), Радек Баборак (соло валдхорнист на Берлинска филхармония) и „Баборак ансамбъл“, Солистите на Националния оркестър на Франция, Ансамбъл WIEN от Виенска филхармония, начело с българката Албена Данаилова; Paganini String Quartet от Миланската Скала; първи рецитали в Пловдив на Красимира Стоянова, Евгени Божанов, Пламена Мангова, Клавирно дуо Аглика Генова – Любен Димитров, Орлин Анастасов; първи срещи на подиума /новосъздадени партньорства/: Евгений Божанов – Светлин Русев, Виктор Вълков – Станимир Тодоров, Сергей Накаряков – Аркадий Шилклопер – Софийски солисти, Лия Петрова – Виктория Василенко, акад. Васил Казанджиев и Оркестър на НУМТИ „Добрин Петков“, проф. Ростислав Йовчев – Светлана Цонева, проф. Ангел Станков – Гилад Карни; първо авторско представяне на композиторката Добринка Табакова /с участието на Максим Рисанов/; първо освещаване с музика на новооткритите исторически паметници - Римския стадион и Малката базилика; първи майсторски класове у нас на именити ментори; първи прожекции в Пловдив на програмата „Метрополитън опера на живо от Ню Йорк“ – „Травиата“ и „Тоска“ с участието на Соня Йончева и др.
Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ има безспорна заслуга за връщането в Пловдив и представянето на голям брой музиканти, родом от града под тепетата, които от години градят своята кариера извън пределите на България. Сред тях са Елмира Дърварова (дългогодишен концертмайстор на Метрополитан опера), Мария Широколийска, Лъчезар Костов, Вангел Тангъров, Никола Таков, Румен Цветков, Деница Костова – Кучера, Елена Чолакова, Светлана Цонева и мн. др.
През 2019 г. предстоят нови предизвикателства – първия солов рецитал на световноизвестния цигулар Светлин Русев в България, насрочен по изричното желание на виртуоза в емблематичната Балабанова къща; първите гостувания у нас - на прочутия Квинтет „Мурагес“ /Франция/, на Брас квинтет от солисти на Кралския Концертгебау оркестър /Амстердам/, на Кьолнските виртуози с участието на българката Ангелина Абаджиева /концертмайстор на Оркестъра на Радио-симфоничния оркестър в Кьолн/, първия гастрол на знаменития соло флейтист на Виенска филхармония Карл-Хайнц Шютц в партньорство с пианистката Мария Принц. С огромен интерес се очакват гастролите на блестящия Ансамбъл WIEN от Виенска филхармония, чийто лидер е концертмайсторът на Виенските филхармоници Албена Данаилова, на звездните дуети Светлин Русев – Евгени Божанов, Василена Серафимова – Тома Енко и много други.
Акцент в програмата е и специалното участие на световноизвестната оперна прима Красимира Стоянова, камерзингерин на Виенската щатсопера, солист на прочутите оперни театри по цял свят и създател на проекта „Красимира Стоянова представя млади оперни певци“ в МФ „Дни на музиката в Балабановата къща“.
Наред с тази основна линия – привличането на ярки личности с международно признание, фестивалът с истинска мисионерска страст ще продължи да предоставя форум за изява на млади дарования, като им осигурява рядката привилегия да музицират на една сцена с прочути артисти. И през тази юбилейна година ще им осигури безценната възможност за усъвършенстване чрез организираните „Музикартисимо“ майсторски класове, водени от световноизвестни майстори в професията. Над 1000 млади музиканти са взели участие в концертната и образователната програма на фестивала през знаменателната му история до този момент. През юбилейната десета година организаторите на събитието са подготвили поредния оригинален акцент в превърналия се в традиция Голям детски концерт на Римския стадион – ще бъде отдадена заслужена почит на младежкото хорово изкуство на Пловдив чрез представянето на едни от най-обичаните певчески колективи в града: хора на НУМТИ „Добрин Петков“, хор „Детска китка“ и Хор на пловдивските момчета с техните именити диригентки Николета Енева, Яна Делирадева и Милка Толедова, в концерта, озаглавен „Светът има нужда от нашата песен“.
Вчера на 97-годишна възраст почина легендарната певица, актриса и защитничка на животните Дорис Дей. През годините тя записва над 650 песни и взима участие в 39 филма. Дей е позната предимно от ролите си в успешни музикални и романтични комедии като Pillow Talk („Интимен разговор“ с участието на Рок Хъдзън), Calamity Jane („Каламити Джейн“ – голям хит, превърнал се по-късно в сценичен мюзикъл и телевизионно шоу) и That Touch of Mink („Магията на лукса“ с Кари Грант), а така също и от работата си с Алфред Хичкок по The Man Who Knew Too Much („Човекът, който знаеше твърде много“). Първият голям хит на Дорис Дей е версията на Sentimental Journey, която тя записва през 1945 г. като вокалистка на Лес Браун и неговата Band of Renown. Песента става химн през Втората световна война и през 1946 г. Дорис Дей вече е най-високо платената певица в света. Сред другите й хитове са My Dreams Are Getting Better All the Time, Tain't Me, Till The End of Time, You Won't Be Satisfied (Until You Break My Heart), The Whole World is Singing My Song и др. Дискографията й наброява 29 студийни заглавия, като последният й проект My Heart беше издаден през 2011 г. За него Светослав Николов написа:
Всичко в изкуството се прави от любов, но в My Heart (Sony Music/„Вирджиния рекърдс“) любовта е всичко. Дорис Дей събира в 12 песни любовта си – към музиката, към киното и екранните си партньори, към животните и по много силен начин – към преждевременно напусналия този свят свой син Тери. Звезда на музиката, киното и телевизията, с този проект Дорис Дей стана най-възрастният изпълнител с нов албум в Топ 10 на Великобритания.
През годините Дорис Дей печели множество награди. Тя има номинация за „Оскар“ и е отличена с „Грами за цялостно творчество“. През 2004 г. беше удостоена с Президентския медал на свободата.
В края на 70-те г. Дорис Дей основава Doris Day Animal Foundation. Чрез нея Дей работи за хуманно отношение към животните. „Организацията помага на възрастни хора, на които им е трудно да се грижат за домашните си любимци, предоставя кучета-водачи на ветерани и на други нуждаещи се, подкрепя неправителствени организации, които се грижат за, например, папагали в беда (Iowa Parrot Rescue) и за възрастни коне (Misfit Acres в Минесота).“ – пише Светослав Николов в публикация за нашия сайт от 2017 г. и разказва как се е зародила любовта на легендата към животните:
Нейната любов към животните до голяма степен е закодирана в нещастен инцидент, който преживява съвсем млада и при който е обездвижена за дълго време. Тогава тя преминава през изпитанието с любовта на своя домашен любимец Тайни: „Той бе неотлъчно до мен, усещаше настроенията ми и ми помагаше, както само едно куче може. Така започна любовта ми към кучетата. Тяхната обич и грижовност ти помагат да се освободиш от напрежението и тревогите.“ – разказва Дорис Дей. След инцидента изоставя мечтата си да стане танцьорка и се насочва към амплоато на актриса и певица.
„Толкова е тъжно да чуя, че Дорис Дей е починала. Тя беше истинска звезда в повече от една сфера. Имал съм привилегията да бъда в нейната компания няколко пъти. Посещението на дома й в Калифорния приличаше на посещение на храм за животни, където за нейните многобройни кучета се полагаха блестящи грижи. Тя имаше златно сърце и беше много забавна дама, с която обичахме да се смеем заедно.“ - това сподели Пол Макартни в своя личен блог, a Тони Бенет написа колко скърби за смъртта на прекрасната си приятелка.
На 28 май (вторник) по случай Деня на българската просвета и култура и в навечерието на Международния ден на детето започва най-голямото пролетно книжно изложение в България – традиционният Пролетен базар на книгата. Любимото пролетно събитие отново ще предложи на многохилядната си публика вълнуваща разходка сред хиляди книги, представяйки над 160 български книгоиздатели и книготърговци на три нива в НДК. Джаз ФМ е медиен партньор на книжния базар.
В рамките на шестте дни на изложението посетителите ще могат да се насладят на традиционната културна програма, наситена с премиери на книги, четения и срещи с автори. На щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, която ще се проведе в Мраморно фоайе, предстоят десетки срещи с автограф с писатели и поети, сред които Божана Апостолова, Боян Биолчев, Деян Енев, Димо Райков, Здравка Евтимова, Костадин Филипов, Петър Величков, Таня Иванова, Цочо Бояджиев и др.
Паралелно с Пролетния базар на книгата ще се проведе и Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи. Програмата на второто издание на Фестивала също ще бъде в Мраморно фоайе и ще се състои от разнообразни събития, подходящи за всякакви възрастови групи - срещи с автори, преводачи и художници от България и чужбина, сред които Алесандро Гати (Италия), Борис Стоилов, Бьорн Суртлан (Норвегия), Гюдрюн Скретинг (Норвегия), Иглика Дионисиева, Петя Миладинова; майсторски клас по творческо писане с Петя Кокудева; творчески работилници; изложба на илюстратора Любен Зидаров.
Официалното откриване на Пролетния базар на книгата и Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи е на 28 май от 10:30 ч. в Мраморно фоайе на НДК с участието на Детска вокално-театрална формация „Таласъмче”. Част от церемонията е и откриването на изложбата „Любен Зидаров. Майсторът на детската илюстрация”. Автор на богато и разнообразно творчество в областта на илюстрацията и изкуството на книгата, простиращо се през последните седем десетилетия, Любен Зидаров е илюстрирал повече от 200 книги. През 2016 г. и 2017 г. е номиниран за най-престижната награда за детска литература в света – Мемориалния приз „Астрид Линдгрен”. Често определян като създател на модерното течение в илюстрацията за деца у нас, с голяма доза вероятност, в момента Любен Зидаров е най-възрастният действащ илюстратор на планетата.
За подробна информация за съпътстващите събития и участващите изложители може да следите сайта на Асоциация „Българска книга“, а също и страницата на събитието във Фейсбук.
Работно време: 28 май - 1 юни (вторник - събота), от 10:00 ч. до 20:00 ч. 2 юни (неделя) - от 10:00 ч. до 18:00 ч.
Известният български тромбонист Георги Корназов, който от дълги години живее във Франция, се завърща у нас, за да представи новата си концертна програма Tales from Bulgaria („Истории от България“). Премиерата е на 18 май в „Студио 5“ от 19 ч. Tales from Bulgaria е продължение на „Светлосенки“ – програмата с авторска музика, която имахме възможност да чуем по това време преди година. „Продължавам авантюрата да пиша по една програма на година, използвайки кратките дни на зимата, за да не изпадам в депресии, като творческата енергия ме държи на по-светло ниво.“ – споделя Георги Корназов в интервю за Джаз ФМ радио.
Той разказва, че завръщането му към родината чрез Tales from Bulgaria не е било съзнателно. Нещата просто са се случили така. В процеса на писане на музика на преден план са излезли неравноделните размери, характерни за българската народна музика. С това заглавие на програмата музикантът описва своето вълнуващо пътешествие, от една страна, и, от друга, прави препратка към албума на големия саксофонист Майкъл Брекър – Tales from the Hudson от 1996 г.
„Това е една цяла драматургия. Развивам музиката като театрална пиеса. Един концерт с моя музика започва и свършва и вътре е като едно голямо пътешествие. Tales from Bulgaria е като едно голямо пътешествие из различните краища на България с различни оттенъци и цветове.“ – казва за своята сюита Георги Корназов и допълва: „България е една много пъстра страна, както релефът й, така и хората, които живеят в нея, така и това, което на човек му се случва. То никога не е монотонно, а е изпълнено с различни преживявания. И моята музика е такава – редуват се хълмове, планини с равнини, полета, реки – малки, големи, по-бурни, ветрове... Една музика не може да се опише с думи, тя просто трябва да се изживее. Най-добре е на живо, защото на записа се губи голяма част от енергията, която се предава.“
Тромбонистът създава музиката за Tales from Bulgaria специално за своята нова формация The Medium Band, с която изпълнява и „Светлосенки“ миналата година. В групата свирят 11 великолепни музиканти от различни поколения и от сферите на джаза и класическата музика:
Георги Корназов (тромбон) Лили Илиева (вокали) Росен Захариев (тромпет, флюгелхорн) Димитър Льолев (алт саксофон) Арнау Гарофе (тенор саксофон) Красимир Костадинов (валдхорна) Георги Щерев (туба) Александър Логозаров (китара) Любо Цанев (пиано) Михаил Иванов (контрабас) Атанас Попов (барабaни)
Освен на 18 май в „Студио 5“ музиката от Tales from Bulgaria ще прозвучи в този състав и на 1 юни в програмата на „Капана фест“, а така също и през септември в Плевен. На 20 май ще имаме възможност да я чуем аранжирана за по малък състав – квинтет, с който Георги Корназов ще свири в Jazz Bar в София.
Цялото интервю на Таня Иванова с тромбониста може да чуете чрез бутона „Аудио“.
Легендарната певица и актриса Лиана Антонова ще получи наградата „Златно перо“, която Класик ФМ от bTV Radio Group връчва заедно с галерия „Макта“. Церемонията ще се проведе на 22 май под купола на Ларгото от 16 ч. при свободен вход. Събитието е сред акцентите на Европейския музикален фестивал, организиран от „Кантус Фирмус“ и Министерството на културата, част от Календара на културните събития на Столичната община. Отличията „Златно перо“ се присъждат за 24-и път и отбелязват приноса на видни творци и преподаватели към българската култура и изкуство. Лиана Антонова е прочута със своята роля във филма „Старинната монета“, в който със Софийския естраден оркестър изпълнява една от незабравимите балади „Любовта е море“. През годините тя има записи в България, Румъния, Полша и Югославия, а пътят й я води до различни страни по света, сред които Австрия, Съветския съюз и Съединените щати, където пее в Ню Йорк и Лас Вегас.
Ангел Заберски, току-що издал новия албум на триото си с Борис Таслев и Стоян Янкулов – Стунджи Like Jazz 2, също получава брошката с формата на писец и изработена от 24-каратово злато.
Тромбонистът Вили Стоянов е в основата на безброй музикални събития и като организатор, и като инструменталист – сред редовните срещи с музиката, на които той ни кани, са събитията в бар „Фотосинтезис“ всяка сряда вечер. Вили продължава да ни радва и да ни призовава да празнуваме със своя проект Brazz ViliDJ, а на 15 юни ще гостува на фестивала „Джаз под звездите на Деветашкото плато“, който се провежда на поляната край пещерата Гарваница между селата Кърпачево и Горско Сливово. Вили Стоянов е диригент на Духовия оркестър на Националното музикално училище, както и на Младежката формация към Центъра за подкрепа на личностното развитие „Общински детски комплекс – Велинград“.На церемонията в сряда той ще поднесе музикално изпълнение.
Диригентът Юли Дамянов често е начело на изявите на Софийския духов оркестър и води спектакли в Националния музикален театър, а през тази година празнува своята 60-а годишнина.
Младият диригент Димитър Косев е виенски възпитаник и само за няколко години остави трайна следа с присъствието си в културния живот в разнообразни жанрове, на различни сцени и в многобройни изяви на своя талант като диригент, пианист, перкусионист и басист. Щатен диригент в оперите в Русе и Стара Загора и гостдиригент в Националния музикален театър, през изминалия уикенд той дирижира концертите Accept & Orchestra в Античния театър в Пловдив, от които групата ще издаде концертно дивиди. Скоро той продължава турнето в страната на проекта „Фалшив герой“ с музиката на Тодор Колев с втори концерт в София на 6 юни в Зала 1 на НДК, а в началото на юни ще гостува на Казанлък с проекта „Джазоспекция“ с музика на Клод Болинг и кадри от филма „Барака“. Димитър Косев е автор и диригент на концертите в Старозагорската опера с хитовете на „АББА“, „Куийн“ и „Уайтснейк“, „Дийп Пърпъл“ и „Рейнбоу“, част от които са с групата „Кикимора“ на Николо Коцев. Наскоро той дирижира симфонични концерти на „Сигнал“ и „Диана експрес“, а му предстои изява с Панайот Панайотов. Сред съставите, пред които е заставал като диригент, е Оркестърът на Румънското национално радио. Като кийбордист и перкусионист Димитър Косев участва заедно с басиста Ивайло Звездомиров и барабаниста Теодор Янков в проекта Funk Connection.
Сред другите носители на „Златно перо“ тази година са композиторът Стефан Димитров, певците Васил Найденов и Добрина Икономова, цигуларката Мила Георгиева и пианистката Пламена Мангова, оперният режисьор Славчо Николов, писателката Здравка Евтимова, актьорът Владимир Пенев, примабалерината и балетен педагог Красимира Колдамова, хореографът на Националния музикален театър Светлин Ивелинов, актрисата, драматург и писател Здрава Каменова, изкуствоведът проф. Чавдар Попов, архитектът Станислав Константинов, кинооператорът Константин Занков. „Златно перо“ се присъжда и на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ за неговата 115-а годишнина, на Софийската филхармония по повод 90-ата й годишнина, на БНТ послучай 60 години от основаването й. Двадесет и четвъртата награда се определя от слушателите на Класик ФМ.
Програмата на церемонията ще включва изпълнения на някои от артистите – носители на почетния знак, а началото ще дадат звънките гласове на децата от вокална група „Сладки пуканки“ с Химна на Кирил и Методий. Водещ ще бъде журналистът от Класик ФМ Георги Митов, а някои от отличията ще връчат предишни носители на наградата.
Прочутата джаз и госпъл певица Лиз Райт идва за първи концерт у нас. Тя ще пее с Оркестъра на Държавна опера Пловдив на 16 юли от 21 ч. в Античния театър. Събитието е част от фестивалната платформа Opera Open и се провежда със съдействието на „Пловдив джаз фест“. Джаз ФМ е медиен партньор.
С 6 албума в дискографията си, Лиз Райт е една от най-уважаваните джаз, блус и госпъл вокалистки. От дете тя пее в църквата, в която баща й е проповедник, а на 14 години се научава да свири на пиано. Лиз Райт следва класическа музика в Университета на Джорджия, но за да разшири своите хоризонти пее стандарти с малки джаз групи. И точно по време на джем сешън през 1999 г. търсач на таланти я открива за голямата сцена. През 2002 г. Лиз Райт участва в концерт в почит към Били Холидей, на който пее I Cover the Waterfront и Don’t Explain, а изпълнението й и превъзходните отзиви водят до договор с Verve за дебютния албум Salt (2003 г.), достигнал до втора позиция в класацията на „Билборд“. В него, още от самото начало на кариерата й, й акомпанират барабанистът Браян Блейд (копродуцент заедно с Томи ЛиПума), пианистът Данило Перес, саксофонистът Крис Потър и перкусионистът Джеф Хейнс. Премиерата е последвана от първата й изява на фестивала North Sea Jazz Festival, на който тя често гостува пред годините и в който ще участва и това лято, точно преди концерта си в Пловдив, като ще бъде солист на Metropole Orkest.
През 2007 г. Лиз Райт участва в официалния звезден албум на Verve за отдаване на почит към Ела Фицджералд – We All Love Ella, в който прочувствено, само в акомпанимента на цигулка и китара, изпълнява Reaching for the Moon. В заснетия за телевизия PBS концерт я представя Натали Коул с думите: „Ако не сте я чували досега, ще изпаднете във възгорг от огромния й талант.“
Музиката на Лиз Райт е силно свързана с живота, разглежда значими социалните теми и идва с важни послания. Излезлият през 2015 г. Freedom & Surrenderе вдъхновен от нейното чудодейно оцеляване, когато колата й поднася по заледен път и след банкета към пропастта се задържа в ствола на младо и жилаво дърво. Най-новият й албум е от 2017 г. и е с госпъл музика – Grаce.
Концертът Jazz Symphony на Лиз Райт в Пловдив ще бъде дирижиран от Константин Добройков. Събитието е част от фестивалната платформа Opera Open, чиято цел е да разширява жанрово и стилистично художествените граници на оперното изкуство. Проектът на Държавна опера Пловдив е акцент в програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. Джаз ФМ е медиен партньор.
Групата Western Balkans Band BG, която събира някои от най-виртуозните музиканти на Балканите, ще изнесе концерт на 1 юни в Античния театър. Събитието е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Джаз ФМ радио е медиен партньор. Това ще бъде третата изява на формацията, чиято световна премиера беше в началото на май миналата година на SoFest в София, а второто им събиране беше по повод закриването на Българското председателство на ЕС.
В Western Balkans Band BG свирят Теодосий Спасов, кавал и вокал (България); Влатко Стефановски, китара и вокал (Северна Македония); Васил Хаджиманов, клавишни (Сърбия); Амар Чешляр, барабани (Босна и Херцеговина); Йелена Йовович, вокал (Черна гора) и Дритан Хекурани, бас китара (Албания).
Теодосий нарича своя колега и приятел Влатко Стефановски „наш много любим музикант“. Той е известен като един от най-добрите рок и фюжън китаристи на Балканите. Двамата се срещат преди години на „Куманово джаз фестивал“. За Йелена Йовович Теодосий твърди, че тя има „голямо сърце, пълно с ритъм и топлина“. Пианистът Васил Хаджиманов е възпитаник на Музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън. С групата си VH Band следват пътя на Джо Завинул. Според Теодосий Амар Чешляр е „откровен фюжън барабанист“. Васил Хаджиманов му го е показал в YouTube и Теодосий е бил сигурен, че това е барабанистът на групата, че няма нужда да слуша други балкански барабанисти. „Той е много интересна личност, търсеща, доктор е на музикалните науки и източните бойни изкуства.“ – казва още българинът за Чешляр. Най-младият член на формацията е Дритан Хекурани, който в момента гради своята кариера. „Той ни дава стабилна упора, когато свирим и излъчва една отнесеност в нереалния свят.“ – така го описва Теодосий и заключава: „Групата е вкусна не само за слушане, но и за гледане.“
Шестимата балкански виртуози изпълняват съвременна музика с фюжън звучене, надхвърляща стиловите ограничения. „Преди всичко това е балканска музика, защото всички сме от Балканите и всеки участва със своя талант, със своята гледна точка и с начина, по който на него му харесва как би трябвало да звучи балканската музика под влияние на световни жанрове. Именно в тази посока се движим.“ – уточнява Теодосий Спасов. Той казва, че след двата им предишни концерта се чувстват като семейство и са много по-уверени. Всеки от членовете отправя свои предложения за репертоара. По идея на Дритан Хекурани за концерта в Пловдив музикантите ще изпълнят негова композиция, базирана на албанска традиционна песен, а по желание на Йелена Йовович Теодосий ще свири на тромпет в пиесата Heartbeat.
„Посланието ни е за любов, приятелство, полет на духа и жаждата да покажем нашата балканска музика, която има голяма стойност.“ – споделя Теодосий и допълва: „Знам, че от тази среща на различни балкански култури ще произлязат много идеи, много разклонения. Както преди повече от 20 г. благодарение на приятелството в „Балкански коне“ произлязоха нови проекти, нови албуми. Сега в Western Balkans Band BG ще очакваме концерти.“ Сред плановете на музикантите са турне и изяви в страните, откъдето са членовете на формацията. Концертът в Пловдив ще бъде записан и ако музикантите са доволни от качеството на звука, ще издадат видео или аудио запис.
Цялото интервю на Таня Иванова с Теодосий Спасов може да чуете чрез бутона „Аудио“.
Знанието, подкрепата и всеотдайността са в основата на нашия принос към общия градеж. Това е посланието на песните в новия записан на живо албум „Джаз и традиции“ на Нина Николина, така звучат те в изпълненията още на инструменталистите Ясен Велчев, Калин Вельов и Мартин Ташев и вокалистката Таня Първанова. Само спокойствието на сигурността в тези три елемента ни дава силата да се реализираме в настоящето с отговорността си към бъдещето.
Албумът „Джаз и традиции“ идва с яснота за идентичността. Народните песни синтезират дългогодишния колективен опит, а пълноценната им интерпретация е възможна само със сериозното музикално образование, което всички членове на състава имат. Седемте песни прославят защитниците на общността, подчертават значението на нейните стожери и възхваляват любовта – само всички те заедно продължават живота. Музикантите са с класическо образование, което им позволява да поднесат материала с извеждане на неговата основа, с развитието в съвремието и с пъстротата на целия богат свят. До сърцето на Нина Николина народната музика прави близка майка й, която е фоклорист. С всяка песен тя предава към публиката любовта, за да триумфира щастието: „Тази любов е закърмена още от семейната среда. Майка ми е фоклорист и от нея получих това вдъхновение и разбиране за музиката. Стартът на музикалното ми образование не беше с фоклора, който малко по-късно се завърна в живота ми. Но пък училището зададе да обичам класическата музика и звука на класическите инструменти. В този проект има много от тях, а всеки от музикантите, с които заедно направихме аранжиментите, е много добре образован в своята сфера. След това ги „заразих“ с това да им бъде интересен фолклорът. Вече имаме много концерти и съпреживяваме фолклора, все по-често го свирим, усещам как на самите тях им е интересно всеки път. През техните очи виждам че всеки дава много. Тази любов от сцената я предаваме към публиката и когато тя я върне към нас – наричам го щастие!“
Просторни кийборди, динамични перкусии и стремителен тромпет в дълбочината на гласа – Ясен Велчев, Калин Вельов и Мартин Ташев, заедно с вокалистката Таня Първанова от Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ са мечтаната от Нина Николина формация. Нейните любими моменти с Ясен Велчев са, когато той преминава и през класическата музика, а особено радостна я прави умението му „да се смее“ със своя инструмент. Джембето и другите традиционни за различни народи перкусии, които Калин Вельов използва, привнасят в звучността различни култури. Мартин Ташев е с двоен талант и богат на възможности – и като тромпетист, и като вокалист, като преминава през Азия и Африка, импровизира с марокански и фламенко мотиви. Таня Първанова е рядък глас – алт. На концертите двете с Нина Николина поднасят чисто фолклорни акапелни изпълнения – като импровизации и различна палитра в музикалния изказ те носят автентичност на проекта.
В близостта с тези музиканти Нина Николина за първи път решава да поднесе нова версия на „Ти“. Както обичайно става на техните репетиции – програмата непрекъснато се променя и развива и в този процес възниква идеята за аранжимент на хита, който да звучи като саундтрак на холивудските филми, ползващи нашите народни песни. „Виждам, че се харесва и това ми носи спокойствие.“ – Нина Николина ясно разчита реакцията на слушателите. Тя се чувства уверена и заради образованието, и заради убедеността, че това, което прави, е хубаво: „Участвала съм в много проекти и в най-различни експерименти, но тази среда ми е най-любима като музика и като интерес как се случват нещата.“
В репертоара е една от песните с легендата за тримата братя-майстори, които през деня строят мост, а през нощта водата го разрушава. За да устои, те вграждат в него сянката на невеста. В концерта звучи песента „Майстор Манол“, а в студиото на Джаз ФМ Нина Николина отваря сборници на Николай Кауфман и Тодор Тодоров и на Коста Църнушанов, за да разсъждаваме върху още два разказа на това предание в песни от Македония и от родопския край. Във втората в моста вграждат самата невеста, а в основите му тя застава, посягайки към хвърлен в реката пръстен. Тя моли майсторите да я заградят от дясната страна и всеки ден да й носят рожбата, за да я кърми. Светлината гради, мракът унищожава, а трудностите в живота преодоляваме, когато поставим в основата му любовта, всеотдайността, грижата и службата на общността – всичко това – от сърце. Една от любовните песни в албума е „Гюл девойка“. Тя е в размер на 13/16, а героинята в нея си втрива гюл в лицето, за да изкуши младия, и пелин, за да прокуди възрастния обожател. За Нина Николина е любимо занимание да чете сборниците и тя пожелава все повече хора да се обръщат към този извор на мъдрост.
Албумът „Джаз и традиции“ на Нина Николина е с песни, записани на живо в „София лайв клуб“ по време на два концерта – на 9 февруари и 29 март 2019 г. Официалната му премиера ще бъде в Руския дом на „Фридрихщрасе“ в Берлин тази вечер, а след това музикантите ще са на сцената на „Пълдин етно фест“ на 6 юли в Античния театър в Пловдив.
Дата на издаване: 20 май 2019 г. Продуцент: Николина Попова
Чрез бутона „Аудио“ или тукможете да чуете интервюто на Светослав Николов с Нина Николина в предаването „Джаз ден“ на 20 май.
Албума „Джаз и традиции“ слушаме в предаването ни за музика на живо „Джаз емоции“ в събота от 19 ч.
Навръх 24 май – Ден на славянската писменост, българската просвета и култура, в „Джаз истории“ ви срещаме с композитора и текстописец Красимир Милетков – толкова обичан с неговите детски песни, много от които са част от учебната програма, завинаги любим с песента „Жаба Жабурана“, в която блестят „Бон-Бон“ с Поли Генова, както и младите „Акага“, известен със своето сътрудничество с „Радиодеца“. Красимир Милетков е автор на химна на 144 СУ „Народни будители“ в София. Той вдъхва любов към джаза у малки, но и у големи, защото работи с Васил Петров, Теодосий Спасов, Бигбенда на БНР.
С любов към музиката от детските години
Всичко при мен започва със „Зайченцето бяло“. Бях на 2 години, в яслата на ъгъла на улиците „Врабча“ и „Дунав“, беше пролет, прозорецът бе отворен, а на парното се сушеше калъп домашен сапун. Аз си мисля, че е кексче и го ям, защото от отсрещната кооперация се чуват вълшебните звуци на пианото на бъдещата ми учителка по пиано Лили Цветкова, която по това време вероятно е била студентка в Музикалната академия. Аз съм бил толкова хипнотизиран от музиката, че изобщо не усещам вкуса на това, което хапвам… Чак когато спря, осъзнах какво правя.
И още един спомен от тази възраст – болен съм и вкъщи, завит под одеялото, си пея „Зайченцето бяло“ до четвъртия куплет – там, където то се изгубва в гората. Горчиво се разплаках. Майка ми ме попита защо. Като чу отговора ми – тя бе детска учителка – ме увери, че песента продължава и зайчето намира пътя. Изпя ми я до края….
Венци Благоев ме покани на „Джаз за деца“ в „Чайната“ и заради големия интерес изнесохме два концерта. Разказах на децата и родителите тази история. Казах им, че за малкото дете хубавата песничка и хубавата приказка, а после – хубавият роман, концерта, изложбата – това са светулките, които осветяват пътя ни в живота, за да го извървим с мъдрост, любов, вяра и надежда.
Бигбендът на БНР записва неговия „Български триптих“
Написах клавирната сюита Bacillus Bulgaricus, която от доста време е издадена на ноти и се свири.
Image may be NSFW. Clik here to view.След нейния успех продължих в това направление с „Боряно Борянке“, „Седнало е Джоре“, „Пустоно лудо и младо“. Така събрах девет пиеси в една сюита, озаглавена „Завръщане“. Тя е посветена на моите деца, които живеят много надалеч – чак в Америка, с очакването да ги видя лятно време. Обединих три пиески – „Боряно Борянке“ „Седнало е Джоре“ и „Задявка от Странджа“, в една творба. Отидох при Мая Райкова в БНР, изсвирих й ги и я помолих да ме свърже с организаторите на Джаз фестивала в Банско, за да ги изпълня там. Тя каза, че едно изсвирване ще мине и замине, а е важно да ги покажа както трябва пред света. Погледна си часовника: „Още трябва да са тук“. Слязохме в студиото, където бяха Сашо Бръзицов и Янко Миладинов. Оркестрантите вече прибираха инструментите си, за да си тръгнат. Когато засвирих, всички седнаха на столовете. Така, в рамките на половин-един час се стигна до идеята за финалната реализация на тази пиеса. Сашо Бръзицов направи великолепен аранжимент. Солист на тромпет е Мишо Йосифов. Стана много сладко!
Четири пиеси в албума „Персонификация“ на Теодосий Спасов
Записът на „Български триптих“ с Бигбенда на БНР води напред…
... Към албума „Персонификация“ на Теодосий Спасов. По време на записа на „Български триптих“ в почивката във фоайето пред Първо студио се появи Теодосий Спасов. Янко Миладинов му каза, че записват моя много хубава пиеса. Той се качи горе в кабината, много му хареса, каза го, а аз с усмивка благодарих. Но съпругата ми Мариела продължи, че имам още много такива пиеси на фолклорна основа. Теодосий ми даде визитка, уговорихме се да му гостувам. У тях му изсвирих Bacillus Bulgaricus и той каза, че все едно е написана за него. Сподели, че е събрал 10 пиеси – соло кавал с Бигбенда, и предстои публикването им от „Гега ню“. Отложи с цяла година издаването на албума, за да включи тези четири пиеси, които оркестрира отново Сашо Бръзицов.
Четирите пиеси са : Bacillus Bulgaricus („Тракийска песен“), „Нестинарка“, „Добружданска закачка“ и „Шопска песен“. За записите с Бигбенда на БНР под диригентството на Янко Миладинов Теодосий Спасов кани като специални участници Христо Йоцов и Мишо Йосифов.
Детските песни на Красимир Милетков се пеят от малки и големи, много от тях са в учебната програма
За да се развие любов и разбиране към джаза, контактът с него трябва да започне още от най-ранна детска възраст, както е станало със самия Красимир Милетков.
При мен всичко е много лично. Причината да пиша за деца първо песни, а после – пиеси за пиано, е фактът, че много рано започнах да живея разделен от моите деца след развода с първата ми съпруга. Първите песни са по мои текстове. Най-първата е „Въртележка“, посветена на моята племенница – дъщерята на сестра ми, която работи като балерина в Германия. Между другото, тя е в основата на това изобщо да започна да свиря на пиано – то се появи вкъщи заради нейните уроци в Балетното училище. Каквото тя свиреше по ноти, аз учех по слух. В музикалната школа се явих с „Неаполитански валс“.
После на синовете ми близнаци посветих – „Гост от юг“ и „На пързалката“, които сега са в учебниците. Децата много ми липсваха и така запълвах празнината. Пиесите за пиано повече тръгнаха към дъщеря ни от втория ми брак – Димана, която сега е флейтистка в Симфоничния оркестър на БНР. Тя поръча да й напиша песен за вещица. Не можах песен, но й написах пиеса.
Любовта ми към джаза се породи, когато бях в гимназията и гостувах на сестра ми, която първо спечели конкурс в операта в Айзенах, а след това – в Лайпциг. Нейният съпруг – актьор от фамилията Баухаус, а чичо му е оператор на Фасбиндер, имаше цяла колекция със записи на Махалия Джаксън, Ела Фицджералд, Луис Армстронг, цялата опера „Порги и Бес“. Той ми разказваше за джаза, за афроамериканската музика. Така се преплитат любовта ми към джаза, към децата и към народната музика и в сърцето ми се раждат нещата, които слушаме.
„Музикална кутийка“ с детски пиеси, изпълнени със суинг
„Шопска песен“ в клавирен вариант е най-често изпълняваната пиеса и дори от Музикалното училище ми казаха, че техен възпитаник е взел награда с нея на конкурс в Лондон. Със своя неравноделен размер пиесата прави впечатление на чужденците. В сборника „Музикална кутийка“, който от доста време се продава в книжарниците и се изпълнява от децата, има четири-пет пиеси със суинг. Още в „Приказка за кокошката и лисицата“ лисицата суингира, после – в „Котаракът в чизми“ – вълкът, има едно кънтри пътешествие и завършваме с „Парният локомотив“.
Image may be NSFW. Clik here to view.„Котаракът в чизми“ е истински тест за музикалността на децата. Председател съм на конкурс за пианисти до 4 клас. Те много свирят пиеси от „Музикална кутийка“. Когато едно дете изсвири тази писа добре, значи свири всичко добре. Джазът е тест за музикалността на децата. Отдавна е преодоляно неглижирането на този жанр. Истината е, че това е много високо ниво на музикантско можене. Точно затова се радвам, че тези пиеси приобщават децата още от най-ранна възраст, както се учиш да караш колело, да плуваш. Така е и с „Жаба Жабурана“ – тя е суинг, който още на 3 години децата го усещат и за тях това не е трудно. Трудно е, ако до 30 години не си слушал и свирил такава музика.
Тези пиеси са издадени в САЩ от Manduca Publications, има ги и на диск. Свирят се по цял свят! Много отчисления получавам от Скандинавските страни. Джазът е начин на живот – с чувство за хумор, с възможност да погледнеш отстрани и отвисоко. Това помага, с каквото и да се занимаваш.
Със записа на „Жаба Жабурана“ започва дългогодишно сътрудничество с Вокална група „Бон-Бон“
От изпълнението на „Жаба Жабурана“ тръгва пътят на едни от най-големите джаз, фънк и поп музиканти на България. Солисти на „Бон-Бон“ след това създават LaTiDa.
Това сътрудничество е дългогодишно, продължава и до днес. С „Бон-Бон“ правехме едноименно телевизионно предаване през неделя със сигнал по моя музика и текст. Солистите на групата Бети, Деси и Яна после създадоха LaTiDa. Преди повече от 20 години първата моя песен, която „Бон-Бон“ изпяха, бе „Жаба Жабурана“. Солистка в записа е Поли Генова, която с още едно момиче водеше телевизионното предаване. Тази песен имаше голям късмет! Текстът на Радой Киров е страхотен, а Зарко Атанасов направи прекрасен аранжимент. Когато му споделих, че „Акага“ са изпели песента на концерта си в НДК за своята 20-а годишнина, той ми каза, че именно те са записали диксиленда в оригинала – тогава са били млади войници в ансамбъла на „Строителни войски“.
Когато срещнах моята бъдеща съпруга и се влюбих в нея, спечелих сърцето й с песента „Моя бъди сега“ по мои музика и текст, която много по-късно Васил Петров изпя за конкурса „Златният Арлекин“ в Плевен в чест на Емил Димитров. Живко Петров направи великолепен аранжимент и песента получи „Гранд при“. Васко я включи в неговия сборен албум с най-хубави песни. Никога не ми омръзва да я слушам.
Красимир Милетков е автор на химна на 144 СУ „Народни будители“ в София
След първото ни интервю в ефира на Джаз ФМ той проведе три срещи с децата в училището, в което се преподават музика, танцово и изобразително изкуство.
Песента „Народни будители“ е по текст на поетесата Ангелина Жекова и училището я използва като свой химн. Срещите ми с учениците сега бяха много вълнуващи! Те имат прекрасен салон със сцена и пиано. Понеже децата са много, направихме три последователни концерта. Много беше приятна срещата ми с тях…
Децата добре познават Вашите песни и ги пяха през цялото време с Вас…
Да. Това е винаги много приятно за един автор – да види, че песните му се познават.
Там направих един експеримент. Същото това шоу „Да играем и да пеем“ го правим от доста време. То е на основата на песни от албума „Жаба Жабурана“ и пиески от „Музикална кутийка“. Сега обаче реших да го обогатя с насоченост конкретно към джаза. Това беше първото проиграване на този вариант, включително с легендарни песни на големия майстор Петър Ступел – „Часовникът“ и „Зайченцето бяло“, за която казах, че всичко започва от нея…
От доста време правя съвременни клавирни джазирани аранжименти на тези толкова отдавна създадени песни. Те сякаш вече се пеят само вкъщи. Там, където съм жури на конкурси за деца-изпълнители, не ги чувам, смятат се за остарели. Тогава, в разговор с диригентките, им предложих да чуят как може да звучи тази песен. Те се учудиха от това, което чуха! Това осъвременява, дава нов поглед върху песента. Предстои фестивал за млади джазови изпълнители и ние ще представим „Часовникът“ с групата, която имаме със съпругата ми Мариела (на 2 юни от 12:30 ч. в Централен дом на архитекта). Стана много интересно. Децата много обичат тази песен! Искат да я пеят отново и отново. Със съвременен аранжимент една песен може да грейне по нов начин.
Image may be NSFW. Clik here to view.144 СУ „Народни будители“ е с паралелки по музика, хореография, изобразително изкуство. Много си личи, че тези деца учат изкуство. Ходя на много места, но наистина досегът с изкуството дава съвсем друго отношение към живота. Друго се чете в очите на тези деца. Много хубав бе експериментът и вече твърдо навсякъде ще го правя.
Image may be NSFW. Clik here to view.Най-скорошната ми среща с малки пианисти бе на 18 май в Бургас, където се проведе 12-я Национален клавирен конкурс „Бъдещето на България“. Аз съм дългогодишен председател на журито. Голямата награда е дете да отиде на софийския „Вива пиано“. Това е свързване на двата конкурса. Аз съм авторът на химновете и на двата. Те вървят вече от доста време…
Този въпрос си го задават хората, които имат нужда от духовност. Сигурно има такива, които са много щастливи да имат хубава кола, удобно жилище – материалните неща. Но за един човек, който има по-други потребности, това съвсем не е достатъчно. Дори да ги нямаш всичките неща от материалния свят, ако в духовната сфера си богат... За един творец няма по-хубаво преживяване от това да има вдъхновението и да създаде нещо ново. Това осмисля всичко. И после – обратната връзка – да го видиш, че е тръгнало в живота. Това са нещата, които те свързва и с Бог, и с вечността… Наистина – духовността е всичко!
Image may be NSFW. Clik here to view.В ефир поздравяваме нашите слушатели с изпълнението от Вокална група „Радиодеца“ на „Златни букви“ от Красимир Милетков с текст на Ангелина Жекова и аранжимент на Кристиян Бояджиев, а на нашия сайт честитим празника със стих-посвещение от Красимир Милетков.
Беше около средата на 90-те години. В един пролетен следобед вървях по улица „Кърниградска“ в посока булевард „Витоша“. Внезапно от една от сградите зазвуча музика. Заслушах се, тъй като бях силно впечатлен от спонтанните импровизации, които свободно се изливаха и нарушаваха рутината на ежедневието. Предположих, че това беше репетиция в един от новооткритите джазови клубове, които по онова време никнеха като гъби след дъжд в София. Така открих за себе си явлението „Зона Ц“, в което очевидно свободата на волеизявлението беше висша ценност. При това не само в музикалния смисъл. Жанровото многообразие, което триото демонстрираше, както и универсалните качества на пианиста Васил Пармаков, басиста Веселин Веселинов – Еко и барабаниста Стоян Янкулов – Стунджи бяха нещо ново за България, а също и за мен, тъй като по онова време се занимавах с други неща и музикалният живот беше малко встрани от мен.
Васил Пармаков си отиде от нашия свят през 2016 г., а музиката на „Зона Ц“ отново ще звучи в почит към него тази седмица – на 29 май от 20:30 ч. в „София лайв клуб“. Събитието е озаглавено Endless Loveпо идея на мениджъра Дора Арабаджийска. Това е третият концерт, който колеги и приятели организират в негова памет.
„Васко Пармаков беше ерудит.“ – сподели Веселин Веселинов – Еко при гостуването си в All-Time Jazz Masters през миналата седмица. „Той не беше само музикант. Четеше, задълбаваше се в неща, в които други хора оставаха на повърхността. Например пишеше графично като художник и имаше виждане как да изглежда написаното“. И действително (правописът в цитата е в оригинал):
Годината бе 2056. Пътувах с личния си автомобил ;Майбах де лукс;- към дома за ветерани от БГ поп и рок музиката,който се намираше в околностите на Нови Хан.Беше ми предложено,да ме вземат от къщи с един от 15-те ;Кадилака;, принадлежащи на дома...
„Васил Пармаков пишеше така както импровизираше в музиката.“ – добави Стоян Янкулов – Стунджи: „Той беше стопроцентов джазмен, винаги оригинален“. Eзикът на Васил Пармаков е „джаз в писмен вид“.
„Васил беше по-скоро изобретател, отколкото импровизатор.“ – резюмира в края на предаването Еко. „В някакъв ужасен ресторант, в който всички ядат и пият и никой не те слуша, изпод пръстите му излизаха невероятни фрази, които бих окачествил по-скоро като изобретение, отколкото като импровизация.“ – каза той.
Без съмнение характерът на човека проличава във всичко, до което той се докосва. Понякога артистът Васил Пармаков е бивал нежен и лиричен, друг път – подчертано гневен и саркастичен. Едно нещо обаче е сигурно: Васил Пармаков винаги е бил бунтар. Бунт срещу статуквото. Или накратко – нонконформист!
Концертът Endless Love с музиката на „Зона Ц“ и в памет на Васил Пармаков ще бъде на 29 май от 20:30 ч. в „София лайв клуб“ и ще е с участието на Васил Спасов – пиано, Мирослав Иванов – китара, Веселин Веселинов – Еко – бас и Стоян Янкулов – барабани. Специални гости са Иван Лечев – китара, Петър Пармаков – бас, Атешхан Юсеинов – китара, Димитър Карамфилов – бас, Атанас Попов – барабани, Милен Кукошаров – пиано, Росен Захариев – Роко – тромпет, Росен Ватев – барабани, Христо Йоцов – барабани, Касиел Ноа Ашер и други.
Интервюто на Емил Войников с Веселин Веселинов – Еко и Стоян Янкулов – Стунджи можете да чуете тукили чрез бутона „Аудио“.
